Р Е
Ш Е Н
И Е
град
София, 17.03.2021
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
петнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2.
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретаря Велислава Карамихова и в присъствието на прокурор от СОП Станислава
Полетинска, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 514 по описа
за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №
260130/10.08.2020 г., постановена по НОХД № 195/2019 г., състав на РС К. е признал
подсъдимият Б.М.Г. за виновен в това, че на 27.10.2018 г. около 02.25 ч. на
второкласен път II – 81, в района на 30+ км, област С.,
с посока на движение от гр. М. към гр. С. е управлявал МПС – лек автомобил
„Сузуки Витара“ с рег. № *********** с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно 1.59 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно
чл. 3 и чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с Протокол №
1017/30.10.2018 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта на МБАЛ „С. А.“ – С. АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300
лв.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от три години.
С присъдата
на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр.чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият Г.
е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил лишен по административен ред от това право.
Недоволен от присъдата е останал
подсъдимият Г., който чрез защитника си адв. М.П. от САК в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК е депозирал жалба срещу нея с оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост на присъдата и постановяването й в нарушение на закона. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова (въззивна) такава, с която
подсъдимият да бъде оправдан по обвинението.
В допълнение
към жалбата се сочи неспазване на предвидения в закона ред за вземане и
съхранение на кръвните проби до тяхното изследване – а именно липсата на
поставени на двете епруветки стикери, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
24, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.
Счита се, че
районният съд неправилно е тълкувал указанията на ВКС, че пропуските при
установяване употребата на алкохол не следва да бъдат абсолютизирани, тъй като
липсата на поставени от полицейските служители стикери на епруветките не
съставлява пропуск, а нарушение на закона, което е довело до съществено
нарушаване правата на проверяваното лице и опорочаване на веществените
доказателства по делото. Подчертава се, че подсъдимият е съдействал на
извършилите проверката полицейски служители, а според показанията на
свидетелите подсъдимият не е употребявал алкохол преди да се качи в автомобила.
В съдебно
заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа на изложените в нея основания.
Допълнително се изтъква, че липсата на холограмни стикери върху епруветките е
довела до лишаването на подсъдимия от възможността да поиска повторно
изследване на кръвната проба. Подчертава се, че служителят на ФСМП, който е
съставил протокола за медицинско изследване е отразил, че по време на
изследването подсъдимият е бил адекватен, със запазена координация и ясно
съзнание. Набляга се на събраните добри характеристични данни за подсъдимия.
Подсъдимият Г.
се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред
въззивния съд прави искане да бъде оправдан.
Районна
прокуратура К. не е взела становище по въззивната жалба срещу присъдата.
Пред
въззивния съд представителят на държавното обвинение заема становище за
правилност и законосъобразност на
контролираната присъда.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Б.М.Г. с внесения за разглеждане от РС К. обвинителен
акт е повдигнато обвинение в това, че на 27.10.2018 г. около 02.25 ч. на
второкласен път II – 81, в района на 30+ км, област С.,
с посока на движение от гр. М. към гр. С. е управлявал МПС – лек автомобил
„Сузуки Витара“ с рег. № ********** с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно 1.59 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно
чл. 3 и чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с Протокол №
1017/30.10.2018 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта на МБАЛ „С. А.“ – С. АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
При
собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция
наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция установи
следната фактическа обстановка:
На
27.10.2018 г. свидетелите Е. Г. и Т. Т., служители на РУ Г., изпълнявали служебните
си задължения в състава на автопатрул.
В
нощта на 26/27.10.2018 г. свидетелите Д. И. и Б. С. посетили заведение в с. И.,
където употребили алкохол - водка. Те повикали по телефона подсъдимият Б.Г. и
той пристигнал при тях с лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № **********.
След като прекарали известно време заедно в заведението, където подсъдимият
изпил неустановено количество бира, всички си тръгнали, като подсъдимият
управлявал лекия автомобил.
Около
02.25 часа лекият автомобил „Сузуки Витара“ се движел по второкласен път II-81, в района на 30+км, с посока на движение от
гр. М. към гр. С., когато бил спрян за рутинна проверка от свидетелите Г. и Т..
При извършената проверка на документите на водача полицейските служители
усетили мирис на алкохол от подсъдимия Г. и го поканили да бъде изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с фабричен номер ARSK 0266, като то отчело положителен резултат
от 1.51 промила в издишания въздух. За нарушението свидетелят Г. съставил АУАН
и издал талон за медицинско изследване. В талона подсъдимият записал, че не
приема показанията на техническото средство. След това подсъдимият бил
придружен от полицейските служители до ФСМП Годеч, където дал кръв за химически
анализ.
Видно
е от протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта на МБАЛ „Св. А.“ – С.,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1.59 промила. Отразено е,
че кръвната проба е взета в 2 бр. епруветки без стикери, но облепени и парафинирани.
Установената от въззивния съд
фактическа обстановка напълно съвпада с тази, възприета от първостепенния съд.
Действително, мотивите на първата инстанция към постановената присъда са кратки
и лаконични, но те съдържат в себе си необходимия минимум от фактически и
правни изводи, необходим за установяване на действителната воля на съда по
възприетите от него факти и изградената въз основа на тях правна аргументация,
при което въззивният съд е в състояние да извърши дължимата проверка на
постановения първоинстанционен съдебен акт.
Фактическата
обстановка се аргументира по несъмнен начин от гласните доказателства –
показанията на свидетелите Е. Г., Т. Т., Д. И. и Б. С., които последователно и
логично установяват действията, извършени от подсъдимия Г. във връзка с
управлението на лекия автомобил, последвалата проверка от полицейските
служители и отвеждането на подсъдимия за даване на кръвна проба. Твърдението
на подсъдимия Г., че в процесната нощ изобщо не е пил алкохол, противоречи на
показанията на свидетеля Д. И., дадени пред орган на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (предвид стореното
от защитника противопоставяне на искането на прокурора, макар в съдебния
протокол да не е отразено правното основание за прочитане на показанията).
Посочените гласни доказателства съдържат данни за употребата от подсъдимия в
заведението на неустановено количество бира – „Баги (подсъдимият) трябваше да кара и си поръча бира. Не мога да кажа
какво количество била е изпил Баги“. Показанията на свидетеля И. не са
изолирани и се подкрепят от заявеното от свидетелите Г. и Т. - че именно
мирисът на алкохол от подсъдимия е провокирал проверката с техническото
средство, а така също и от отразеното в писменото доказателство протокол за
медицинско изследване и направените в протокола за химическо изследване на
кръвната проба констатации.
Обясненията на подсъдимия Г. относно случилото се,
след като управляваният от него лек автомобил е бил спрян за проверка, на
практика подкрепят заявеното от свидетелите по делото, вкл. относно отвеждането
му от полицейските служители във филиала за спешна медицинска помощ и вземането
на кръвната проба от медицинския специалист.
Не може да бъде споделен отправеният от първоинстанционния
съд в мотивите към присъдата укор към подсъдимия Г., за отказа му да отговори на въпроса защо при извършеното медицинско
изследване е заявил, че е изпил три бири, а в обясненията си пред съда отрича
изобщо употребата на алкохол. Съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от НПК, не може да се
правят изводи във вреда на обвиняемия, респ. подсъдимия, поради това, че не е
дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.
Основното възражение на защитата
на подсъдимия в конкретния случай е свързано с неспазването на изискването на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози епруветките
с пробата от кръв да бъдат облепени с холограмни стикери, като липсата на
такива стикери се счита за толкова съществено нарушение, че единственият
възможен извод от него е този за необходимостта от оправдаването на подсъдимия Г..
В практиката си ВКС е имал възможност многократно да изтъква,
че такава последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, следствие
на които се създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране
на съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н.
В
настоящия случай според въззивния съд събраните
доказателствени материали изясняват категорично обстоятелствата, че няма данни
опаковката на пробата да е била нарушена; че епруветките са били облепени и
парафинирани; че пробата е била донесена "на ръка" в Специализираната
химическа лаборатория към УМБАЛ „С. А.“ – С. и че съдържанието на пробата е
било запазено и годно за изследване. След установяване от контролните органи с
техническо средство на концентрация на алкохол 1,51 на хиляда в издишвания от
подсъдимия Г. въздух, е спазено изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за отвеждане на лицето до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване. Медицинското изследване и вземането на
кръвната проба на подсъдимия е извършено във филиал на центъра за спешна
медицинска помощ, където самоличността на подсъдимия е установена от
медицинския специалист по представената от него лична карта (данните за същата
са вписани в протокола за медицинско изследване), а протоколът за медицинско
изследване е подписан от подсъдимия в качеството му на изследвано лице.
При направеното отбелязване от химика в
Специализираната лаборатория към УМБАЛ „С. А.“, че състоянието на пробите не
отговаря на изискванията на Наредба № 1/2017 г. единствено поради липсата на
залепени холограмни стикери, несъмнено според съда е спазването на изискването на същата Наредба при изследването епруветката да е съдържала
етикет с изискуемите данни, сред които и тези за самоличността на лицето –
отразени междувпрочем от химика в протокола за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта и несъмнено сочещи на подсъдимия Б.Г..
В
заключение, за съда не съществува никакво основание да се усъмни в годността на
пробата или да допусне абстрактна вероятност за манипулирането й, вкл. чрез
подмяна самоличността на лицето, от което е била взета кръвта.
Не може да
бъде споделено и становището на защитата, че именно липсата на холограмни
стикери върху епруветките е довела до лишаването на подсъдимия от възможността
да поиска повторно изследване на кръвната проба. В
седемдневен срок от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс, съгласно Наредбата подсъдимият
е могъл да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез
органа по производството. В конкретния случай обвинението е предявено на
подсъдимия на 20.11.2018 г., а тримесечният срок по чл. 26, ал. 4 от Наредбата за съхранение на
пробата е изтекъл едва на 27.01.2019 г.
Без значение за съставомерността на деянието е
обстоятелството, че подсъдимият Г. освен мирис на алкохол не е показал пред
медицинския специалист във ФСМП други външни признаци за употребата на алкохол,
тъй като тези признаци поначало са поставени в пряка зависимост от
поносимостта на конкретното лице към влиянието на алкохолните продукти.
Вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия Г. се основава
на правилен, макар и лаконично интерпретиран в мотивите към присъдата анализ на
събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства,
правилно оценени от първата инстанция, законосъобразно са я мотивирали да
приеме, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от подсъдимия на
състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 от НК. Достоверността на
показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства е
била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и
при съпоставяне помежду си.
Правото
на защита на подсъдимия Г. не е било нарушено в нито един момент от
наказателното производство – подсъдимият е ползвал адвокатска защита в лицето
на адвокат П.; имал е възможността да
реализира в пълен обем правата си, гарантирани от разпоредбите на НПК и
се е възползвал от тази възможност както посредством избрания защитник, така и
посредством личното упражняване на правата си в процеса.
При
така установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, относими към
предмета на доказване, изводите, че се доказва по несъмнен начин извършено
престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК от подсъдимия Б.Г., са законосъобразни и
правилни.
При
проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на
вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия Б.Г. районният съд,
при приложение на материалния закон, е
наложил наказание в рамките на минимално
предвидените от закона размери на наказанието лишаване от свобода, а именно
една година, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложил за срок от три години. Съдът наложил и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер близък до минимално предвидения, а именно 300 лева,
както и е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца. Определените наказания са правилно отмерени при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, тъй като подсъдимият Г. е неосъждан и няма
събрани негативни данни за личността му - макар районният съд да не е изложил
съображенията си за конкретните обстоятелства. Като отегчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство следва да бъде отчетено, че въпреки употребата на
алкохол той е возил с автомобила пътници - свидетелите И. и С..
Доколкото
деянието не се очертава като такова с относителна тежест, надвишаваща обичайната при този тип
престъпления, така определеното от районния съд наказание според въззивния съд ще
изпълни целите на генералната и специалната превенция.
Законосъобразно
на основание чл. 59, ал. 4 от НК от
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС с присъдата е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
това право.
По
наказателното производство не са направени разноски, поради което такива не
следва да се възлагат на подсъдимия.
По
изложените съображения и
на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260130/10.08.2020 г., постановена по НОХД №
195/2019 г. по
описа на РС К..
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………