Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12091
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 145076/18.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 17261/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 61
състав, е признато за установено, че по отношение на И.Б.Д. и Р.Й.Д., действащи
в условията на пасивна солидарност, съществуването на задължението на „С.К.Г.“
АД за сумата от 1 671, 69 евро, представляваща неустойка за забава за периода
28.01.2014 г. - 28.05.2015 г. върху главница с падежи, относими за периода
28.12.2013 г. - 28.04.2015 г., съгласно договор за заем от 28.10.2013 г.,
обективиран в нотариален акт № 29 от 28.10.2013 г., том V, рег. № 5915, дело № 645/2013 г., по описа на
нотариус Л.Х., с район на действие РС - гр. Елин Пелин, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.04.2017 г., до окончателното плащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен
документ по чл.417 ГПК от 25.10.2017 г. по ч. гр. д. № 25373/2017 г. по описа
на СРС, 61 състав, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД. Ответниците са
осъдени да заплатят солидарно сумата от 65, 40 лв., представляваща направени в
производството по гр. д. № 25373/2017 г. по описа на СРС, 61 състав разноски,
изразяващи се в платена държавна такса и сумата 1 242 лв., представляваща
направени в производството по гр. д. № 25373/2017 г. по описа на СРС, 61 състав
разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ответниците са осъдени да заплатят в условията на солидарност
сумата от 65, 40 лв., представляваща направени в производството по гр. д. №
25372/2017 г. по описа на СРС, 61 състав разноски, изразяващи се в платена
държавна такса, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
изразяващи се в платена държавна такса,сумата от 287, 20 лв., представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платен депозит за
възнаграждение за вещо лице, сумата от 552 лв., представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответниците Р.Й.Д. и И.Б.Д., с която го обжалват изцяло.
Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно
решаващият съд е възприел становището им по предявения иск, изразено в
постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба. Многократно по делото е
оспорено съществуването на задължение за заплащане на неустойка, а в условията
на евентуалност - считат, че същата е прекомерна. От изслушаната пред СРС
съдебно - счетоводна експертиза е установено, че са платили на ответника сумата
от 50 000 лв. във връзка с отпуснат заем от 7 669, 38 евро, равняващи се на 15
000 лв. Във връзка с погасяване на задължението по предоставения заем семейното
им жилище е продадено в хода на изпълнителното производство. Неправилно
решаващият съд е разгледал дали е налице плащане на мораторна неустойка и дали
върху тази сума се начислява лихва за забава. Считат, че решаващият съд е
игнорирал ангажирани по делото и безспорни доказателства. Съгласно заключението
на вещото лице заплатената договорна лихва е в размер на 70 % от главницата -
10 557, 75 лв. Лихвата за забава е в размер на 2 201, 56 лв., а претендираната
неустойка е в размер на 11 730 лв. Съгласно трайната и непротиворечива практика
на ВКС е недопустимо кумулирането на неустойка и законна лихва за забава за
едно и също неизпълнение. Поддържат възражението си за прекомерност на
уговорената неустойка, по - голяма чата част от която към момента е заплатена.
Молят съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск.
Пертендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „С.К.К.Г.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че възраженията
на ответниците са преклудирани, тъй като не са заявени с писмения отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК. С оглед на това за СРС не е съществувало
задължение да обсъжда основателността на тези възражения. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск със субективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГП вр.
с чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 29.10.2013 г. между страните в производството
е сключен договор за заем, обективиран и обезпечен съгласно нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 29, т.V, рег. № 5915,
дело 645 от 28.10.2013 г. По силата на договора ищецът се е задължил да
предостави на ответниците паричен заем р размер на 7 669, 38 евро, с
левова равностойност от 15 000 лв., срещу задължение да върнат сумата за
срок от 84 месеца с месечна анюитетна вноска от 280, 85 евро. Твърди, че е предал
на ответниците заетата сума. По силата на договора ответниците са се задължили
да заплатят възнаградителна лихва в размер на 3, 45 % на месец. В клаузата на
чл.1.3 страните са уговорили, че при забава ответниците дължат солидарно на
ищеца неустойка в размер на 56, 17 евро на месец за всяка една забавена сума
(вноска) или част от нея, за всеки месец забава, считано от датата на падежа на
съответната сума до окончателното й изплащане. Твърди, че ответниците не са
заплатили на падежа вноската, дължима на 28.12.2013 г., както и вноските за
периода 28.01.2014 г. – 28.05.2015 г. общо 17 на брой. Върху тях се е натрупала
мораторна неустойка в общ размер на 8 594, 01 евро. В договора страните са
предвидили ограничение на размера на неустойката от 7 669, 38 евро. С
нотариална покана е уведомил ответниците, че обявява заема за предсрочно
изискуем. Ответниците не са погасили задълженията си. Въз основа на заявление
за издаване на заповед за изпълнение е постановена заповед по ч. гр. д. №
25372/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, срещу която ответниците са
депозирали възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че му дължат сумата от 1 671, 69
евро - непогасена част от неустойка в общ размер от 7 669, 38 евро,
дължима на основание чл.1.3 от договор за заем от 28.10.2013 г. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба.
Въз основа на заявление, депозирано на
25.04.2017 г. от „С.К.К.Г.“ АД, на 25.10.2017 г. е постановена по ч. гр. д. № 25372/2017
г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу И.Б.Д. Р.Й.Д. за
сумата от 1 671, 69 евро – неустойка за забава за периода 28.01.2013 г. –
28.05.2015 г. върху главници с падежи, относими за периода 28.12.2013 г. –
28.04.2015 г., съгласно договор за заем от 2.10.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.04.2017 г. до изплащане на вземането и 1 307, 40 лв.
– разноски по делото, от които: 65, 40 лв. – държавна такса и 1 242 лв. –
възнаграждение за адвокат.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците са
депозирали възражения срещу постановената заповед, като е посочено, че не
дължат изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Подробни съображенията във връзка са
направеното оспорване насока длъжниците са изложили в депозираната пред
заповединя съд молба за спиране по чл.420 ГПК. В нея са посочени издадените в
полза на заявителя изпълнителни листове във връзка с вземания, произтичащи от
процесния договор за заем. Твърдят, че за предоставен кредит в размер на
15 000 лв. до момента са платили сума от 40 800, 69 лв., като е
запорирана и сумата от 7 970, 55 лв., в която не са включени разноските
във връзка с изпълнението. Излага съображения, че е недопустимо едновременното
заплащане на мораторна лихва и мораторна неустойка. Правят възражение за
прекомерност на неустойката, която възлиза понастоящем на 78 %.
Ищецът
е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по
чл.415, ал.4 ГПК.
Видно от представения по делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 29, том V, рег. № 5915
дело № 645/28.10.2013 г. „С.К.К.Г.“ АД предоставя на И.Б.Д. и Р.Й.Д. заем в
размер на 7 669, 38 евро, които се равняват на 15 000 лв., при 3, 45
% месечна лихва. Страните са уговорили срок за издължаване на кредита не по –
късно от 28.10.2020 г., като заплащат 84 равни месечни вноски в размер на 280,
85 лв. , дължими на 25-то число на съответния месец. В чл.1.2 е уговорено, че
при неплащане на която и да е месечна погасителна вноска целият паричен заем –
ведно с всички лихви, такси и разноски, става автоматично предсрочно изискуем,
а за заемодателя възниква правото да се удовлетвори от предоставените му
обезпечения, като в това число и да продаде ипотекирания имот по съответния
ред. В чл.1.3 от договора е предвидено, че в случай, че главницата, ведно с
всички дължими п договора лихви и такси не бъзе изплатена от заемополучателите
в срок до 28.10.2020 г. или в случай, че настъпят обстоятелствата по чл.1.2 от
договора заемополучателите дължат солидарно на заемодателя и неустойка в размер
на 56, 17 евро на месец за всяка една забавена сума или част от нея, за всеки
месец забава, считано от датата на падежа на съответната сума до окончателното
й изплащане. Неустойките за всяка просрочена сума са платими на всяко 28-мо
число на месеца по банков път по посочената в договора банкова сметка. ***арно
преди изплащане на съответната дължима сума на падежа й да заплащат на
заемодателя дължимите до момента неустойка, ако има такива. В случай, че
извършеното плащане не е достатъчно да погаси всички изискуеми задължения на
заемополучателите към заемодателя, погасяването се извършва в следната
последователност: разноски, неустойки, лихви и главница. В чл.1.5 е предвидено,
че общата стойност на всички уговорени обезщетителни неустойки те може да
надвишава размера на главницата на предоставения паричен заем. На 28.10.2013 г.
страните са подписали към договора за заем погасителен план с нотариална
заверка на подписите.
На 01.11.2013 г. ответниците са съставили декларация –
разписка, съгласно която са удостоверели, че на 29.10.2013 г. са получили по
банков път от ищеца сумата от 15 000 лв., която се равнява на 7 669,
38 евро. Сумата съставлява паричен заем на ответниците.
Ищецът е изпратил до ответниците нотариална покана, с
която ги е уведомил, че са налице предпоставките на чл.1.2 от договора за заем,
тъй като ответниците не изпълняват задълженията си за връщане на предоставения
заем съобразно съставения погасителен план. С оглед на това на 06.08.2015 г.
заемът е обявен за предсрочно изискуем а горепосоченото основание, като
ответниците дължат 7 620, 20 евро – главница; 4 561, 45 евро –
договорна лихва и 7 396, 22 евро – неустойка. Нотариалната покана е
връчена на 25.09.2015 г.
От заключението на вещото лице Е.К.Й.-М.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че сключеният между страните
на 28.10.2013 г. договор за заем е отразен в счетоводството на ищеца. На
29.10.2013 г. ищецът е превел по сметка на Р.Й.Д. уговорената сума от
15 000 лв. Към 25.04.2017 г. непогасената от ответниците неустойка възлиза
на 1 671, 69 евро. Към датата на обявяване на заема за предсрочно изискуем
– 27.08.2015 г., дължимата неустойка възлиза на 7 396, 22 евро, равняващи
се на 14 465, 75 лв. От тази сума ответниците са внесли 534, 25 лв., които
се равняват на 273, 16 евро, остатъкът възлиза на 7 396, 22 евро, които се
равняват на 14 465, 75 лв. На 16.08.2016 г. Р.Д. е превела в полза на
ищеца сумата от 15 000 лв. Тази сума е счетоводно отнесена от ищеца за
погасяване на част от дължимата неустойка в размер на 11 196, 20 лв.
Остатъкът възлиза на 3 269, 55 лв., които се равняват на 1 671, 69
евро. Преди завеждане на изпълнителните дела срещу ответниците същите са
погасили сумата от 96, 18 лв. – главница. Към 25.04.2017 г. заплатената от
ответниците неустойка е в размер на 11 730, 45 лв. Заплатената от
ответниците договорна лихва преди завеждане на изпълнителните дела възлиза на
1 780, 57 лв. В изпълнителното производство е платена сумата от
8 777, 18 лв. за възнаградителна лихва, като общо заплатената такава е на стойност
от 10 557, 75 лв. Вещото лице е
извършило проверка при ЧСИ В.Н., рег. № 864, с район на действие СОС гр.
Костинброд, при която е установило, че изпълнителен лист от 16.10.2014 г. по ч.
гр. д. № 54082/2014 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав е издаден за сумата от
139, 83 евро (273, 48 лв.) – главница, ведно със законната лихва за периода от
07.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението; 1 707, 83 евро
(3 340, 23 лв.) – договорна лихва за периода 28.02.2014 г. – 29.09.2014 г.
и 500, 05 лв. – разноски, от които: 72, 27 лв. – държавна такса; 427, 78 лв. –
адвокатски хонорар. Изпълнителен лист от 10.11.2015 г. по ч. гр. д. І
65985/2015 г. по описа на СРС, 55 състав, е издаден за сумата от 7 456, 24
евро (14 583, 14 лв.) – главница, ведно със законната лихва да периода
29.10.202015 г. до окончателното изплащане на вземането; 2 779, 87 евро
(5 436, 95 лв.) – договорна лихва за периода 28.09.2014 г. – 28.08.2015
г.; 1 402, 40 лв. - разноски, от
които: 400, 40 лв. – държавна такса и 1 002 лв. – адвокатски хонорар.
Изпълнителен листо от 25.2017 г. по ч. гр. д. 25372/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав е издаден за сумата от 1 671, 69 евро (3 269, 54 лв.) –
неустойка за забава за периода 28.01.2014 г. – 28.05.2015 г., ведно със
законната лихва за периода от 25.04.2017 г. до окончателното изплащане и
1 307, 40 лв. – разноски, от които: 65, 40 лв. – държавна такса и
1 242 лв. – адвокатски хонорар. Сумата
за неустойка в размер на 3 269, 55 лв. е преведена на 26.07.2018 г. с б.
б. с референция П 12763258.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Страните не спорят, че са били обвързани от договор за
заем, с който ищецът е предоставил на ответниците сумата от 15 000 лв.,
срещу задължението на последните да върнат заетата сума за срок от 84 месеца,
заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 3, 45 % месечно. В
чл.1.3 от договора е постигната уговорка за заплащане на мораторна неустойка от
ответниците.
Вземането за неустойка става
изискуемо при виновно неизпълнение на договорно задължение. В този смисъл на
база договорното правоотношение се развива вторично санкционно правоотношение.
За да бъде основателна претенцията за заплащане на неустойка, кредиторът следва
да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е длъжен да доказва, че е
претърпял вреди, нито техния размер, като такава се дължи и без да са настъпили
вреди. Това е така, защото посредством неустойката страните по договора
предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди,
които съобразно разпоредбата на чл.92 ЗЗД не е нужно да се доказват.
Спори се между страните в производството относно
валидността на клаузата за заплащане на неустойка и дали същата е своевременно
оспорена от ответниците
Действително в срока по чл.131 ГПК ответниците не са
депозирали писмен отговор на исковата молба и съответно не са направили
оспорвания в тази насока. Валидността на тази клауза не е била преценена от
решаващия съд при постановяване на обжалваното решение, като същият е
съобразил, че претендираната от ищеца сума е събрана принудително в рамките на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения изпълнителен
лист по силата на постановената заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК
на ВКС, не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските
договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да
се начислява. нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В мотивите е разяснено също така, че автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от
чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно.
Предвид дадените разяснения, независимо от това дали е
налице оспорване от страна на ответниците на валидността на клаузата за
неустойка или не, съдът служебно трябва да извърши преценка дали същата не
противоречи на добрите нрави. Такава преценка обаче не е извършена от решаващия
съд.
В случая размерът на дължимата неустойка е определяем,
като в договора за заем е уговорен способа за определяне на нейния размер,
който е ограничен до размера на отпуснатия заем. Именно в този максимално
определен размер е и претендираната от ищеца неустойка, след приспадане на
сумата, която последният е отнесъл счетоводно като погасена от ответниците във
връзка с постъпилата по банков път сума от 15 000 лв.
След като размерът на неустойката е равен на
насрещната престация на ищеца – предоставения заем, се налага извода, че
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което е в нарушение на добрите нрави. Ето защо и на
основание чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, същата е нищожна и като такава не е
произвела правно действие.
Следва да се съобрази също така, че размерът на дължимата неустойка не е обусловен от това
каква част от задължението не е изпълнена, каква част от срока на договора е
изтекъл, през който насрещната страна е погасявала задълженията си към ищеца, поради
което размерът на неустойката не е обусловен от неизпълнението на длъжника.
Това създава условия за недопустимо неоснователно обогатяване на кредитора в
противоречие с принципа за справедливост. Ето защо следва да се приеме, че е
налице несъответствие между размера на неустойката и очакваните при сключването
на договора вреди за кредитора, произтичащи от забавеното изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума.
Предвид обстоятелството, че с извършения превод от
страна на ответниците в полза на ищеца на сумата от 15 000 лв., същите не
са посочили, че плащат неустойка по договора, а част от тази сума е счетоводно
отнесена от ищеца за погасяване на претендираната от него неустойка, то не е налице
извънсъдебно признание от страна на ответниците. Отделен е въпросът, че дори
при наличието на такова признание, нищожната клауза също не би произвела правно
действие.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, решението следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателите следва да се присъди сумата от 65, 40 лв. – сторени
разноски във въззивното производство.
В полза на ответниците и на основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да се присъди сумата от 200 лв. – сторени разноски в производството пред
СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 145076/18.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 17261/2018 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 61 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ********, с адрес
***, ателие 6 и съдебен адрес *** – адв. Д.С.К., срещу Р.Й.Д., ЕГН ********** и
И.Б.Д., ЕГН ********** и двамата с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Х.Б., с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД – за
признаване за установено, че Р.Й.Д., ЕГН ********** и И.Б.Д., ЕГН **********
дължат на „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ********, сумата от 1 671, 69 (хиляда шестстотин седемдесет и едно евро и шестдесет и
девет евро цента) евро, представляваща неустойка за забава за периода
28.01.2014 г. - 28.05.2015 г. върху 17 месечни анюитетни вноски с падежи
28.12.2013 г. - 28.04.2015 г., на основание договор за заем от 28.10.2013 г.,
обективиран в нотариален акт № 29 от 28.10.2013 г., том V, рег. № 5915, дело № 645/2013 г., по описа на
нотариус Л.Х., с район на действие РС - гр. Елин Пелин, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен
документ по чл.417 ГПК от 25.10.2017 г. по ч. гр. д. № 25372/2017 г. по описа на СРС, 61 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, ателие 6 и
съдебен адрес *** – адв. Д.С.К., да заплати на Р.Й.Д., ЕГН ********** и И.Б.Д.,
ЕГН ********** и двамата с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Х.Б., сумата от
65, 40 (шестдесет и пет лева и
четиридесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
във въззивното производство разноски, както и сумата от 200 (двеста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
сторени разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване, на чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.