№ 118
гр. С., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600601 по описа за 2022 година
Производството е по гл. ХХ1 за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с и жалба против присъда № 260010
/21.07.2022г., постановена по НОХД № 23/020г. по описа на РС И..
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал
подсъдимия, Д. П. А., роден на 25.10.1999г. в гр. И., ЕГН **********,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, безработен, постоянен адрес: гр.К., ул.“П.“ №, за ВИНОВЕН в
това, че на 24.02.2018год., около 20,00часа , в района на ж.п. гара К., в гр.К.,
обл.С. е причинил на Р. Б. Д. -18 годишен , от гр.С., средна телесна повреда -
трайно затрудняване в движението на горния десен крайник за срок повече от
30 дни, изразяващо се в изкълчване на дясната раменна става, поради което и
на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК
го е осъдил на "ПРОБАЦИЯ", включваща пробационните мерки по чл. 42а.
ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно „Задължителна регистрация но настоящ
адрес” за срок от шест месеца с периодичност на явяването за подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
1
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от шест месеца.
Със същата присъда съдът е уважил частично гражданският иск на
пострадалия от престъплението, като е осъдил подсъдимия Д. П. А. /със снета
по делото самоличност/ на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на Р. Б. Д.,
ЕГН **********, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, които са пряка последица от деянието,
ведно със законната лихва от датата на деянието- 24.02.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения
граждански иск в останалата част за разликата до пълния предявен размер от
6500 лева.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
Присъдата е атакувана от и защитника на подсъдимия Д. А. - адв. Б.
П., първоначално с бланкетна по своя характер жалба, като
незаконосъобразна и неправилна , постановена в нарушение на процесуалния
и материалния закон.
Впоследствие с допълнителни писмени съображения, явяващи се
неразделна част от жалбата защитникът П. конкретизира оплакванията си и
доводите, които ги обосновават, като застъпва становище, че от събраните
доказателства не би могла по категоричен начин да се изведе фактическата
обстановка, приета от първия съд, обвинението е недоказано. Съдът не е
изпълнил задълженията си да осъществи подробен анализ на доказателствата
и да приложи правилно материалния закон.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени присъдата на РС И. и
да постанови нова такава, по силата на която да признае подсъдимия Д. А. за
невиновен, като го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.1,
вр. ал.2 НК и да отхвърли изцяло гражданския иск. Алтернативно-да се
приеме, че в хода на съдебното дирене и най- вече- при постановяване на
съдебния акт са допуснати съществени процесуални нарушения- да бъде
отменена присъдата и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на ИРС.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло оплакванията
си, които е изложил във въззивната жалба, доводите и аргументите, които ги
обосновават.В допълнение на жалбата си изтъква, че фактическата
2
обстановка за случилото се между подсъдимия и пострадалия, която първият
съд е възприел е основана единствено на показанията на двама свидетели- св.
Р. и С.. РС И. е кредитирал безрезервно и безкритично показанията на тези
двама свидетели, без да ги съпостави с показанията на самия пострадал от
престъплението Д., премълчавайки без коментар обстоятелството, че и
двамата свидетели са близки на пострадалото лице, поради което следва да се
приеме, че показанията им са лишени от обективност и безпристрастност.
Обвинителният акт, по начина по който е повдигнато и предявено
обвинението страда от съществени непълноти, рефлектиращи върху правото
на защита на подсъдимия, а именно- липсва посочване на начина, механизма
на причиняване на констатираното и коментирано по експертен път
увреждане на пострадалия. От името на подзащитния си адв. П. отправя
искане за отмяна на присъдата на РС И., без да го конкретизира по същество,
дали същото следва да обуслови постановяване на нова присъда във
въззивната инстанция, или- връщане за ново разглеждане от друг състав на
РС И.- в зависимост от изтъкнатото съществено нарушение на процесуалните
правила, осуетяващо правото на подсъдимия да узнае в пълнота и
подробности фактите, на които се гради обвинението. Моли с.т. да бъде
отменена присъдата в гражданската и част, като бъде отхвърлен изцяло
предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди в резултат от
престъпното деяние.
Подсъдимият Д. П. А. заявява, че изцяло се присъединява към
становището и аргументите на защитника си.
В последната си дума, заявява, че е невинен и очаква постановяване на
оправдателна присъда от въззивния съд.
