МОТИВИ към Присъда № 161, постановена на 12.08.2020 г. по
НОХД № 2319 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г.
Производството по НОХД № 2319
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 1565 по описа за 2015 г. на Трето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна срещу обв. С.А.Я., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на обв. С.А.Я. за това, че на
17.08.2015 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества – хероин, с нетно тегло 4, 05 грама с процентно съдържание
на активно действащия компонент – диацетилморфин 39,
45 % на стойност 364, 50 лева и марихуана с нетно тегло 0, 44 грама с процентно
съдържание на активно действащия компонент – тетрахидроканабинол
3, 95 % на стойност 2, 64 лева на обща стойност 367, 14 лева – престъпление по чл. 354а, ал.
3, предл. 2, т. 1, предл. 1
от НК.
В хода на съдебните прения по
време на проведеното на 12.08.2020 г. открито съдебно заседание в
производството по НОХД № 2319 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна,
представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното
обвинение срещу подс. Я., намирайки, че то е
несъмнено и категорично доказано, както от обективна, така и от субективна
страна. Представителят на държавното обвинение поставя акцент в своята
пледоария върху правната квалификация на деянието, изтъквайки аргументи в
защита на становището, че тя е правилно определена от Варненската районна
прокуратура, но също така обръща внимание и върху
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното моли
съдът да постанови осъдителна присъда спрямо подс. Я.,
да постанови унищожаване на наркотичното вещество, ведно с опаковките му, както
и да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия сторените разноски в хода на досъдебното
производство.
Упълномощеният защитник на подс. Я. – адв. С.И. *** моли съдът да преквалифицира
деянието, извършено от неговия подзащитен като
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, предл.
2, т. 1, предл. 1 от НК, считайки, че процесното
деяние попада в хипотезата именно на тази разпоредба. Адв. И. подчертава в
своята пледоария, че са изминали пет години от извършване на престъпното
деяние, през това време подс. Я. се е поправил, като
защитникът на подсъдимия задава реторичния въпрос какво би спечелило обществото
ако бъде постановено подс. Я. да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение.
Акцентира също така и върху тежкото здравословно състояние на неговия подзащитен, считайки, че евентуален престой в затвор
допълнително ще усложни здравословните му проблеми. Поради гореизложените
съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо неговия подзащитен присъда, но да преквалифицира извършеното деяние
като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, предл.
2, т. 1, предл. 1 от НК.
Подс. С.А.Я. се придържа към становището на своя
защитник адв. И., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
възможност да изрази своята последна дума, подс. Я.
изразява съжаление за деянието си и моли за снизходителност.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Към месец август 2015 г. подс. С.А.Я.
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Варна, наложено му в
производството по НОХД № 2729 по описа за 2014 г. на Районен съд – Варна.
Докато изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ бил настанен в 3В
коридор в Затвора – гр. Варна – 67 спално помещение. Освен подс.
Я. в това спално помещение били настанени също така св. К.П.П.,
св. А.С.Б. и св. С.И.И..
На датата 17.08.2015 г. главният надзирател в Затвора – гр. Варна св. М.А.П.
бил в редовен дежурен график за времето от 08:00 часа на 17.08.2015 г. до 08:00
часа на 18.08.2015 г.
Около 16:00 часа на 17.08.2015 г. при него се явил св. М.Д.Д. – надзирател, който го уведомил, че по отношение подс. Я. била постъпила информация, че е получил и
съхранява в себе си наркотични вещества.
Св. П. разпоредил веднага да бъде извършен личен обиск на лишения от
свобода подс. Я.. Обиска бил извършен от надзирателя св.
Д., който установил, че подс. Я. държи в слиповете си
пакетче с дължина около 7 см, вързано в единия си край с черен конец, съдържащо
кафяво на цвят прахообразно вещество, както и съдържало друго пликче, което от
своя страна съдържало суха, зелена на цвят растителна маса. Самият обиск бил
извършен непосредствено пред спално помещение № 67.
Впоследствие от изготвената в досъдебното производство физико – химична
експертиза се установило, че светло кафявото прахообразно вещество, съдържащо
се в пакетчето представлява хероин с общо нетно тегло 4, 05 грама. Съдържанието
на активен, наркотично действащ компонент – диацетилморфин
в хероина възлизало на 39, 45 %.
