№ 348
гр. Плевен, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430200974 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-3391-000520/10.01.2024г. на ***
Районно управление при ОДМВР -Плевен, 02 РУ-Плевен, на М. Р. П. от гр.
Плевен, ЕГН **********, е наложено на основание чл.638, ал.3 от КЗ
административно наказание – глоба в размер на 400,00 лв. за това, че на
18.12.2023г. около 20:10 часа в гр. Плевен, ж.к. *** с посока на движение към
*** като водач на лек автомобил *** собственост на ***- ЕГН **********,
гр.Плевен, *** и *** - ЕГН **********, на път за обществено ползване няма
сключен действащ към момента на проверката договор за „Задължителна
застраховка Гражданска отговорност“. Извършена справка в „РСОД“.Пътува
с двама пътника. Към момента на съставяне на АУАН автомобилът има
сключена „Задължителна застраховка гражданска отговорност“ с №*** от
19.12.2023г., с което е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М. Р. П., който го обжалва като незаконосъобразно и моли да
бъде отменено. Счита, че не е осъществил от обективна и субективна страна
визираното нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Твърди,
че управляваното от него МПС не е негова собственост. Сочи, че към датата
1
на извършване на нарушението МПС- то е бил собственост на ***, за което
представя договор за покупко – продажба на МПС с нотариално заверка на
подписите от 22.11.2023г. Счита, че задължение на Гаранционния фонд е да
уведоми собственика, който е в случая ***. Навежда доводи, че липсва
субективната страна на нарушението в неговите две форми – умисъл и
непредпазливост. На следващо място счита, че макар нарушението да е
формално, не е изключено да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендира разноски.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без
последствие, а наложеното наказание - потвърдено.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на *** –
02.05.2024г. - и датата на депозиране на жалбата му пред наказващия орган
16.05.2024г.- съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Акт за установяване на административно нарушение бл.№017071 е
съставен на 19.12.2023г. от Н. И. Д. на длъжност младши инспектор при Второ
РУ - Плевен срещу М. Р. П. от гр. Плевен, ЕГН **********, за това, че
последният на 18.12.2023г. около 20:10 часа в гр. Плевен, *** с посока на
движение към *** като водач на лек автомобил *** собственост на ***- ЕГН
**********, гр.Плевен, *** и *** - ЕГН **********, на път за обществено
ползване няма сключен действащ към момента на проверката договор за
„Задължителна застраховка Гражданска отговорност“. Извършена справка в
„РСОД“.Пътува с двама пътника. Към момента на съставяне на АУАН
автомобилът има сключена „Задължителна застраховка гражданска
отговорност“ с №*** от 19.12.2023г., с което е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото Н. И. Д., се
установява, че заема длъжността *** в 02 РУ Плевен. Установява, се че на
датата на процесното събитие в ж.к.“Сторгозия“ в гр. Плевен спрели за
2
проверка жалбоподателя, тъй като управлявал автомобила с включени
халогенни светлини. При проверката установили, че управлявал МПС- то без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. След справка с ОДЧ било
установено, че автомобилът е служебно дерегистриран.Съставили му АУАН
и му иззели СУМПС.
От показанията на св. К. П. К. се установява, посочената в акта дата е
бил на работа съвместно с колегите си *** и Н. Д.. Твърди, че спрели за
проверка управляваният от жалбоподателя лек автомобил *** при която
установили, че същият е без сключена застраховка “Гражданска отговорност”
за 2023г..
Горната фактическа обстановка се установява, от приетите по делото
писмени доказателства: НП № 23-3391-000520/10.01.2024г. на *** 02 РУ-
Плевен; АУАН бл. №017071/19.12.2023г.; възражение от М. П. с вх. № 316000-
85/02.01.2024г.; заверени преписи на договор за покупко-продажба на МПС от
22.11.2023г.; полица на застраховка „Гражданска отговорност“ и свидетелство
за регистрация- част І; както и постъпилите с придружително писмо с рег.
№338100-4452/17.06.2024г. на 02 РУ-Плевен при ОДМВР-Плевен - Заповед
№316з-686/28.02.2020г.; Заповед №316з-2700/28.06.2023г. и Заповед № 316з-
686/28.02.2020г., както и от показанията на разпитаните свидетели, които
съдът кредитира като обективни, логични и взаимно допълващи се .
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат
да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. Съгласно чл. 647, ал. 1 от
КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл.
638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол по Закона за движението по пътищата. В случая актосъставителят е
заемал длъжност *** В 02 РУ Плевен към датата на съставяне на акта и е
3
упълномощен със Заповед №316з -2700/28.06.2023г). Ето защо се установява
неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите
на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите,
овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай
правомощието да налага административни наказания съгласно чл. 647, ал. 2 от
КЗ и да издава наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3
и 5 и чл. 639 има директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. В случая въз основа на заповед на
316з-688/28.02.2020г. на директора на ОД на МВР Плевен, наказващият орган
– *** на РУ в ОД на МВР Плевен е разполагал с правомощието да издаде и
процесното НП като непосочването на трите имена на длъжностното лице
не е съществено нарушение на процесуалните правила.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетели -очевидци и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетелите и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В акта е посочено, конкретните норми, нарушени
4
от санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена
възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е
привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП
също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога,
като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат
изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя;
индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и
часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното
наказание и неговият размер. Съдът счита, че както времето така и мястото на
нарушението са достатъчно ясно обозначени. Датата и часа както в АУАН, така
и в НП са ясно и точно посочени и същите съвпадат, което напълно
съответства на изискванията на закона.
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че същият е управлявал чуждо МПС, за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите " към момента на извършената проверка.
Наказващият орган квалифицирал тези факти като нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ. Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилисти е
задължителна застраховка съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ. В разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено, че договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. В разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от КЗ е предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Правилото за поведение, изведено от чл.
638, ал. 3 от КЗ, съставлява забрана за ползвателя /несобственик/ на МПС да
го управлява, ако за това превозно средство не е сключена задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Без правно
5
значение за конкретно повдигнатото обвинение е обстоятелството кое лице е
задължено да сключи договора за застраховка. Правната уредба за движение
на пътните превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване,
се съдържа както в Закона за движение по пътищата, така и в Кодекса за
застраховането. В своята съвкупност тя изисква от всяко лице, което
предприема управление на МПС, независимо дали е негов собственик или
ползвател, да се увери, че автомобилът е регистриран, отговаря на
техническите и другите предвидени в закона изисквания за движение по
пътищата, включително за него да е заплатена винетна такса, да е сключен
договор за задължителна застраховка, да е преминал технически преглед и др.
Съгласно тази императивна правна уредба, след като автомобилът фактически
е приведен в движение, за него трябва да има сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Тези изисквания
отразяват защита на обществения интерес с оглед целта на застраховката да
обезпечи причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
От доказателствата по делото се установява, че на 18.12.2023г. около
20:10 часа в гр. Плевен, *** с посока на движение към *** жалбоподателят е
управлявал лек автомобил *** собственост на *** - ЕГН **********,
който е бил регистриран на територията на Република България и не е бил
спрян от движение. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите и
било установено, че за управлявания от него автомобил не е сключена валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". От показанията на
свидетелите се установиха в пълнота обстоятелствата по делото и в частност
около самото нарушение. Жалбоподателят е следвало да се увери, че
управлява автомобил, за който е била сключена застраховка. Жалбоподателят
е следвало да се увери, че договорът за застраховка е действал към момента, в
който е управлявал МПС като за това е могъл да извърши нарочна проверка в
сайта на Гаранционния фонд.
При категорично установена по делото липса на задължителна застраховка
на автомобилистите в съответствие със закона водачът несобственик правилно
е привлечен към административнонаказателна отговорност, за ангажирането
на която в разглежданата хипотеза незнанието, че задължителната застраховка
не е сключена, сочи именно наличието на вина и осъществяване субективната
страна на нарушението. Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че
6
жалбоподателят е осъществил вмененото административно нарушение на
чл.638, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от ЗДвП предвижда глоба 400 лв. В
случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание.
Що се касае до твърдяното нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, то
следва да се посочи, че действително в наказателното постановление липсват
посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. В случая обаче
административното наказание за установеното нарушение по КЗ е абсолютно
определено в закона по вид и размер – „глоба“ в размер на 400 лв. Затова
дейността на наказващия орган по индивидуализация на наказанието е
ограничена до предвиденото в закона наказание, без да има възможност да
определя вида, размера и срока му въз основа на анализ
на посочени отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства. Още повече, че нарушението по никакъв начин не препятства
извършването на съдебен контрол. Следва да се има предвид и че за да е
налице съществено процесуално нарушение и оттам отменително основание
спрямо НП, то трябва да е допуснат такъв пропуск, който пряко и решително
да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на
наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое
именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези
обстоятелства обаче в случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя,
поради което възражението му е неоснователно, а съществено процесуално
нарушение не е допуснато.
Съдът счита, макар и да е направено изрично възражение в тази насока, че
в настоящата хипотеза е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла
на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, това не е налице. Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това
се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение, както и че на същата
7
дата но по- късно е сключен договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите спрямо процесното МПС. Съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Отделно от това и размерът на предвиденото в закона
административно наказание напълно съответства на обществената опасност на
същото. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В крайна сметка, не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нарушения, които да водят до отмяна на наказателното
постановление.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН наказателно
постановление №23-3391-000520/10.01.2024г. на ***а Районно управление
при ОДМВР -Плевен, 02 РУ-Плевен, с което на М. Р. П. от гр. Плевен, ЕГН
********** на основание чл.638, ал.3 от КЗ е нолжено административно
наказание – глоба в размер на 400,00 лв. за това, че на 18.12.2023г. около 20:10
часа в гр. Плевен, *** с посока на движение към *** като водач на лек
автомобил *** собственост на ***- ЕГН **********, гр.Плевен, *** и *** -
ЕГН **********, на път за обществено ползване няма сключен действащ към
момента на проверката договор за „Задължителна застраховка Гражданска
отговорност“. Извършена справка в „РСОД“.Пътува с двама пътника. Към
момента на съставяне на АУАН автомобилът има сключена „Задължителна
застраховка гражданска отговорност“ с №*** от 19.12.2023г., с което е
нарушил чл.638, ал.3 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9