№ 387
гр. София , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000504002 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответника ЗК «Лев Инс» АД и ищцата Н.П. П. против
решение от 25.08.2020 г., постановено по гр. д. №5534/2017 г. на СГС, I ГО, 16 състав, с
което е осъдена ответната застрахователна компания да заплати на ищцата сумата от 70 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и сумата от 13 900.84 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили от ПТП, реализирано на 08.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на произшествието до окончателното плащане. Със същото решение съдът е отхвърлил
претенцията за неимуществените вреди за разликата над присъдените 70 000 лева до
претендираните 150 000 лева, както и тази за имуществените вреди за разликата до
предявения размер от 13 976,12 лв.
Ищцата П. обжалва решението в неговата отхвърлителна част като сочи, че даденото от
първоинстанционния съд разрешение по приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на
справедливия размер на дължимото се обезщетение за претърпените от нея неимуществени
1
вреди противоречи на постоянната практика на ВКС, което е довело до определяне на
значително занижения му размер. Моли претенцията за неимуществените вреди да бъде
уважена изцяло.
Ответната застрахователна компания обжалва решението на СГС в частта, с която за
претърпените неимуществени вреди е присъдена сума над 35 000 лв. като излага, че липсват
доказателства за определяне на обезщетение в толкова завишен размер, предвид естеството
на телесните травми, начина на провеждане на лечението, характеристиките на
възстановителния период и неговия срок. Поддържа, че ищцата се е възстановила в
обичайния за това срок, като възстановителния период е протекъл гладко, без усложнения, а
установената възпалителна реакция е констатирана при планово отстраняване на
остеосинтезата без данни за оплаквания от страна на ищцата. Отделно от това липсват
данни за други травми, както и за остатъчни явления или инвалидизация. Като намира, че
решението е постановено в отклонение от постановките на Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС, моли обжалваното решение в частта, в която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 35 000 лева, да бъде отменено, ведно със законните
последици от това.
Третото лице-помагач И. Т. В. оспорва жалбата на ищцата като неоснователна и недоказана.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - гр.София намира следното:
Предявени се обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Н.П. П. против ЗК
„Лев Инс“ АД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и с предмет – присъждане на
сумата 150 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, както и на сумата от 13 976.12
лева - за имуществените вреди, причинени от произшествие, настъпило на 08.11.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 08.11.2015 г. до окончателното им
изплащане.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в
осъдителната за него част, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди за сумата
от 35 000 лева, а и тези за имуществени верди за сумата от 13 900.12 лева,
първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които
пораждат вземането при квалификацията по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.), а именно, че на
08.11.2015 г. около 08:00 ч., на кръстовището, образувано между първокласен път № 6 от
републиканската пътна мрежа в зоната на километър 142+356 метра в землището на гр.
Елин Пелин, и път № III - 105 от републиканската пътна мрежа, при управление на лек
автомобил „Мерцедес”, модел “C 220 CDI” с peг. № ***, застрахованият при ответната
застрахователна компания по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
2
водач В. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20,
ал. 1, чл. 47, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, и движейки се по път без
предимство, като не спрял на стоп-линията и не пропуснал движещото се по пътя с
предимство пътно превозно средство – лек автомобил „БМВ“, водел „330 ХД“, с рег.№ ***,
по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, включително и на
ищцата Н.П. П., изразяващи се в счупване на лявата голямопищялна подбедрена кост и
счупване на лявата глезената става. За деянието си водачът В. е признат за виновен със
споразумение по чл. 381 НПК от 01.07.2016 г., по НОХД №231/2016 г., по описа на РС-Елин
Пелин, което споразумение по аргумент на чл.300 от ГПК е задължително за гражданския
съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От произшествието ищцата П. е получила: счупване на тялото на голямопищялната кост
лява подбедрица-закрито, причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок между 8 и 12 месеца; счупване на скочната кост и кубоидната кост - ляво
ходило - закрито, причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за
срок по-дълъг от около 3 - 4 месеца. В УМБАЛСМ „Пирогов“ й е проведено лечение – била
оперирана по повод счупване на тялото на лявата голямопищялна кост чрез кръвно
наместване и метална фиксация с интрамедуларен пирон и застопоряващи винтове. По-
късно е оперирана и по повод на счупванията на скочна кост и кубоидна кост-ляво стъпало.
