Определение по дело №33/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. А. М. от [населено място], общ.Върбица, обл.Шумен, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗЗПАМ) №25-03239-000012/20.01.2025 г. на Началника на РУ - В. П. към ОДМВР – [област], с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 20.01.2025г. В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е издадена при неизясняване на фактите по случая, поради неизчакване на резултатите от кръвната проба. В тази връзка се сочи, че при управление на автомобил, собственост на дядо му, бил спрян от полицейски патрул и му била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотици, като тестът за наркотици показал наличие на „бензодиазепини“. Оспорващият бил сигурен, че не е употребявал такива, поради което се съгласил да даде кръвна проба за изследване и такава му била взета. Впоследствие бил задържан за 24 часа в РУ – [община], като след освобождаването му веднага се придвижил до ВМА – Варна, където дал проби кръв и урина за изследване за употреба на наркотици, резултатите от които били отрицателни, в т.ч. и за „бензодиазепини“. Счита се, че след като е оспорил резултата от проверката с техническо средство и е дал кръвна проба за химико-токсикологично изследване, определящи за отговорността му за употреба на наркотични вещества биха били единствено резултатите от изследване на кръвната проба. Въз основа на тези доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, поради издаването й в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

С определение от 03.02.2025г. съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК, тъй като към нея не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на ШАдмС, поради което и на основание чл.158, ал.1 от АПК същата е оставена без движение.

Със заявление от 07.02.2025г. жалбоподателят е отстранил констатираната от съда нередовност на жалбата, като е представил документ за внесена дължима държавна такса за образуване на делото.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото ЗППАМ е връчена на адресата й на 20.01.2025г., а жалбата срещу нея е депозирана на 22.01.2025г. в РУ – [община]. Същата е депозирана пред компетентния съд и от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт в качеството му на адресат на заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от обективираното в нея властническо волеизявление. Поради това жалбата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - А. А. М. от [населено място] и ответник – Началник на РУ – В. П. към ОДМВР – [област].

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.171, ал.4, във връзка с чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на жалбоподателя следва да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

С придружително писмо рег.№ 3023000-673 от 27.01.2025г. ответникът е поискал, с оглед изясняване на фактите от мотивите на оспорената заповед, да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане като свидетели полицейските служители М. С. Х. – младши автоконтрольор при РУ – В.П. – актосъставител и Д. М. Ч. – командир на отделение при РУ – В.П. – свидетел очевидец. Съдът намира направеното доказателствено искане за допустимо и относимо към правния спор, поради което същото следва да бъде уважено, респективно посочените по-горе полицейски служители следва да бъдат допуснати до разпит за насроченото открито съдебно заседание, при режим на довеждане от поискалата ги страна.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

Оспорващ: А. А. М. - [населено място], общ.Върбица, обл.Шумен, [улица].

Ответник: Началник на РУ – В. П. към ОДМВР - [област].

НАСРОЧВА адм.д. № 33/2025 г. по описа на АдмС - [населено място] в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

ДОПУСКА до разпит като свидетели полицейските служители М. С. Х. – младши автоконтрольор при РУ – В.П. и Д. М. Ч. – командир на отделение при РУ – В.П., за установяване на фактите, отразени в мотивите на обжалваната ЗППАМ, при режим на довеждане от ответната страна за насроченото открито заседание на 11.03.2025г.

УКАЗВА на жалбоподателя, А. А. М. от [населено място], че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

УКАЗВА на ответната страна, Началник на РУ – В. П. към ОДМВР - [област], че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

Съдът, на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.