Р Е Ш Е Н И Е
№ 686 / 12.11.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното
от съдия Видев административно дело № 394 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Т.Т.К.,
с която е предявен иск за неимуществени вреди отнасящ се за периода 16.02.2016
г. до 31.05.2018 г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с цена
на иска равностойността на 250 000 евро, като твърденията са, че не се обръща
внимание на заболяванията му и че диетата, на която е поставен още повече
влошава това здравословно състояние, както и че живее в пренаселена килия и че
няколко пъти му са налагани наказания в отговор на молбата му за кумулация.
Ищецът поддържа жалбата си лично, както и
чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания оспорва исковата молба.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Счита, че твърденията в исковата молба не са доказани и липсва причинна връзка.
Предявеният иск е
допустим само за част от процесния период:
С решение № 89/22.2.2018
г., постановено по адм.д. № 774, по описа на Административен съд – Пазарджик,
съдът е разгледал иск на настоящия ищец Т.Т.К. също
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с идентични на настоящите
оплаквания: пренаселеност и лоши битови условия, както и неадекватно лечение на
заболяванията му. Началната дата от исковия период по посоченото дело е била
18.02.2016 г. В исковата молба и в съдебното решение не е посочена крайната
дата на исковия период, но доколкото в исковата молба се говори се прави
претенция за лихви „до окончателното изплащане на сумата“, а в съдебното
решение се посочва за настаняване на ищеца в спално помещение № 909 – „до
настоящия момент, то следва да се приеме, че съдът се е прознесъл по искова
претенция на ищеца, отнасяща се за периода: от
18.02.2016 г. до 22.2.2018 г. (датата на постановяване на съдебното
решение). Решение № 89/22.2.2018 г., постановено по адм.д. № 774, по описа на
Административен съд – Пазарджик е обжалвано пред ВАС, следователно делото е
висящо.
При това положение
настоящата искова молба е недопустима за периода 18.02.2016 г. до 22.2.2018 г., на
основание чл. 159, т. 7 от АПК, тъй като за посочения период има образувано
друго (предходно) дело пред същия Административен съд – Пазарджик, между същите
страни и на същото основание. Исковата молба е недопустима и по отношение
на датата 16.02.2016 г., на която съгласно представената справка той още не е
бил постъпил в затвора.
Допустима е
исковата претенция по отношение на следните периоди:
За датата
17.02.2016 г., на която дата ищецът е постъпил в Затвор Пазарджик, видно от
приложената служебна справка и за периода от 23.02.2018 г. до 31.05.2018 г.
Видно от
посочената справка, издадена от началника на Затвор и имаща характер на писмено
доказателство по делото е, че на датата на постъпването си в затвора 17.02.2016
г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 206, с площ 13,5 кв.м., в което
има 2 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м., като в килията е
имало общо 4 човека. Следователно, като се изключат трите двойни легла (площта,
на които не може да се използва за друго освен за сън или почивка в легнало
положение), то останалата площ на килията (дори без изключване на масата и
останалите мебели) е била 9,51. Тоест жизнената площ на жалбоподателя на датата
17.02.2016 г. е била 2,38 кв.м.
В периода от
22.02.2018 г. до 31.05.2018 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 702,
с площ 51,72 кв.м., в което има 10 броя двойни легла (едно над друго) с площ
1,33 кв.м., като в килията е имало 19 или 20 човека. Следователно, като се
изключат десетте двойни легла (площта, на които не може да се използва за друго
освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията
(дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 38,42 кв.м. В
продължение на 37 дни от периода в килията са били настанени общо 20 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя на през тези дни е била 1,92 кв.м. В продължение на два месеца от
периода в килията са били настанени общо 19 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя на през тези дни е била
2,02 кв.м.
Следователно през два
месеца от пребиваването на ищеца в килии той е разполагал с под 2 кв.м. чиста
жилищна площ, а в продължение на месец и 8 дни, той е разполагал с малко над 2
кв.м. такава. Това е значително под международните стандарти, който са 4 кв.м.
Налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства, както се установява от справката и от показанията
на разпитания свидетел:
Килията е била стара
неремонтирана. В нея е имало мухъл, влага, много дървеници и хлебарки. Не е
имало резултат от пръскането срещу вредители. От тоалетната е миришело в
килията
Всички посочени по горе
установени обстоятелства сочат, че в процесния период от 3 месеца и 8 дни
ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на множество неблагоприятни
фактори, които несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите
ограничения на задържаните лица и представляват нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
Следва да се отбележи,
че процесният допустим период, в който ищецът е престоял в затвора – малко над 3
месеца – не е значителен, но все пак е достатъчен да се отрази в значителна
степен на неговата психика и съответно – да се приеме, че през него той е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По отношение на размера
на обезщетението следва отново да се има предвид най-вече периодът, прекаран от
ищеца в посочените по-горе изключително неблагоприятни за човешкото достойнство
условия. Този период не е значителен – само три месеца и 8 дни. При това
положение съдът счита, че обезщетение в размер на 300 лв. представлява
адекватно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Въпреки множеството
събрани доказателства по делото не се установи неадекватно лечение на
заболяванията на ищеца. Напротив, на същия са правени множество прегледи,
изпращан е за изследвания, поставен е на подходяща за заболяванията му диета.
Ищецът е лекуван с грижа и компетентност от медицинските лица, работещи в
Затвор Пазарджик.
Не се доказаха и
твърденията на ищеца към него да има специално неблагоприятно отношение,
затова, че е подавал молби за кумулация на наказанието му.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” да заплати на Т.Т.К. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300 лв. /триста лева/, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик на датата 17.02.2016 г. и в периода от 23.02.2018
г. до 31.05.2018 г.
Отхвърля до размера на равностойността
на 250 000 евро над уважения размер 300 лв., предявения от Т.Т.К. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на
неимуществени вреди в размер на 250 000 евро, причинени му от
незаконосъобразните бездействия и действия на служителите на Затвор –
Пазарджик, осъществени по отношение на Т.Т.К. на датата 17.02.2016 г. и в периода от 23.02.2018 г. до
31.05.2018 г.
Оставя без разглеждане исковата молба на Т.Т.К. в частта ѝ,
с която е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на равностойността
на 250 000 евро против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, причинени му в
резултат на условията, при които е бил поставен в Затвор – Пазарджик, по
отношение на претендирания период, подлежащ на обезщетение - датата
16.02.2016 г. и периода от 18.02.2016
г. до 22.2.2018 г. и прекратява делото в тази му част.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: