№ 1515
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Кредит тайм“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Анна Ахматова“
№9, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв. М. П.,
против Решение №2034 от 04.06.2022г., постановено по гр.д. №2252/2021г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІII гр.с., с което дружеството е било
осъдено да заплати на З. С. Д., ЕГН **********, сумата от 1250 лв.-
частична претенция от 4291,99 лв., представляваща недължимо платена
сума по приходен касов ордер №0134977/10.05.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
05.02.2021г. до окончателното й заплащане. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и
отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба- З. С. Д. от с. С., ул. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. К. К., е подала
писмен отговор, с който оспорва същата и иска оставянето й без
уважение.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната
жалба доводи, както и служебно за допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, предявен от З. С.
Д. против „Кредит тайм“ ЕООД за заплащане на сумата от 1250 лв.-
частична претенция от 4291,99 лв., представляваща според ищцата
платена без основание сума по приходен касов ордер
№0134977/10.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба- 05.02.2021г. до окончателното й
заплащане.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от представените писмени доказателства, че с приходен касов
ордер №0134977/10.05.2019г. ищцата е заплатила на ответното
дружество сумата от 4291,99 лв., като в ордера е записано, че сумата се
плаща по „№ кредит: 31891“. В исковата молба ищцата е изложила
твърдения, че не съществува договор за кредит с такъв номер, поради
което сумата е била платена на ответника без основание. Тези твърдения са
неоснователни. Видно от приетите пред въззивната инстанция писмени
доказателства, на 17.01.2019г. между ответника „Кредит тайм“ ЕООД,
2
като заемодател, и ищцата З. С. Д., като заемополучател, е бил сключен
договор за паричен заем №31891, съгласно който ответникът е отпуснал
на ищцата заем в размер на 5000 лв. В договора е записано, че с
подписването му заемателят удостоверява, че е получил в брой от
заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предаването й. С писмена молба от 10.05.2019г. ищцата е поискала да
погаси предсрочно кредита, като на същата дата е предала в брой на
служител на ответника сумата от 4291,99 лв. по посочения кредит, за
което е съставен приходен касов ордер. Предвид горното следва да се
приеме, че между страните са възникнали облигационни отношения по
сключен договор за кредит, като ответникът е предал на ищцата сумата по
кредита от 5000 лв. Ето защо се налага изводът, че сумата по приходния
касов ордер, връщане на част от която претендира ищцата, е била
заплатена на ответника за предсрочно погасяване на задълженията на
ищцата по договора, т.е. налице е правно основание за заплащането й,
поради което предявеният иск за връщане на сумата като платена без
основание по несъществуващ договор за кредит е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По така изложените съображения обжалваното решение, с което е
била уважена претенцията на ищцата, следва да бъде отменено, като
вместо това се постанови отхвърляне на иска.
С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответното дружество направените по делото разноски за двете
инстанции. Пред първата инстанция ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., а пред въззивната
инстанция- разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв., като общо за двете инстанции следва
да му се присъдят 1325 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2034 от 04.06.2022г., постановено по гр.д.
№2252/2021г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІII гр.с., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. Д. от с. С., ул. ***, ЕГН
**********, против „Кредит тайм“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Анна Ахматова“ №9, ЕИК *********, иск за
заплащане на сумата от 1250 лв.- частична претенция от 4291,99 лв.,
представляваща платена без основание /по несъществуващ договор/ сума
по приходен касов ордер №0134977/10.05.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
05.02.2021г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА З. С. Д. от с. С., ул. ***, ЕГН **********, да заплати
на „Кредит тайм“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Анна Ахматова“ №9, ЕИК *********,, сумата от 1325 лв.- разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4