Р Е Ш Е Н И
Е №261187
гр. Пловдив, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15550 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
С искова молба ищецът К.И.Ч. е предявила срещу „ОТП
Факторинг“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 700 лева,
представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски по изп.д. № ***/**** г. по описа на ЧСИ ****, рег. № ****, с
район на действие – Окръжен съд ***, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата – иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се излагат съображения, че ответникът
е образувал изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ ****, рег. № ****, с район на
действие – Окръжен съд ****, срещу ищцата въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 9904/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, за сумата в
общ размер от 20 686,60 лева, от които 18 796.74 лева – главница,
1493,16 лева – договорна лихва за периода 15.12.2011 г. – 26.06.2012 г., и
396,70 лева – обезщетение за забава за периода 15.12.2011 г. – 26.06.2012 г.,
ведно със законната лихва от 26.06.2012 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Посоченият изпълнителен лист бил издаден въз основа на
разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч. гр.д. № 9904/2012 г. по
описа на Районен съд Пловдив. Срещу постановеното разпореждане ищцата
депозирала частна жалба, въз онова на която било образувано ч. гр. д. №
1442/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С постановено по посоченото дело
Определение № 1461/14.06.2018 г., било отменено разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед № ***/**** г., издадена по ч. гр. д. №
9904/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, а издаденият изпълнителен лист
бил обезсилен. Поради изложеното ищцата в качеството и на длъжник по
изпълнителното дело депозирала молба за прекратяване на същото. В изпълнителното
производство ищцата извършила разноски в размер на 700 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Според същата, последните съставляват имуществени
вреди, причинени вследствие на виновно поведение от страна на служителите при
ответното дружество.
Поради изложеното предявява исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова
молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с който се взима становище за
неоснователност на исковата претенция. Излагат се доводи, че на **** г. бил
сключен договор за кредит за текущо потребление между „***“ ЕАД в качеството на
кредитор, и П. А. К. – кредитополучател, за сумата в размер на 20 000
лева. По посочения договор за кредит ищцата се задължила в качеството на поръчител.
На **** г. в полза на „***“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист срещу ищцата. По
силата на договор за продажба на вземания от *** г., сключен между „***“ ЕАД и
ответника било прехвърлено вземането на П. К., ведно с всички обезпечения към
него. Ответникът бил частен правоприемник на „****“ ЕАД и като такъв се ползвал
от издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Поради тази причина и
същият образувал изп.д. № **/*** г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд ***. От правна страна се излагат съображения, че при
образуване на изпълнителното производство ответникът е действал правомерно,
доколкото е разполагал с изпълнително основание – заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Към датата на образуване на изпълнителното дело,
изпълняемото право съществувало. Едва впоследствие с Определението от
14.06.2017 г. било отменено разпореждането за незабавно изпълнение,
обективирано в заповедта за изпълнение, и бил обезсилен изпълнителния лист.
Поради изложеното се излагат доводи, че образуването на изпълнителното дело
преди да има постановено влязло в сила определение, с което да е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение, не съставлява противоправно поведение на
кредитора, респ. изпълнителното дело не е образувано без основание. Посочва се,
че от страна на ответното дружество е налице добросъвестно поведение. Възразява
се, че не се установява вреда, причинена на ищеца, доколкото е договорено
възнаграждение в размер, по-висок от минималния установено в Наредба №
1/09.07.2004 г. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са
настъпили вреди, то се възразява, че същите възлизат на 50 лева.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № ***/*** г. и Изпълнителен лист № **/*** г.,
издадено по ч. гр. д. № 9904/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.7/, се
установява, че е разпоредено ищцата К.И.Ч. в качеството й на поръчител, заедно
с П. А. К. в качеството й на кредитополучател и М. Б. Б. в качеството му на
поръчител, да заплатят солидарно на „****“ ЕАД сумата в размер на
18 796,74 лева, съставляваща главница по Договор за кредит № ****, сумата
от 1493,16 лева, съставляваща редовна лихва, дължима за периода 15.12.2011 г. –
26.06.2012 г., сумата от 396,70 лева – санкционна лихва за периода 15.12.2011
г. – 26.06.2012 г., ведно със законната лихва от 26.06.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 413,73 лева разноски за държавна такса и
656,87 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От приложения препис от изпълнително
дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ ***, рег. № **** с район на действие –
Окръжен съд ***, се установява, че въз основа на издадените Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист ответникът „ОТП Факторинг“ в
качеството му на цесионер, на когото е прехвърлено вземането от цедента „***“
АД е депозирало на *** г. молба за образуване на изпълнително дело /л.63/ срещу
ищцата в качеството й на поръчител и П.
А. К. в качеството й на кредитополучател и М. Б. Б. в качеството му на
поръчител.
От приложените към изпълнителното дело
молба от **** г. /л.159/, пълномощно /л.160/ и договор за правна помощ и
съдействие /л.161/, се установява, че в хода на същото ищцата се е
представлявала от адвокат Т.В., като за оказаната правна защита и съдействие
същата е заплатила сумата в размер на 700 лева.
Видно от приложените по делото преписи
от Определение № 1461/14.06.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1442/2017 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив /л.9-10, л.183-185/, в сила от 14.06.2017 г., е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № ***/*** г. издадена по ч. гр. д. № 9904/2012 г. по
описа на Районен съд Пловдив, и издадения изпълнителен лист е обезсилен.
Поради изложеното, по образуваното
изпълнително дело, от процесуалния представител на ищцата е постъпила молба от ***
г. /л.186/ за прекратяване на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК.
С постановление за прекратяване на
изпълнителното производство по изп. дело № **/*** г. по описа на ЧСИ ****, рег.
№ ***, с район на действие – Окръжен съд от *** г., в сила от **** г. /л.191/,
е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК.
При
така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на
спора:
В
настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени от
ищеца разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1,
т.1 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се
прекрати съгласно чл.433 от ГПК. От посочената разпоредба следва, че в случаите
на прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на
изпълнителния лист на основание чл.433, ал.1,
т.3 от ГПК,
както е в настоящия случай, то разноските по изпълнението, включително
заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение, следва да бъдат за сметка на
взискателя. В ГПК обаче
не е предвиден процесуален механизъм за реализиране на това право на длъжника
по висящото изпълнително производство, тъй като съдебният изпълнител не е
овластен да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като
осъди взискателя да му ги заплати. Подобна възможност не може да бъде изведена
от разпоредбата на чл.81 от ГПК,
според която с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски, тъй като актът на съдебният изпълнител,
с който той би присъдил разноски в полза на длъжника не съставлява изпълнително
основание по чл.404 от ГПК и
не подлежи на принудително изпълнение. Същият не може да бъде изпълнен и в
рамките на образуваното изпълнително производство чрез събиране на присъдената
сума, тъй като осъденото с него лице има качеството на взискател, а не на
длъжник по същото. Предвид горното следва да се приеме, че единствената
възможност за длъжника, който е направил разноски по прекратеното изпълнително
производство, да получи възстановяване на същите, е чрез снабдяването му с
изпълнителен лист против кредитора посредством предявяване на претенцията му по
общия ред на заповедното или исковото производство./така Решение № 1328 от 24.10.2016 г. по гр. д.
№ 1840 / 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение
№ 837 от 18.08.2020 г. по в. гр. д. № 1672/2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив и Определение № 3402 от 08.07.2015 г. по гр. д. №
1729/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив/. Според настоящия съдебен състав
заплатено адвокатско възнаграждение от длъжника по изпълнителното дело при
неговото прекратяване може да бъде претендирано в общия исков процес под
формата на непозволено увреждане, в която насока и предявеният иск е с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Фактическият състав на тази деликтна отговорност
изисква да се установи наличието на следните предпоставки- виновно и
противоправно поведение, от което са причинени вреди; същите да са причинени от
лице, на което е възложена конкретна работа, като вредите да са предизвикани
при или по повод изпълнението на тази работа.
Няма спор в случая, че ответникът в качеството му на
правопремник на кредиторът по изпълнителния лист е образувал изпълнително дело
срещу длъжника. Само по себе си образуването на едно изпълнително дело с цел
защита на правата на правоприемника на кредитора не представлява противоправно
действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права, каквато тук не е
имало към момента на представяне на изпълнителен лист за принудително събиране,
нито пък този на конституирането на новия взискател. От значение е само, че
молбата за образуване е подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който
е натоварен по силата на изпълняваната от него функция при ответника да го
представлява и в изпълнителни дела. В този смисъл е налице възлагане на работа
по чл. 49 от ГПК от законния представител на дружеството и оттук- възложителят
носи гаранционно- обезпечителна отговорност при виновно и противоправно
поведение на своите служители. Именно това следва да бъде проверено по делото-
дали има такова поведение, от което да са настъпили вреди за длъжника, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от влязлото в сила определение, с което е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителният
лист и постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, последно е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК – поради обстоятелството, че
изпълнителният лист е бил обезсилен. Именно обстоятелството, че изпълнителното
производство е било образувано при липса на предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, се явява
противправното поведение на служителя на ответника. Действително, към момента
на образуване на изпълнителното производство, правоприемника на кредитора е
разполагал с изпълнителен лист, който е удостоверявал изпълняемо право, но
доколкото разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, респ.
изпълнителният лист е обезсилен, то изпълняемото право е отпаднало с обратно
сила, което е обусловило и прекратяване на изпълнителното производство. В тази
връзка не се споделят възраженията на ответника за липса на противоправно
поведение на негов служител, което да е причинило вреди. С депозиране на
молбата за образуване на изпълнителното производство от служител на ответника,
последният е дал повод за образуване на изпълнителното производство, което в
последствие е било прекратено, поради което същият следва на основание чл. 79,
ал.1, т.1 ГПК да понесе разноските в производството.
Досежно възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на длъжника в изпълнителното производство,
съдът намира, че същото следва да бъде разгледано в настоящото производство,
доколкото е могло да бъде направено за първи път именно с отговора на исковата
молба. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от
ГПК
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна може да присъди по- нисък размер на разноските в тази част,
но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. В случая процесното изпълнително дело спрямо ищеца не
се отличава с особена правна или фактическа сложност, а и същото е прекратено
много скоро след сключване на договора за правна помощ и заплащането на
адвокатското възнаграждение, поради което съдът намира, че следва дължимото
адвокатско възнаграждение да бъде определено съобразно предвидения минимален
размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно чл. 10, т.2 от Наредбата /ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./: за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2. В случая изпълнителното производство е
образувано за удовлетворяване на парично вземане на кредитора в размер на
21 757,18 лева, включващи главница, лихва и разноски съобразно издадения
изпълнителен лист от ***** г. Изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредбата, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата в размер на 1182,76
лева, или половината от него, дължащата се в изпълнителното производство – на
сумата в размер на 591,38 лева. До посочения размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над посочената сума до
пълния претендиран размер от 700 лева, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК имат и двете страни.
От ищеца са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Съобразно уважената част от иска, в полза
на ищцата следва да бъде присъдена сумата в размер на 295,69 лева.
Ответното дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на
100 лв. Съразмерно отхвърлената част от предявения иск, в полза на ответника
следва да се присъди сумата в размер на 15,52 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Ч., ЕГН: **********, сумата в размер на 591,38
лева, представляваща претърпени от К.И.Ч. имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски по изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, с
район на действие – Окръжен съд ****, образувано по молба на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД и прекратено с постановление, влязло в сила на **** г. на
основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата в размер на 591,38 лева до пълния
претендиран размер от 700 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 ГПК ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Ч., ЕГН: **********,
сумата в размер на 295,69 лева, представляваща разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК К.И.Ч., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата
в размер на 15,52 лева, представляваща разноски в настоящото производство
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН