Решение по дело №1868/2017 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 868 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П. на Република България да заплати следните суми:

1. на  И.Б.М. – 5 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по н.о.х.д. 8872/2016 г. на СРС плюс законната лихва от 04.01.2017 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева разноски по делото и 259,62 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на И.М. срещу П. на Република България:

1. иска за неимуществени вреди за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева;

2. иска за имуществени вреди изцяло.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] И.М. заявява в искова молба от 13.02.2017 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, което е било прекратено. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди за 26 000,00 лева и имуществени вреди за 800,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. П. не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди П. да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, 800,00 лева обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за забава от 04.01.2017 г. (влизането в сила на определението, с което е било прекратено наказателното производство) до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[5] П. е оспорила предявения иск. Тя твърди, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени и имуществени вреди, а търсеното обезщетение е прекомерно. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 17-20).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[6] Не се спори, че И.М. е бил роден на *** г. На 13.01.2015 г. е влязла в сила присъда, с която той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК (справката за съдимост, л. 27). В периода 01.06.2015 г.-05.06.2015 г. И.М. е бил лекуван в болница с диагноза: захарен диабет, тип 2; дисплипидемия; артериална хипертония; метаболитичен синдром; диабетна полиневропатия (епикиризата, л. 16).

 

[7] На 06.10.2015 г. И.М. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК (постановлението, л. 7). На 14.05.2016 г. прокурор от СРП е изготвил обвинителен акт срещу И.М. и го е внесъл в съда (обвинителния акт, л. 8-9).

 

[8] Съдът е насрочил делото за 23.06.2016 г., като е призовал И.М. чрез майка му, но той не се е явил в съдебно заседание. Съдът е отложил разглеждането на делото за 29.09.2016 г., като е постановил принудителното довеждане на И.М. (протокола, л. 38).

 

[9] И.М. не е бил открит на адреса и в съдебното заседание на 29.09.2016 г. съдът е изменил мярката му за неотклонение от подписка в задържане под стража, като е отложил делото за 03.11.2016 г. (протокола, л. 10). Съдът не е успял да призове И.М. и за заседанието на 03.11.2016 г. и е отложил разглеждането на делото за 16.12.2016 г. (протокола, л. 40). И.М. е бил задържан под стража на 29.11.2016 г. (служебната бележка, л. 13).

 

[10] На 16.12.2016 г. И.М. е упълномощил адвокат З.К.-П.да го представлява по наказателното делото пред СРС, като той ѝ е заплатил 800,00 лева (пълномощното, л. 14). В съдебното заседание на 16.12.2016 г. съдът е приел, че описаното в обвинителния акт не е представлявало престъпление, а евентуално административно нарушение. Затова съдът е прекратил производството по делото, като е отменил и наложената мярка за неотклонение задържане под стража. В заседанието И.М. е бил представляван от адвокат Ю.. Определението е влязло в сила на 04.01.2017 г. (протокола, л. 11-12). Междувременно, на 19.12.2016 г. И.М. е бил освободен от затвора София (служебната бележка, л. 13).

 

[11] Вследствие на наказателното производство, водено срещу него, И.М. е станал по-нервен, много конфликтен, не е могъл да спи, сънувал е кошмари. Докато е бил задържан под стража, той е бил изплашен и стресиран, оплаквал се е от условията. Приятелите му са се отдръпнали от него. Съседите и познатите са започнали да го одумват (показанията на свидетелката Зашева, л. 53-55).

 

[12] Не се спори, че П. не е заплащала на И.М. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на наказателното производство, водено срещу него. И.М. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 43); 1 350,00 лева на адвокат (л. 2). П. не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[13] И.М. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[14] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая: 1. когато лицето бъде оправдано; 2. когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: а. деянието не е извършено от лицето; б. извършеното деяние не е престъпление; в. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

 

[15] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него; 2. наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини; 3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство; 4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[16] Съдът установи, че:

1.             на 06.10.2015 г. И.М. е бил обвинен в извършването на престъпление;

2.             на 04.01.2017 г. е влязло в сила определение, с което е било прекратено наказателното производство срещу ищеца, тъй като извършеното не е представлявало престъпление;

3.             И.М. е претърпял неимуществени вреди, но не и имуществени вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4.             П. не е изплащала обезщетение на ищеца.

 

[17] Съдът приема, че И.М. не е претърпял имуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение, тъй като той е бил представляван по наказателното дело от адвокат Ю.. По настоящото дело обаче, липсват каквито и да е доказателства И.М. да е заплащал възнаграждение на адвокат Ю. по наказателното дело. Затова съдът приема, че И.М. не е заплащал такова възнаграждение. Той е заплатил възнаграждение на адвокат З.К.-П., но тя не е извършвал процесуални действия по наказателното дело. Ето защо съдът приема, че И.М. не е претърпял имуществени вреди от незаконното обвинение. Затова съдът отхвърля иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

 

[18] Налице са обаче, предпоставките за уважаването на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

 

[19] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[20] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (Решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[21] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[22] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[3]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[23] Престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Наказателното производство срещу И.М. е приключило в съдебната фаза и е продължило година и три месеца. По него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража и И.М. ефективно е бил задържан за 20 дни, но мярката за задържане под стража е била взета поради неоткриването на ищеца на адресите му.

 

[24] Съдът установи, че към момента на повдигането на обвинението спрямо И.М., той е бил на 47 години и малко преди това е бил осъден за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. Вследствие на наказателното производство, водено срещу него, И.М. е станал по-нервен, много конфликтен, не е могъл да спи, сънувал е кошмари. Докато е бил задържан под стража, той е бил изплашен и стресиран, оплаквал се е от условията. Приятелите му са се отдръпнали от него. Съседите и познатите са започнали да го одумват. Образуваното наказателно производство не е било разгласявано в медиите. Здравето на ищеца не се е влошило (липсват доказателства, че диабетът му е вследствие на наказателното производство).

 

[25] В правно информационната програма Сиела съдът откри едно решение на ВКС за близък случай – повдигнато незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК, като за него наказанието е било от три до 10 години лишаване от свобода. Наказателното производство е продължило почти три години и е приключило на 05.06.2007 г. Случаят е бил разгласяван в медиите. С решението ВКС е определил обезщетение от 15 000,00 лева.[4].

 

[26] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2007 г. до 04.01.2017 г., което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 180,00 лева през 2007 г.[5], а от 01.01.2017 г. тя е била вече 460,00 лева[6]. Увеличението е 155,56%.

 

[27] Предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.М., е от 5 000,00 лева. Налице са предпоставките за уважаването на иска, но за 5 000,00 лева. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.М. 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[28] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева държавна такса и 1 350,00 лева за адвокат.

 

[29] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса, а възнаграждение за един адвокат – съразмерно на уважената част от иска. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.М. 10,00 лева разноски по делото и 251,87 лева възнаграждение за адвокат (5 000,00/26 800,00х1350,00).

 

Съдия: