Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./01.03.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на втори декември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13892 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 157412 от 03.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 58678/2018 г. на СРС, 167 състав, е осъдено ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на „Е.К.“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от
21512,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско +” с полица № 44011709000698/10.10.2017 г. за вреди от
застрахователно събитие, настъпило на 20.03.2018 г. в гр. Арконате, Република
Италия, ул. „*********ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 06.03.2018 година до 31.08.2018 година, както и на основание 78, ал.
1 ГПК сумата от 2034,50 лв., разноски в производството пред СРС.
Това решение е обжаилвано
в срок от ответника ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД чрез пълномощник юрк. Л.Х., в частите, в които
искът за главница над 9685,08 лв. и за лихви над 481,576 лв. до предявените размери за всеки от тези два
иска, са били уважени, с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалия закон и процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото
доказателства. Конкретните оплаквания се
свеждат до несъгласие с извода на съда, че не е налице изключен застрахователен
риск. Възразява, че в случая е без значение дали застрахованото МПС е можело да
се движи или не, за да се приложи стриктно
разпоредбата на р.ІІ от ОУ, т.2.3.2 и на обезщетяване да е само откраднатото
мултимедийно устройство до 5% от застрахователната стойност, но не и друго
откраднато оборудване и детайли. Претендира разноски без списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец „Е.К.“
ЕООД, оспорва жалбата с писмен отговор, като намира, че разпоредбата на р.ІІ,
т.3.1 от ОУ като специална договорна клауза дерогирала приложението на р.ІІ от
ОУ, т.2.3.2. Моли решението в обжалваните части да се потвърди, претендира
разноски без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно.
По допустимостта му в
обжалваните части, въззивният съд намира следното:
Исковата молба е била
оставена без движение от въззивната инстанция с указания до ищеца да довнесе
още 26,01 лв. държавна такса съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, доколкото събраната от първоинстанционния
съд сума от 884,50 лв. не покрива дължимата такава по предявени обективно кумулативно
съединени искове за главница и за мораторна лихва за забава, по които се дължи такса съгласно чл.72, ал.1 от ГПК
съответно 860,51 лв. по първия и минимума от 50 лв. по втория иск, общо 910,51 лв. Указанието за отстраняване
горната нередовност на исковата молба и даден срок за изпълнение 1-седмица от
съобщението, е надлежно съобщено на ищеца на 14.11.2019 г. , като след изтичане
на 1-седмичния срок / изтичащ на 21.11.2019 г. работен ден/ е постъпила в съда молба с в.№
145222/25.11.2019 г., по пощата, с която пълномощникът на ищеца е представил
вносния документ от 18.11.2019 г. за
довнасяне на сумата/. Поради липсата на видима дата на пощенския плик, на ищеца
е дадено указание да представи доказателства кога е подадена чрез пощенски
оператор пощенската пратка, входирана в регистратурата на СГС на 25.11.2019
г. –подадена чрез Бълг.пощи с номер на
пратката на плика R PS 1592 00EF9J в нов 1-седмичен срок от съобщението. Такива
доказателства не са представени от ищеца, като пълномощникът е заявил изрично
пред въззивния съд в откритото съдебно заседание на 02.12.2020 г., че не може
да представи такива. Изложеното сочи, че не е отстранена нередовността на
исковата молба по отношение на съединения акцесорен иск за мораторна лихва за
забава, доколкото първоначално внесената от ищеца сума от 884,50лв. покрита
дължимата държавна такса по главния иск,
поради което исковата молба в
частта й по съединеният иск за мораторна лихва за забава като нередовна подлежи
на връщане, което прави и първоинстанционното решение в обжалваната част, в
която този иск е частично отхвърлен, недопустимо и подлежащо на обесилване, с
прекратяване от въззивния съд на производството по иска в отхвърлената част, съгласно
чл.269, изр. първо, предл.второ, вр. чл. 270, ал.2, изр. първо от ГПК, и
съгласно решение по т.5 от ТР № 1/2013
г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
необжалваната част, в която искът за мораторна лихва за забава е бил частично
уважен за сумата 481,57 лв., решението не подлежи на въззина проверка за
допустимост съгласно чл.269, изр. първо от ГПК.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжлаваната част , в която е уважен иска за главница
над сумата 9685,08 лв., съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото
доказателства и поведението на страните, предмет на въззивна проверка е преценката
дали липсващите елементи от застрахованото МПС, откраднати на 20.03.2018 г., с
изключение на мултимедийната система, попадат в застрахователното покритие или
са изключени от него, както и стойността им.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск за главница, като
е приел, че е доказано в процеса настъпването на вреди по мултимедия,
километраж, триъгълно стъкло, централен управляващ блок, багажно отделение,
облицовка колона, арматурно табло, уреди в арматурно табло, кутия за вещи, ел.
инсталация мултимедия на процесното МПС с ДК№ ******, че приетата СТЕ и свидетелски
показания установявали, че процесният автомобил не може да бъде нормално
експлоатиран ако детайлите по мултимедията са увредени или липсват, и че в процесния
случай не са налице данни за детайли, възли и агрегати, за които за
застрахователя е налице възможност да откаже заплащане на обезщетение, като и установените
вреди по електрическата инсталация следва да бъдат включени в калкулацията по
ремонтирането на автомобила доколкото без тях е невъзможна връзката между
мултимедийното устройство и автомобила, респ. без тази връзка МПС не може да
функционира нормално. Приети са за безспорни наличието и на другите елементи от
фактическия състав н авземането на ищеца.
Въззивната инстанция споделя частично изложените от първоинстанционния
съд мотиви. Споделят се изводите за наличие на застрахователно правоотношение,
за настъпване на събитие- увреждане на собственото на ищеца МПС, за вида на
увреждането/ повредени и липсващи/откраднати/ части /за начина на
увреждането-кражба, за невъзможността на
увреденото МПС да се придвижва на собствен ход преди отстраняване на
увреждането, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на обжалваното решение в тези част.
По повод оплакванията с жалбата, въззивният съд намира възражението на
ответника за наличие на изключен застрахователен риск по отношение на
липсващите-откраднати елементи от застрахованото МПС, извън мултимедийното
устрпойство, за основателно. Приложимите към сключения застравователен договор
по полицата за комбинирана автомобилна застраховка „Каско“ с включено покритие
„пълно каско“ и допълнителна договореност е“ официален сервиз“, Общи условия/
ОУ/, за съдържанието на които няма спор по делото и са приети в доказателствено
копие, сочат, че разпоредбата на раздел І-Общи положения, т.9-Общи изключения,
т.9.1.19, застрахователят не предоставя на застрахования застрахователно
покритие за щети, настъпили в кражба или грабеж на отделни детайли, възли и
агрегати на застрахованото МПС. Застрахователят следователно носи отговорност в
случая да обезщети застрахования собственик само за увредените елементи. Само
кражбата на монтирано мултимедийно оборудване в МПС подлежи на обезщетяване
съгласно изричната уговорка по р.ІІ, т.2.3.2 – при Клауза „Пълно каско“ и то в
размер до 5% от застрахователната сума. Тези клаузи на ОУ и уговорките на
застрахователния договор по полицата сочат, че в случай на кражба не на цялото
МПС, а на отделни негови елементи, агрегати, възли, детайли и др. подобни, не е налице покрит от застраховката
застрахователен риск, и застрахователят не дължи обезщетение на застрахования
за такива липсващи в резултат на кражбата елементи. Единствено изключение от
това е в случая само по отношение кражбата на монтирано мултимедийно оборудване,
доколкото между страните е сключено с полицата и споразумение за покритие
„Пълно каско“, при което и съгласно р.ІІ, .2.3.2. кражбата на монтирано
мултимедийно оборудване представлява покрит застрахователен риск. Уговорката по
р.ІІ, т.9.1.19 от ОУ не се дерогира от тази по р.ІІ, т.3.1 от ОУ- тази за
специалната договореност „Официален сервиз“, доколкото последната уговорка
задължава застрахователя да покрие разходите за отстраняване на вредите в
официален сервиз на марката/ ако МПС е на възраст до 4 години/, но не може да
се тълкува като разпоредба, която да разширява обезщетението и върху покриване
вредата от липсващи елементи, които са изключени от застрахователното покритие
по р.ІІ, т.9.1.19 от същите ОУ. Невъзможността на МПС да се движи на собствен
ход не е предвидено като условие за разширяване на зстрахователното покритие за
липсващи части/елементи/ агрегати, при което застрахователят не носи
отговорност за това, че МПС не може да се движи на собствен ход дори и при
кражба на мултимедийно оборудване.
Стойността на увредените елементи/системи и на липсващото мултимедийно оборудване, се установява
от приетото заключение на САТЕ, която и въззивният съд кредитира при преценката
й по чл.202 пот ГПК. Тя е 2775,46 лева с
ДДС за липсващото мултимедийно устройство, която сума е по - малко от
стойността на 5% от застрахователната сума - 4107.20 лева като горна граница, и
обезщетението се дължи в действителния размер
от 2775,46 лева с ДДС. Обезщетението на възстановяване на другите
увредени елементи/детайли и системи, е в размер на общо 5088,28 лв. с ДДС,
а това за труда е 489,60 лв. с ДДС. Сборът на трите суми е общо 8353,34
лв. Ето защо и съдът намира, че в процесния случай застрахователят дължи
обезщетение в размер на действителните вреди, представляващи застрахователно
събитие и покрит застрахователен риск, в размер на 8353,34 лв., и за този
размер от 8353,34 лв. предявеният главен иск се явява основателен и доказан и
подлежащ на уважаване, а за разликата подлежи на отхвърляне. Съобразно
диспозитивното началопо чл.6 от ГПК, обаче, тъй като ответникът обжалва
решението само в частта, в която главният иск е отхвърлен за сума над 9685,08
лв., въззивният съд може да отмени
първоинстанционното решение само в обжалваната част за сумата над 9685,08 лв.
до уважения пълен размер на иска от 21512,70 лв. и да отхвърли иска за тази
разлика.
Поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да се отмени частично- за уважен размер на иска за
главница-застрахователно обезщетение над 9685,08 лв. до уважения пълен размер
на иска от 21512,70 лв. и да отхвърли иска за тази разлика.
По разноските: При този изхода на спора въззивният съд следва да определи
отново отговорността за разноските, като намали дължимите от ответника на ищеца
на 915,53 лв. съразмерно на уважения размер на иска / уважен 45% / и респ. отмени решението и в частта за
разноските по чл.78, ал.1 от ГПК над 915,53 лв.
На ответника ищецът дължи съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на спора пред въззивния съд, сумата 192,50
лв. разноски пред първата инстанция, съразмерно на отхвърления размер на иска/
за САТЕ и 200лв. юрк.възнаграждение/ и сумата 361,55 лв. разноски пред въззивния съд /за
държвана такса и 100лв. за юрк.възнаграждение/ На въззиваемия-ищец не се дължат
разноски пред въззиния съд .
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.270, ал.3, изр. първо от ГПК, решение №****** от
03.07.2019 г., постановено по гр.д. № 58678/2018 г. на СРС, 167 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, в която е осъдено ДЗИ „Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******по иск с основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата над 481,57 лв. до 600 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главница от 21512,70 лв. за периода от 06.03.2018 година до 31.08.2018
година, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
иска „Е.К.“ ЕООД ЕИК ****** срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, с
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 481,57 лв. от 600 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главница от 21512,70 лв. за периода
от 06.03.2018 година до 31.08.2018 година.
ОТМЕНЯ решение №
157412 от 03.07.2019 г., постановено по гр.д. № 58678/2018 г. на СРС, 167
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е
осъдено ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „Е.К.“ ЕООД, по иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата над 9685,08 лв. от 21512,70 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +”
с полица № 44011709000698/10.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
разлика от 31.08.2018 г. , и разноски над 915,53 лв. до 2034,50 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******със съдебен адрес *** срещу ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на 11827,62 лв. / разликата над
9685,08 лв. до 21512,70 лв., / за застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско +” с полица № 44011709000698/10.10.2017 г. за вреди от
застрахователно събитие, настъпило на 20.03.2018 г. в гр. Арконате, Република Италия,
ул******
ОСЪЖДА „Е.К.“
ЕООД, ЕИК ******да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 192,50
лв. разноски пред първата инстанция, и сумата
361,55 лв. разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационнен съд в1-месечен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл.280, ал.1 и/или ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.