Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Велико Търново, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ТОНЕВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
при
участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно
НАХД № 10079/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът – Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, чрез ***П.
и ***К., обжалва Решение № 78 от 24.01.2020 г. по НАХД № 1362/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно
постановление № 50 от 12.07.2019 г., издадено от директора на Национално тол
управление – специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.Д.Б., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (в редакцията,
действаща към 18.02.2019 г.) е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лева.
В касационната жалба се прави
оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърди
се, че въззивният съд неправилно е приел, че чрез закупуване на
винетна такса след извършване и установяване на нарушението и връчване на АУАН,
се счита за изпълнен съставът на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и
нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност. Според
касатора такова тълкуване е некоректно, защото освобождаването от
административнонаказателна отговорност е налице при заплащане на компенсаторна
такса в 14-дневен срок от връчване на АУАН, а не на винетна такса, както е в
случая. От съда се иска да отмени решението на Районен съд – Велико Търново. В съдебно
заседание, касаторът – редовно призован, поддържа жалбата по изложените в нея
аргументи. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Г.Д.Б. ***, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага
решението да бъде отменено, а НП – изменено, като се приложи последвалия по –
благоприятен закон.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
Предмет на настоящото производство
е Решение № 78 от 24.01.2020 г. по НАХД № 1362/2019 г. по описа на Районен съд
– Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 50 от
12.07.2019 г., издадено от директора на Национално тол управление –
специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.Д.Б., ЕГН
********** ***, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (в редакцията,
действаща към 18.02.2019 г.) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 3 000 лева.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства е установена
следната фактическа обстановка. На 18.02.2019 година в 11:30 часа в община
Велико Търново, на ПП І-5, км 101, от гр. Русе в посока към гр. Велико Търново,
Г.Б. управлявал специален автомобил „МАН 14,232“ – категория N3 (над 3 тона), с регистрационен номер *** , движейки се
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, дължима според категорията на пътното превозно
средство. АУАН Серия Д № 501851/18.02.2019 г. е съставен от служители на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново и връчен на място. Подписан е без
възражения, каквито не са постъпили и в законовия тридневен срок. На 18.02.2019
г., след съставяне на АУАН, е заплатена месечна винетна такса за съответната на
превозното средство категория – К1 (над 12 тона) от Тарифата за таксите, които
се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ в размер на 134 лв. Въз основа на
АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд е формирал
извод за незаконосъобразност на НП. Решаващият състав се е позовал
на нормата на чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП, според която нарушителят се освобождава
от административнонаказателна отговорност, ако заплати таксата по чл. 10, ал. 2
от ЗП при извършване на проверката или в срок от 14 дни след връчването на
АУАН. В решението е посочено, че таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП е заплатена още
в деня на съставяне на АУАН и сумата е постъпила по сметката на Агенция „Пътна
инфраструктура“. По тези съображения въззивният съд е приел, че Б. е освободен
от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение и не са били
налице основания за издаване на НП.
Настоящият
състав намира, че решението е неправилно. Касационната
жалба с оплакванията, формулирани в нея, е основателна.
Въпреки
вярно установените факти, решението на районния съд е постановено в нарушение
на закона. Допуснато е смесване на различни видове такси – на компенсаторната
такса по чл. 10, ал. 2 от ЗДвП и на винетната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП в относимата редакция към ДВ, бр. 101 от 2015 година. Нормата на чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП изисква заплащането на винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство за движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Към процесния момент неплащането на винетната
такса е нарушение, попадащо под санкцията на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в
редакцията към ДВ, бр. 39 от 2011 г., според която водач на пътно превозно
средство с технически допустима максимална маса 12 или повече тона (каквото е
процесното пътно средство) се наказва с глоба 3 000 лева. С разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 от ЗП през 2017 година е въведена компенсаторна такса, която е
различна от винетната такава. Със заплащането на компенсаторната такса водачът
на пътно превозно средство, за което не е заплатена винетна такса, се
освобождава от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Тоест заплащането на компенсаторната такса не освобождава от заплащането на
винетна такса, единствено опрощава санкцията за констатираното вече нарушение. Размерите
на компенсаторните такси са регламентирани в чл. 27 от Тарифата за таксите,
които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, като за процесното МПС
компенсаторната такса е в размер на 175 лв.
В
настоящия случай е установено нарушение – управление на ППС над 12 тона с неплатена
винетна такса, за което е съставен АУАН. В същия ден, след съставянето на акта,
е последвало заплащане на месечна винетна такса за превозното средство, а не на
компенсаторна такава за установеното нарушение. По този начин за следващия
месец е обезпечена възможността за движение на пътното превозно средство по
пътища от платената мрежа, но водачът не е освободен от
административнонаказателната отговорност за вече констатираното нарушение,
поради което законосъобразно му е съставено наказателно постановление след
изтичане на 14-дневния срок за плащане на компенсаторната такса. Като е отменил
наказателното постановление районният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Решението следва да бъде отменено, но предвид липсата на съдопроизводствени
нарушения и при правилно изяснената фактическа обстановка, наказателното
постановление вместо на потвърждаване подлежи на изменение по следните
съображения:
Към момента на извършване на нарушението – 18.02.2019 г., съответно
съставянето на АУАН, както и към момента на издаване на НП – 12.07.2019 г., е
действала разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП в редакцията към ДВ, бр.
39 от 2011 г., която предвижда, че при управление на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както
и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от ЗП с 2 (две) и
повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или
повече тона, водачът на ППС се наказва с глоба в размер на 3 000 лева. С
изменението на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в сила от 16.08.2019 г. за управление на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, е
предвидена глоба в размер на 300 лв. Същевременно с нормативните изменения в
ЗДвП и ЗП в сила от 16.08.2019 г. винетната такса се заплаща за конкретни пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на
3,5 тона – чл. 10а, ал. 7 от ЗП. За пътни превозни средства от вида на процесното,
с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, съгласно чл. 10б, ал.
3 от ЗП се заплаща тол такса. В тази връзка в ЗДвП е създадена нова разпоредба
– чл. 179, ал. 3а (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), според
която водач на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП
(над 3,5 тона), за което не е платена тол такса, се наказва с глоба в размер 1 800
лева. От изложеното следва, че към момента правният режим за дължимите такси за
ползването на пътната инфраструктура от превозни средства с маса над 3,5 тона е
променен изцяло, и за тях се дължи не винетна, а тол такса. В същността си и
винетната и тол таксата се плащат за преминаване по платената пътна мрежа, като
разграничителните критерии са категориите на пътни превозни средства, времето и
изминато разстояние. Съответно променени съобразно категорията на превозното
средство и вида на дължимата такса са и наказанията за неплащането им. За
нарушение от процесния вид, извършено от превозно средство с маса над 12 тона
при стария режим водачът е следвало да бъде санкциониран с глоба от 3 000 лева,
а при сега действащия глобата възлиза на 1 800 лева. Налице е хипотезата
на по-благоприятния закон до влизане в сила на наказателното постановление и приложение
в случая намира разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Поради
това наказателното постановление следва да бъде изменено, като на основание чл.
3, ал. 2 от ЗАНН се намалиа размера на наложеното наказание „глоба“ от 3 000
лева на 1 800 лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 105
от 2018 г.).
При този изход на делото и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е основателна претенцията на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Г.Д.Б. следва да бъде осъден да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в размер на 100 лв., определена
по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съразмерно на потвърдената част от НП и представляваща
разноските по делото.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 78 от 24.01.2020 г. по НАХД № 1362/2019
г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 50 от 12.07.2019
г., издадено от директора на Национално тол управление, Специализирано звено
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.Д.Б., ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 39
от 2011 г.) е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лева,
като на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН намалява размера на наложеното наказание
„глоба“ от 3 000 лева на 1 800 лева (хиляда и осемстотин лева), на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 105 от 2018 г.).
ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3 сума в размер на 100 лева (сто лева),
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.