Представителят на СОП в съдебно заседание по същество на делото
пледира в подкрепа на потвърждаване на постановената присъда в първата
инстанция – като правилна, законосъобразна и справедлива във всичките и
части.Заключава, че фактическата обстановка е установена по безсъмнен
начин, въз основа на годни доказателства – в тяхната взаимна
кореспонденция – гласни доказателства и експертно заключение. При вярно
установена обоснована от доказателствата фактическа обстановка, съдът е
приложил правилно материалния закон и не на последно място-е наложил
едно справедливо наказание, както и е определил справедливо обезщетение,
3
за причиненото увреждане на пострадалия . Не се констатират отменителни
основания, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
изцяло неоснователна.
Въззивният съдебен състав, като разгледа жалбата на заявените
основания, като по свой собствен почин по чл.314,ал.1 НПК осъществи
самостоятелен служебен контрол по отношение на присъдата, в съответствие
с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Внимателния прочит на доказателствата, налага извода, че първият съд
е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е
ангажирал отговорността /наказателна и гражданска/ на подсъдимия А., за
деянието за което е бил привлечен с обвинителен акт.
Производството пред РС е изцяло подчинено на разпоредбите на
процесуалния закон, гарантиращ равни права на страните и еднаква
възможност за участие , за събиране и проверка на доказателства ,в
кореспонденция и при съблюдаване на правото на защита на подсъдимия и на
неговия защитник. По тази причина са събрани годни от процесуална гледна
точка доказателства, относими към предмета на доказване, като на същите е
била дадена вярна оценка при взаимната им конкуренция и противоречие.
Внимателният прочит на обвинителния акт не налага извод за
твърдените пропуски, при посочване на изпълнителното деяние и мястото на
неговото извършване, които да са препятствали в някаква степен узнаване на
фактите на обвинението от подсъдимия. Не е и оспорено по реда на чл.249,
ал.3 НПК съдебното определение, от разпоредително заседание, по силата на
което е потвърдена липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ДП и при изготвяне на обвинителния акт.
Въззивният съдебен състав, принципно се съгласява с изразената в
жалбата необходимост за внимателна проверка и оценка на годността и
истинността на гласните доказателства, произтичаща от обективно присъщия
им субективизъм, особено когато показанията изхождат от свидетел,
намиращ се в близки отношения- роднински и приятелски с една от страните.
От същото разбиране се е ръководил и законодателя в разпоредбата на чл.119
НПК, предоставяйки възможност на определен кръг лица, намиращи се в
особено близки родствени отношения с привлеченото към отговорност лице,
да откажат да свидетелстват, отдавайки по този начин приоритет на
4
лоялността, основана на родствената свързаност, пред лоялността към закона.
От изложеното по-горе не следва обаче в зависимост от съдържанието и
логиката на процесуалния закон, да бъдат изключени от доказателствата, като
негодни или обявени предварително и изначално , „априори“, показания на
свидетел, имащ отношение към една от страните – подсъдим и /условно
казано/ пострадало лице. Обратното- НПК не създава пречки такива
показания да бъдат годни доказателства, но поставя изискването за
„внимателната им проверка“.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че внимателния прочит
на доказателствата не подкрепя оплакванията на жалбоподателя против
логическата и оценъчна дейност на РС И. по преценка на доказателства и
изграждане на вътрешно убеждение и не налага различни изводи за
релевантните факти, от приетите от първия съд а именно:
Подсъдимият Д. П. А., роден на 25.10.1999г. в гр. И., ЕГН **********,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, безработен, постоянен адрес: гр.К., ул.“П.“ №.
Подсъдимият Д. А. и пострадалият Р. Д. се познавали от деца, от гр. Д.
б., където са прекарвали детството си в къщите на майките им, които били
съседни. Двамата били в добри взаимоотношения до 24.02.2018г., когато
между тях възникнал скандал, прерастнал в побой, вследствие на който
пострадал Р. Д..
Поводът били направени публикации в социалната мрежа F., от страна
на подсъдимия А. по адрес на приятелката на пострадалия Д.- свидетелката С.
А. П., които според пострадалия уронвали престижа й.
Засегнат от публикациите на подсъдимия А., пострадалият /частен
обвинител в процеса/ Р. Д. решил да му поиска обяснение, като за целта му
написал текстови съобщения /СМС/, в които поискал да се срещнат на ЖП
гарата в гр. К. и да поговорят. Подсъдимият А. се съгласил. Двамата се
разбрали подсъдимият А. да изчака пострадалия Д. на ЖП гарата в гр. К.,
където последният щял да пристигне е влак от град С. около 20,00 часа.
Междувременно пострадалият Д. се обадил на свои познати от гр. Д. б. -
свидетелите П. Р. и Л. С., да го вземат от гарата. Подсдъимият А. пък се
уговорил със свидетеля Х. Ц. да го придружи на срещата, а на ЖП гарата се
видели и със свидетеля А. М., който бил там с други неустановени, в хода на
5
производството лица.
На 24.02.2018г., около 20,00 часа пострадалият Р. Д. пристигнал е влак
от гр. С. на ЖП гара К., където го чакал подсъдимият Д. А. със свидетеля Х.
Ц.. Пострадалият Д. и подсъдимият А. се срещнали и започнали да разговарят
във връзка е направените от подсъдимия публикации, като същевременно
вървели в посока входа за подлеза на ЖП гарата. През това време свидетелите
П. Р. и Л. С. се намирали в автомобил на паркинга точно срещу входа на ЖП
гарата, на разстояние около 30 метра от мястото, където разговаряли
подсъдимият А. и пострадалия Д..
В процеса на разговор пострадалият Д. и подсъдимият А. се скарали,
разменили си провокативни реплики и в един момент подсъдимият А. ударил
силно с ръка пострадалия Р. Д. в горната част на тялото, в резултат на което
последният загубил равновесие и паднал на земята в близост до стълбите,
водещи към подлеза на ЖП гарата. При падането си пострадалият Д. се
подпрял на дясната си ръка и получил травматично увреждане - изкълчване
на дясната раменна става.
Докато пострадалият бил повален на земята, подсъдимият Д. А. и
свидетелят Х. Ц. започнали да го ритат по тялото, като подсъдимият го ритал
с крака в горната част на торса, а свидетелят Ц. от кръста надолу - по краката.
Присъединили се и други познати на подсъдимия А., един от които свидетеля
А. М.. В същото време свидетелите Р. и С., виждайки нападението над Д.,
веднага се притекли на помощ, като се приближили и изблъскали подсъдимия
А. и приятелите му.
Подсъдимият А. и свидетелят Х. Ц. си тръгнали, като се отдалечили в
посока центъра на града, а свидетелите Р. и С. и пострадалият Д. се качили в
автомобила на С., след което потеглили към гр. Д. б.. По пътя пострадалият Д.
заявил, че много го боли дясното рамо и че има нужда от лекарска помощ.
Закарали свидетеля Р. до тях, след което С. закарал пострадалищ Д. до
УМБАЛС „П.“ в гр. С., където му била оказана медицинска помощ. Била му
извършена необходимата медицинска интервенция - мануална репозиция на
луксацията на ставата и била поставена превръзка по „Дезо“, в III - та
Клиника по ортопедия и травматология на лечебното заведение.
По-късно на 05.03.2018 г. пострадалият Д. посетил съдебен лекар на
когото представил издадената от УМБАЛСМ „П.“ Епикриза. Въз основа на
6
извършения преглед и представената медицинска документация било
издадено съдебномедицинско удостоверение № 57.03/2018г.. Във връзка е
възникналия инцидент, нанесения побой и причиненото травматично
увреждане, пострадалият Р. Б. Д. сезирал прокуратурата и било образувано
наказателно производство.
Въз основа на събраните доказателства - свидетелски показания и
медицинска документация са били назначени съдебномедицински експертизи
по делото, видно от заключението на които е, че вследствие на случилото се
на 24.02.2018г. Р. Б. Д. е получил изкълчване на дясната раменна става и
охлузване в областта на капачката на дясното коляно. Изкълчването на
дясната раменна става реализира критериите на медико-биологичния признак
трайно затруднение на движението на горния крайник за срок от повече от 30
дни. Охлузването на левия крак е причинило на пострадалия болка и
страдание.
Що се касае до наличието на пристрастност на свидетелите, както
правилно първият съд е отбелязал и двете групи свидетели- всеки един от
тях- от една страна Р. и С., а от друга- Ц. и М., в някаква степен са
заинтересувани от изхода на делото. Така, както първите двама се намират в
приятелски отношения с частния обвинител Д., по същия начин- Ц. и М. са
близки приятели на подсъдимия. Показанията на последните са безспорни,
категорични и безпротиворечиви единствено досежно присъствието на
свидетелите на обвинението на инкриминираното като място –посочено в
обвинителния акт място на извършване на престъплението- в близост до
входа на подлеза на жп гарата. По този начин легитимират вън от всякакво
съмнение качеството на Р. и С. на преки очевидци на действията на
подсъдимия и неговите приятели по отношение на частния обвинител. В
подкрепа на това обстоятелство са и пок.св. М. и М..
Що се касае до присъствалите на инцидента свидетели на защитата Ц.
и М., тяхната степен на заинтересованост е логично по- значителна, същите
не само се намират в приятелски отношения с една от страните – а именно –
подсъдимия, но и са имали – всеки един от тях собствено непосредствено
участие в инцидента и физическо съприкосновение с постр. Д., като от
съвкупната преценка на доказателствата се установява, че Ц. е нанасял удари
с крака, върху тялото на падналия на земята пострадал, а М. се е опитал да
7
разтърве участниците в инцидента. Показанията им, освен ,че противоречат
на останалите доказателства- свидетелски показания на посочените по-горе
свидетели, посочени от обвинението, но и са налице вътрешни противоречия
между самите тях. По този начин, в показанията им, които трудно биха могли
да бъдат преценени като безпристрастни, проличава стремежа освен да
обслужат защитната позиция, но и да прикрият собствените си действия като
участници в инцидента. Така, докато св. М., признава за вербалния и
физически конфликт между подсъдимия и пострадалия, както и за личната си
намеса за преодоляването на конфликта, то в пок.св. Х. Ц., се съдържат
изцяло отрицателни факти, проличава стремежа на свидетеля да омаловажи
станалото, до степен на отричане на каквито и да е физическо насилие от
страна на подсъдимия, както и личната си роля и участие в такова. Под
въздействие на тази тенденция, св. Ц. свежда взаимоотношенията между
подсъдимия и пострадалия до обикновен разговор, като категорично отрича,
да е имало какъвто и да е конфликт, а още по-малко физическа саморазправа
с поваляне на постр.Д. на земята. По този начин се налага впечатлението за
драстично разминаване в твърденията на двамата свидетели, касателно
релевантните факти. Първият съд е дал вярна преценка на надеждността и
безпристрастността и на двете групи гласни доказателства, като обосновано
и аргументирано е отдал предпочитания на показанията на свидетелите на
обвинението, констатирайки правдивото, логическо, взаимно допълващо се и
в крайна сметка- достоверно възпроизвеждане на релевантните факти.
Тази преценка напълно се споделя от настоящата въззивна инстанция.
Не съществуват основания да бъдат споделени упреците, произтичащи от
твърдяно съществено разминаване на показанията на св. Р. и С., относно
нанасянето на удар от страна на подсъдимия върху частния обвинител,
вследствие на който последният е изваден от равновесие и е получил
квалифицираното като средна телесна повреда увреждане при падането си на
земята. По отношение на главните и съществени за обвинението факти
показанията на свидетелите С. и Р., са напълно еднопосочни – и двамата със
сигурност установяват, че при започналия спор и пререкания между
подсъдимия и пострадалия , първият е нанесъл удар с ръка със значителна
сила върху пострадалия- частния обвинител Д., от който последният е бил
повален на земята. Несъществените различия между показанията на двамата –
а именно – по въпроса в коя част на тялото е бил нанесен удара – дали в
8
главата – както твърди св. Л. С., или- в горната част на тялото- както
установява П. Р., само потвърждават извода за тяхната добросъвестност и
стремеж за установяване на обективната истина, такава каквато е възприета
от всеки един от двамата, въпреки и независимо от приятелските отношения с
пострадалия частен обвинител Р. Д.. Не се констатира предварителна
уговорка между двамата да установяват абсолютно идентични факти. В
действителност- посоченото по- горе различие би могло да се дължи на
разстоянието, от което двамата са наблюдавали инцидента, не позволяващо
да възприемат с точност къде е попаднал удара- насочен към горната част на
тялото/главата, както и динамиката на ситуацията, събитията, които са се
развили внезапно, с нанасяне на удар и поваляне на Д. на земята и последвал
побой.
На тази доказателствена и фактическа основа РС И. правилно е
приложил материалния закон, ангажирайки отговорността на подсъдимия А.
по чл.129,ал.1,вр.ал.2 НК.
Определено е едно справедливо наказание, в пълна мяра
кореспондиращо на личната степен на обществена опасност на подсъдимия и
целите по чл.36 НК, с водеща роля на индивидуалната превенция.
Отсъждането на съда и в гражданската част се отличава със
справедливост, съответна на критериите на чл.52 ЗЗД.
При цялостния контрол по отношение на обжалваната присъда,
въззивният съд не констатира основания за нейното отменяване или
изменяване, предвид гореизложеното и на осн. чл. 334, т.6 вр. чл.338 НПК
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.07.2022г., постановена по НОХД №
23/2020г. по описа на РС И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10