О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2..
22.05.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №230 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№3092/28.03.2019г. от Р.Д.Ж. с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, офис .., против Определение №203 от ...03.2019г., постановено по гр.дело №798/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа да е изпълнил изцяло и в срок указанията на окръжния съд за отстраняване на противоречията в исковата молба и представянето на писмени доказателства за освобождаване от държавна такса, представяйки декларация по чл.83,ал.2 от ГПК и копие от данъчна декларация, по които съдът не само не се произнесъл с нарочно определение, но и в случай на отказ от освобождаване следвало да даде още веднъж указания за внасяне на съответната държавна такса, което не направил, а недопустимо и необосновано прекратил производството, преграждайки пътя му на защита, както и, въпреки посочения съдебен адрес на пълномощника му, не изпращал съдебните книжа на същия. По така изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба е представил доказателства за своевременното изпращане на уточняващите молби и доказателствата за освобождаване от заплащане на държавна такса в изпълнение указанията на съда.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжния съд е сезиран с искова молба вх.№10..2/05....2018г. от Р.Д.Ж. срещу Д. И. Ж., посредством която е предявен иск по чл.31,ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 50000лв. за ползването, от което е бил лишен от нея през периода от 02.08.20..г. до 11.10.2018г. на собствената му 1/2ид.част от придобити през време на брака им, прекратен през 20..г., в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти – апартамент №.., гараж и дворно място в гр.........., ведно с мораторна лихва от 3000лв. за периода от 02.08.20..г. до 11.10.2018г. и законна лихва. Посочено е, че размера на обезщетението е формиран на база 200лв. месечен среднопазарен наем.
С Разпореждане №1083 от 10....2018г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба до: отстраняване на противоречията между обстоятелствената част и петитума досежно формиране на размера на претендираното за посочения период обезщетение и обекта, от чието ползване е бил лишен ищеца; уточняване на цената на главния и акцесорния иск и внасяне на дължимата държавна такса с представяне на платежен документ за нея; уточняване на акцесорната претенция за лихва по размер и период; посочване на банкова сметка ***; представяне на четливи копия от посочени приложени към исковата молба документи; представяне в оригинал на нотариалната покана и скица на поземления имот, както и на доказателства, че посочената нотариална покана е достигнала до знанието на ответника. Даден е едноседмичен срок за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба.
В указания срок от ищеца е подадена молба вх.№10911/31....2018г. С нея той сочи да претендира за заплащане на обезщетение от 400лв. месечно или общо за периода от 02.08.20..г. до 11.10.2018г. в размер на 30000лв. за лишаването му от ползване на неговата 1/2ид.част от къща, двор, гараж и мазе в гр.........., както и 800лв. месечно за същия период за лишаването му от ползване на неговата 1/2ид.част от имота в гр.С.. Посочил е, че няма банкова сметка. ***, че представя исканите четливи копия, както и заверено копие от нотариалната покана, доказателства за връчването й и скица на имота, каквито приложения е констатирано в регистратурата да липсват. С молбата ищецът е заявил искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса, поради липса на доходи и финансова възможност.
С Разпореждане №6 от 03.01.2019г. окръжният съд отново е оставил без движение исковата молба до: отстраняване на противоречията между обстоятелствената част и петитума; конкретизиране на размера на претендираното обезщетение за ползване на всеки от имотите в гр.Д. и в гр.С. за исковия период и посочване на общата претендирана сума; представяне на доказателства, съгласно чл.83,ал.2 от ГПК; представяне на четливи копия от посочени приложения към исковата молба; представяне в оригинал на нотариалната покана и скица на поземления имот, както и на доказателства, че посочената нотариална покана е достигнала до знанието на ответника. Определен е едноседмичен срок за изпълнение на указанията.
В срока е постъпила молба вх.№82/04.01.2019г. от ищеца. С нея той сочи да е бил лишен от ползването на собствената му 1/2ид.част както от имотите в гр.Д., така и от тези в гр.С., но, тъй като с нотариалната покана, връчена на ответника на 05.09.20..г. по реда на чл.47 от ГПК, е отправил покана само за Д.ския им съсобствен имот, претендира като обезщетение за лишаването му от ползването на софийските имоти сумата от 37800лв. за периода от 05.09.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, равняващо се на 500лв. за периода от завеждане на исковата молба – 05....2018г., до окончателното изплащане. Уточнява, че претенцията му за лихва по отношение на обезщетението за имотите в гр.Д. е в размер на 3000лв. за периода от 05.09.20..г. и в размер на 1000лв. за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. С молбата са представени исканите копия от приложенията. Заявени са искания за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със скици на имотите в гр.Д. и в гр.С., както и за удължаване на срока за изпълнение на указанията.
С молба вх.№782/23.01.2019г. ищецът е представил четливи копия от документи, декларация по чл.83,ал.2 от ГПК и годишна данъчна декларация, поискал е да му се издадат съдебните удостоверения и да бъде удължен срока за изпълнение на указанията, както и съдебните книжа да бъдат изпращани на посочения пълномощник, за който е приложено пълномощно от 13.11.2018г.
С Определение №101 от 04.02.2019г. окръжният съд е продължил срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с един месец, считано от 21.01.2019г.
С обжалваното Определение №203 от ...03.2019г. окръжният съд е приел констатираните нередовности относно противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба да не са отстранени в рамките на дадения и продължен срок, както и да не са представени доказателства в подкрепа на искането за освобождаване от държавна такса и четливи преписи от всички приложени към исковата молба доказателства, поради което да е налице хипотезата на чл...9,ал.3,предл.1 от ГПК.
Настоящата инстанция намира правилно окръжният съд да е оставил без движение исковата молба до отстраняване на посочените и конкретно указани на ищеца нередовности. Въпреки двукратно дадената възможност за поправянето им и продължаване на срока за това, те не са били отстранени изцяло, противно на поддържаното от жалбоподателя. Не са формулирани ясни обстоятелства и кореспондиращ им петитум, позволяващи очертаването на предмета на спора. С исковата молба е претендирано от ответника заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на собствената му 1/2ид.част от съсобствените на страните имоти – апартамент, гараж и дворно място в гр.С. в размер на 200лв. месечно за периода от 02.08.20..г. до 11.10.2018г. или общо 50000лв., каквато сума не се формира при сборуване на месечния размер за посочения период. С първата уточняваща молба ищецът вече заявява да претендира обезщетение за лишаването му от ползване на неговата 1/2ид.част както от съсобствените имоти в гр.С., така и от посочени в гр.Д., като за първите уточнява то да е в размер на 800лв. месечно за същия период, а за вторите да е в размер на 400лв. месечно или общо 30000лв., каквато сума не се формира при сборуване на този месечен размер и не става ясно дали обезщетението за имотите в гр.С. остава в първоначално заявения размер от 50000лв., какъвто не се формира при сборуване и на ново посочената месечно сума от 800лв. за периода, или от първоначалната сума от 50000лв. се претендират 30000лв. за имотите в гр.Д., а останалите 20000лв. за тези в гр.С.. С втората уточняваща молба ищецът сочи да претендира обезщетение за имотите в гр.С. в размер на 37800лв. за периода от 05.09.2018г. или такъв от едва два месеца от преди датата на подаване на исковата молба. При това положение до последно не става ясно какъв конкретно е размера на обезщетението, което се претендира за лишаване на ищеца от ползването на собствената му 1/2ид.част поотделно за имотите в гр.Д. и гр.С., как е формиран той и каква е цената на исковете, съобразно която се определя и дължимата държавна такса. Касае се за съществена нередовност на исковата молба, която препятства определянето на предмета на делото и цената на иска, преценката относно компетентния съд, произнасянето на този съд в рамките на заявения спор и защитата на ответника, поради което неотстраняването й е достатъчно основание за връщане на исковата молба в хипотезата на чл...9,ал.3,предл.1 от ГПК. По отношение на оплакването за това, че съдебните книжа не са изпращани на пълномощника на ищеца, следва се има предвид, че такъв той е посочил и е приложил пълномощно за него чак с молбата си от 23.01.2019г., след подаване на която и до постановяване на обжалваното определение съдебни книжа на ищеца изобщо не са били и изпращани, за да се приеме, че той не е бил надлежно уведомяван за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Вярно е, както настоява жалбоподателят, че с молбата си от 23.01.2019г. той е представил изисканите му доказателства във връзка със заявеното от него искане по чл.83,ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса, по което окръжният съд не се е произнесъл. Противно на застъпваното от него, обаче, не е налице процесуално нарушение, което да опорочава обжалваното определение. Нередовността на исковата молба досежно обстоятелствата и петитума относно търсените като обезщетение суми препятства както определянето на цената на иска, така и на дължимата съобразно нея държавна такса, а размерът на таксата е от значение при преценката дали ищецът разполага или не с достатъчно средства да я заплати. При това положение съдът не би могъл да се произнесе по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса преди да е посочена цената на иска, идентична на търсените от ищеца като обезщетения суми по предявените искове за парични вземания, чийто размер той до последно не е конкретизирал.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №203 от ...03.2019г., постановено по гр.дело №798/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: