№ 2528
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110138778 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от
“****************************” ЕАД против М. Г. Г., Л. Т. Е., В. В. Г., В.
В. Г. и С. Г. Г., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца при квоти
съответно 18/24,1/24,1/24,1/24, 3/24, следните суми: сумата от 2 605,22 лв.
- главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес:
***********************, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ,
както и сумата от 562,61 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2020 г. -
15.06.2022 г., сумата от 18,82 лв. - такса за дялово разпределение за периода
01.01.2020 г. - 30.04.2021 г. и сумата от 3,04 лв. - лихва за забава за периода
01.12.2019 г. - 15.06.2022 г. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът сочи, че ответниците, като наследници на
********************, починал на 10.03.1992 г., са собственици на
топлоснабден имот с адрес: ***********************, до който през исковия
период е доставяна ТЕ за битови нужди. Претендира се и такса за дялово
1
разпределение.
Ответникът В. В. Г. е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба. Оспорва да е собственик на имота или ползвател. Сочи, че
*********************** си е запазила правото на ползване пожизнено съгл.
Нот. Акт от 29.12.1994 г. Оспорва годността на топломера. Оспорва да е
поставен в забава относно вземанията за главница. Оспорва да е потребител
на ТЕ.
Останалите ответници не са подали отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „*****************” ЕООД
не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 119, том VII,
нот. Дело № 1519 от 1975 г. се установява, че ******************** е
обезщетен с ап. 044, находящ се в ***********************
От удостоверение за наследници с изх. № 325 от 24.03.92г.(л.21) се
установява ********************, починал на 10.03.1992 г., като оставил за
2
свои наследници по закон съпругата си С***************************** и
трите си деца ************** Г. Г., С. Г. Г. и М. Г. Г..
След смъртта на ******************** съгласно чл. 9, ал.1 ЗН
преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. След като
се съобрази, че имотът е придобит в режим на СИО и ½-ра ид.ч. от него
представлява лична собственост на преживелия съпруг, то наследниците по
закон наследяват равна част от останалата ½-ра ид.ч, а именно по 1/8-ма за
всеки. Така делът на С***************************** в процесния
недвижим имот заедно с притежаваните от нея ½-ра ид.ч се увеличава до 5/8-
ми ид.ч. (½-ра ид.ч, + 1/8-ма = 5/8-ми), а ************** Г. Г., С. Г. Г. и М. Г.
Г. получават всеки един по 1/8-ма ид.ч. от недвижимия имот, съгласно чл.5,
ал.1 ЗН.
От приетия по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка №67, дело № 29344 от 29.12.1994г.,
се установява, С***************************** прехвърля на дъщеря си М.
Г. Ш. собствените си 5/8-ми ид.ч. от ап. 044, находящ се в ***************,
като С***************************** си запазва правото на ползване върху
имота докато е жива.
Така М. Г. Ш. става собственик на 6/8-ми ид.ч. (18/24-ти) от процесния
недвижим имот.
От удостоверение за наследници с изх.№ 167 от 29.01.20г.(л.24) се
установява, че ************** Г. Г. е починал на 24.01.2020 г., като оставил
за свои наследници по закон съпругата си Л. Г. и двамата си сина В. Г. и В. Г..
След смъртта на ************** Г. Г. съгласно чл. 9, ал.1, вр. чл. 5, ал.1
ЗН преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете или Л.
Г. и двамата й сина В. Г. и В. Г. получават всеки по 1/24 ид.ч от наследството
оставено от починалия им наследодател.
Така М. Г. Ш. притежава 18/24-ти ид.ч., С. Г. Г. притежава 3/24-ти ид.ч, а
Л. Г. и двамата й сина В. Г. и В. Г. получават всеки по 1/24 ид.ч. от процесния
недвижим имот.
Ответницата М. Г. Г. със заявление-декларация с вх. № 10262 от
03.05.2019г. е декларирала пред ищеца посоченото обстоятелство, като е
заявила искане да бъде открита партида на нейно име за процесния
3
топлоснабден имот.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма
пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за
топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на
собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за
потребена топлинна енергия. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по
делото заявление-декларация с вх. № 10262 от 03.05.2019г. , се установява,
че М. Г. Г. е отправила изрично волеизявление за сключване на
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот,
находящ се в *********************** на нейно име, което е прието от
ищеца, видно от представените по делото фактури и изравнителни сметки,
издадени на нейно име. Ето защо и единствено задължена за заплащане на
начислените суми през исковия период е М. Г. Г., което обуславя
основателност на претенцията за заплащане на топлинна енергия и стойност
на извършена услуга дялово разпределение спрямо нея и неоснователност на
претенциите за заплащане на топлинна енергия и стойност на извършена
услуга дялово разпределение по отношение на ответниците Л. Т. Е., В. В. Г.,
В. В. Г. и С. Г. Г..
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
4
уреди и разпределена от „*****************” ЕООД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки
са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
наследодателя на ответника са начислени сметките за процесния период.
В заключението вещото лице посочва, че общият размер на дължимите
суми за процесния периода от 01.05.2019г.-30.04.2021г., съгласно издадените
изравнителни сметки от „*****************” ЕООД възлиза в общ размер на
2730.16 лв.
По отношение на М. Г. Г., ищецът претендира ответницата да бъде
осъдена да заплати сума в размер на 1953,92 лв., представляваща потребена
топлинна енергия и дялово разпределение, която претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена, като за горницата над уважения размер
и по отношение на останалите ответници искът се явява неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства (л.55), че услугата е извършвана в
процесния период. По делото се установява, че за период от 01.01.2020 г. -
30.04.2021 г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 14,12 лв., за която сума
искът следва да се уважи срещу М. Г. Г., а за горницата до пълния предявен
размер от 18,82 лв. и по отношение на останалите ответници следва да се
отхвърли като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
5
За процесния период са приложими ОУ на
„****************************“ ЕАД от 2016 г., публикувани през
м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „****************************“ ЕАД тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и предвид
датите, на които са изготвени общите фактури за отчетните периоди
2018/2019г. и 2020/2021 г., мораторната лихва се полага за периода от
15.09.2020г. до 15.06.2022г. върху главницата от 1953,92 лв., като
задължението възлиза в размер на 421,96 лв., до която сума искът по чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да се уважи спряно ответницата М. Г. Г., а за горницата до
пълния предявения размер от 562,61 лв. и по отношение на останалите
ответници, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
6
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Направените от
ищеца разноски в настоящото производство възлизат в размер на 954,96 лв.
Уважената част от исковата претенция възлиза в размер на 75,21 % (3189,69-
заявена претенция – 2398,99-уважена). В този смисъл дължимите от
ответника разноски възлизат в размер на 718.23 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на
„****************************“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1953,92 лева, главница за потребена
топлинна енергия, за периода от 05.2019г. до 04.2021г., ведно със законната
лихва от 19.07.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 14,12 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.2020 г. до 04.2021г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2022г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 421,96 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 15.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, за сумата от 2,28 лв. за
период от 01.12.2019г. до 15.06.2022г.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „****************************“
ЕАД, ЕИК ********* срещу Л. Т. Е. ЕГН ********** за консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 132,90 лева от
които 108,55 лева-главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019 г. - м.04.2021г. и 23,44 лв. - законна лихва за забава от 15.О9.2О20Г.
до 15.06.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода
7
м.01.2020 г. - м. 04.2021 г. в размер на 0,78 лв. - главница и 0,13 лв. - лихва за
периода от 01.12.2019г. до 15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „****************************“
ЕАД, ЕИК ********* срещу В. В. Г. ЕГН ********** исковете за
консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на
132,90 лева от които 108,55 лева- главница за потребена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021г. и 23,44 лв. - законна лихва за забава
от 15.09.2020г. до 15.06.2022г., както и сума за услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. - м. 04.2021 г. в размер на 0,78 лв. -
главница и 0,13 лв. - лихва за периода от 01.12.2019г. до 15.06.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „****************************“
ЕАД, ЕИК ********* срещу В. В. Г. ЕГН **********, за консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 132,90 лева от
които 108,55 лева-главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019 г. - м.04.2О21г. и 23,44 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020г.
до 15.О6.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода
м.01.2020 г. - м. 04.2021 г. в размер на 0,78 лв. - главница и 0,13 лв. - лихва за
периода от 01.12.2019г. до 15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „****************************“
ЕАД, ЕИК ********* срещу С. Г. Г. ЕГН ********** за консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 398,71 лева от
които 325,65 лева- главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019 г. - м.04.2021г. и 70,33 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020г.
до 15.06.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода
м.01.2020 г. - м. 04.2021 г. в размер на 2,35 лв. - главница и 0,38 лв. - лихва за
периода от 01.12.2019г. до 15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Г. Г., ЕГН **********, да
заплати на „****************************“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 718.23лв., представляваща разноски в исковото производство.
8
Решението е постановено при участието на „*****************” ЕООД
като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9