Присъда по дело №802/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 1
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 27 март 2021 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20201420200802
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Враца , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
СъдебниМарин Георгиев
заседатели:Методиев
Мария Генадиева Савова
при участието на секретаря Бойка С. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Наказателно дело от общ
характер № 20201420200802 по описа за 2020 година
въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. М. К., род.на 26.02.63 г. в гр.Хасково, жив. в гр.Враца,
български гражданин, със средно-специално образование, разведен, неосъждан, с
ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 20.11.19 г. в гр.Враца,
ул.”*************, се е заканил с убийство на Е. Г. М., насочвайки пистолет към
слепоочието на пострадалата с думите “...ще ти пръсна черепа” и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.144, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.54 НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението
на това наказание за срок от три години, считано от влизане на настоящата присъда в
сила.
ОСЪЖДА подсъдимия К. М. К., със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на
Е. Г. М. от с.Бутан сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените
от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.11.19 г. до окончателното й изплащане, както и направените от нея
1
деловодни разноски в размер на 500.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански
иск в останалата му част до пълния предявен размер от 2000.00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия К. М. К., със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ:
- по сметка на ОДМВР-Враца направените на досъдебната фаза разноски в общ
размер на 360.00 лв.;
-по сметка на РС-Враца- направените разноски в съдебната фаза в размер на
40.00 лв., както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на
50.00 лв.
На основание чл.53, ал.1,б.”а”, изр.1 НК ОТНЕМА в полза на държавата 1 бр.газ
сигнален пистолет марка „EKOL”, модел „Viper-3” с №E3VP11-18110029, предадено за
съхранение в „КОС” при РУ-Враца.
ПОСТАНОВЯВА приложеното по делото веществено доказателство -1 бр.СД да
остане по делото в срока за съхранение на самото дело, след което поради липсата на
стойност да се унищожи по реда на ПАС.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред ВОС в 15-дневен
срок от днес.

Присъдата е подписана с особено мнение от съдебният заседател Марин Методиев.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от 12.03.21 г. по НОХД№802/20 г. по описа на ВРС:

Подсъдимият К. М. К. от гр.Враца е предаден на съд по повдигнатото му с
обвинителен акт от ВРП обвинение затова, че на 20.11.19 г. в гр.Враца, ******** вх.Г,
ет.3, се е заканил с убийство на Е. Г. М. , насочвайки пистолет към слепоочието на
пострадалата с думите “...ще ти пръсна черепа” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без
изменения. Въз основа на съответен доказателствен анализ пледира за постановяване
на осъдителна присъда и за налагане на наказание при баланс на отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства- лишаване от свобода, с отложено изпълнение по
чл.66, ал.1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск,
предявен от пострадалата свидетелка Е.М. против подсъдимия в размер на 2000.00 лв.
за обезщетяване на неимуществените вреди от престъплението и разноски по делото.
Същата е конституирана като граждански ищец и едновременно с това и като частен
обвинител в процеса. Повереникът адв.М.С. поддържа обвинението наред с прокурора,
с искане за налагане на строги наказания и уважаване на гражданския иск в пълен
размер.
Подсъдимият К. не се признава за виновен и дава обяснения, с които се отрича
извършването на престъплението. Упълномощеният му защитник-адв.Г. пледира за
постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвиненията,
съгласно чл.304 НПК със съответно последващо отхвърляне на гражданския иск.
Алтернативно, в случай на постановяване на осъдителна присъда се отправя искане за
налагане на минимално по вид и размер наказание- условно наказание лишаване от
свобода и уважаване на гражданския иск в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
възраженията на страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. е роден на *****, разведен, със средно образование, неосъждан
/реабилитиран/.Живее в гр.Враца, ул.*******, заедно с майка си св.С.К., за която се
грижи. Работи като електромеханик в „Енерго ремонт”ЕООД-Козлодуй, откъдето е с
добри характеристични данни. Същевременно е с лоши характеристични данни по
местоживеене, като конфликтна и избухлива личност към съседите си, свързано с
непоносимост към елементарни битови шумове и оправдавано от негова страна с
трудовата му ангажираност на нощни смени.
На свой ред пострадалата Е.М. е род. на -********, със средно образование,
неомъжена, безработна. Съгласно данните от приобщеното заключение на СППЕ, при
същата е налице хипертимна акцентуация на характера, означаващо, че е по –буйна в
реакциите си и лесно раздразнителна личност, но същевременно с ниски стойности по
скалата на лъжата, т.е. искрена и откровена.
След 15.09.2019 г. св.Е.М. заживяла под наем в жилище, находящо се на
*********** заедно със своята сестра - св. И. М. Ц.. Въпросното жилище било
разположено в същата сграда и на горния етаж над ап.53, където живеел подс.К..
Поради индивидуалните им характерови особености, между подсъдимия и св.Е.М.
възникнали конфликти във връзка с битовите шумове, а допълнително и поради
наводнение, наложило ВиК ремонт в жилището на подсъдимия. С течение на времето
1
конфликтните отношения и взаимна нетърпимост между двамата се задълбочили, като
подс.К. на около пет-шест пъти в различни моменти се качвал до гореописаното
жилище, чукал на вратата, държал си грубо и правел забележки на момичета за уж
вдиган от тях шум и слушана музика.
На 20.11.2019 г. в същото жилище гостувала позната на св.св. М. и Ц. - св. В. С.
В.. Около 19.35 ч. К. със сила почукал на входната врата и св.М. я отворила.К. заявил
на М., че след 22 ч. не трябва да се вдига шум, а свидетелката му обяснила, че се
съобразяват с това, но че е нормално да се чува шум от стъпките им. В този момент К.
бутнал вратата и насочил към слепоочието на св. М. газ-сигнален пистолет „Еко1“,
негова собственост, и й заявил „ ... не можете да ми вдигате шум, защото ще ти пръсна
черепа ...“ Св. М. се изплашила, извикала„ ...какво правиш с този пистолет бе, човек...“
и треперейки започнала да бута вратата, за да я затвори. В този момент при тях се явила
и св.В., която била дочула описаните реплики и на която св. М. извикала да заключи.
След горното К. се прибрал в дома си, а св. М. се разплакала, обадила се по
телефон на хазяина си - св.Ц. и на брокерката, чрез която било наето жилището-
св.И.Д., като им обяснила за случилото се и им заявила, че положението е нетърпимо и
ще напуснат жилището. След това М. сигнализирала и на тел. 112 и на място
пристигнали полицейски служители, на които К. доброволно предал пистолета.
Няколко дни след случилото се подс. К. се свързал по телефон със св. Ир. Д.,
чрез която описаното жилище било отдадено под наем на св. М., и й заявил „...аз съм
господар на входа и аз казвам кой ще живее тук...“,както и да внимават да не случи с
тях същото, което се случило с М..
Съгласно горепосоченото заключение на СППЕ у св. М. е била констатирана
остра психогенна реакция на описаните действия, които са възбудили у нея страх за
живота й. На следващия ден след описаните събития св. М. и сестра й напуснали
жилището, т.к. продължавала да изпитва страх от поведението на подсъдимия.
Изложената фактология се установява последователно логично и
безпротиворечиво от всички приобщени по съответния процесуален ред доказателства,
а именно: св.показания на Е.М., И.Ц., Ц.Ц., В.Д. и Д.Д. /всички от с.з./, на св.В.В. /от
с.з. и частично приобщените от ДП показания на основание чл.281, ал.1,т.2 НПК/, на
св.И.Д. /от ДП, приобщени на осн.чл.281, ал.5,вр.ал.1,т.5 НПК/, заключение на СППЕ,
протокол за доброволно предаване на инкриминирания пистолет, характеристика и
справка за съдимост на подсъдимия, частично и от обясненията на подсъдимия и
показанията на св.С.К./от ДП, приобщени на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.5 НПК/.
Независимо от заинтересованото им качество, съдът кредитира показанията на
пострадалата свидетелка и на очевидката-св.В.В. /нейна приятелка/ като достоверни и
добросъвестно изложени, което проличава от последователността и детайлността на
разказите им относно точната хронология на събитията и съответствието на
показанията им спрямо тези, предходно давани на ДП. Доколкото е налице някакво
несъотвествие в показанията им, то е несъществено и засяга само дребни детайли за
случилото се, логично обяснимо с различните им местоположение в апартамента по
време на случилото се, субективните им реакции и оценка на възприетото и чутото. На
следващо място е налице добро съответствие и пълна логическа корелация на
показанията на тези две свидетелки-преки очевидци и с показанията на останалите
свидетели по делото- И.Ц., Ц.Ц., И.Д., В.Д. и Д.Д. относно последващата хронология
на събитията и най-вече за състоянието на св.М. непосредствено след инцидента. На
следващо място, въпросните показания добре кореспондират и с обсъденото
2
заключение на СППЕ по отношение на М. за констатиран психичен проблем- пряк
резултат от деянието на подсъдимия. Въпросните доказателствени източници, в своето
единство и логическа взаимовръзка изцяло изолират и опровергават обясненията на
подсъдимия, както и тези на майка му-св.С.К. в частта им, че подсъдимия не е отправял
закана към св.М. с думите и действието, посочени в обв.акт. Поради това и съдът не ги
кредитира, възприемайки ги като израз на чисто защитна позиция.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на гореизложения
доказателствен анализ, съдът прие от правна страна следното:
Известно е от теорията и практиката, че за съставомерността на престъплението
по чл.144, ал.3 НК е необходимо от обективна страна /в обобщен вид/ наличие на
следните елементи- отправяне на закана от страна на дееца с престъпление спрямо
личността на пострадалия или на негови ближни, в конкретна форма-закана с
убийство; заканата да е отправена по начин или със средства, които обективно да са
годни да възбудят основателен страх от осъществяването й. Ирелевантен за
съставомерността на деянието е въпроса дали конкретния пострадал действително се е
“уплашил”, което състояние е строго лично и субективно преживяване за всеки
отделен индивид.
Съотнесени към гореизложената характеристика на престъплението,
установените по делото факти в пълнота покриват изброените съставомерни елементи,
а именно: в случая безспорно се установи, че на инкриминираните в обвинителния акт
време и място, подсъдимият е отправил към пострадалата свидетелка репликата “…ще
ти пръсна черепа”, като едновременно с това е насочил към нея предварително взетия
за целта и носен негов пистолет. Така извършена, заканата с убийство спрямо
свидетелката е била напълно годна да възбуди основателен страх от осъществяването
й, с което и деянието от обективна страна се явява довършено. Деяниято е извършено с
пряк умисъл, тъй като субективното отношение на подсъдимия е било насочено пряко
към постигане на вредоносния резултат, съзнавал е обществената опасност на
поведението си и на последиците от него.
При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия за виновен
изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази обществената опасност на подсъдимия,
свързана от една страна с чисто съдебно минало, добри характеристични данни по
месторабота, оказано съдействие на разследването в рамките на избраната защитна
версия и позиция, но от друга с лошите характеристични данни по местоживеене, и
предходно конфликтно поведение спрямо съседите и пострадалата св.М.. Отчете се
конкретната степен на обществена опасност на престъплението с оглед начина му на
извършване и настъпилите неблагоприятни последици за психичния статус на
пострадалата /макар и краткотрайни/. Горепосочените обстоятелства мотивираха съда
да наложи на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода.
При последващата преценка относно начина на изпълнение на наказанието и
отчитайки отново гореизложените обстоятелства относно обществената опасност на
деянието и на дееца, съдът счете, че за постигане целите на чл.36 НК спрямо
подсъдимия, понастоящем не е наложително отделянето му от обществото в
пенитенциарно заведение, поради което и при липса на други законови пречки, на
основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години,
считано от влизане на настоящата присъда в сила.
3
По предявения и приет граждански иск: с оглед изхода от делото-признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК, то и
предявения от пострадалата св.М. деликвентен иск по чл.45 ЗЗД се явява доказан по
основание. При преценката относно размера, в който следва да бъде уважен, съдът
отчете вида на конкретно причинените вредни последици от деянието, свързани с
остра стресова реакция и всички останали психо-физически неудобства, свързани с
деянието и налагащото се последващо напускане на обитаваното жилище. Така
изброените обстоятелства мотивираха съда да уважи предявения иск до размера от
1000.00 лв., който счете за достатъчен и справедливо възмездяващ причинените
неимуществени вреди, съгл.чл.52 ЗЗД, а в останалата част до пълния му предявен
размер от 2000.00 лв. да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Присъди се и
съответна законна лихва върху горепосочената сума от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия се възложи заплащането
на направените от гражданската ищца и частна обвинителка деловодни разноски в общ
размер на 500.00 лв., направените на досъдебната фаза разноски в общ размер на
360.00лв., платими по сметка на ОДМВР-Враца и в бюджета на съдебната власт-
направените в съдебната фаза разноски в общ размер на 40.00 лв., както и заплащане на
държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50.00 лв.
На основание чл.53, ал.1,б.”а” НК, съдът отне в полза на държавата-средството
на престъплението, собствено на подсъдимия-1 бр. газ сигнален пистолет.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:




4
Съобщи за изтекли лични данни