№…… /………. 2020година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 23-ти СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2291
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 и следващите във връзка с чл. 83, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалбата на „Билд строй- Варна“ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, представлявано от С.А.С. срещу РА № Р-03000318005661-091-001/27.03.2019г., издаден
от Д. К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.Х на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна,
изцяло потвърден с решение № 103/14.06.2019г. на директора на дирекция
"ОДОП" Варна при ЦУ на HAП, с който на жалбоподателя са определени на
основание чл. 102, ал.
4 от ЗДДС, чл. 12 и
чл.45 ал.5 от ЗДДС задължения за ДДС за данъчен период м.02.2018г. в общ размер на 14 166,67лв. главница и
лихви в размер на 1487,62лв.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Д.Ф.- ВАК , която поддържа
жалбата на основанията изложени в същата.
Ответната страна
– Директор на дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител ю. к. М. – надлежно упълномощена, оспорва жалбата
и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт
и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Представя писмени
бележки по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Варна, 23-ти състав след преценка на становищата на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Производството по
оспорваният РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ Р-03000318005661-020-001/17.09.2018г., изменяна със Заповеди за изменение на
заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) Р-03000318005661-020-002/21.12.2018г. и
№ Р-03000318005661-020-003/12.02.2019г.
След завършване
на ревизията и в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад
(РД) № Р- Р-03000318005661-092-001/11.03.2019г., неразделна част от РА. Ревизионният
доклад е връчен на задълженото лице електронно на 11.03.2019г. видно от
приложено по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
"Контрол" (л. 36).
След преценка на
извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на
направените изводи и основания за тях, при считане за неоснователно на подадено
срещу РД възражение, органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията са
постановили процесния РА № 03000318005661-091-001/27.03.2019г., с който е
установен размера на задълженията по ЗДДС, по периоди и лихвите за просрочие
към тях, както следва: за данъчен период 02.02.2018г. – 22.03.2018 г., на
основание чл. 102, ал.3
т.1 и ал. 4 от ЗДДС и е определен ДДС в размер на 14166,67лв.
главница и 1487,62лв. лихви изчислени към 27.03.2019г.
Ревизионният акт
е връчен на 27.03.2019г. по електронен път, видно от наличното по делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол"
разписка (л. 454). Срещу ревизионния акт жалбоподателят е депозирал жалба вх. №
17182/10.04.2019г. в нормативно установения 14-дневен срок по чл. 152 ДОПК.
С решение № 103/14.06.2019г. директорът на Дирекция "ОДОП" гр.Варна
при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са определени задълженията по ЗДДС.
Решението на директора на дирекция "ОДОП" гр.Варна е връчено по
електронен път на 22.07.2019г. на видно от разписката. Жалбата, с която е поставено началото на
настоящото съдебно производство, е депозирана чрез директора на дирекция
"ОДОП" гр. Варна на 05.08.2019г.
От представената по делото административна преписка се
установява, следното:
В хода на
ревизионното производство е констатирано, че дружеството жалбоподател извършва
строителство на сграда намираща се в ПИ с идентификатор № 10135.5403.5055.
находящ се в гр. Варна. с.о. „Боровец Юг", с площ 780 кв. м. за сумата 60
175 лв. /нот. акт на л. 215-217 от преп./ Имотът е заведен като актив в
счетоводството на жалбоподателя. През 2017г. поземленият имот, попадащ в
обхвата на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед на зам. кмета на Община Варна, е
разделен на два поземлени имота с идентификатори 10135.5403.5120 и
10135.5403.5121 /Заповеди № 232 и № 233 от 07.09.2017г. на л. 110 и л. 128/ и
за всеки от тях са издадени разрешения за строеж на сгради V-та категория
/къщи/ /л. 109 и л. 126/. Жалбоподателят е извършил строителство на сградите чрез
ползване на подизпълнител „Сим инвест-Варна" ЕООД, ЕИК ***, свързано лице
с дружеството-жалбоподател по см. на § I, т. 3, 5. д от ДР на ДОПК. Двете
дружества са сключил два договора от 25.05.2017г. за възлагане на строеж и
прилежащи строително-монтажни работи /СМР/ - л. 240 и л. 243, както и анекси
към тях за актуализиране на първоначално уговорената цена /л. 319 и л. 321/.
По отношение на
изградената сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5121 са
установени следните факти и обстоятелства:
а/ Жалбоподателят
/като продавач/ е сключил на 15.08.2016г. предварителен договор /л. 156/ за
покупко-продажба и строителство на недвижим имот /идеални части от поземления
имот и къща/ с П.Д.и Д.Д като уговорената цена е 62 719.10 лв. Сделката е
обективирана с нотариален акт от дата 14.08.2017г. /л. 176/. Купувачът Д.Д е превел по банков път по сметка на
жалбоподателя следните суми: на 15.08.2016г. - 18 000 лв.. на 25,08.2016г. - 22
000 лв.. /л. 58/. Жалбоподателят е издал на същите дати фактури за продажби №
00.. 1/15.08.2016г. и №00..2/25.08.2016г. съответно със стойности 18 000 лв. и
22 000 лв. /л. 89 и л. 90/. На 10.08.2017г. клиентът погрешно е превел по банковата
сметка на „Сим инвест - Варна“ ЕООД остатък от плащане по сделката в размер 22
719 лв., които на същата дата са преведени от сметката на „Сим инвест - Варна”
ЕООД по банковата сметка на жалбоподателя /л. 296/. като последният е издал
ф-ра № 00..5/11.08.2017г, на стойност 22 719,14 лв./л. 193/.
б/ С нотариален акт № 65, том 1, per. № 1046,
дело 47 от дата 02.02.2018г. /л. 210/ жалбоподателят е продал на Д.В и Г.Г ½
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5121 и самостоятелен обект
/апартамент/; от сградата, построена в него. Във връзка със сделката клиентът Д.В
е превела по банковата сметка на
жалбоподателя на 07.02.2018г. сумата 85000 лв. Жалбоподателят е издал ф-ра № 00..6/02.02.2018г. на стойност
55 000 лв. и предмет ..продажба на недвижим имот" /л. 191/ и ф-ра №
00..7/02.02.2018г. на стойност 30 000 лв. и предмет ..СМР по договор" /л.
192/.
Въз основа на
така установените факти, обстоятелства и доказателства, органите по приходите
приемат, че през ревизирания период жалбоподателят е осъществявал независима
икономическа дейност по см. на чл. 3 от ЗДДС, представляваща продажба на
недвижими имоти и СМР услуги. Съобразено е обстоятелството, че доставките на
урегулиран поземлен имот и нови сгради са облагаеми с ДДС на основание чл. 45,
ат. 5, т. 4 и т. 1 от ЗДДС. Прието е, че извършените от жалбоподателя продажби /ид.
части от УПИ и СМР за построяване на сграда/, обективирани с нот. акт №
65/02.02.2018г., формират оборот за регистрация по ЗДДС. Датата на възникване
на данъчното събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС е датата на прехвърлянето на
собствеността върху обекта от сградата и ид. части от поземления имот - в
конкретния случай 02.02.2018г.
Ревизиращите
органи по приходите са установяват, че жалбоподателят е извършвал, облагаеми доставки
в размер 85 000 лв.. формиращи облагаем оборот по ЗДДС, достигнат на
02.02.2018г. за период не по-дълъг от два месеца, вкл. текущия. На основание
чл. 96. ал.1. изр. второ от ЗДДС жалбоподателят е следвало да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС до 09.02.2018г., което той не е сторил до тази дата.
Съгласно чл. 102.
ал. 4 от ЗДДС в редакцията му в сила от 01.01.2018г., за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96. ат. 1. изречение второ,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия
оборот от 50 000 лв. от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на
която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са
отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се
надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. На основание чл. 102. ал. 4 и ал.
5. във връзка с чл. 96, ал. 1. изр. второ от ЗДДС и при съобразяване
разпоредбата на чл. 67. ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал, 2 от ППЗДДС. органите по
приходите са начислили дължим ДДС в размер 14 166,67 лв. /85000 лв. х 20 :
120/, определен върху сумата на реализираните приходи от продажби за периода
02.02.2018 г, - 28.02.2018 г. На основание чл. 175 и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са
начислили лихви в размер 1 487,62 лв. за периода от 15.03.2018г. до датата на
издаване на оспорения РА.
В хода на
съдебното производство е представен електронен диск, съдържащ електронни
документи, свързани с електронните подписи на компетентните органи и съдържащи удостоверение по ЗЕДЕУУ и по ЗЕДЕП.
Представен е Акт
за регистрация по ЗДДС № 030421800562988/21.03.2018г.
По молба на
жалбоподателя е депозирана молба за отправяне на преюдициално запитване до СЕО.
Ответната страна е изразила становище за неоснователност на искането. В о.с.з.,
проведено на 07.01.2020г. съдът е отхвърлил искането за отправяне на преюдициално
запитване до СЕО.
Отправено е
искане на жалбоподателя за спиране на съдебното производство по реда на чл.229
ал.1 т.6 от ГПК във връзка с образувано КД № 14/2019г. Същото е оставено без
уважение, тъй като към момента на произнасяне на определението на АС Варна-
07.01.2010г. няма доказателства делото да е допуснато до разглеждане по същество.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът приема следното:
В конкретния случай спора между страните се свежда до това на коя дата
за „Билд Строй Варна“ ООД, с ЕИК ********* е възникнало задължение за подаване
на заявление за регистрация по ЗДДС, както и какъв е размерът на облагаемия
оборот, при съобразяване с разпоредбите на чл.96 изречение второ от ЗДДС и
чл.102, ал.4 от с.з.
От
доказателствата в административната преписка безспорно се установява, че
жалбоподателят е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и строителството му от 15.08.2017 г. с Д.В и Г.Г - купувачи- възложители
/л. 149/, а именно 1/г ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5121.
Продавачът „Билд Строй Варна“ ООД се е задължил да построи недвижим имот в
горепосочения поземлен имот със застроена площ 45,36 кв.м. Купувачите -
възложители са задължени да заплатят цена в размер на 85 000,00 лв., от които
55 000 ,00 лв. цена на недвижимия имот и 30 000,00 лв. цена на СМР -
довършителни работи, подробно описани в договора. От договора става ясно, че
купувачът ще плати уговорената цена след прехвърляне собствеността на имота.
С нотариален акт № 65, том I, per. №
1046, дело № 47 от дата 02.02.2018 г. /л. 210/ жалбоподателят е продал на Д.В и
Г.Г самостоятелен обект в сграда с идентификатор 103135.5403.5121.1, завършена
с различна степен на извършени довършителни работи по см. на § 5, т. 46 от ДР
на ЗУТ, съгласно констативен протокол от 28.11.2017г. /л. 131/ и удостоверение
per. № АУ107869АС_001АС/30.11.2017г. /л. 132/, представляващ жилище „А“ със
застроена площ 45,36 кв. м и РЗП 114,18 кв. м, на два етажа ведно с Vi ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор 103135.5403.5121, целият с площ 454 кв. м,
находящ се в гр. Варна, с.о. „Боровец-Юг“, за сумата 55 000,00 лв. Във връзка
със сделката, както е вписано и в
предварителния договор за покупко-продажба и строителство, клиентът Д.В е
превел по банковата сметка на жалбоподателя на 07.02.2018 г. сумата 85 000,00
лв. /л. 59/. „Билд Строй Варна" ООД е издал ф-ра № 00..6/02.02.2018 г. на
стойност 55 000,00 лв. и предмет „продажба на недвижим имот" /л. 191/ и
ф-ра № 00..7/02.02.2018 г. на стойност 30 000,00 лв. и предмет „СМР по договор“
/л. 192/.
Продажбите на ид. части от поземлен
имот и части от посторената в него сграда, обективирани с горепосочения
нотариален акт, представляват доставки по см. на чл. 6 от ЗДДС, извършени на
територията на страната. Същите са облагаеми по см. на чл. 12 от ЗДДС вр. чл.
45, ал. 5, т. 1 от с.з. относно продажбата на ид. ч. от поземления имот и § 1,
т. 5 от ДР на ЗДДС вр. чл. 45, ал. 3 от с.з. във връзка с продажбата на частите от сградата. В
предварителния договор, сключен между страните и в нотариалния акт е посочена
една обща цена в размер на 55000.00 лв. за продажбите на 1/2 поземлен имот и
самостоятелен обект - недвижим имот със застроена площ 45,36 кв.м., поради
което следва да се приеме, че е налице една облагаема доставка по см. на чл. 6
от ЗДДС. Това е и първата осъществена от дружеството продажба, респективно и
оборот за регистрация по ЗДДС, което произтича и от факта, че СМР услуги по
довършителни работи могат да бъдат извършени само и единствено след придобиването
на собственост. Т.е. на дата 02.02.2018
г. е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, което
се равнява на сумата в размер на 55 000,00 лв., във връзка с която е издадена и
фактура № 6/02.02.2018 г. /стр. 191/. Следователно на дата 02.02.2018 г. за
задълженото лице е възникнало задължение за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС по см. на чл.96, ал.1 изречение второ по ЗДДС. Безспорно до
09.02.2018 г. от страна на „Билд Строй Варна“ ООД не е подадено заявление за
регистрация по ЗДДС.
Неоснователно е твърдението в жалбата,
че дружеството е изпълнило задължението си за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС в срок, тъй като такова е подадено на дата 07.03.2018 г.,
след срока посочен в разпоредбата на чл.96, ал.1, второ изречение от ЗДДС. В
разпоредбата на чл.96, ал.1 ясно са разграничени две хипотези, в които
задължените лице имат задължение да подадат заявление за регистрация по ЗДДС.
Едната хипотеза засяга достигане на оборот за регистрация по ЗДДС от 50 000,00
лв. през дванадесет последователни данъчни периода, а другата засяга случаите,
при които е достигнат оборот за регистрация от 50 000,00 лв. през два
последователни данъчни периода. И в двете хипотези данъчно задължените лица
имат задължение за подаване на заявление в 7-дневен срок от датата, на която е
достигнат оборотът. Тази хипотеза е специална спрямо общото правило за
задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС.
С изменението на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
/ДВ, бр. 97 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година/ и въвеждането на
изречение второ на посочената правна норма, законодателят е предвидил специален
случай на задължителна регистрация, изискващ ежедневно определяне на облагаемия
оборот на данъчно задълженото лице за всеки период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия. При колизия между двете предвидени
хипотези на задължителна регистрация по чл.96, ал. 1 от ЗДДС предимство има
специалния ред по изречение второ на посочената разпоредба. Това нормативно
разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които
в относително кратък времеви период - до два месеца, извършат облагаеми
доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000
лева или повече. Целта на законодателя имплицитно се извлича и от предвидените
различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за
регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС - от
изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96,
ал. 1, изречение второ от ЗДДС - от датата, на която е достигнат оборотът.
Видно от доказателства в
административната преписка от страна на дружеството жалбоподател е достигнат
оборот за регистрация по ЗДДС на 02.02.2018 г. На тази дата са извършени две
доставки /55 000,00 лв. и 30 000,00 лв./, които са облагаеми по смисъла на
ЗДДС. Няма основание да се приеме, че е налице различна дата на данъчно събитие
от посочената в нотариалния акт за покупко-продажба - 02.02.2018г. Именно и
поради тази причина за дружеството възниква задължение за регистрация по ЗДДС
при спазване на разпоредбата на чл.96, ал.1 изречение второ от ЗДДС, а именно
реализиран е облагаем оборот в рамките на два последователни месеца, които
надвишава 50 000,00 лв., като реализирания оборот е още с първата доставка в
размер на 55 000,00 лв. Безспорно до 09.02.2018 г. „Билд Строй Варна“ ООД не е
подал заявление за регистрация по ЗДДС, с което е нарушил разпоредбата на
чл.96, ал.1 изречение второ от ЗДДС. Следва да се има предвид факта, че
разпоредбата не свързва задължението на субекта с изпълнение някъде във
времето, а е посочил точно до кога може да бъде подадено заявлението, а именно
в 7 - дневен срок от датата на която е достигнат оборотът. Този срок категорично
е задължителен, като всяко действие извършено след този седем дневен срок се
смята, че е извършено след срока даден от закона. Т.е. налице е процесуално
бездействие, неупражняване на право или по точно неизпълнение на процесуално
задължение. Подаването на заявление за регистрация по ЗДДС на 07.03.2018г. не
води след себе си извод, че от страна на дружеството е извършено действие при
спазване на императивните разпоредби на чл.96, ал. 1 изречение второ от ЗДДС.
В настоящия казус от значение са два
основни факта: 1/ да е възникнало задължение за задължителна регистрация по
ЗДДС; 2/ лицето да не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения
от закона срок. В конкретният случай и двете предпоставки са налице. Механизмът
за установяване на размера на оборота и датата на която е следвало да се
регистрира и размера на дължимия данък се определя след данъчен контрол. Констатациите и
определените задължения се обективират единствено в ревизионен акт.
Следователно механизмът, с който може да се задължи данъчно задълженото лице да
изпълни своето задължение за внасяне на данъка, е установяване на размера му с
ревизионен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ, бр. 97 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г. /, за определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но
не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за
облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от
датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот,
се дължи данък.
Според чл. 2 от ЗДДС, обект на облагане с данък върху добавената стойност са възмездни доставки
на стоки или услуги. Доставка на стока е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката – чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Доставка
на услуга е всяко извършване на услуги – чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по този закон е доставката на стоки или услуги.
Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена – ал. 2. На датата на възникване на
данъчното събитие, данъкът става изискуем и възниква задължение за
регистрираното лице да го начисли – чл. 25, ал. 6 от ЗДДС.
Когато се касае
за случай на първоначална регистрация по ЗДДС съгласно сега действащия закон, в
хипотезата, когато регистрацията се извършва по инициатива на органа по
приходите, същата действително е занапред, но за периода от датата на която е
надвишен оборотът до датата на регистрация законодателят използва правна
фикция, като приравнява нерегистрираното данъчнозадължено лице през този период
на регистрирано такова. По тази причина всички задължения вменени в тежест на
едно добросъвестно, доброволно регистрирало се лице се считат вменени в тежест
и на пропусналото да извърши регистрацията си доброволно лице. Обратното би
било равносилно на дискриминация и на черпене на допълнителни права от
собственото противоправно поведение на закъснелия с регистрацията си правен
субект. Този смисъл се извежда от прякото приложение на Хартата на основните
права на Европейския Съюз винаги когато в материи, регулирани от правото на
Съюза е налице противоречие между вътрешна правна норма и норма на европейското
право. В конкретния случай общата система на ДДС е регламентирана с ДИРЕКТИВА
2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година. Последната в своята т. 13 от
Преамбюла подчертава недискриминационния характер на ДДС, но доколкото според
практиката на СЕС нормите на преамбюла на една Директива макар и правни по
естеството не намират пряко приложение заради твърде общия си характер,
позоваването на тях е недопустимо. В този случай за избягване противоречието на
национална правна норма и такава на европейския правов ред позоваването на
Хартата на основните права на ЕС е допустимо при условията на директен вертикален
ефект. (CJEU 13 July 1989, case 5/88, Wachauf). Съгласно чл. 20 "Равенство
пред закона" от Дял III на Хартата, именован Равенство "Всички хора
са равни пред закона. ", а според чл. 21 - Недискриминация "Забранена
е всяка форма на дискриминация.... ", като признаците, посочени в нормата,
отново според практиката на СЕС са изброени неизчерпателно.
Правилно органите
по приходи са приложили разпоредбата на чл. 102. ал. 4 и ал. 5. във връзка с
чл. 96, ал. 1. изр. второ от ЗДДС и при съобразяване разпоредбата на чл. 67.
ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал, 2 от ППЗДДС, и са начислили дължим ДДС в размер 14
166,67 лв. /85000 лв. х 20 : 120/, определен върху сумата на реализираните
приходи от продажби за периода 02.02.2018 г, - 28.02.2018г. Правилно, на основание чл. 175 и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, е
начислена лихва в размер 1487,62 лв. за периода от 15.03.2018г. до датата на
издаване на оспорения РА.
Поради
изложеното, жалбата против ревизионния акт като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един
адвокат, което според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 999,63лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно във
връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК, Варненският административен съд, 23-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билд строй-
Варна“ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
представлявано от С.А.С. срещу РА №
Р-03000318005661-091-001/27.03.2019г., издаден от Д. К. на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и Г.Х на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, изцяло потвърден с решение №
103/14.06.2019г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на HAП,
с който на жалбоподателя са определени на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, чл.
12 и чл.45 ал.5 от ЗДДС задължения за ДДС за данъчен период м.02.2018г. в общ размер на 14 166,67лв. главница и лихви
в размер на 1487,62лв.
ОСЪЖДА „Билд строй- Варна“ ООД
, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от
С.А.С. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -
Варна при ЦУ на НАП сумата от 999,63лева. /деветстотин деветдесет и девет лева
и 63ст./ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: