№ 1408
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501742 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 15082/24.08.2021г.
на БРС от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.*,
офис 4, заявена чрез ю.к.П.Балабанова против разпореждане № 4515/06.08.2021г. по ч.гр.д.
№ 5312/2021г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД в частта, досежно молбата за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, против длъжника Р. Ч. Р. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.“И.“, бл.**,
вх.*, ет.*, за сумата от 784,38лв. възнаградителна лихва, дължима за периода 24.02.2017г. –
24.10.2017г. по договор за паричен заем № 107721 към искане № 118871 от 25.01.2017г.,
сключен между Р. и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя с
подписано на 04.03.2020г. Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания
от 24.09.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД. Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Излага подробни
аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Препис от жалбата не е връчван на Р. Ч. Р. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от
легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 5312/21г. по описа на БРС е образувано по заявление
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, представлявано от пълномощника
ю.к.М.Гълъбова, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р. Ч. Р. с ЕГН-
1
**********, за следните суми: главница от 4500лв. за периода 24.02.2017г. – 24.10.2017г.,
784,38лв. договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 24.02.2017г. –
24.10.2017г., 1088,36лв. обезщетение за забавено плащане за забава, дължима за периода
25.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2021г., изключая периода
от 13.03.2020г. до 14.07.2020, съгласно чл.6 от ЗМДВИПОРНС, и законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото. Прилага договор за паричен заем № 107721 към искане № 118871 от 25.01.2017г.,
сключен между Р. и „Сити Кеш“ ООД. Твърди се неизпълнение по договора и цедиране на
вземането в полза на дружеството-кредитор с цедент – „Сити Кеш“ ООД. Ангажира
доказателства.
По ч.гр.д.№ 5312/2021г. по описа на БРС е издадена заповед за изпълнение
против длъжника Р. Ч. Р. за сумата на главницата – 4500лв., 1088,36лв. лихва за забава,
ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата на направените разноски по делото, ето защо настоящият съд няма да излага
аргументи за наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед за
изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези условия са налице
за една част от вземането и настоящият състав споделя извода.
По отношение на останалото заявено вземане – за договорната лихва, БРС е
отказал да удовлетвори заявлението с аргумент, че клаузата е нищожна поради противоречие
с морала и добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД, тъй като договореният ГЛП е 40,08% е с
необосновано висока стойност на даденото задължение.
За да разреши поставения спор, настоящият състав съобрази следното:
Претендираната възнаградителна лихва е посочена от частния жалбоподател като
договорно възнаграждение, прието от съда за недължимо, като прекомерно, съответно -
нищожно.
По този повод настоящият състав съобрази: Договорът между страните е сключен
при следните условия: сума по кредита в размер на 4500 лева, срок на кредита - 9 месеца,
размер на вноската по кредита: 9 х 587,15лв., падеж на вноската: 24-то число от месеца, ГПР
48,714%, ГЛП-50,08%, дата на последно плащане – 24.10.2017г. или общо задължение по
кредита – 5284,38лв..
По отношение на споровете за нищожност на договорната лихва е налице
практика на различни състави на ВКС – решения и определения, произнесени по въпроса
какъв е пределът на договорната лихва, за да се приеме, че не накърнява правилата на
морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на този размер води до извод за
нищожност.
Болшинството от съдебните актове на ВКС сочат като горен праг на договорната
2
лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице
накърняване на добрите нрави, следователно – нищожност на клаузата за размера на
договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора.
Такива решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси,
различни от настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда договорна клауза на
договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите
на конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя,
от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният
ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова доводът за
нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователен. В този смисъл е
правното разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т.
д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г.,
Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от
12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС
- Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр.
д. № 702/2019г.
На основание гореизложеното и като се съобрази т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. на
ВКС по т.д.№ 8/2017г. ОСГТК, настоящият състав приема, че заявлението следва да бъде
уважено и в частта относно претендираната договорна лихва. Разпореждането на БРС
подлежи на отмяна, а в полза на частния жалбоподател се следват направените в настоящото
производство разноски в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15лв. за
платената д.такса за обжалване.
3
Водим от изложеното БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4515/06.08.2021г. по ч.гр.д.№ 5312/2021г. по описа на
РС-Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът Р. Ч. Р. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.“И.“, бл.**, вх.*, ет.* да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.*,
офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, сумата от 784,38лв. възнаградителна
лихва, дължима за периода 24.02.2017г. – 24.10.2017г. по договор за паричен заем № 107721
към искане № 118871 от 25.01.2017г., сключен между Р. и „Сити Кеш“ ООД, вземането по
който е цедирано на заявителя с подписано на 04.03.2020г. Приложение № 1 към договор за
покупко-продажба на вземания от 24.09.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
ОСЪЖДА Р. Ч. Р. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.“И.“, бл.**, вх.*, ет.* да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет.*, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева направените в настоящата
инстанция разноски в размер на 65лв.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4