Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.02.2021г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия И.Янкова
административно дело № 249 по описа
за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава единадесета от АПК вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, образувано
по искова молба с правно основание чл.284 вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС на К.И.Ш., ЕГН
********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София с
искане да бъде осъдена да заплати парично обезщетение в размер на 1000лв за
причинени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразна административна
дейност на администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяваща се в
неосигуряване на възможност да получи колетна пратка за великденските празници
и да осъществи свиждане чрез скайп връзка с близките си, поради неуведомяването
му.
Твърденията
в исковата молба са, че във връзка с пандемията от Ковид 19 били забранени
свижданията и получаването на хранителни пратки в Затвора гр. Стара Загора.
Била издадена заповед от директора на ГДИН, във връзка с религиозния празник
Великден, на лишените от свобода да се разреши получаване на колетна хранителна
пратка и възможност за свиждане с близките им чрез скайп връзка. Ищецът от
06.04.2020 година, във връзка със Заповед № 783/06.04.2020 година на Началника
на Затвора гр. Стара Загора, бил в постоянно заключено помещение, без право да
участва в колективни мероприятия. Служителят от Затвора Н.К. не бил изпълнил служебните
си задължения и не го бил уведомил за заповедта на директора на ГДИН. С това
свое бездействие той го лишил от правото му на свиждане и правото му на получаване
на допълнителна хранителна пратка. За тези неимуществени вреди в размер общо на
1 000 лв., се претендира осъждането на ответника в петитума на исковата молба.
В открито заседание ищецът поддържа иска и моли съда да уважи претенцията за причинени
неимуществени вреди в претендирания размер.
Ответникът
по иска – ГД "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния
си представител, изцяло отрича основателността на иска и моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подробни съображения за това си
становище излага в пледоарията по делото, като намира, че липсват доказателства
за ангажиране на отговорност по чл. 284 от ЗИНЗС.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на иска. Според него молбата се явява неоснователна,
тъй като не са установени и доказани нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС, и не са представени доказателства, които опровергават
твърденията за липсата на уведомяване.
По
допустимостта: Искът е допустим. Ищецът сочи в исковата си молба определен
набор от обстоятелства – лишаването му от право на свиждане и получаване на хранителна
пратка, които са довели до емоционални болки и страдания. Твърдението за
наличието на тези обстоятелства и за връзката им с презюмираните от закона
неимуществени вреди /чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС/ легитимира ищеца да предяви искова претенция, основана
на разпоредбата на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС. Искът е насочен към надлежен ответник по аргумент от чл. 12, ал. 2
от ЗИНЗС.
Видно от
писмо изх.№ 3379 от 16.07.2020 година ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, считано от 04.02.2019 година. Той е настанен в 8 група на Затвора гр.
Стара Загора на 20.02.2019 година. Със Заповед №2616 от 13.03.2020 година, с
цел ограничаване на разпространението на коронавирус са преустановени
свижданията на лишените от свобода, както и получаване на храна и хранителни
пратки / т.1/. С писмо рег.№ 3401/03.04.2020 година, с оглед на недопускане на
напрежение сред настанените в затворите лица, е предложено във връзка с
предстоящите Великденски празници и Гергьовден на лишените от свобода е разрешено
да получат по пощата на храна и предмети. С писмо рег. № 3144 от 02.04.2020
година е позволено свижданията на лишените от свобода да се проведат чрез
служебен акаунт Скайп, в специално обзаведени помещения, по график, утвърден от
Началника на затвора. Видно от Заповед №Л-783 от 06.04.2020 година на Началника
на затвора на основание чл. 248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е наредено, поради грубо
нарушаване на установения ред и дисциплина, с което се застрашава сигурността в
Затвора – Стара Загора подсъдимия К.Ш. да се настани в постоянно заключено
помещение без право на участие в колективните мероприятия. От представените два
броя обяви е видно, че ръководството на Затвора гр. Стара Загора е уведомило
лишените от свобода, че имат право на провеждане на 15 минутни свиждане по
скайп, при определен ред и график, респективно, че имат право да получат една
колетна пратка. Във връзка с молба на Ш. Н.К. – ИСДВР на 8 група е уведомил Началника
на затвора, че е запознал Ш. с графика на разпределение на времето му. От жалба
от 21.04.2020 година е видно, че Ш. е уведомил главния директор на ГДИН, че бил
разбрал за някакви нови разпоредби със свижданията или с хранителните пратки,
но че той не бил запознат с тях във връзка с предстоящите великденски празници.
По делото са приети като доказателства сведение
за здравословното състояние на Ш., здравния му картон, документи от амбулаторните
му прегледи - амбулаторни листа – 2 броя, епикриза от Болница Тракия от
30.08.2019 година.
По делото бяха събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетели – л.св. В.И. и Н.К. - ИСДВР. Свидетелят В.И., отговорник
на І група познава Ш.. Той бил в кИ. № 8, към І група по време на извънредното
положение и бил прекарал там две седмици. Ш. обикновено му се обаждал, че иска
да види инспектора и Н.К. е идвал да разговаря с него. По предявените му от
съда брошури свидетелят си спомня, че те били донесени от Н.К. и самият той им помагал
да бъдат залепени на информационното табло на І група. Ш. бил в изолация. Той
излизал на престой на открито сам и когато ползвал телефона всички килии се
затваряли. От свидетелските показания на ИСДВР
Н. Н.К. се установи, че Ш. бил настанен в постоянно заключено помещение. По
време на извънредното положение хранителните пратки и свижданията на
затворниците били забранени. На 10 или 12 април 2020 година техният началник
сектор СДВР събрал на оперативка всички служители от сектора и им разяснил, че
от следващата седмица във връзка с Великденските празници се разрешава получаването
по пощата на хранителни пратки на лишените от свобода. Той им раздал напечатани
бланки, на които били написани съобщенията по повод Великденските празници. Служителите
от сектора на затвора поставили бланките на информационното табло на съответната
група, за която отговаряли. Н. ги събрала отново, за да им разясни как да се
използва скайпа и да информират лишените от свобода за възможността да осъществяват свиждания чрез
скайп. Скайпът се осъществявал по предварително попълнена молба, която се давала
на отговорниците на групите. Н.К. отговарял за групата на обвиняемите и
подсъдимите и за Ш. въпреки, че той не бил в неговата 8 група. Всеки ден той е
слизал при него, придвижвал кореспонденцията му, питал го е какво е състоянието му и дали има нужда от нещо. Н.К.
лично е свел до знанието на всички лишени от свобода, в това число и до Ш. за двете
съобщения - за скайпа и хранителната пратка. Лишените от свобода се запознават
с информацията, която е на информационните табла. Задължение на инспектора СДВР
е да запознае затворниците с информацията, ако те са неграмотни. Категоричен е,
че тъй като Ш. е бил изолиран лично той го е уведомил за двете съобщения - за
скайп и хранителната пратка.
С оглед на така събраните доказателства, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишението от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. В чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а в ал. 2 е посочено, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение/чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл. 3,
ал. 2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал.
2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС /в актуалната и редакция/ осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ
план цитираната разпоредба е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 ЕКПЧ.
В тази връзка, разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 /предишна ал. 4/ от
ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова
среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през
процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при
предявен иск за обезщетение на това основание, доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание "лишаване от свобода", респ. мярка за неотклонение
"задържане под стража".
Видно от
обстоятелствената част на исковата молба, твърдените нарушения по презумпцията
на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС касаят бездействие, състоящо се в неосигуряването на възможността
за получаване на хранителна пратка и неосъществяване на свиждане с близките на ищеца
чрез скайп връзка.
В Глава Девета,
Десета и Единадесета от ЗИНЗС са уредени съответно правата и
задълженията на лишените от свобода, медицинското обслужване, правото на
упражняване на свободата на вероизповедание, доразвити в ППЗИНЗС.
Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на бездействие на длъжностни лица
- служители на ГДИН да осигурят възможност за провеждане на свиждане с близките
през периода, през който Ш. е бил настанен в постоянно заключено помещение. Разпоредбите
на чл. 86, ал.1, т.2 от ЗИНС дава право на лишените от свобода да имат свиждания
не по-малко от два пъти месечно. Съгласно чл. 86, ал.3 от ЗИНЗС по време на
свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат
право да ползват и държат при себе си. Тези техни права са доразвити в чл. 73
от ППЗИНС. Съгласно чл. 72 от ППЗИНЗС администрацията на затвора съдейства
активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки
и контакти с външния свят - свиждания, кореспонденция и телефонни разговори,
като осигурява подходящи условия за това. В този смисъл задължение на
затворническата администрация на Затвора гр. Стара Загора е да уведоми Ш. за
възможността да осъществи свиждане чрез скайп връзка. Съгласно чл. 82, ал.1 от
ППЗИНЗС лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват
и държат при себе си, само по време на свиждане. Според чл. 82, ал.3 от ППЗИНЗС
за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на
регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на
Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да
получат по една допълнителна хранителна пратка. Тези права следва да се спазват
впредвид задължението на затворническата администрация по чл. 72 от ППЗИНЗС. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че Ш. е бил
уведомен за възможността му, да получи колетна хранителна пратка и да проведе
свиждане чрез скайп връзка с близките си. От една страна ИСДВР Н.К. е категоричен,
че той всеки ден е посещавал лишения от свобода и е придвижвал кореспонденцията
и молбите му. От друга страна ищецът е провеждал телефонни разговори ежедневно и в
близост до информационното табло и е можел да се осведоми за двете обяви. Вярно
е, че той е вдигнал високо кръвно налягане, бил е заведен в болница, но от
медицинската документация по делото се установи, че той страда от хипертония.
Ето защо, съдът намира, че не е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" по отношение на твърдяното ограничаване
на правото на ищеца на свиждане и на получаване
на допълнителна хранителна пратка.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Ш., ЕГН ********** иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София с искане да бъде осъдена да заплати парично обезщетение в
размер на 1000 /хиляда/ лева за
причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразна административна
дейност на администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяваща се в
неосигуряването му на възможност да получи колетна пратка за великденските
празници и да осъществи свиждане чрез скайп връзка с близките си, поради
неуведомяването му.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд гр. Стара Загора.
СЪДИЯ: