№ 18581
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110102567 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Р. Г. Т., Г. Е. Т., Д. Е. Т. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено,
че същите дължат на ищеца следните суми: 2492.27 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 344.84 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.,
сумата от 48.74 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 10.31 лв. за периода от
15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните
квоти:
- Р. Г. Т. -4/6 от общото задължение, а именно сумата от 1661.51 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 229.89 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.,
сумата от 32.49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 6.87 лв. за периода от
15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
- Г. Е. Т. -1/6 от общото задължение, а именно сумата от 415.38 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
1
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 57.47 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата
от 8,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1.72 лв. за периода от
15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
- Д. Е. Т. -1/6 от общото задължение, а именно сумата от 415.38 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 57.47 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата
от 8.12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1.72 лв. за периода от
15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между
страните, като не се установява да са собственици/ползватели на имота.
Поддържа, че българското законодателство е в противоречие с
регламентираното в ДиректИ. 2011/83/ЕС на ЕП и на съвета относно правото
на потребителя да прекрати правоотношението. Сочи, че ОУ на ищцовото
дружество не са влезли в сила, както и че е недоказано реалното
присъединяване на ответниците към топлопреносната мрежа. Оспорва
доставянето на топлинна енергия в твърдяното количество и стойност. Сочи,
че не са извършвани замервания, респ. показанията са некоректни, и не се
установява как е формирана претенцията на ищеца и доколко преминаващите
през имота тръби реално са подавали топлинна енергия. Оспорва и
правоотношението с дружеството за топлинно счетоводство, размера на
исковете, дължимостта на начислените лихви. Оспорва техническата годност
и изправност на измервателните уреди. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
2
Пред съда процесуалният представител на ответниците поддържа отговора на
исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 27.09.2002 г., сключен между ЮЛ и
етажната собственост с адрес гр. София, /административен адрес/, вх. А,
съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 133 от 01.07.1990 г., съгласно който Е.
Г. Т. е закупил ап. 24, находящ се в жилищна сграда /административен адрес/.
Съгласно удостоверение издадено от Столична община от 17.07.2012 г.
ж.к.***** е с нов административен адрес – гр. ж.к. „*******“. От
представеното удостоверение за наследници с № РЛН22-УГ51-6644 от
05.05.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Е. Г. Т. е починал
на 09.04.2022 г., като е оставил за наследници по закон: Р. Г. Т. – съпруга, Г. Е.
Т. – син, и Д. Е. Т. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от
представените по делото доказателства се установява, че ответниците са
имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 133 от 01.07.1990 г., Е. Г. Т. и
3
Р. Г. Т. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот в режим
на семейна имуществена общност, което се потвърждава и от представеното
удостоверение за наследници. Съгласно представеното удостоверение за
наследници с № РЛН22-УГ51-6644 от 05.05.2022 г. издадено от Столична
община Е. Г. Т. е починал на 09.04.2022 г., от който момент с оглед
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН ответниците Г. Е. Т., и Д. Е. Т. са придобили
по 1/6 ид. ч. от процесния имот, а Р. Г. Т. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като
същата на самостоятелно основание по силата на договор за покупко-
продажба вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот. Още повече, че по
делото е представена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която ответникът
Г. Е. Т. е посочил, че процесния недвижим имот бил в режим на
съсосбственост с Д. Е. Т. и Р. Г. Т., при квоти Р. Г. Т. -4/6, Д. Е. Т. -1/6, и Г. Е. Т.
-1/6, като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер
признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав
по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема,
че то отговаря на истината.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на наследствено
правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Г. Е.
Т. - 1/6 ид. ч. и Д. Е. Т. - 1/6 ид. ч., а Р. Г. Т. – 4/6 ид. ч. По силата на закона /чл.
150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява
възражението на ответницата за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в имота до
07.11.2021 г. имало 1 бр. радиатор с монтиран ИРРО в банята, като на
08.11.2021 г. бил мониран радиатор в помещение стая, на който бил монтиран
нов ИРРО, за което бил съставен констативен протокол, като и двата уреда
били с дистанционен отчет. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление
отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 194
куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за
общи части. В процесния имот имало 2 брой водомер за топла вода, който бил
отчетен през 2021 г. и 2022 г., като отчетите били с подпис на потребител и
количеството топла вода за 20/21 г. било коригирано /намалено/. Вещото лице
е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че
общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 2688.62
лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична
проверка през 40 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за
дялово разпределение за процесния период възлиза на 48.74 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
4
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на наследодателя на ответниците до процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя
е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и
доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на
издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други
доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач
документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното
количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на
дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия
процесен имот възлиза на сумата от 2688.62 лв. С оглед на диспозитивното
начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, а именно
2492.27 лв., то предявения иск се явява основателен в така посочени размер. В
случая всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения свързани
с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от
собствеността на процесния имот, поради което ответникът Г. Е. Т. следва да
отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия
или за сумата от 415.37 лв., ответникът Д. Е. Т. за 1/6 част от общия размер на
дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 415.37 лв., и
ответникът Р. Г. Т. за 4/6 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 1661.51 лв., в които размери така
предявените искове следва да бъдат уважени.
Неоснователни са и възраженията на ответниците за нарушение на
европейското законодателство - ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския
парламент, респ. за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП,
забраняваща доставката на централно отопление без искане на потребителя, е
приета с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите
на ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на ДиректИ.
93/13/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на ДиректИ. 85/577/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета. В тази връзка вече е постановено ТР №
2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между
двата закона не съществува противоречие. Следва да се има предвид и че по
делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от
ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на
вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие,
което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши
исканото прекратяване.
Неоснователни са релевираните доводи относно приложимите за исковия
5
период Общи условия за продажба и конкретно относно влизането в сила на
същите. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Влизането в сила на Общите условия не е
обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите.
Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на
приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В същото
време съгласно решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010
г. по описа на ВКС, е прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно
известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да
бъдат посочени в съдебното решение. В случая Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник „19 минути“ и
във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 344.84 лв. изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК. Ответникът Г. Е. Т. следва да отговора за сумата от 57.47
лв., ответникът Д. Е. Т. следва да отговора за сумата от 57.47 лв., а ответникът
Р. Г. Т. –за сумата от 229.89 лв., поради което предявените искове следва да
бъдат уважени в пълен размер.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
6
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото по делото от приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 48.74 лв., то претенцията се явява
основателна. Ответникът Г. Е. Т. следва да отговора за 1/6 част от общия
размер на дължимите суми за дялово разпределение или за сумата от 8.12 лв.,
ответникът Д. Е. Т. за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за дялово
разпределение или за сумата от 8.12 лв., а ответникът Р. Г. Т. следва да
отговора за 4/6 част от общия размер на дължимите суми за дялово
разпределение за периода или за сумата от 32.49 лв. Действително след като
ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация биха изпаднали в забава и ще се дължи обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответниците за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
претенцията за лихва в общ размер на 10.31 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде разгледано
и възражението за погасяване на задълженията по давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
7
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът с оглед на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята
за предявен на 26.07.2023 г. и при прилагане на изложения по-горе принцип
част от задълженията за процесния, а именно за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г. на стойност 85.85 лв. от общото задължение са погасени по
давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
2406.41 лв., като всеки един от двамата ответници Г. Е. Т. и Д. Е. Т. дължи
сумата от по 401.06 лв., а ответникът Р. Г. Т. дължи сумата от 1604.27 лв. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 13 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а общия размер на
непогасените по давност задължения за лихва възлиза на 331.04 лв., като
всеки един от ответниците Г. Е. Т. и Д. Е. Т. дължат сумата от по 55.17 лв., а
ответникът Р. Г. Т. дължи сумата от 220.69 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. на стойност 2.05 лв.,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените по
давност суми възлиза на 46.69 лв., като Г. Е. Т. дължи сумата от 7.78 лв., Д. Е.
Т. дължи сумата от 7.78 лв., а ответникът Р. Г. Т. дължи сумата от 31.12 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 57.92 лв. държавна такса в исковото
8
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити
за вещи лица, 57.92 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 832.35 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК с оглед на частичната неоснователност на исковата претенция
ответниците имат право на разноски. В случая такИ. се претендират
единствено от ответника Р. Г. Т. в размер на 1200 лв. в брой заплатено
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно
възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5
ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на
делото, намалява същия на 600 лв. С оглед изхода на спора на ответника Р. Г. Т.
следва да се присъди сумата от 23.21 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление г/административен адрес/
срещу Р. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, /административен адрес/ по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Г. Т. дължи на „ЮЛ сумата от 1604.27 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 220.69 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.,
сумата от 31.12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 1604.27 лв., до пълния претендиран размер от 1661.51 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.07.2023
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 220.69
лв., до пълния претендиран размер от 229.89 лв., иска за дялово разпределение
за сумата над уважения размер от 31.12 лв., до пълния претендиран размер от
32.49 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 26.07.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.06.2020
г. до 30.06.2020 г., както и иска за сумата от 6.87 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г.
до 18.07.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление г/административен адрес/
срещу Г. Е. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, /административен адрес/
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. Е. Т. дължи на „ЮЛ сумата от 401.06 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023
9
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 55.17 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата
от 7.78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 401.06 лв., до пълния претендиран размер от 415.38 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.07.2023
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 55.17
лв., до пълния претендиран размер от 57.47 лв., иска за дялово разпределение
за сумата над уважения размер от 7.78 лв., до пълния претендиран размер от
8.12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 26.07.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.06.2020
г. до 30.06.2020 г., както и иска за сумата от 1.72 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г.
до 18.07.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление г/административен адрес/
срещу Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, /административен адрес/
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. Е. Т. дължи на „ЮЛ сумата от 401.06 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 55.17 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата
от 7.78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 401.06 лв., до пълния претендиран размер от 415.38 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.07.2023
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 55.17
лв., до пълния претендиран размер от 57.47 лв., иска за дялово разпределение
за сумата над уважения размер от 7.78 лв., до пълния претендиран размер от
8.12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 26.07.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.06.2020
г. до 30.06.2020 г., както и иска за сумата от 1.72 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г.
до 18.07.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София,
/административен адрес/, Г. Е. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София,
/административен адрес/ и Р. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София,
/административен адрес/, да заплатят на „ЮЛ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление г/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 832.35 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
10
/административен адрес/ да заплати на Р. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
София, /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
23.21 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11