Р Е
Ш Е Н И Е № 184
гр. Сливен, 02.11.2018 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 174 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си
основание в чл.40 и сл. от ЗДОИ, във вр.с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.М. срещу Решение №
3/14.05.2018 г. на Председателя на
Народно читалище „П.1907” с. Б., с което е отказано предоставяне на обществена
информация по заявление, подадено от М.С.М.,
с което на 02.05.2018 г. същият е поискал да получи информация относно
длъжностна характеристика на „Читалищен секретар” с код по НКПД 2011 1349-3010,
с функция да представлява читалището и документи, представени пред Окръжен съд
за вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към същия съд на
читалищен секретар в периода 2007 г. - 2017 г., доказващи законосъобразността
на назначаването на читалищния секретар. В жалбата се твърди, че отказът е
незаконосъобразен. Читалището било задължен субект по ЗДОИ относно исканата
информация, тъй като било финансирано от държавния и общинските бюджети. Счита,
че тази информация е обществена, тъй като касае обществения живот и по същество
представлявала служебна и обществена информация. Информацията била с надделяващ
обществен интерес. Моли съда да постанови решение, с което отмени отказа за
предоставяне на информация.
В съдебно заседание оспорващият лично и чрез а.А. поддържа
жалбата Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Председателят на Народно читалище „П.1907“
с. Б., чрез п. си а. Б., АК – Сливен счита жалбата за неоснователна. Поддържа
писмено становище представено по делото, в което се твърди, че исканата
информация представлявала лични данни и съществувало законово ограничение за
предоставянето и. По същество счита, че исканата
информация не попадала в приложното поле на ЗДОИ, тъй като не била обществена.
С исканата информация заявителят можел да злоупотреби. Заявява, че информация
по т.1 в заявлението, относно длъжностна характеристика на „Читалищен
секретар”, не била изготвяна в читалището и такава информация липсва.
Служителката била на длъжност „Административен секретар”, а не „Читалищен
секретар“, като това били две различни длъжности, според класификатора. По т. 2
„документи, представени пред Окръжен съд – Сливен, с оглед доказването
законосъобразността на назначаването на читалищния секретар”, твърди че
заявителят е искал препис от трудов договор, но читалището не е сключвало със
служителката трудов договор в посочения период за длъжността „Читалищен
секретар”. Първоначално е била „Работник библиотека“, а след това е била
преназначена на длъжност „Административен секретар“, като информацията, която
се искала със заявлението, не била налична в читалището. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира за
присъждане на направените разноски.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по заявление вх.№ 33 от
02.05.2018 г., подадено от М.С.М. до Председателят на Народно читалище „П.1907“
с. Б., с което М. поискал да получи информация относно длъжностна
характеристика на „Читалищен секретар” с код по НКПД 2011 1349-3010, с функция
да представлява читалището и документи, представени пред Окръжен съд за
вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към същия съд на
читалищен секретар в периода 2007 г. - 2017 г., доказващи законосъобразността
на назначаването на читалищния секретар. Заявителят е посочил, че желае да получи
информацията по електронен път на електронната си поща.
С Решение № 3 от 14.05.2018 г. Председателят на Народно читалище „П.1907“ с. Б. отказал
да предостави достъп до исканата информация, като посочил, че търсената информация е извън
приложното поле на ЗДОИ, тъй като не била свързана с дейност финансирана от
държавен или общински бюджет и липсвало задължение за предоставянето и. Освен
това информацията относно представителството на читалището можело да бъде
получена по друг ред, а именно по реда на Закона за народните читалища и Закона
за юридическите лица с нестопанска цел, посочил и интернет адреси, на които
може да се намери търсената информация.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.140, ал.1 от АПК, като по
преписката липсват данни кога административния акт е съобщен на жалбоподателя,
но от заявлението му става ясно, че оспореното решение му е връчено на 15.05.2018
г.. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт, от лице
с правен интерес от обжалване (адресат на оспорения отказ) и пред местно
компетентния съд, и като такава, е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Развилата се пред административния орган процедура е такава по Закона за
достъп до обществена информация и издаденото решение е изричен отказ за
предоставяне на обществена информация по смисъла на чл.38 от ЗДОИ и именно по жалба
срещу такъв отказ следва да се разгледа настоящия спор.
Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в
чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария
като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да
осигурят достъп до общественозначима информация с
изключение на нормативно уредените ограничения на правото. В действащото
законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация
в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за
правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното
право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от
ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда определени в този закон освен ако в друг
закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Съответно в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществената
информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация свързана
с обществения живот в РБългария и даваща възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закона субекти. В чл.9, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената
информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации е
официална и служебна като в чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции
на понятията „официална обществена информация” и „служебна обществена
информация” и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете
обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл.10 от ЗДОИ „официална обществена
информация” е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и
на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия,
а съгласно чл.11 от ЗДОИ „официална служебна информация” е информацията, която
се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл.3
от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до
обществена информация - държавни органи, органи на
местното самоуправление, публичноправни субекти и
т.н., които създават или съхраняват обществена информация.
Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в
чл.3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая са налице предпоставките по чл. 3, ал.
2, т. 1 от ЗДОИ, за да се приеме, че Народно читалище „П.1907“ с. Б. е задължен
по този закон субект. Съгласно цитираната норма такива са и публичноправните
субекти, различни от посочените в ал. 1 (т.е. различни от държавните органи,
техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република
България), включително публичноправните организации.
Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ
"Публичноправна организация" е юридическо
лице, за което повече от половината от приходите му за предходната бюджетна
година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено
осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети
или от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1
– 14 от Закона за обществените поръчки.
В разглеждания случай Народно читалище „П.1907“ с. Б. е носител на
всички законоустановени с цитираната дефиниция белези
на публичноправна организация. Видно от представената
по делото справка приходите в бюджета на това юридическо лице за 2017 г.
възлизат на 10672 лв., от които 8030 лв. представляват субсидия от държавен и
общински бюджет. Следователно Народно читалище „П.1907“ с. Б. е публичноправна
организация по см. § 1, т. 4, б. "а“ от ДР на ЗДОИ, респективно, е
задължен субект по см. на чл. 3, ал. 2, т. 1 от с.з..
Съгласно чл.3 ал.2 т.2 ЗДОИ физически и юридически лица следва да
предоставят обществена информация само относно извършвана от тях дейност,
финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от
фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и
програми. От обясненията на ответника по оспорването и представения по делото
годишен финансов отчет за 2017 г. на читалището, става ясно, че близо 7000 лв.
от получената държавна субсидия е изразходвана за фонд работна заплата и
осигуровки. Следователно информацията за наетите в читалището лица е такава по
чл.3 ал.2 т.2 и същата подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. Според
определението на чл.11 от ЗДОИ по своя характер исканата информация е служебна,
а достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл.
13, ал. 2 от ЗДОИ.
Субектите по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация,
която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е официална информация)
или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на
органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи за
да се предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и
вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното
право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите
документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да
удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово
регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена
информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се
запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и
се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на
искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат
на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от
тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда
на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена
информация. (В този смисъл Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.)
По делото не се установи, че в Народно читалище „П.1907“ с. Б. е
съставена длъжностна характеристика на „Читалищен секретар” с код по НКПД 2011
1349-3010, с функция да представлява читалището. В този смисъл тази информация
не е налична и за ответника по оспорването липсва задължение да я предоставя. В
същото време от представените по делото доказателства става ясно, че оспорващия
е получил достъп до длъжностната характеристика на административния секретар на
читалището - код по НКПД: 3343-3001(л.67-70 ), поради което такава не следва да
му се предоставя отново.
Жалбата е неоснователна и по отношение на информацията по т.2 от
заявлението, а именно документи, представени пред Окръжен съд за вписване в
Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към същия съд на читалищен
секретар в периода 2007 г. - 2017 г., доказващи законосъобразността на
назначаването на читалищния секретар. От самото заявление е видно, че заявителя
е наясно, че исканата информация не се намира у адресата на заявлението, защото
е посочил, че документите са представени пред окръжен съд. Кои са тези
документи не става ясно от заявлението, но същите могат да бъдат определени
само когато се установи какви документи са представени пред окръжния съд във
връзка с вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към същия
съд на читалищен секретар в периода 2007 г. - 2017 г.. Освен това кои са тези
представени документи, дали са само в един екземпляр, намират ли се още в
окръжния съд и дали евентуално не са върнати на заявителя по регистърното производство, може да бъде установено само
чрез справка по съответното фирмено дело.
В оспореното решение е посочено, че заявителя може да получи исканата
информация по реда на Закона за народните читалища и Закона за юридическите
лица с нестопанска цел. До 01.01.2018 г. регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, в който е вписано и ответното читалище е
воден от съответния окръжен съд и достъпът до информацията посочена в чл.18 от ЗЮЛНЦ следва да се получи именно там. В случая се касае до достъп до документи
представени по фирменото дело за регистрация на
Народно читалище „П.1907“ с. Б., което се съхранява в съответния окръжен
съд – Окръжен съд Сливен. За достъп до информацията по съдебните дела е
предвиден специален ред, а именно в Гражданския
процесуален кодекс и конкретно в Глава тринадесета „Достъп до информация“ от Правилника
за администрацията в съдилищата. Съгласно чл.4 ал.1 ЗДОИ всеки гражданин на
Република България има право на достъп до обществена информация при условията и
по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален
ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Именно
такъв е настоящия случай, доколкото за получаване на информацията
представляваща документи, представени пред Окръжен съд за вписване в Регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел към същия съд на читалищен секретар в
периода 2007 г. - 2017 г., е предвиден специален ред, а именно този посочен в Гражданския
процесуален кодекс и Правилника за администрацията на съдилищата. (в този
смисъл Решение № 11752 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 8641/2015 г., V о.) Действително оспорващия не е уведомен в пълнота за
тази възможност да получи исканата информация, но такова нормативно задължение
за ответника по оспорването липсва.
Поради изложените мотиви съдът счита, че подадената жалба против Решение
№ 3 от 14.05.2018 г. Председателят на Народно читалище „П.1907“ с. Б. се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, искането на оспорващия за присъждане на
разноски е неоснователно.
Искането на ответника по оспорването за присъждане на разноски е
основателно за сумата от 100 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172,
ал.2, предл.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.М., ЕГН **********,***, срещу Решение №
3/14.05.2018 г. на Председателя на
Народно читалище „П.1907” с. Б., с което е отказано да предостави обществена
информация по заявление вх.№ 33 от
02.05.2018 г., подадено от М.С.М..
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,*** да заплати на Народно читалище
„П.1907” с. Б., ЕИК ***, сумата от 100 лв. (сто лева) направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: