№5
гр. Силистра, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д. № 266 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. във връзка с чл. 344, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ш.А.Д.
и С.А.С. против Решение № 138 от
09.08.2019 г. по гр.д.№ 436 / 2017 г. на Дуловския районен съд, с което е
отхвърлена исковата им молба срещу Ю.С.С. за делба на две ниви в землището на
с. Чернолик и обуславящите делбата искове по чл. 30 от ЗН и чл. 26 от ЗЗД.
В жалбата се излагат твърдения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение
поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Моли се то да бъде отменено и да се уважат
предявените искове. При така формулирания петитум въззивният съд приема, че е
сезиран с жалба срещу цялото решение, макар доводите за допуснати процесуални
нарушения по прилагане на основните начала на гражданския процес да касаят само
един от трите предявени иска – този за нищожност на дарението, обективиран в
нотариален акт № 23, том V, рег.№ 4071, дело № 600 от 18.11.2003 г. на нотариус
К.К., рег.№ 351 при Нотариалната камара, с район на действие РС Дулово, вписан
в Службата по вписванията при Районен съд Дулово под акт № 77, том IV,
вх.рег.№ 1216, дело № 730 / 18.11.2003 г.
Жалбоподателите претендират, че са
предявили иск да бъде обявена за нищожна до размера на запазената им част
сделката за процесното дарение, но независимо от това законът задължава съда да
следи служебно за нищожността на целия акт. По време на целия процес пред
районния съд са поддържали становището, че наследодателката им З.И. не се е
подписвала под нотариалния акт за дарение.
Въззиваемият ответник оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение
за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства, като моли същото да бъде потвърдено. Оспорва, че по време
на целия процес ищците са поддържали становище, че тяхната наследодателка не се
е подписвала под нотариалния акт за дарение. Нито в първоначалната искова
молба, нито след получаване на писмения отговор на ответника, нито в първото
заседание по делото е предявяван иск за прогласяване на нищожността на договора
за дарение.
И двете страни претендират
присъждане на разноски по делото.
За да се произнесе, Силистренският
окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д.№ 436 / 2017
г. на РС Дулово е образувано по искова молба на жалбоподателите, с която са
предявени три иска: за делба, за намаляване на дарението до размера на
запазената им част и за нищожност на дарението, също до размера на запазената
им част, но с неясно основание. Предмет на поисканата делба са две ниви в
землището на с.Чернолик, които майката на ищците е дарила на ответника малко
след като самата тя ги е придобила чрез договор за доброволна делба на
01.10.2003 г. Според твърденията в исковата молба с това дарение са накърнени
запазените части на наследниците – двамата ищци, които са нейни деца. Успоредно
с конститутивния иск по чл. 30 от ЗН е предявен иск да се обяви за нищожна
процесната сделка за дарение до размера на запазената част на всеки от ищците
от оставеното им наследство.
С Разпореждане № 1652 / 15.09.2017
г. районният съд е задължил ищците да конкретизират петитума на предявения от
тях иск по чл. 26 от ЗЗД, като изрично посочат на какво основание се претендира
нищожността, на кой договор и до какъв размер за всеки един от ищците. В
изпълнение на указанията е депозирана молба с вх.№ 4969 / 05.10.17 г., с която
размерът на иска по чл. 26 от ЗЗД е обвързан с чл. 29 от ЗН, а основанието на
претендираната нищожност е „поради противоречие с повелителните разпоредби на
чл. 28 от Закона за наследството – наследодателят не може чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, когато е
оставил низходящи.“ С Разпореждане № 1930 / 17.11.2017 г. исковата молба е
приета за допустима.
В първото съдебно заседание, в което
е даден ход на делото, процесуалният представител на ищците заявява, че не е
знаела, че тяхната майка от 1964 г. няма дясна ръка и никога не е могла да се
подписва, а в договорът за дарение е видно, че е положен подпис за дарител,
което не е възможно. Във връзка с това прави искане да се сезира РП-Дулово за
нарушение на нотариуса К. при изповядване на сделката за дарение и моли да се
изиска нотариалната преписка. Съдът е отложил произнасянето си, като е д. срок
да се представят исканията писмено. В писменото уточнение се иска назначаването
на графическа експертиза, която да даде заключение, дали подписите под договора
за дарение и договора за доброволна делба са положени от едно и също лице и
дали са изпълнени с лява ръка.
В следващото съдебно заседание от
14.05.2018 г. е заявено от процесуалния представител на ищците, че не отричат
сделките, но подписите са видимо различни, затова експертизата трябва да каже
дали са положени от З.И. Съдът отново е отложил произнасянето си по направените
искания. В заседанието от 20.06.2018 г. процесуалният представител заявява, че
приема подписа от договора за доброволна делба да е положен с лявата ръка на З.И.,
но не и този под договора за дарение.
В последното съдебно заседание от
22.10.2018 г. се прави искане по чл. 214 от ГПК за изменение на исковата
претенция, като се иска промяна в петитума – да се предаде владението на
процесния имот, и се навежда основание за липса на предписана форма. Искането
не е уважено от съда.
Районният съд е отхвърлил всички
искове, като за този по чл. 26 от ЗЗД не е посочил на кое конкретно основание.
Въз основа на така установеното
Силистренският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно.
В частта за произнасянето по иска за
намаляване на дарението поради накърняване на запазените част от наследството –
чл. 30 от ЗН, решението е допустимо, но предвид липсата на каквито и да е
съображения във въззивната жалба срещу правилността му, настоящата инстанция
няма правомощието да обсъжда основателността на иска и решението по него – арг.
от чл. 269 от ГПК. Не са налице императивни норми, с които районният съд да не
се е съобразил по този иск.
Произнасянето на районния съд в
частта за иска по чл. 26 от ЗЗД е недопустимо.
Предметът на делото се характеризира
с белезите на субективното материално право, чиято защита се търси с предявения
иск. Предметът се извлича от титулната част на исковата молба, която определя
субектите на правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които
сочат правопораждащите факти и отправеното искане до съда. Необходимо е да има
съответствие между обстоятелствената част и петитума, в противен случай липсва
предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение. Правилно
районният съд е д. указания да се уточни основанието на иска по чл. 26 от ЗЗД,
тъй като действително то не личи от исковата молба. Обаче, след изпълнение на
указанието, за районния съд е възникнало задължението да прекрати като
недопустимо производството в тази му част. Това е така защото уточненото
основание по нищо не се различава от иска по чл. 30 от ЗН, който е редовно
предявен и допуснат за разглеждане. Искът по чл. 26 от ЗЗД е установителен,
предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес. Такъв не е
налице, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или, както
в случая, конститутивен иск, защото и
чрез последния ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският
спор, но едновременно с това ще се постигне и присъщата му защитна цел – да възстанови
запазената част от наследството на наследниците. Въззивният съд намира, че
първата инстанция не е изпълнила основно свое задължени да следи служебно за
наличието на правен интерес от установителния иск, поради което недопустимо го
е включил в предмета на производството. Отделена тема е, че не всяко
противоречие със закона може да обоснове нищожност на това основание. Сделката
противоречи на закона, когато нейният резултат, разбиран като приложение на
правните ѝ последици, противоречи на закона. Не такъв е случаят с
процесното дарение, чийто вещнопрехвърлителен ефект дори да накърнява
запазените части на наследниците, не противоречи на закона само на това
основание. Сделката остава валидна. Затова в ръцете на наследниците е
предоставен нарочният конститутивен иск по чл. 30 от ЗН.
Не е налице хипотезата в т. 4 на ТР
№ 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, която във
вр. т. 5, изречение последно от диспозитива на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК е
запазила актуалността си, и според която въззивният съд следва да даде указания
за изправяне на нередовност на исковата молба, ако за първи път констатира
такава. Както стана ясно районният съд е констатирал нередовността свързана с
основанието на иска по чл. 26 от ЗЗД и е д. указания. Вече изяснената воля на
ищците е изисквала тази претенция да се остави без разглеждане като
недопустима.
Наличието на недопустим иск е пречка
за изменението му по реда на чл. 214 от ГПК, за което в случая е направен опит
чак в последното съдебно заседание пред първата инстанция.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че по време на целия процес е поддържано становището, че
наследодателката не се е подписала под нотариалния акт. Напротив, даже в хода
на устните състезания процесуалният представител на ищците е заявил: „Ние не
твърдим, че З. не е драснала с химикал,
но в никакъв случай това не е начинът, по който следва да бъде оформен
нотариалният акт.“ Спорадично възниквалите през целия ход на процеса, неясно
формулирани твърдения, веднъж, че З. не е могла да се подписва с дясната ръка,
защото няма такава; впоследствие, че подписите между договора за доброволна
делба и нотариалният акт за дарение са различни, но самите сделки не се
отричат; преминава се през твърдение, че З.екие се е подписала с лява ръка под
договора за делба, но не и под този за дарение; и накрая се стигне до
категоричното „Ние не твърдим, че З. не е драснала с химикал…“ – не позволяват
да се направи извод, че ищците са изменили основанието на иска за нищожност в
липса на съгласие, в каквато насока са допуснатите експертизи. Процесуалният
представител на ищците е имал някакви идеи, които не са формулирани с ясни и
конкретни процесуални искания до първоинстанционния съд, касаещи предмета на
делото. Предвид диспозитивното начало съдът не може да напътва страните, като
им указва необходимите процесуални действия, с които да въведат колебливите си
твърдения в част от предмета на делото. Служебното начало задължава съда да
съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но това следва
да е в рамките на поисканото.
Дори да се приеме обратното, че още в първото заседание е въведено новото
основание за липса на съгласие, то трябва да е скрепено с изявление, че не се
поддържа вече предявеното – за противоречие на закона, за да е допустимо
изменение на иска по чл. 214 от ГПК. Такова изявление обаче няма, а с
въвеждането на ново основание, което да се разглежда наред с първоначално
предявеното, се постига ефектът на предявяване на нов иск след образуване
на делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу
един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с
последваща молба по време на разглеждане на делото. Ето защо изменение на иска
чрез промяна на основанието е допустимо само при изрично направено искане за
това, каквото липсва в предвидения срок по чл. 214, ал. 1, изр.първо от ГПК.
Еманация на недопустимостта е опитът за изменение на иска в последното
заседание пред районния съд, който засяга както петитума – да се предаде
владението на процесния имот, така и основанието, с което се навеждат доводи
свързани с порок на предписаната от закона форма при нотариалното
удостоверяване – неграмотност на дарителя, изискваща отпечатък вместо подпис и
двама свидетели. Макар преминаването от установителен към осъдителен иск да е
допустимо до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, то
едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо. Правилно е
отказано поисканото изменение с мотива, че това е съвсем нов иск – по чл. 108
от ЗС.
Накрая, но не на последно място по
важност, районният съд се е произнесъл свръх петитум, като не е посочил в
диспозитива на отхвърлителното решение кое е основанието за нищожност, върху
което ще се разпростре силата на пресъдено нещо. Непосочването на основанието в
диспозитива създава впечатлението, че са предявени всички основания за
нищожност и съдът се е произнесъл по тях. С такова решение за ищците биха се
затворили вратите пред иска за нищожност завинаги, на каквито и да са основания
– предявени, или не, в настоящия процес, което е недопустимо.
При липса на доказана съсобственост
между ищците и ответника на процесните ниви искът за делба се явява
неоснователен и правилно районният съд го е отхвърлил.
Гореизложеното налага решението в
частта за иска по чл. 26 от ЗЗД да бъде обезсилено, без да е необходимо да се
прави анализ на събраните пред окръжния съд доказателства за липса на съгласие,
а производството в тази част да се прекрати. В останалата част решението следва
да се потвърди.
С оглед изхода на делото на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски в
размер на 600 лева за процесуално представителство от адвокат, които
въззивниците дължат солидарно на основание чл. 53 от ЗЗД, тъй като
отговорността за разноски е деликтна.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 138 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 436 / 2017 г. на
Дуловския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен искът, предявен
от ищците Ш.А.Д. и С.А.С. да бъде обявена за нищожна до размера на запазената
им част сделката обективирана в Нотариален акт за Договор за дарение на недвижим
имот № 23, том V, рег. № 4071, дело № 600 от 18.11.2003г. по описа на нотариус
К.К. с № 351, с район на действие – Районен съд Дулово, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Ш.А.Д. и С.А.С. солидарно да платят на Ю.С.С. сумата от 600 лева
(шестстотин лева) за разноски по в.гр.д.№ 266 / 2019 г. на ОС Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.