РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Русе , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка С. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101278 по описа за 2021 година
Ищецът – Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ,
изплатил по щета №110949/19.12.2017г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
1864.06 лева на Г.С.М. – собственик на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с ДК№Р .............. ВС,
увреден при ПТП, настъпило на 25.02.2017г. в гр.Русе.
Твърди, че произшествието е настъпило по вина на Ю.Л. Русе, който паркирал лек
автомобил „Гранд Чероки“ с ДК№..............по ул.“Братислава“ в гр.Русе, но не го
обезопасил, вследствие което превозното средство потеглило и ударило застрахованото
МПС. Пояснява, че в нарушение разпоредбата на чл.249, вр.чл.259 КЗ (отм.), а по сега
действащия КЗ – чл.461, вр.чл.483, ответникът управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание
чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.12 КЗ (отм.), а по сега действащия КЗ – чл.558, ал.7 да осъди Ю. Л. Р.,
ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата 1864.06 лева – изплатено от
Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по щета №110949/19.12.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2021г. до окончателното й
изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
1
В срока от чл.131 от ГПК ответникът Ю. Л. Р. е депозирал отговор на исковата молба,
в който признава претенциите. Представя платежно нареждане, от което е видно, че е
заплатил сумата 1887.88 лева – главница и лихва за забава.
Твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждане на иска, тъй като не е
бил уведомен за задължението си, с оглед което моли съда да отхвърли претенцията, както и
искането за заплащане разноски по делото.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
В приложените към исковата молба писмени доказателства се съдържат данни за
ПТП, настъпило на 25.02.2017г. в гр.Русе по ул.“Братислава“. Според изнесеното в
съставения протокол за ПТП №1526065, при паркиране на лек автомобил „Гранд Чероки“ с
ДК№.................., Ю. Л. Р. „не взел мерки МПС да не може да се преведе в движение, като
същото самопотеглило по наклон и се блъснало в паркиран лек автомобил „Ситроен Ц4“ с
ДК№Р .............. ВС, собственост на Г.С.М..
Не се спори, че към датата на произшествието, виновният водач не е имал действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното
от него МПС.
За нарушение разпоредбата на чл.96 от ЗДвП на ответника е наложено
административно наказание „глоба“.
Собственикът на увреденото МПС предявил пред Гаранционен фонд претенция за
заплащане имуществени вреди, във връзка с което ищецът образувал преписка по щета
№110949/19.12.2017г. и след извършени експертизи изплатил на Г.М. обезщетение в размер
на 1864.06 лева.
Приложена е покана за доброволно изпълнение, адресирана до Ю.Р., но не са
ангажирани доказателства, установяващи, че същата е връчена.
Ответникът представя платежно нареждане от 19.04.2021г., с което установява, че на
посочената дата е превел по сметка на Гаранционен фонд сумата 1887.88 лева. Като
основание за плащането се сочи: „обезщетение по гражданско дело 202145201011278/2021г.
и законна лихва 23.82 лева“.
Ю. Л. Р. не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава иска така,
както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не
противоречи на закона или добрите нрави.
2
Съобразявайки извършеното плащане, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита,
че искът следва да се отхвърли поради погасяване на задължението в хода на
производството.
По отношение разноските:
Ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, с оглед
което моли съда да отхвърли претенцията за заплащане разноски по делото. Молбата е
основателна. Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен и точен – разноски се възлагат на ищеца,
когато с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.
Предпоставките са кумулативно дадени. Съдът приема, че с поведението си Ю.Р. не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като не са налице доказателства, установяващи, че към
датата на предявяване на иска Гаранционен фонд е уведомил ответника за дълга. В срока по
чл.131 ГПК, ответникът е заплатил претендираната сума, ведно със законната лихва и е
депозирал отговор, в който признава иска.
Ю.Р. не претендира разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4, представляван от изпълнителните
директори Г.К. и С.С. срещу Ю. Л. Р., ЕГН ********** иск за заплащане сумата 1864.06
лева – изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по щета
№110949/19.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2021г.,
като погасен чрез плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3