№ 2750
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110213968 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от И. Г. Р., ЕГН **********, с адрес
****, чрез адв.И. А. от АК-Перник, против наказателно постановление №РД-
05-0183/14.07.2022 г., издадено от Директор на СРЗИ, с което на основание
чл.209а, ал.4 и чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на т.1, т.7 от Заповед №РД-01-
968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.1 и
ал.4 от ЗЗ.
Жалбоподателят оспорва издаденото против него НП, като неправилно
и незаконосъобразно. Навежда доводи, че същото не му е връчено по
законния ред и в законоустановените срокове по ЗАНН, НПК, ЗЗ и др., че не
му е дадена възможност да изрази защитната си теза, че наказващият орган не
доказва по безспорен начин негово виновно поведение, преди издаване на
санкционния акт, което от своя страна е в протИ.речие с чл.6, чл.7, чл. 27 и
чл.28 от ЗАНН, а горното като цяло е довело до нарушаване правото му на
защита в образуваното административнонаказателно производство.
Моли съда да отмени обжалваното НП на посочените в жалбата
1
основания.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на СРЗИ,
взема становище по направеното възражение в жалбата с придружаващо
изпратената преписка писмо, че процесното НП е връчено на 07.09.2022 г. по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а в подкрепа на така направеното отбелязване
върху него, прилага известия за доставяне. Навежда доводи, че жалбата е
подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен преклузивен срок за
обжалване на процесното НП, смитано от датата на връчването, поради което
не следва да се разглежда по същество.
Отделно от горното, навежда доводи, че АУАН и НП са издадени при
спазване на законовите изисквания на ЗАНН и АПК, както и че изложените
твърдения в жалбата за издаване на НП в нарушение на чл.6 и чл.7, във вр. с
чл.18 от ЗАНН, са неоснователни и недоказани.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП,
като законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, предвиден в закона. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, което моли да бъде намалено до посочения от закона
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН №261 на 15.03.2022 г. от М. Н. Лефтерова, заемаща
длъжността: инспектор в Отдел „Здравен контрол“, Дирекция „Обществено
здраве“ към СРЗИ, в присъствието на двама свидетели при установяване на
нарушението, против И. Г. Р., в качеството на народен представител, за това,
че при извършен насочен здравен контрол от СРЗИ на 03.02.2022 г., по време
на заседание в пленарна зала на 47-то Народно събрание, е установено, че
лицето присъства в закрито обществено място, без поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, с
2
което е нарушена т.7, т.1 на Заповед №РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра
на здравеопазването.
Актосъставителят посочил като дата на извършване и установяване на
нарушението – 03.02.2022 г., място на нарушението – пленарна зала на
Народното събрание, а като виновно нарушени посочил разпоредбите на т.1,
т.7 на Заповед №РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването,
във вр. с чл.63 от ЗЗ.
АУАН е предявен и връчен на 08.04.2022 г. на лицето в. Р.а, отбелязана
като съпруга на жалбоподателя, срещу неин подпис, без възражения по
направените в акта констатации. Жалбоподателят не представил в
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, писмени възражения пред
АНО.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, Директор
на СРЗИ, издал процесното НП №РД-05-0183 на 14.07.2022 г., с което на
основание на основание чл.209а, ал.4 и чл.209а, ал.1 от ЗЗ, наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на т.1, т.7 на Заповед №РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗЗ.
Обжалваното НП е изпратено за връчване по пощата с препоръчано
писмо на известния адрес по местоживеене на жалбоподателя. Пратката е
изпратена на 01.08.2022 г. и върната не връчена обратно на изпращача на
07.09.2022 г., съгласно отразените данни върху приложеното по делото
известие за изпратен документ, съдържащ изходящия номер на процесното
НП, поставеното пощенско клеймо върху известието за доставяне и
отразената дата на връщане на пратката върху пощенския плик. На 20.10.2022
г., съпругата на жалбоподателя в. Р.а се е подписала върху известие за
доставяне на неясно какъв документ /доколкото посочения номер 94-2985 в
приложеното по делото известие за доставяне, не съответства нито на номера
на АУАН, нито на номера на НП/, срещу подпис като получател и
пълномощник на жалбоподателя. Доколкото на 21.10.2022 г., жалбоподателят
е депозирал жалбата си против процесния санкционен акт директно в съда, то
Въз основа на посочените по-горе обстоятелства, АНО приел и
направил отбелязване върху процесното НП, че същото се счита за връчено
на жалбоподателя на 07.09.2022 г., съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в
3
законна сила на 23.09.2022 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Л.; от
приобщените по делото писмени доказателства: копия от процесните АУАН и
НП, Констативен протокол; два броя известия за доставяне и един брой копие
от пощенски плик; Заповед №РД-15-01-13/14.05.2019 г., издадена от Директор
на СРЗИ за назначаване на актосъставителя на длъжността инспектор в СРЗИ,
ведно с длъжностна характеристика и трудов договор между Министерство
на здравеопазването и назначеният за директор на СРЗИ.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва
процесното НП. Видно от представеното по делото известие за доставяне на
НП е, че същото е било изпратено на известния адрес по местоживеене на
жалбоподателя, но пратката е върната не връчена, без да са отразени
причините за това. Основателно се явява направеното възражение в жалбата,
че процесното НП не му е било надлежно връчено. В разпоредбата на чл.58,
ал.1 от ЗАНН е предвиден реда за връчване на НП – препис от НП се връчва
лично срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една
правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява
„неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения
от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган
може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при
които, за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е
налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е
намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да
е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че
НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се установява, че в настоящият случай
не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително, видно от представеното известие за
доставяне на НП е, че пратката е върната на наказващия орган не връчена на
жалбоподателя, без отбелязване на причините за това. Към преписката
4
липсват доказателства, че жалбоподателят е бил издирван за връчване на
издаденото против него НП /липсват справки за актуален адрес, за адрес по
месторабота, липсват данни за повторен опит за връчване на НП,
включително и от адрес по месторабота и др./. Няма данни по делото, че
жалбоподателят е променил адреса си по местоживеене, а съобразно данните
от приложеното известие за доставяне, че евентуално процесното НП е
връчено на съпругата на жалбоподателя, т.е. на лице, различно от
нарушителя, безспорно представлява нарушение на императивното изискване
на чл.58, ал.1 от ЗАНН – да се връчи лично на нарушителя срещу подпис. В
случая нарушителят е физическо лице, поради което правилото на чл.58, ал.1
от ЗАНН не може да се тълкува разширително и важи само и единствено за
лично връчване на нарушителя, но не и на негов упълномощен представител,
за каквото упълномощаване по делото дори няма данни.
Тъй като по преписката не са приложени убедителни доказателства, че
НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, съдът приема, че
жалбата срещу него, постъпила в съда на 21.10.2022 г. /видно от отразената
дата на поставения входящия номер/, е депозирана в законоустановения
преклузивен 14-дневен срок, считано от датата на узнаването за неговото
издаване от санкционираното лице, а именно: от 20.10.2022 г., съгласно
данните от известието за доставяне, че съпругата на жалбоподателя е
получила на тази дата документ, за който, с оглед датата на подаване на
жалбата на 21.10.2022 г. директно в съда, може да се изведе вероятен извод,
че очевидно се касае за получаване на процесното НП от това лице.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представените заповед, длъжностна характеристика и
трудов договор, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени по тежест процесуални нарушения, които са довели
до грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение
на материалния закон.
5
На първо място, съдът констатира нарушение на разпоредбите на чл.40,
чл.42, т.8 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, които повеляват АУАН да се състави, връчи
и предяви лично на нарушителя, когато той е физическо лице, какъвто
безспорно е настоящия случай. Видно от приложения по делото АУАН е, че
макар и да е подписан от актосъставителя и свидетелите, присъствали при
установяване на акта, то същият очевидно е съставен в отсъствие на
нарушителя на 15.03.2022 г., без по делото да има данни за надлежно
изпратена и получена покана от последния да се яви за неговото съставяне, и
на 08.04.2022 г. е предявен и връчен на лице, различно от посочения
нарушител, а именно: на в. Р.а, с отбелязването, че е съпруга. Нормите на
чл.40, чл.42, т.8 и чл.43, ал.1 от ЗАНН не могат да се тълкуват разширително
и важат само и лично за нарушителя, а не за негов пълномощник.
Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до грубо
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото последният е
бил лишен от възможността да се запознае със съдържанието на съставения
АУАН в негово отсъствие, а поради това и с повдигнатото му обвинение, да
изложи в акта своите възражения или да се възползва от правото си да
представи писмени такива пред АНО по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. АНО не
е ангажира никакви доказателства, подкрепящи показанията на свидетеля Л.,
че на установените нарушители в посочения обект, включително и на
жалбоподателя, са били изпратени и връчени покани за явяване в СРЗИ за
съставяне на АУАН. По делото няма данни и за това процесния АУАН да е
бил връчен на жалбоподателя чрез общинската администрация по
местоживеене. Процесното НП следва да бъде отменено на посоченото
формално основание като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по
същество.
Наред с горното, съдът констатира и неправилно приложение на
материалния закон. Посочената в АУАН правна квалификация на описаното
деяние като нарушение на т.1, т.7 от Заповед №РД-01-968/26.11.2021 г. на
министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63 от ЗЗ, не съдържа състав на
административно нарушение. Този порок в акта не е отстранен от АНО и е
пренесен в процесното НП. Няма спор, че посочената като нарушена в АУАН
и НП точка от заповедта на министъра на здравеопазването е издадена на
основание чл.63, ал.4 и ал.11, чл.63в от ЗЗ, във връзка с Решение
№325/28.04.2021 г. на Министерския съвет за удължаване срока на обявената
6
с Решение №325/14.05.2020 г. на Министерския съвет извънредна епидемична
обстановка, както и че с нея са въведени протИ.епидемични мерки на
територията на страната, включително и задължение за всички лица, които се
намират в закрити обществени места, да носят защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата,
съгласно т.7 от заповедта. Процесната заповед, обаче, не е нормативен акт, а
общ административен акт, поради което за нея са приложими правилата на
чл.65 и сл. от АПК. Неизпълнението на наложената от министъра мярка по
чл.63, ал.4 от ЗЗ, осъществява едновременно фактическия състав на
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и предвижда санкция за осъществяването му
- глоба от 300 до 1000 лева за всеки, който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ
протИ.епидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ,
освен ако деянието не съставлява престъпление. Неправилно дадената правна
квалификация на нарушението в АУАН и НП е равнозначно на липса на
такава. Следователно, освен нарушение на материалния закон, последното
съставлява и съществено по тежест нарушение на процесуалните правила –
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, предвиждащи АУАН и НП да съдържат и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Допускането му
винаги води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере какво точно нарушение е извършило, макар и в
случая да не е налице надлежно предявено обвинение на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Правоимащата страна прави изрично изявление в
жалбата за присъждане на разноски, като ангажира надлежни доказателства,
че са направени такива, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева за процесуално представителство в
настоящото производство, съгласно пълномощно и договор за правна помощ
и съдействие. Размерът на претендираните разноски е към минималния такъв,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което направеното възражение за
7
прекомерност от страна на АНО в придружаващото преписката писмо, се
явява неоснователно. С оглед на горното, съдът намира, че претенцията на
жалбоподателя се явява доказана и основателна, поради което СРЗИ следва да
бъде осъдена да ги заплати в посочения по-горе размер.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№РД-05-0183/14.07.2022 г., издадено от Директор на СРЗИ, с което на И. Г.
Р., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл.209а, ал.4 и чл.209а, ал.1
от ЗЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на т.1, т.7 от Заповед №РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗЗ, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА
РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, със седалище гр.София, да
заплати на И. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 500 лева
/петстотин лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8