Също така се установило, че сухата зелена на цвят растителна маса,
съдържаща се в 1 бр. прозрачно полиетиленово пликче представлява части от
растението „Херба Канабис Индика
Сатива“, известно като марихуана и съдържа активен
компонент – тетрахидроканабинол в процентно
съдържание 3, 95 %.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното
производство доказателства: показанията на св. М.А.П., показанията на св. К.П.П., показанията на св. А.С.Б., показанията на св. С.И.И., показанията на св. М.Д.Д.,
изготвената в хода на разследването по досъдебното производство физико –
химическа експертиза; Протокол за оценка на наркотични вещества; Протокол за
доброволно предаване от 17.08.2015 г.; Докладна записка, изготвена от св. М.Д.Д. до Началника на Затвора – гр. Варна.
Действително съдебното следствие премина при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК, с признаване на достоверността на всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и
според съда не е необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, но все пак за пълнота на
мотивите, следва да се заяви, че съдът дава вяра на признаването на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото то е
подкрепено от събраните в хода на наказателното производство доказателства.
На първо място това са показанията на св. М.А.П.,
който свидетелства, че в следобедните часове на 17.08.2015 г. е бил извършен
личен обиск на подс. С.А.Я., като в негово държане е
открит пакет с дължина около 7 см, вързано в единия си край с черен конец,
съдържащо кафяво на цвят прахообразно вещество и суха, зелена на цвят
растителна маса.
Показанията на св. К.П.П.,
на св. А.С.Б. и св. С.И.И. са важни, макар и същите
да не са видели самото пакетче с дължина около 7 см, намерено в слиповете на подс. Я., но те потвърждават, че в действителност в
следобедните часове на 17.08.2015 г. е бил извършен обиск на лишения от свобода
подс. Я., като впоследствие са разбрали (макар и да
не споменават откъде), че в държане на подсъдимия е намерено наркотично
вещество.
Самите наркотични вещества са предадени с
Протокол от 17.08.2015 г. за доброволно предаване, като за изясняване техния
вид е била назначена физико – химична експертиза, от чието заключение, което
съдът безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено се
установява, че кафявото прахообразно вещество,
съдържащо се в 1 бр. пликче представлява хероин с общо нетно тегло 4, 05 грама.
Съдържанието на активен, наркотично действащ компонент – диацетилморфин
в хероина възлязло на 39, 45 %. Същевременно се установява, че сухата зелена на
цвят растителна маса, съдържаща се в 1 бр. прозрачно полиетиленово пликче
представлява части от растението „Херба Канабис Индика Сатива“, известно като
марихуана и съдържа активен компонент – тетрахидроканабинол
в процентно съдържание 3, 95 %.
Вещото лице допълва, че хероинът е поставен
под контрол в Списък Ⅰ – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсите.
Експертът пояснява, че конопът също е поставен
в същия този Списък Ⅰ – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсите.
Видно от изготвения в хода на разследването
Протокол за оценка на наркотичните вещества, стойността на хероина с тегло 4,
05 грама (намерен в държане на подс. Я.) възлиза на
364, 50 лева, а стойността на марихуаната, намерена в негово държане в размер
на 0, 44 грама възлиза на 2, 64 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Субектът на престъпното деяние С.А.Я. е
пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението
на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира.
От субективна страна престъплението е
извършено от подс. Я. при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е
целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелството, че
упражнява фактическа власт върху високорискови наркотични вещества, от вид и
със съдържание, описани по – горе, така и че извършва същите действия, без да
притежава надлежно разрешение за това.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е извършено от подс. Я. чрез
действие – държане на наркотични вещества – хероин и марихуана. По делото
категорично бе установен характера на наркотичните вещества – хероин и
марихуана, като съгласно разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, хероина и марихуаната са
включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Доколкото по делото не се установи
обвиняемия да е придобил и държал високорисковите наркотични вещества, въз
основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на
същото, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите
по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените
действия, обвиняемият е осъществил незаконно, в нарушение на установения за
това ред и без надлежно разрешение за същото.
По отношение правната квалификация и по отношение вида и размера на
наказанието.
На практика основния спорен въпрос по делото представлява конкретната
правна квалификация на деянието.
Според съдът извършеното от подс. Я. деяние в
следобедните часове на 17.08.2015 г. следва да се квалифицира именно като
престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Аргументите за така застъпената позиция са
следните:
На първо място подс. Я. е многократно осъждан,
вкл. и за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Разбира се този факт
сам по себе си не означава непременно и автоматично, че деянието от 17.08.2015
г. не може да се квалифицира като
„маловажен случай“, но според съда липсват каквито и да е обективни аргументи в
тази посока. Предходната съдимост на подсъдимия е внушителна и го определя като
деец с висока степен на обществена опасност. Очевидно целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК така и не са постигнати макар и подс. Я. да е изтърпял редица наказания, вкл. „лишаване от
свобода“.
Следва да се подчертае, че в негово държане са намерени не едно, а два
вида наркотични вещества – хероин и марихуана и ако се приеме, че ценовата
стойност на марихуаната е пренебрежително
ниска (2, 64 лева), то същото в никакъв случай не може да се каже за
хероина, чиято стойност възлиза на почти цяла минимална работна заплата за
страната (380 лева към дата 17.08.2015 г., съгл. Постановление на МС №
139/04.06.2015 г.).
Защитата акцентира върху две обстоятелства, които според нея могат да
послужат като аргумент за проявяване на снизхождение към подсъдимия, а именно
тежкото му здравословно състояние и изминалия дълъг период от време, в който е
продължило разследването. Съдът не може да приеме за основателна тази позиция,
защото първо само по себе си тежкото здравословно състояние на подсъдимия не
може да служи като някакъв параван за извършване на престъпления от общ
характер, още по обществено неприемливо е то да служи като причина и извинение
да не бъде налагано съизмеримо с тежестта на престъплението наказание. Още
повече, че разпоредбата на чл. 447 от НПК предвижда възможност изпълнението на
едно наказание да бъде прекъснато, в случай на тежки здравословни проблеми при
осъденото лице – опция, която винаги може да бъде използвана при необходимост.
Съдът не може да не отчете обстоятелството, че известна вина за
забавянето на разследването по досъдебното производство носи и подс. Я., тъй като са налице данни, че същият е пребивавал
на територията на Канарските острови продължително време, като дори е налична
молба за спиране на наказателното производство от адв. И., в качеството му на
защитник на подсъдимия.
Ако съдът уважи този аргумент на защитата, това означава на практика да позволи
подсъдимият да черпи дивиденти от собственото си недобросъвестно поведение,
който макар и да е знаел, че разследващите органи в България го издирват, не е
предприел действия за бързо завръщане в страната.
Освен това не отговаря на истината твърдението на подс.
Я., че след излизането си от затвора, не е вършил криминални прояви – напротив
през 2016 г. е бил осъден по НОХД № 1030 по описа за
2016 г. на Районен съд – Варна именно за държане на наркотично вещество –
хероин (престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл.
2, т. 1, предл. 1 от НК).
Всички тези съображения не позволяват на съда да квалифицира деянието
като „маловажен случай“ и според съда със своето поведение в следобедните
часове на 17.08.2015 г. подс. Я. е извършил
престъпление с правна квалификация чл. 354а, ал. 3, предл.
2, т. 1, предл. 1 от НК и наказателната му
отговорност следва да бъде ангажирана
именно по този текст в наказателния закон.
В случая са налице обаче достатъчно на брой смекчаващи отговорността
обстоятелства, които мотивираха съда да наложи наказание „лишаване от свобода“
на основание чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Подс. Я. изразява съжаление за постъпката си, действително
след 2016 г., същият няма регистрирани осъждания или извършени противоправни
прояви, поради което може да се приеме, че прави опити да заживее, спазвайки
законовите разпоредби в Република България. Поради тази причина, според съда е
справедливо и разумно да му бъде наложено наказание под минималния размер,
предвиден в НК, а именно да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 (шест) месеца, което на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
2, буква „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
По отношение веществените доказателства и разноските.
На основание разпоредбата на чл. 354а, ал. 6
вр. с чл. 53, ал. 2, буква „а‘ от НК съдът постанови остатъкът от наркотичните
вещества, иззети по досъдебно производство № 1565 по описа за 2015 г. на Трето
РУ към ОД на МВР – гр. Варна да бъдат отнети в полза на Държавата, като след
приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт да бъдат
унищожени.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. С.А.Я. да заплати направените
разноски по делото в размер на 183, 82 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна,
доколкото разноските са сторени изцяло в досъдебната фаза на наказателното
производство.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: