П Р О
Т О К О Л № 99
гр. Пловдив, 25 февруари 2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при
участието на съдебния
секретар Златка Стойчева и в присъствието на прокурора Иван Даскалов, сложи за разглеждане
докладваното от съдията-докладчик ВЕСЕЛИН ГАНЕВ, ВЧНД № 75 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10.04 часа в
залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
/обвиняемият/ В.Д.Р. се явява лично и с адв.С. З., редовно
упълномощена.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се
явява прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.З.:
Да се даде ход на делото.
Обвиняемият
Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се жалбата от съдията докладчик Веселин Ганев.
На страните се разясниха правата по
чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. З.:
Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за
други доказателства по делото. Да се даде ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и
за доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че
нямат искания по този ред, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата за изменение на мярката
за неотклонение, като неоснователна, без уважение и да потвърдите изцяло
определението на първоинстанционния съд. Мотивите ми в тази насока са следните:
Считам, че по неоспорим начин следва да бъде прието, че от събраните по
делото доказателства до настоящия момент може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението, за което
е привлечен.
Напълно следва да бъдат споделени и другата част от изводите в
първоинстанционното определение, че към настоящия момент доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност както обвиняемият да се укрие, така
и да извърши друго престъпление. В тази насока напълно споделям изложеното в
мотивите на окръжния съд, както по отношение опасността за укриване, така и по
отношение опасността от извършване на престъпление
Относно втората част – опасността от извършване на
престъпление, няма как да не бъде отчетено обстоятелството, че само преди около
1 година и 4 месеца, с влязъл в сила съдебен акт, обвиняемият е бил признат за
виновен и му е наложено административно наказание за държане на наркотични
вещества.
По отношение на реалната опасност – по безспорен начин е
установено, че същият повече от година не живее на адреса, на който е постоянно
регистриран, и в тази връзка може да се направи извод, че може, при евентуално
невземане на мярка за неотклонение Задържане под стража, неговото призоваване
да бъде затруднено.
В тази връзка ви моля да потвърдите изцяло определението на
първоинстанционния съд.
Адв.
З. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата, депозирана по настоящото
производство, срещу определение на окръжен съд, с което е определена
най-тежката мярка на подзащитния ми Р., именно Задържане под стража. На
подзащитния ми е повдигнато обвинение по чл. 354 ал.1 НК. Към настоящия момент
са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. протоколи за претърсване и
изземване, разпити на свидетели и др. Въз основа на така събрания
доказателствен материал към настоящия момент може да се направи индиция за
наличие на обосновано предположение за авторството на деянието, което аз съм
визирала в жалбата, което съм твърдяла и в първоинстанционното производство.
Нормата на чл. 63 НПК изисква
кумулативно съществуване на три предпоставки. Освен обосновано предположение, а
именно дали лицето ще се укрие, или ще извърши друго престъпление. В противовес
на изводите на първоинстанционния съд и на представителя на Апелативна
прокуратура, аз считам, че другите две изискуеми предпоставки не са налице.
Съображенията ми в тази насока са следните:
Подзащитният ми има решение на районен съд, с което е признат за виновен,
но е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, т.е. води се неосъждан. Оттук
следва изводът, че не може да се каже, че подзащитният ми е личност с висока
степен на обществена опасност, за да може да извърши друго престъпление или се
укрие. Считам, че тази опасност следва да бъде реална, а не хипотетична. Това
налагане на административно наказание може да се води като характеристична
данна, с оглед евентуална бъдеща наказателна санкция, но не е и да се правят
изводи с оглед извършване на друго деяние или укриване.
Относно това, че живее на друг адрес, различен от постоянния такъв, това
е факт, безспорно, но по делото разследващите са представили договор за наем на
недвижим имот. Ако едно лице иска да се укрива, едва ли би се възползвало и би
сключило договор за наем по надлежния ред, да се заплаща наема на наемодателя.
На
постоянния му адрес живеят семейството и родителите му и той винаги може да
бъде открит от органите по разследването.
С
оглед характеристичните данни на Р. – същият не е осъждан, има постоянен адрес
в страната и не считам, че би се укрил от органите по разследването, а и би
съдействал за разкриване на обективната истина.
В този смисъл моля да отмените определението на първоинстанционния съд и
да уважите жалбата, с която сте сезирани за настоящото производство, като
определите по-лека мярка за неотклонение от Задържане под стража, с оглед
разпоредбата на чл. 56 ал. 3 и чл. 57 НПК.
ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
Обвиняемият Р.: Поддържам това, което каза защитника ми.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ
Р.: Моля да не ме задържате.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Следва
да бъдат споделени фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд,
относно наличието на всички изискуеми предпоставки на чл. 63, ал.1 НПК, за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обв. Р..
Съдът
изключително подробно, задълбочено и аналитично
е преценил на първо място наличието на обоснованото подозрение в
авторството на обв.Р. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, а на следващо място и обстоятелствата, които сочат на реална, а не
хипотетична опасност същия да извърши престъпление в случая, че му бъде
определена по - лека мярка за неотклонение.
И
докато обоснованото предположение не се оспорва от обвиняемия и неговия
защитник, изводите на съдът за
опасността от укриване и извършване на престъпление се споделят от въззивната
инстанция, като в тази връзка следва да се има в предвид фактическата
установеност, че обвиняемият не живее на адреса, където е регистриран, а
приложения по делото договор за наем е с изтекъл срок на действие.
От друга страна не могат да бъдат
пренебрегнати данните, че обвиняемият макар и освободен по чл. 78 НК от
наказателна отговорност е бил осъждан отново за държане на амфетамини, а и
количеството на инкриминираното в случая наркотично вещество от същия вид
55.911 гр. амфетамин насърчително сочи, че в случай при изменение на мярката
същия ще продължи да се занимава с подобна наркоразпространителска дейност.
Предвид на изложените съображения
обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо
Пловдивският апелативен съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №191/17.02.2020г., постановено по ЧНД № 316/2020 година по
описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10.14 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: