№ 2134
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110213571 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. А. Р. чрез процесуалния си
представител срещу Заповед за задържане рег.№ 3383зз-837/26.09.2022г.,
издадена от Б. Ц. А. – инспектор при 08 РУ-СДВР, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Съгласно
мотивите на обжалваната Заповед за задържане на 26.09.2022г., в 10,00 часа, в
гр.София, жалбоподателката А. А. Р. била задържана за проверка за
извършено престъпление по преписка рег.№ 338300-5052/2022г. по описа на
08 РУ-СДВР.
Жалбоподателката оспорва заповедта за задържане като твърди, че
същата била незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целите на закона.
Твърди, че била потърсена на работното си място и отведена в 08 РУ-СДВР с
обяснението, че присъствието й е необходимо за извършване на справка в
сградата на 08 РУ-СДВР. При проведения разпит полицейските служители се
държали с нея подигравателно, последвала заплаха, впоследствие била
задържана и обискирана в обстановка и при обстоятелства, унижаващи
1
човешкото й достойнство. Полицейските служители възпрепятствали опитите
й да се свърже със съпруга си. Жалбоподателката изпаднала в паника и ужас,
наложило се да бъде извикан дежурният екип от ЦСМП-София. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени Заповед за задържане рег.№ 3383зз-837
/26.09.2022г., издадена от Б. Ц. А. – инспектор при 08 РУ-СДВР, като
неправилна и незаконосъобразна. Претендира за присъждане на направените
разноски по делото.
Жалбоподателката А. А. Р. се явява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли същата
да бъде уважена. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът Б. Ц. А. – инспектор при 08 РУ-СДВР, се явява в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител като оспорва жалбата.
Твърди, че заповедта за задържане е законосъобразна и издадена във връзка с
целта на закона, както и с разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, а при
издаването й били спазени материалноправните и процесуални предпоставки,
изискуеми към относимото правно основание. Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и незаконосъобразна. Претендира да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта
е входирана в Административен съд – София град на 04.10.2022г. - в законния
срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
Със заявление рег.№ 338300-5052/25.08.2022г. до Началника на 08
РУ-СДВР била образувана преписка с твърдения за извършено престъпление
– кражба на 2бр. флашпамети и сума в размер на 163 лв. от заведение
„Примависта“, находящо се в гр.София, .......
На 26.09.2022г. с протокол за доброволно предаване към преписката е
приобщен 1бр.DVD диск, съдържащ записи от охранителните камери,
разположени в близост до заведението „Примависта“.
2
На същата дата 26.09.2022г. е издадена Заповед за задържане рег.№
3383зз-837/26.09.2022г., издадена от Б. Ц. А. – инспектор при 08 РУ-СДВР,
въз основа на която в 10,00 часа е задържана жалбоподателката Р., на
основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
На 28.09.2022г. е извършена съдебно-психиатрична консултация на
жалбоподателката Райчева от психиатър в ЦПЗ „Проф.Н.Шипковенски“
ЕООД, гр.София, обективирана в писмен вид, съгласно заключението на
която „симптоматиката на тревожното състояние и фабулата на
преживяванията отговарят да са получени вследствие на….задържането и
заплашващото, унижаващо и подигравателно отношение от страна на
полицейски служители“.
С постановление от 12.10.2022г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура е образувано досъдебно производство за това, че на 23.08.2022г.,
в гр.София, ....... в заведение „Примависта“, са отнети чужди движими вещи –
чантичка, съдържаща 2бр. флашпамети и сумата от 163 лв. – престъпление по
чл.194, ал.1 НК.
На 25.10.2022г. с постановление на разследващия полицай при 08 РУ-
СДВР е назначена видеотехническа експертиза. Съгласно изготвеното
заключение „…изследваните изображения са негодни за целите на
идентификация“.
Пострадалият от престъплението – С.и.к. е разпитан на 29.12.2022г.,
видно от протокол за разпит на свидетел.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на компетентността на издалия заповедта за
задържане /Удостоверение с УРИ 513р-102193/19.10.2022г., издадено от
Началник на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ - СДВР/, Б. Ц. А. –
инспектор при 08 РУ-СДВР - е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,
т.1, предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР. Съдът приема, че Заповед за задържане
рег.№ 3383зз-837/26.09.2022г. е издадена от оправомощено за това действие
длъжностно лице по смисъла на чл.57, ал.2 ЗМВР. Заповедта за задържане е
издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа
посочените в ал.2 от същата разпоредба задължителни реквизити.
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
3
Заповедта по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, която цели чрез задържането да се
предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпления или да се укрие. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган
при условията на оперативна самостоятелност. Тя е и с цел – предприемане на
действия по разследване срещу вероятен извършител на престъпление.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР предполага наличие на данни, от които
да се направи обосновано предположение за обвързване на конкретно лице с
извършване на престъпление и за наличието на обективна необходимост от
прилагане на принудителната административна мярка, като тази ПАМ е с
превантивна функция - цели да се попречи на конкретното лице да извърши
друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване.
В случая тези критерии не са спазени, изхождайки дори от
обстоятелството, че макар по делото да е приобщено веществено
доказателство от значение за наказателното производство по ДП №
997/2022г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№ 42455/2022г. по описа на
Софийска районна прокуратура, жалбоподателката е възможно да е в
качеството на свидетел, но не и на вероятен извършител на престъпление по
чл.194, ал.1 НК – до издаването на заповедта за задържане се е стигнало след
извършването на процесуално-следствено действие, което без да бъде
подложено на съответен технически анализ обективно не е осигурявало
никакви уличаващи доказателства и данни за съпричастност на субекта към
инкриминираното деяние – приобщаването на DVD диск, съдържащ записи
от охранителните камери, към материалите по преписката не е аргумент за
предприемане на действия по задържане на когото и да било без да бъде
извършена съответната експертиза с относими за целта въпроси, зададени от
разследващия орган. Такава експертиза е била назначена в едномесечен срок
след издаване на обжалваната заповед за задържане.
Съдът приема, че незаконосъобразността на обжалваната заповед за
задържане би могла да се изведе от мотивите на полицейския орган,
аргументирали налагането на ПАМ – едно задържане по реда на чл.72 ЗМВР,
обосновано с „проверка за извършено престъпление“, е непропорционално на
целта на закона.
4
Независимо от това в заповедта за задържане липсва посочена правна
квалификация на престъплението, за което е издадена, поради което е
неприложима и хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР – да е достатъчно
наличието на данни за извършено престъпление по конкретен текст от НК.
Това обстоятелство съществено нарушава правото на защита на задържаното
лице и обосновава незаконосъобразност на издадената заповед за задържане
/арг., Решение № 4094 от 17.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. №
7988/2021 г./.
Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България
/КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата
на чл.30, ал.2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган
на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 КРБ единствено и само в изрично посочените от
закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат
гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.
В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание
от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7
септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. Тази
разпоредба защитава физическата свобода на лицето, която Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ разглежда заедно с правата по чл.2, чл.3 и чл.4
ЕКПЧ като първите по степен сред основните права, които защитават
физическата сигурност на лицето.
След прогласяването му и за да го гарантира, чл.5, §1, изр.2
ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в
изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури,
предвидени от закона. В юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени
няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на
изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва
да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението
им са недопустими /решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба
№ 11152/84 - § 41/. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в
5
конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния
закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна.
В случая не са представени никакви доказателства, че съществува
вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление.
При това положение заповедта за налагане на ПАМ превишава и целта
на закона, поради обстоятелството, че липсват данни за извършено от
жалбоподателя престъпление, което да налага задържането му за срок от 24
часа.
При липсата на изложени фактически обстоятелства, не може да се
направи и извода че в случая приложената ПАМ оправдава законовите цели
за задържане – обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване
на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Като се има
предвид целта на издаване на административния акт, нарушен е принципът на
съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като правата и законните интереси на
задържания са засегнати в много по-голяма степен от необходимото
/арг., Решение № 13336 /24.10.2012 г. по адм. д. № 13969/2011 г. на ВАС, V
отд., решение № 3475 /09.03.2012 г. по адм. д. № 5290/2011 г. на ВАС, V
отд., решение № 4768 /02.04.2012 г. по адм. д. № 6326/2011 г. на ВАС, V отд./.
Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за
задържане рег.№ 3383зз-837/26.09.2022г., издадена от Б. Ц. А. – инспектор
при 08 РУ-СДВР, е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски по делото – такива се дължат. Съдът приема, че
направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски е
неоснователно – процесуалната защита на жалбоподателката се изразява
както в подаване на въззивната жалба, така и в явяване на процесуалния
представител в проведените съдебни заседания, за да осъществи в пълнота
възложените с договора за правна защита и съдействие права. Поради тази
причина на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 600 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.5 вр.ал.1, т.1 ЗМВР
съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег.№ 3383зз-837/26.09.2022г.,
издадена от Б. Ц. А. – инспектор при 08 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА 08 РУ-СДВР с адрес: гр.София, ул.“Антим I“ № 5, да
заплати на А. А. Р. от гр.София, ............, разноски по делото вразмер на 600
лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София-
град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7