След два месеца е отстранен оперативно фиксационния метал (киршнерови игли) от
ходилото. Проведено е физиолечение, балнеолечение, рехабилитация, като пострадалата е
ползвала помощни средства – проходилка и патерици. На 12.04.2017 г. е претърпяла нова
оперативна интервенция по отстраняване на остеосинтезните средства от ляво ходило, а на
03.08.2017 г. е оперирана отново по повод инфекция и възпалителна реакция, дължаща се на
вътрешно фиксиращо устройство вляво, отстранен е интрамедуларен пирон и инфектиран
хематом. Вещото лице – медик е посочил, че лечебният и възстановителен период при
ищцата е около една година, като има етапен характер. Болките и страданията на ищцата са
били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативните интервенции по
кръвно наместване на счупванията, изваждане на фиксационния метал, отстраняване на
инфектирания хематом, при продължителната физиотерапия и рехабилитация. Сочи още, че
освен възпалителното усложнение няма медицински данни за остатъчни явления при
лечението на уврежданията на ищцата, получени вследствие на процесното ПТП. В
заключението си експертът приема, че с оглед възрастта и съвременното лечение на подобен
вид счупвания, се очаква добро функционално възстановяване, като за в бъдеще при
натоварване и промени във времето е възможна появата на болка и дискомфорт в местата на
увредите, както и, че е възможно да възникне посттравматична остеопороза в начален
стадий в местата на счупванията, каквато се наблюдава при ищцата. Началният му стадий
обаче прави заболяването преодолимо с продължителна рехабилитация, физиолечение,
балнеолечение и медикаментозна терапия - калциеви препарати.
3
За търпените неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани и гласни
доказателства. От показанията на свидетелката Р. А. – майка на ищцата, се установява, че тя
също е пътувала на предна дясна седалка в лeкия автомобил „БМВ“, а ищцата се е намирала
в същия автомобил на задната лява седалка с поставен обезопасителен колан. След
инцидента дъщеря й е хоспитализирана, като е извършена операция, а възстановителния
период е бил дълъг. Общо около шест месеца се е придвижвала с помощта на инвалидна
количка и патерици, като не е могла да полага грижи за шестмесечното си дете. Към
момента се придвижва самостоятелно, но понякога се оплаква от болки в крака.
При тези данни, по спорния за страните въпрос относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществените вреди от процесното произшествие, настоящата инстанция
намери следното:
Меродавни за определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от ищцата, който в пълен размер ще възмезди болките и страданията
й, в случая са възрастта на пострадалата в момента на ПТП – 24 години; продължителният
лечебен и възстановителен процес; извършените няколко оперативни интервенции, вкл.
възпалителната реакция към метала в областта на остеосинтезата; преживяната остра
стресова реакция и настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е
нарушен досегашния стил и начин на живот и невъзможността да се грижи за
продължителен период от време за шестмесечното си бебе. Всичко това според въззивната
инстанция променило в негативен аспект живота на ищцата за един относително
продължителен период от време, като интензитетът на болките и страданията е бил висок,
независимо, че уврежданията на здравето не включват други увреди, като напр. на вътрешни
органи. От друга страна, съдът взе предвид липсата на остатъчни явления и усложнения,
обстоятелството, че възстановителният процес е приключил, липсата от последващо
допълнително лечение и отсъствието на инвалидизиране. Не на последно място съдът
съобрази при преценката си за размера на дължимото обезщетение за търпените
неимуществени вреди и икономическата конюнктура към момента на произшествието,
както и практиката на съдилищата в други подобни случаи. С оглед изложеното настоящият
съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на
претърпените от П. неимуществени вреди е сумата от 70 000 лв., така, както е приела и
първата инстанция. Преценката на съда на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за делото, взети предвид от съда при определяне размера на
обезщетението, са довели до правилен извод относно дължимото се на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди.
В този смисъл напълно съвпадат изводите на двете инстанции и обжалваното решение
следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото ответната застрахователна компания следва да бъде осъдена да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв. К. Д. сумата от 2 630 лева, адвокатско
4
възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.08.2020 г., постановено по гр.д. №5534/2017 г., по описа
на СГС, I ГО, 16 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на
адвокат К. А. Д. сумата от 2 630 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от днес с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5