Решение по дело №146/2021 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20217090700146
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

гр.Габрово, 1.12.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година  в състав :          

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                ЕМИЛИЯ КИРОВА-

                                               ТОДОРОВА

 

при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа докладваното от съдия Рачев к.а.н.д. № 146 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на С.В.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.Н. ***, сочен и като съдебен адрес, против Решение № 43 от 16.07.2021г. на Районен съд – Дряново постановено по НАХД № 71 по описа за 2021 година. С последното е потвърдено Наказателно постановление № 20-0258-000104 от 24.11.2016г. на Началника на РУ – Дряново, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,  на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон е наложена глоба в размер 100.-/сто/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.

            В касационната жалбата се твърди, че обжалваното решение било незаконосъобразно, поради неправилно приложение както на материалния така и на процесуалния закон. Изложени са подробни доводи сочещи допуснати, според касатора нарушения на процесуалните правила при провеждане на административнонаказателната процедура – и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление описанието на нарушението не било ясно, били описани две изпълнителни деяния, не били описани какви точно указания са дадени и не са изпълнени, както и от кого са дадени тези указания. По тази причина не било ясно за кое от двете деяния, касаторът е санкциониран. Вмененото нарушение не било доказано. Не била обсъдена възможността да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен защитник, който развива съображения в подкрепа на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

           Ответната по жалбата страна – РУ „Полиция“ – Трявна не се представлява и не изразява становище по жалбата.

           Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Решението на Районен съд – Трявна следвало да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

          Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

           Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:

            Касационната жалба е основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

            По делото е безспорно, че касаторът е осъществил описаното в наказателното постановление, административно нарушение. Същият е спрян за проверка, след което е отказал да предаде документите си и потеглил, осуетявайки извършването на проверката. Няма съмнение какво административно обвинение му е повдигнато с АУАН и за какво нарушение е санкциониран с процесното НП. Съдът е съгласен че в изписването на деянието е налице известна непрецизност, но това не е ограничило правото на защита на наказаното лице. Същото следва да понесе административно – наказателна отговорност.

            Представените пред настоящата инстанция АУАН № 963940 от 23.02.2021г. и НП № 43 от 23.03.2021г. не са в състояние да разколебаят този извод. Същите не сочат нарушение на принципа non bis in idem, тъй като се отнасят за друго нарушение осъществено от г-н К., извършено на друго място и по друго време.   

 

            Въпреки правилните изводи на Районен съд – Дряново за осъществено от страна на г-н К. административно нарушение, което следва да бъде санкционирано, решението, предмет на касационна проверка следва да бъде отменено, а наказателното постановление – изменено по следните съображения.

            В случая наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му, с която е определен размер на имуществената санкция в размер близък до средния предвиден от чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, предвиденото за извършеното от г-н К. нарушение е  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на санкцията в размер равен на законовия минимум. Като е приел, че не е налице нарушение при постановяване на обжалваното НП в тази му част, районният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Наказателното постановление следва да бъде изменено.

 

            При този резултат в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата. По отношение на паричната санкция уважената част е 50 %, а по отношение на лишаването от права уважената част е 66,67 %, средно аритметичната стойност между двете е 58,34%, в какъвто размер следва да бъдат присъдени адвокатските възнаграждения за двете инстанции. 

 

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, in fine от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОТМЕНЯ Решение № 43 от 16.07.2021г. на Районен съд – Дряново постановено по НАХД № 71 по описа за 2021 година.

 

              ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0258-000104 от 24.11.2016г. на Началника на РУ – Дряново, с което на С.В.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/,  на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон е наложена глоба в размер 100.-/сто/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, като намалява размера на наложените наказания, както следва: глоба в размер 50.- /петдесет/ и  лева и право да управлява МПС за срок от един месец.

 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на Министреството на вътрешните работи – Габрово да заплати на С.В.К. с ЕГН ********** *** деловодни разходи в размер 350.- /триста и петдесет/ лева.

 

             Решението е окончателно.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.