РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 21.11.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №4542 по описа за 2018година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Райфайзенбанк/България/ЕАД против А.И.С., за
установяване част от вземането на
ищеца по заповед по ч.гр.д.№83/2018г. на
ПлРС, издадена в полза на ищеца по чл.410 от ГПК.Твърди, че подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 05.01.2018 г. до Районен съд - Плевен за
следните суми:
-
изискуема редовно падежирала главница в размер на 174.56 лева (сто седемдесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки) за периода от 05.08.2017 г. до
05.12.2017 г. включително;
-
предсрочно изискуема главница в размер на 2 296.18 лева (две хиляди двеста
деветдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) с дата на настъпила изискуемост
на 13.12.2017 г.;
-
изискуема редовна лихва в размер на 73.61 лева (седемдесет и три лева и шестдесет
и една стотинки), начислена за периода от 05.07.2017 г. до 12.12.2017 г.
включително;
-
изискуема наказателна лихва в размер на 19.09 лева (деветнадесет лева и девет
стотинки), начислена за периода от 05.08.2017 г. до 04.01.2018г. включително;
-
законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда
-05.01.2018 г. до изплащане на вземането.
След депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на длъжника А.И.С. са
извършени плащания, поради което предявяваме настоящия иск за сумата от 2
195.78 лева (две хиляди две хиляди сто деветдесет и пет лева и седемдесет и
осем стотинки) - главница, ведно със законна лихва за забава за периода от
подаване иа заявлението в съда ‘05.01.2018 г. до изплащане на вземането.
Посочва се, че искът се основава
на следните фактически обстоятелства и правни доводи:
С
Договор за студентски кредит N2 1403210846009197 от 01.04.2014 г.
("Договор за кредит"), сключен между "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД ("Банката") и А.И.С. ("Кредитополучател"),
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпуска на кредитополучателя А.И.С.,
кредит в размер на 2 100.00 лева (две хиляди и сто лева), с цел заплащане на 5
(пет) броя такси за обучение, всяка една от които в размер на 420.00 лева
(четиристотин и двадесет лева).Съгласно чл.2.1. от Договора за кредит -
крайният срок за погасяване на кредита е 05.07.2022г.
Съгласно чл. 4.2. от Договора при погасяване
на кредита, кредитополучателя ще ползва гратисен период от 40 месеца, считано
от датата на сключването на договора до 05.07.2017 г. По време на гратисния
период кредитополучателя не дължи плащане на главница и лихва по кредита. По
време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част на
кредита, съгласно действащия погасителен план. Начислената лихва се
капитализара годишно (чл. 4.4. от Договора). Съгласно чл. 4.8. от Договора,
кредитът следва да бъде погасен на 60 (шестдесет) равни анюитетни месечни
вноски, всяка една в размер на 48.90 лева (четиридесет и осем лева и деветдесет
стотинки), дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.08.2017 г. до 05.07.2022 г.
Съгласно чл.3.1. от Договора за кредит - за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва
в размер на 7 % /седем процента/. А съгласно чл.3.2. от Договора - при забава в
плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката,
лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 /десет/
пункта годишно върху забавената сума.Твърди се, че на датите на падеж -
05.08.2017 г., 05.09.2017 г., 05.10.2017 г., 05.11.2017 г. и05.12.2017 г., кредитополучателят не заплати дължимите
месечни погасителни вноски по кредита.Съгласно чл.6.2. от Договора за кредит -
Банката има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при неплащане от
страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.В
изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, от страна на Банката било
изготвено и изпратено до кредитополучателя, писмо за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията по Договора за кредит, копие от което прилага. Видно
от приложените писмо с изх. № ИЗХ-ООМ 14646 от 20.11.2017 г. и изх. N2
ИЗХ-001-114645 от 20.11.2017г., същите са достигнали до адреса на
кредитополучателя, посочен в Договора за кредит, с което съгласно чл.9 3. от Договора
за кредит, се счита за получена.Съгласно чл.20а от ЗЗП, уговореното в Договора
има силата на закон за страните. Позовавам се на Решение № 229 от 03.04.2014 г.
на В КС по т.д. № 956/2012 г., второ
т.о.{ в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че уговорка, че
волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до
адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните (е
този смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1877/20 Юг. на V
г.о.}. В допълнение, в Решение № 283/06.04.20)
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за
установено следното:
Ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от
12.10.2018г., не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че
предявения установителен иск, се явяват основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК,
съдът установи, че дължимият размер,
който следва да заплати ответнака на направените в заповедното производство
разноски, е сумата от 93,92лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 293,91лв., от които 43,91лв. за д.т., 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 150лв. за ВЛ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника А.И.С.,
ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, с ЕИК: ********* с адрес на
управление:***, „***сумата 2195,78лв. главница по договор за студентски кредит№1403210846009197/01.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-05.01.2018г.,
за която сума и издадена заповед по чл.410 от ГПК №52/09.01.2018г. по ч.гр.д.№83/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА А.И.С.,
ЕГН********** ***,, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, с ЕИК:
********* с адрес на управление:***, „*** сумата общо 293,91лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН********** *** , ДА ЗАПЛАТИ НА „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, с ЕИК: ********* с адрес на управление:***, „*** сумата общо от
93,92лв.- разноски по ч.гр.д.№ 83/2018г.
по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :