Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 16.01.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 16055 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.М.А., Й.М.И., действащ чрез законен представител И.М.А. и И.М. И., действащ чрез законен представител Д.П. Ц. срещу Застрахователно дружество „Б.И.”АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сума в размер на по 200 000.00лв. за всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало ПТП на 06,06,2015год. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 06,06,2015год. на път ІІ-13, км.34 до язовир с.Д. е реализираното ПТП по вина на водача на МПС, с марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег.№ ********, управлявано от Н.П. В., чиято деликтна отговорност е застрахована при ответното дружество към датата на застрахователното събитие по Застраховка ГО. Реализираното ПТП е по вина на водача, вследствие на което на М.И.Ц. -пътник в лек автомобил са причинени увреждания несъвместими с живота, вследствие което е настъпила смъртта на посоченото лице син на първи и баща на втори и трети ищец. От смъртта на пострадалото лице на ищците са причинени неимуществени вреди посочени в исковата молба, подлежащи пряко на обезвреда от страна на ответника.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва настъпването на застрахователно събитие с параметри посочени в исковата молба, както и наличието на осъществено противоправно деяние от страна на водача- Н. В.. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като М. Ц. е пътувал без предпазен колан. При условията на евентуалност, обосновава възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, който съзнателно е пътувал с водач, за който знае да е повлиян от алкохол или наркотично вещество. При основателност на исковата претенция оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен и причинените увреждания.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Третото
лице Помагач-Н.П. В. не излага становище по основателността на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 06,06,2015год. е видно, че е реализирано ПТП с участието на МПС, с марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег.№ ********, на път ІІ-13, км.34 до язовир с.Д.. На мястото на огледа е констатиран труп на мъж -М.И.Ц..
Ответникът е заявил становище, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период./ Прието за безспорно обстоятелство по реда на чл.146 от ГПК с определение от 12,12,2016год. /
Видно от удостоверение за наследници №642/11,06,2015год. на Община Б. -Враца ищците И. М.И. и Й. М. И. се легитимират като законни правоприемници на починалото лице -негови низходящи.
От удостоверение за раждане от 20,07,2001год., издадено от О.В. се установява И. М. Ц. да е баща на М.И.Ц..
От изслушаната САТЕ се установява механизмът
на настъпване на процесното ПТП, а именно: Реализирано е на км. 34+000 на Път II -13
между с. Д. и с. Б.. Път II -13 се състои от едно платно с обща широчина 7,2
м., и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието
с добра видимост. Процесният
лек автомобил „Мицубиши” се е движел по Път II 13 в дясната пътна лента, със
скорост на движение 118 км/ч. В района на км. 34000 по неизвестни
причини, водачът на процесния автомобил е навлязъл в пътната лента за насрещно
движение. В следващия момент водачът е отклонил автомобила в дясно и е
задействал спирачната система на автомобила аварийно. Автомобилът преминавайки
през дясната пътна лента, е напуснал платното за движение в дясно, след което се
е завъртял на дясно, преобърнал се няколко пъти странично през таван и се е установил
в тревна площ в дясно на пътя. Преди да се е установил автомобила, пътника на
предна дясна седалка е изпаднал от него и се е установил на терена. В конкретния случай, ако пострадалия е бил с поставен
предпазен колан, тялото му би се задържало върху седалката на която е седял. В
този случай той няма да се движи свободно в обема на купето, когато автомобила
се е преобръщал и няма да понесе силни удари или изпадане от автомобила.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП починалия е получил следните травматични увреждания:
-гръдна травма -счупване на всички ребра в дясно по две
линии-предна подмишнична и в близост до гръбначния стълб, счупване на дясна ключица и на гръдната
кост; белодробна контузия с разкъсвания на десния бял дроб и кръвоизлив в дясна
гръдна кухина. Счупване на лява бедрена кост; разкъсно-контузна рана на дясна
предмишница; охлузвания на лицето; охлузвания на горен десен крайник и двата
долни; драскотини на лицето, гръден кош и поясно; кръвонасядане на гръдния кош;
охлузвания на коремната стена; драскотини на двете подбедрици. Кръвонасядания
на коремната стена и двете бедра, лекостепенна хипертрофия на миокарда; мозъчен
оток с вклиняване; Основата причина за смъртта
на лицето е тежка гръдна травма довела до остра дихателна
недостатъчност. Механизма
на причиняване на тези травматични увреди е вътреавтомобилна травма с изпадане
на тялото от автомобила и е в причинно- следствена връзка установения механизъм
на ПТП. С оглед констатираните увреждания се обосновава извод пострадалия да не е бил с поставен предпазен колан. Не са
констатирани коланни травми. Използването на обезопасителен колан не би
позволило хаотично движение на тялото в купето на автомобила и се очаква намаляване на тежестта и броя на
увредите.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.А.М. и В.П., от които се установяват отношенията на ищците с пострадалия.
Изслушано е заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че И.М.А. е преживял остра реакция на стрес, продължила няколко дни при узнаване за смъртта на М.И.Ц.. Настъпили са вегетативни разстройства, афективни и поведенчески промени, представляващи протрахирана реакция на траур. Персистират последици в психологичен план-поС.но чувство за тъга, празнота , примиреност пред обстоятелствата, песимистична нагласа, ситуативна емоционална лабилност, които се очаква с времето да намалеят.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1
от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. От водача
на МПС, с марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“, с рег.№ ********, е осъществено противоправно деяние-нарушение на
правилата за движение по пътищата и по-специално нормата на чл.20, ал. (1) и ал.2 от ЗДВП/ ред. Към
датата на събитието/, съгласно които норми водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. При избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От
заключението на изслушаната САТЕ се установи и нарушение на чл.21 от ЗДВП, тъй
като скоростта на движение на МПС е била 118км.ч., вместо разрешената за
съответния пътен участък 90км.ч. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е
необорена.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците, в качеството на низходящи и възходящи на починалия са активно материално- правно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на М.И.Ц.. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица- деца на починалия се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от Й. М.И. и И.М.И. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 170,000.00лв. за Й.И. и 140000,00лв. за И.И.. При определяне на същите, съдът съобрази родствената връзка между ищците и пострадалия/родител -деца/, възрастта на ищците/3год. и 10год. / и починалия /29год./ към датата на ПТП, съществувалите преди инцидента близки отношения между тях, обстоятелството, че между починалия и децата е имало близка духовна връзка, прекарвали са време заедно, разчитали са на помощта на баща си финансово и емоционално, че изключително тежко приели загубата на баща си, настъпилата промяна в поведението им след смъртта на М. Ц., фактът, че са лишени от подкрепата на баща си, от опора и напътствие през предстоящия им житейски път по причина настъпилия неочаквани нелеп инцидент. Обстоятелството, обосноваващо по-високо обезщетение за Й.И., съдът намира да е фактът, че малолетното дете ще бъде лишено от възможността въобще да опознае биологичния си родител, поради загубата му в цитираната крехка възраст, както и установеното от свидетелските показания, че детето е загубило и другия си родител, а именно майка му, починала преди процесния инцидент. Загубата и на двамата родители, макар и при различни обстоятелства сочи на повишен риск от възможността за правилно когнитивно съзряване, съЗ.аване на устойчива ценностна система и светоусещане, което при дете до навършване на седемгодишна възраст е изключително важно. По отношение на ищеца И.И., съдът съобрази фактът, че последния и преди смъртта на М. Ц. е живял със своята майка в отделно домакинство, но въпреки това в много добри отношения с биологичния си баща.
На увреденото
лице И.М.А. се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени и продължаващи
към момента болки и страдания от загубата на родния му син, което видно и от заключението на съдебно психологическата
експертиза е тежка психотравма, довела до трайни промени в живота на ищеца. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 120 000.00лв. При определяне на същите съдът
съобрази възрастта на ищеца,
конкретните обстоятелства около произшествието-внезапен и неочакван инцидент,
вида, степента, продължителността и характера на претърпените от родителя психически
страдания, фактът, че приживе с починалия са били в много добри отношения,
макар и ищецът А. да е работил в чужбина.
За определяне размера на обезщетенията съдът
съобрази икономическата обстановка в страната към датата на деянието и
съдебната практика приложима за сходни случаи.
За основателно, съдът намира релевираното възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на чл.137а от ЗДВП.
Установи се пострадалия да е пътувал без поставен предпазен колан. Не се
ангажира доказателства за наличие на изключението на чл.137а, ал.2 от З.ВП. На
следващо място и съобразявайки тълкуването дадено с Р.67/15,05,2014год., по
т.д. №1873/Т.К, І ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно
което дори да се приеме за установено нарушение от страна пострадалия на
правилата за движение, то същото следва да бъде в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, настоящия състав намира с оглед заключението на вещите
лица, че неизползването на предпазен
колан от страна на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпилия летален
изход. Този извод се обоснова от становището на вещите лица, че ползването на
обезопасителен колан не би позволило на тялото да изпадне от автомобила,
съответно да получи констатираните телесни увреди.
Неоснователно е и релевираното
възражение за съпричиняване поради предприето от страна на пострадалия пътуване
с водач, за който знае да е повлиян от алкохол или друго упойващо вещество.
Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Така
установеното възражение за съпричиняване настоящия състав определя на 20%,
което следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение. Ето
защо за И.И. исковата претенция следва да бъде уважена в размер на 96000лв., на
Й. М.И.-136000лв., а на И.М.И.-112000лв.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗ.,
поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата
е дължима от датата на деликта -06,06,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общо размер на 13760,00лв. държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 373,35лв. от общо 655,00лв., от които 650,00лв.-в.л. и 5,00лв.-СУ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 84,00лв. от общо 200,00лв. -в.л. Съдът не присъжда адв.хонорар за процесуално представителство на ответника, тъй като макар и при заявено искане за присъждане на адв.възнаграждение, до приключване на съдебните прения по делото от ответника не са представени доказателства за извършен разход в този смисъл. По делото е представен списък по чл.80 от ГПК с молба вх.№160210/12,12,2016год., с приложен към същата договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършено плащане в размер на 60000,00лв. При служебна проверка на делото, съдът констатира молбата да е депозирана по делото след приключване на съдебното заседание в 11,20часа, а именно в 11,36часа, поради което и с оглед тълкуването дадено с т.11 от ТР №6/06,11,2013год. на ОСГТК не следва да бъде кредитирана, с оглед нарушаване принципа за равенство на страните в процеса.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.С.Ч. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 10562,10лв. от общия размер-18530,00лв. С оглед представените доказателства за регистрация по ЗДДС върху същия се начислява ДДС в размер на 20% или общо 12674,52лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.М.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗ. сумата от 96000,00лв. (деветдесет и шест хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.06.2015г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия М.И.Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 96000,00лв. до пълния предявен размер от 200 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й. М.И., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител И.М.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗ. сумата от 136000,00лв. (сто тридесет и шест хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.06.2015г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия М.И.Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 136000,00лв. до пълния предявен размер от 200 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И. М.И., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител Д.П. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 112000,00лв. (сто и дванадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.06.2015г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия М.И.Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 112000,00лв. до пълния предявен размер от 200 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 13760,00лв./тринадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева / – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.М.А., Й.М.И., действащ чрез законен представител И.М.А. и И.М. И., действащ чрез законен представител Д.П. Ц. на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 373,35лв./триста седемдесет и три лева и 0,35ст./-разноски.
ОСЪЖДА ЗД„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Стоян Стефанов Ч., САК, с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 12674,52лв./дванадесет хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и 0,52ст./– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.М.А., Й.М.И., действащ чрез законен представител И.М.А. и И.М. И., действащ чрез законен представител Д.П. Ц. да заплатят на ЗД„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 84,00лв./осемдесет и четири лева/-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на ТЛП –Н.П. В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: