Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, ..............2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4569 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 266971/06.11.2019г. по гр.д. № 6926 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 157-ми състав е Ц.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** осъдена на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** сумите, както следва: сумата
от 1725,74лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
04.02.2019г.., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 90, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.02.2016г.
до 30.04.2017г.; сумата от от 18,75лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.02.2019г., до
изплащането й, представляващи цена на
разпределение на топлинната енергия в
апартамент № 90, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.02.2016г.
до 30.04.2017г; сумата от 4,05лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 18,75лв. за периода от 16.04.2016г. до 15.01.2019г., като неоснователни са отхвърлени
исковете за горница над 1725,74лв. до
предявен размер от 2801,43лв. и за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2016г.; за
горница над 18,75лв. до предявен размер от 21,25лв. и за периода от 01.12.2015г. до 31.01.2016г.;
за горница над 4,05лв. до предявен размер от 4,28лв. и за периода от
31.01.2016г. до 15.04.2016г., иска за сумата от 496,24лв., представляващи лихва
за забава за плащането на 2801,43лв. за периода от 15.09.2016г. до
15.01.2019г., като Ц.Д.К., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******съдебни разноски 453,58лв, Т.С.”ЕАД
е осъдено да заплати на Ц.Д.К., ЕГН **********, съдебни разноски от 47,38лв.
С Определение № 28405/30.01.2020г. по гр.д. № 6926 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 157-ми състав е оставена без уважение молба
на Ц.Д.К. за изменение на решението в частта за разноските, като поставените в
нейна тежест такива за държавна такси за възнаграждение за юрисконсулт бъдат
намелени.
Срещу така постановено Решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5197398/26.11.2019г.
по регистъра на СРС от Ц.Д.К., ЕГН **********
в частта, в която исковете са
уважени. Изложила е съображения, че
решението е недопустимо и неправилно , постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е,
че вземането за възнаграждение за дялово разпределение и лихва за забава на
плащането му не принадлежи на ищеца, то
е чуждо право и исковете и решението са недопустими. Отделно не било установено
как се определя това възнаграждение и кога се изпада в забава на плащането му.
Посочила е, че не било установено да е
собственик на имота, поради което неправилно била осъдена да заплати топлинна
енергия. Не било установено реално потребление на енергия в имота, неправилно
били кредитирани съдебните експертизи, вещите лица работили по непредставени по делото документи и
съставени от ищеца за нуждите на процеса. Не било установено общият топломер да
е преминал през метрологична проверка. Претендирала е разноски.
Срещу така постановеното
Определение е депозирана частна жалба вх. № 5033685/25.02.2020г. по регистъра
на СРС от Ц.Д.К., ЕГН **********. Посочила е , че неправило молбата й по чл.
248 от ГПК не била уважена, определеното възнаграждение за юрисконсулт не
съответствало на сложността на делото, неправилно била определена и дължимата
държавна такса, поради което и независимо че ищецът я бил внесъл тя не следвало
в пълния размер да бъде поставена в нейна тежест. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК *******е оспорило въззивната жалбата. Не е
изразило становище по частната жалба. Претендирала е разноски, оспорила е
поради прекомерност претенцията на въззивника за съдебни разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –Б.Б.”ООД не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2002967/04.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******срещу Ц.Д.К.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 5 от ЗН да осъди
ответника като наследник на М.В.М., ЕГН **********
да му заплати сумите, както следва: сумата
от 2801,43лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
04.02.2019г.., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 90, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2015г.
до 30.04.2017г.; сумата от 496,24лв., представляващи обезщетение за забава
на плащането на главницата за периода от 15.09.2016г. до 15.01.2019г.; сумата от 21,25лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 04.02.2019г., до изплащането й,
представляващи цена на разпределение на
топлинната енергия в апартамент № 90, гр.
София, ж.к. „*******за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2017г; сумата от
4,28лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
21,25лв. за периода от 31.01.2016г. до 15.01.2019г. Навело е твърдения, че
ответникът е наследник по закон на М.В.М., която била собственик на имота през
процесния период и като такава била потребител на топлинна енергия в него,
потребила енергия в количества и на стойност за които е предявен иска,
изпаднала в забава на плащането му, дължала и възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, изпаднала в забава на плащането му. Посочила е, че дялово разпределение на енергията в
имота било извършвано от ищеца и на него се дължало възнаграждението
за същото. Претендирало е разноски.
Ответникът Ц.Д.К., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил
исковете. Посочила е, че вземането за
дялово разпределение на енергията и за лихва за забавата му не принадлежи на
ищеца, ищецът сочел че третото лице помагач било извършвало услугата, тоест
това били чужди права. Не дължала заплащане на стойност на топлинна енергия и
на лихва за забава, защото не била в облигационни правоотношения с ищеца за доставката
й в процесния имот за процесния период. Нотариалният акт за наследодателя й
сочел друга сграда, абонатния номер бил за друг имот Задълженията били частично
погасени по давност. Методиката, по която ищецът определил размер на
задълженията за дялово разпределение не
го обвързвала. Не бил изпаднала в забава на плащането на сумите. Разпоредбите
на чл. 33 и чл. 32 от ОУ били нищожни като неравноправни, защото поставяли
потребителя в неравностойно положение. Задълженията били погасени с плащане, но
ищецът неправилно ги отнесъл към други задължения в противоречие с чл. 76 от ЗЗД. Нямало доказателства че ищецът има лицензия за пренос на енергия,
провежданата от ищеца възможност да начислява суми без да има реална доставка е
нищожна, изготвянето на прогнозни сметки било в разрез с разпоредби на
Директива 93/76/ЕИО. Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Б.Б.”ООД
не е изразило становище.
Приет е нотариален акт № 158/22.03.1973г.
съгласно който Й.Х.М.е призната за собственик на апартамент № 90, гр. София, ж.к. „*****придобит на основание на чл.
55 от ЗПИНМ по покупко-продажба от СГНС.
Прието е неоспорено от страните
удостоверение за наследници, издадено от СО, район младост, съгласно което Й.Х.М.е починала на 20.10.1997г., към
този момент е бил починал съпруга й В.Л.М.-починал на 23.03.1994г., наследник
по закон е дъщеря й М.В.М., ЕГН **********.
Приета е справка по Наредба №
14/2009г. съгласно която М.В.М. ЕГН ********** е починала на 03.07.2017г. и е
оставила за наследник по закон дъщеря си Ц.Д.К., ЕГН **********.
По делото е пирето удостоверение
от ГИС-София, съгласно което сграда в гр. София, ж.к. „*****-** е с нов административен адрес гр.
София, ж.к. „*****.
Приет е констативен протокол от
03.10.2008г. носещ подпис за представител на ищеца и за председателя на ЕС,
съгласно който за сградата в гр. София, ж.к. „*******не съществува техническа
възможност за въвеждане на дяловото разпределение на енергията поради изградена
еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и справки при ищеца е посочило, че общият топломер в абонатната станция
на сградата се отчита по електронен път ежемесечно, приспадани са технологични
загуби ежемесечно. Посочило е, че в
отделните имоти в сградата не са поставени уреди за дялово разпределение на енергията
поради което и същата се разпределя между абонатите съобразно отопляемия обем
на отделните имоти в сградата. Процесният имот бил с обем от 189куб.м., енергията
била разпределена съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване. За
горещо битово водоснабдяване потребена енергия била определена съобразно
показанията на водомерите, реално отчетени. За периода 2015г.-2017г.
изравнителни сметки били изготвени от ищеца., дяловото разпределение било
направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване, реално
потребената енергия за периода била 3178,52лв.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че за процесния период начислени суми
няма данни да са платени. За дялово разпределение за периода били начислени
21,25лв.-по 1,25лв. месечно. Лихва за забава била 4,76лв. За топлинна енергия
била начислена 2801,43лв., лихва била 495,53лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. С исковата молба ищецът е посочил, че ищецът е извършвал услугата за дялово разпределение на енергията,
поради което и е носител на вземането на възнаграждение за плащането му и на
лихва за забава на плащането му, поради което и правилно районният съд е приел,
че исковете за заплащането на тези суми
са допустими, а доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 5 от ЗН - иск за заплащане на стойност
на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, за възнаграждение за дяловото й разпределение и обезщетение за
забава на плащане на същото, отговорност за плащане на които ответникът носи
пред ищеца като наследник на потребителя
на енергията в имота за процесния период.
За да се
уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между ищеца и наследодателя на ответника е съществувало валидно правоотношение по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент на разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване от 2007г., че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото от приета
неоспорена от страните справка на ГИС-София, че сградата, в която е процесния
имот - гр. София ж.к. *****е със стар
административен адрес гр. София ж.к. *****.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
отговоря пред ищеца като наследник на М.М.В.за
заплащане на стойността на потребената в имота през процесния период енергия.
По делото е установено, че М.М.е наследник Й.Х.М.. За последната се установи по делото от приетия
нотариален акт № 158/22.03.1973г., че е придобила собствеността върху процесния
имот по реда на чл. 55 от ЗПИНМ. По делото е установено от прието удостоверени
е за наследници, че Й.М.е починала на 20.10.1997г. и наследникът й по закон е дъщеря й М.В.М..
По делото не се твърди и не се
установява Й.М.да е загубила правото на собственост върху имота, поради което и
съдът приема, че имотът е бил придобит от М.М.по наследство на 20.10.1997г. Не
се твърди и не се установява М.М.да е загубила това право на собственост,
поради което и до смъртта й, настъпила на 03.07.2017г., съдът приема, че тя е
била собственик на имота. Не се твърди и не се установява през процесния период
ІІІ-то лице да е било в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на
топлинна енергия, изключващи правоотношението между ищеца и собственика на имота
за процесния период, поради което и съдът приема, че за процесния период потребител на топлинна енергия в процесния имот по смисъла на чл. 153 от ЗЕ е била М.В.М.. С исковата молба ищецът изрично
е посочил, че насочва исковете си срещу наследника на М.М.като неин наследник ,
а не като собственик на имота през процесния период. Установи се по делото от приета
справка по Наредба № 14/2009г. че наследник на М.М.е ответникът Ц.К.. При така
установеното съдът приема, че отговорността на ответника за заплащане на
стойността на потребените в имота от наследодателя й М.М.услуги и доставки във
връзка с топлоснабденяването на имота може да се ангажира.
Съдът приема за установено по делото, че стойността на
потребената в имота топлинна енергия е в размер на 1725,74лв. Приетото по
делото неоспорено от страните заключение по техническата експертиза установява
че в имота е потребявана енергия както за отопление, така и за битово горещо
водоснабдяване, че последната е определяна по показания на реално отчетени
водомери, а за отопление енергията е определена съобразно обема на жилищата при
съобразяване показанията на общия водомер,
поради невъведена система за дяловото й разпределение чрез индивидуални
уреди за измерването на потреблението. Съдът изцяло кредитира заключението по
техническата експертиза като неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, вярно и задълбочено, неоспорено от страните. Вещото лице е
установило коректно разпределяне на енергията, ежемесечно снемане на отчети на
общия топломер, както и приспадане на технологични загуби, обем на имота,
разпределение на енергията съобразно приложимите разпоредби на наредбата за
топлоснабдяване. В хипотеза на невъведена система за дялово разпределени на
енергията поради еднотръбна система за отопление съгласно чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяване енергията се разпределя съобразно отопляемия обем на имотите. Невъзможността за прилагане на системата за дялово
разпределение на енергията се установява по делото от приетия неоспорен
констативен протокол от 2008г., отговарящ на изискванията на чл. 61, ал. 4 от Наредбата за
топлоснабдяване - подписан от представител на етажната собственост и на топлопреносното
предприятие. С оглед гореизложеното и като съобрази заключението по
техническата експертиза то правилно енергията е разпределена от ищеца съобразно
обема на имотите в сградата. При така установеното и като съобрази заключението
по счетоводната експертиза, съдът приема, че правилно районният съд е приел, че
доставената в имота енергия през процесния период от 01.02.2016г. до
30.04.2017г. е 1725,74лв.
Съдът приема за установено и валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в размер на 18,75лв.
за процесния период. В случая по делото се установява от приет по делото
протокол от 2008г. , заключение по съдебно-техническата експертиза, че в
сградата има еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация и не съществува
възможност за въвеждане на система за дяловото й разпределение. В такава
хипотеза съгласно чл. 61, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007г. (отм) разпределението
на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва само от топлопреносното предприятие
или от доставчика. По делото се установи от прието заключение по техническата
експертиза че за процесния период разпределението на енергията е направено от
ищеца, поради което и правилно е прието от районния съд, че той има право на
възнаграждение за същото. Цената от 1,25лв. месечно е обичайна за този вид
работа, поради което и валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
заплащане на процесната главница съдът приема за установено по делото. За това
вземане приложими за периода от юли 2016г. са ОУ одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г. и за изпадане в забава на
плащането му не е било нужно да се публикува информация в интернет-страницата
на ищеца, считано от влизане в сила на тези ОУ. С оглед гореизложеното иск за
забава на плащането на тази сума е доказан по основание. С въззивната жалба не
са въведени оплаквания за размер на вземането, прието за основателно от районния
съд, поради което и като съобрази чл. 269 от ГПК то съдът приема, че
правилно е прието че валидно възникнало
вземане е в размер на сумата от 4,05лв.
По делото не е установено погасяване на процесните
задължения, поради което и решението на СРС в обжалваната част следва да се
потвърди.
По
частната жалба:
Частната жалба
е допустима, разгледана по същество е несонователна.
Съдът приема, че правилно районният съд е определил размер
на възнаграждение за юрисконсулт, дължимо на ищеца. В случая предявените искове
са общо 4, ответникът в производството
пред СРС е оспорил всяко едно от обстоятелствата на които се основава исковете,
срещу осъществяването на някои от тях е въвел
множество възражения и така делото съдът приема, че се отличава с правна
сложност над средната. Отделно, предмет на делото са четири отделни иска, поради
което и правилно СРС е определил възнаграждението за юрисконсулт.
Съдът приема, че правилно СРС е определил дължима
държавна такса. При обективно съединени искове приложима е разпоредбата на чл.
72, ал.2 от ГПК и за всеки от исковете се дължи държавна такса. В случая
предявените искове са били четири и по всеки от тях се е дължал минималната
държавна такса, няма основание за определяне на такса от сбора на цената на
всички предявени искове.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по производството в
следва да се оставят в тежест на въззивника.
На въззиваемия разноски не следва
да се присъждат. Това е така, защото такива не е установено да са направени от
него, а осъщественото представителство от юрисконсулт не обосновава присъждане
на възнаграждение за същия. Въззиваемият не е депозирал в срок отговор на жалбите,
в публично съдебно заседание представител на въззиваемия не се явил,
депозираната от него молба непосредствено преди публичното съдебно заседание е
бланкета и е само срещу въззивната жалба, тя не може да служи за основание за присъждане на
възнаграждение за представителство от юрисконсулт по делото.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
При служебна проверка съдът
констатира че е пропуснал да събере дължимата държавна такса по възизвната
жалба и следва въззивникът да бъде осъден да заплати 49,53лв. държавна такса по
сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
266971/06.11.2019г. по гр.д. № 6926 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 157-ми състав в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5033685/25.02.2020г. по регистъра на СРС.
ОСЪЖДА Ц.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 81 вр. с чл. 77 вр. с чл. 78
от ГПК сумата от 49,53лв. (четиридесет и девет лева и 0,53лв),
представляващи дължима държавна такса за въззивно производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца Б.Б.”ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.