Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. С., 12 юни
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на трети юни
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 591 по описа на
съда за
Ищецът “Т. Б.”
ЕАД твърди, че страните били обвързани в договорни отношения, възникнали на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 23.09.2016 г., както и договор за лизинг от същата дата по отношение
на следния мобилен телефонен апарат: Lenovo Vibe S1 Lite Dual Blue. За отчетния период от 23.09.2016
г. до 14.12.2016 г. ищецът предоставил на абоната си мобилни услуги на стойност
79,16 лв., които последният не му заплатил. Това дало основание на доставчика
на прекрати едностранно сключения договор и да начисли неустойка за
прекратяването, формирана на база сбора от абонаментните такси до края на срока
на договора, в общ размер от 539,63 лв. Прекратяването на договора за мобилни
услуги съставлявало основание за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски
за оставащия срок от договора за лизинг, възлизащи в конкретния случай на
сумата от 92 лв. (общо дължимите и предсрочно изискуеми такива). Тъй като се
снабдил със заповед за изпълнение за стойността на доставените мобилни услуги,
лизингови вноски и неустойка, издадена по ч.гр.д. № 1802 по описа на СРС за
Ответникът Б.Ф.М. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище за недоказаност на иска за установяване вземането на ищеца за мобилни услуги поради неяснота относно начина, по който е формиран размерът на месечните такси в приложените по исковата молба фактури. Оспорва и иска за заплащане на неустойка поради липсата на доказателства за размера на стандартните месечни абонаментни такси.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ, чл. 422 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 20.12.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС –
гр. С. е издал такава заповед на 21.12.2018 г. по ч.гр.д. № 1802 по описа за
От представен по делото договор за мобилни услуги № ********* от 23.09.2016 г. е видно, че на тази дата страните са встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер .............. при абонаментен план Нонстоп с месечна абонаментна такса от 21,98 лв. (формирана на база стандартна такса от 30,99 лв. и отстъпка от 29,04 %) и срок на действие на договора 24 месеца. Всред уговорките, съдържащи се в т. 11 от договора, фигурира и клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на същия по вина или инициатива на абоната през първоначалния му срок на действие за която и да е СИМ-карта/номер, посочени в него, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до края на този срок. По делото са представени 4 бр. фактури, касаещи процесния период на ползване на далекосъобщителни услуги 23.09.2016 г. до 14.12.2016 г., които обективират задължения за абонаментни такси, лизингови вноски, задължения от предходни периоди и неустойки за предсрочно прекратяване на договора, но не и стойност на мобилни услуги извън пакета, гарантиран от абонаментните такси, каквито услуги следва да се приеме, че абонатът не е потребявал. В първата фактура № ********** от 15.10.2016 г., касаеща отчетния период от 23.09.2016 г. до 14.10.2016 г., е начислена абонаментна такса от 31,75 лв. без ДДС, чийто размер ищецът обосновава с предвидената в договора възможност за начисляване на една пълна абонаментна такса за период от един месец след издаването ѝ, както и частична такса за периода от активирането на картата до издаването на фактурата. Тези обяснения сочат, че сумата от 31,75 лв. без ДДС (38,10 лв. с ДДС) представлява абонаментна такса за периода от 23.09.2016 г. до 14.10.2016 г., изчислена на база месечната абонаментна такса съразмерно на броя дните от този период, както и абонаментна такса за следващия отчетен период от 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г., който е предмет на следващата фактура - № ********** от 15.11.2016 г. Тази фактура на свой ред включва абонамента за следващия отчетен период от 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г. (21,98 лв. с ДДС), също част от периода на исковата претенция, който е предмет на следващата фактура № ********** от 15.12.2016 г. Тази трета фактура обаче (№ ********** от 15.12.2016 г.) очевидно включва абонаментна такса за следващия отчетен период от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., който не е предмет на исковата претенция, поради което същата не следва да се прибавя към задължението на абоната за този период, а същото следва да се фиксира на сумата от 60,08 лв. с ДДС. При тези данни искът за установяване вземането на ищеца за стойността на доставени на клиента му мобилни услуги следва да се уважи до така посочения размер от 60,08 лв., а за горницата да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 27 от ОУ на ищеца за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги сумата следва да се присъди съгласно направеното искане заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.12.2018 г., до окончателното ѝ плащане.
Въпреки че ответникът не е изпълнил свои задължения по договора за мобилни услуги от 23.09.2016 г., не може да се счете, че ищецът е провел по надлежния ред процедура по разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, тъй като по делото не са представени доказателства, че отправеното в този смисъл изявление до абоната е достигнало до него. В тази връзка следва да се отбележи, че едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновното неизпълнение на задълженията на неговия съконтрахент има характер на разваляне на договорната връзка по смисъла на чл. 87 ЗЗД, който не се променя от различното словесно обозначение на тази правна последица – „прекратяване“, с което ищецът назовава завършека на договорната си връзка с ответната страна. Дори и в чл. 75 от Общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни съобщителни услуги в полза на “Т. Б.” ЕАД е предвидено право да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане в срок на дължими по договора суми, а упражняването на това право изисква извършване на волеизявление от лицето, което го упражнява, без каквото то остава във вид на нереализирана възможност. В конкретния случай по делото е представено писмено изявление на доставчика за разваляне на договора за мобилни услуги, датирано от 16.01.2017 г., но не и доказателства за неговото връчване на адресата, поради което няма основание да се приеме, че то е породила своето действие. Прекратяването (т.е. развалянето) на договора за далекосъобщителни услуги се явява предпоставка за начисляване на неустойката по т. 11 от договора за мобилни услуги от 23.09.2016 г., поради което липсата на доказателства за реалното му предприемане обуславя неоснователност на иска по чл. 92 ЗЗД.
Освен горните аргументи, т.е. дори да се
приеме, че договорът между страните е надлежно развален, съдът намира
предявеният иск за заплащане на неустойка за неоснователен поради нищожността
на договорната клауза на т. 11 от договора за мобилни услуги от 23.09.2016 г., произтичаща от нейната
неравноправност поради следните причини: Сключеният между страните договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, обективиран в сертификат за пакетни
услуги от 07.04.2015 г., има
потребителски характер, тъй като абонатът се явява потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП, който гласи, че "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Поради
потребителския характер на този договор
облигационното отношение, възникнало с неговото сключване, попада в приложното
поле на ЗЗП и абонатът се ползва в предвидената в този закон потребителска
защита. Чл. 143, ал. 1, т. 5 и 14 ЗЗП (в редакцията, действаща към момента на
сключване на договора) гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като (т. 5) задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка или (т. 14) налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Начисляването на неустойка в размер на сбора от таксите за целия оставащ срок
на действие на договора се явява необосновано завишено обезщетение за вредите
от неговото неизпълнение и създава необходимост за потребителя да изпълни своите задължения до края на този
срок, въпреки че за доставчика е отпаднала необходимостта да осъществи
насрещната си престация. С оглед на казаното съдът приема, че клаузата на т. 11
от договора за мобилни услуги от
23.09.2016 г., която предвижда, че при предсрочното прекратяване на договора
следва да се начисли неустойка в размер на абонаментните такси за целия
първоначално уговорен срок на действието му, има неравноправен характер, тъй
като създава неравновесие в правата и задълженията на страните по договорната
връзка във вреда на потребителя, без да е съществувала възможност от негова
страна да повлияе върху нейното съдържание. Чл. 146, ал. 1 ЗЗП гласи, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, поради
което договорната клауза на т. 11 от договора за мобилни услуги от 23.09.2016 г. следва да се приеме за
нищожна и непораждаща действие спрямо ответника, а основания на нея иск – да се
отхвърли като неоснователен. В този смисъл по аналогичен случай е постановено
решение № 188 от 09.05.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1787/2014 г., I
т.о., е прието, че клаузата за начисляване на неустойка при прекратяване на
договор за финансов лизинг и връщане на лизинговата вещ в размер на сбора от незаплатените вноски по първоначалния погасителен план
е неравноправна по силата на чл. 143, ал. 1 т. 5 от ЗЗП и
съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от съшия закон.
Нищожността на клаузата на т. 11 от договора за мобилни услуги от 23.09.2016 г. обосновава нейното отпадане от съдържанието на договорните отношения между страните, а не заместването ѝ с друго нефигуриращо в договора задължение за неустойка (например в размер на 3 абонаментни вноски); на намаляване от съда подлежи прекомерно голямата на фона на действителните вреди неустойка, при наличието на валидна клауза, която я регламентира, а не неустойката по нищожна договорна клауза, от която по дефиниция не произтичат никакви правни последици. В този смисъл и решение С-618/10, чийто диспозитив гласи, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Поради изложените причини искът за установяване вземането на ищеца за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в размер на сбора от три абонаментни такси т.е. сумата от 77,49 лв., като неоснователен следва да се остави без уважение.
Чрез представен по делото договора за лизинг от 23.09.2016 г. ищцовото дружество се е задължило да предостави на клиента си временно и възмездно ползване устройство марка Lenovo Vibe S1 Lite Dual Blue срещу задължението на последния да му заплати 23 бр. месечни лизингови вноски, считано от датата на подписване на договора, с уговорена опция за придобиване на вещта след изтичане срока на ползването. Ищецът се позовава на предсрочната изискуемост на дължимите до крайния срок на договора лизингови вноски, настъпила поради прекратяването на договора за предоставяне на мобилни услуги, но съдът счита, че не е необходимо да се изследват предпоставките за нейното възникване, тъй като срокът на лизинговия договор е изтекъл преди завеждането на исковата молба в съда, поради което лизинговите вноски се явяват при всички случаи изискуеми. Поради тези причини искът за установяване вземането на ищеца за вноските по договора за лизинг за периода от 23.09.2016 г. до 23.08.2018 г. в размер на 92 лв. следва да се уважи изцяло, като на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ се признае и вземането за законна лихва върху горната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.12.2018 г., до окончателното й плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 15,29 лв. за държавна такса, 220,18 лв. за адвокатски хонорар и 183,49 лв. за депозит за особен представител на ответника, както и разноски за заповедното производство в размер на 15,29 лв. за държавна такса и 220,18 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Ф.М. с ЕГН ********** *** дължи на “Т. Б.” ЕАД с ЕИК ..... и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б. парк С., сграда . сумата от 60,80 лв. (шестдесет лв. и 80 ст.), представляваща стойността на мобилни услуги (с включен ДДС) за отчетния период от 23.09.2016 г. до 14.12.2016 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 23.09.2016 г., сумата от 92 лв. (деветдесет и два лв.), представляваща лизингови вноски за ползването на устройство марка Lenovo Vibe S1 Lite Dual Blue по договор на лизинг от 23.09.2016 г. за периода от 23.09.2016 г. до 23.08.2018 г. заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.12.2018 г., до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване вземането на ищеца стойността на потребените мобилни услуги за периода от 23.09.2016 г. до 14.12.2016 г. за размера над 60,80 лв., както и за установяване вземането на ищеца за сумата от 77,49 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги.
За
посочените по – горе вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1802
по описа на СРС за
ОСЪЖДА Б.Ф.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на “Т. Б.” ЕАД с ЕИК ..... и адрес на управление:
гр. С., ж.к. М., Б. парк С., сграда . направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 15,29 лв. (петнадесет лв. и 29 ст.)
за държавна такса, 220,18 лв. (двеста и двадесет лв. и 18 ст.) за адвокатски
хонорар, 183,49 лв. (сто осемдесет и три лв. и 49 ст.) за депозит за особен
представител на ответника, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д.
№ 1802 по описа на СРС за
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/