о п р
е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 22.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в закритото заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря
в
присъствието на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д.
N 777 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С
разпореждане № 7911 от 11.09.2020 г. по ч.гр.дело № ***/2020 г. Плевенският
районен съд е отказал на основание чл. 411 ал. 3 от ГПК издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „***” ЕАД, ЕИК ***, гр. С. против длъжника Г.Х.Т. с посочени
ЕГН и адрес за следните парични вземания на заявителя: сумата от 52,47 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение от 17.01.2018 г. към договор от
17.02.2015 г. за ползване на мобилен номер *** и за сумата от 62,46 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 17.01.2018 г. за ползване на
мобилен номер *** поради неоснователност на заявлението. Със същото
разпореждане на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК Плевенският районен съд е
указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск против длъжника относно
вземанията по заявлението в отказаната му част в едномесечен срок връчване на
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса по иска.
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 23.09.2020 г. чрез адвокат В.Г..
В постъпилата въззивна частна
жалба жалбоподателят чрез пълномощника си адвокат В.Г. от САК иска от ПОС да
отмени разпореждане № 7911 от 11.09.2020 г. по ч.гр.дело № ***/2020
г. на Плевенския районен съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Частният жалбоподател
твърди, че неправилно и без да съобрази представените по делото писмени
доказателства районният съд е приел, че претендираната неустойка касае
дължимите месечни абонаментни такси до изтичане срока на договора без да
съобрази, че изрично в т. 12 от заявлението е посочено, че се претендира
неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси по всеки от договорите
съгласно т. VІ -4 от договорите за мобилни услуги, като изложените от ПлРС
правни изводи не кореспондират с клаузите на представените по делото договори
за мобилни услуги, тъй като в договорите липсва уговаряне на наустойка в размер
на стандартните месечни абонаментни вноски за съответния абонаментен план до
края на срока на договора, както е приел ПлРС. В заключение се иска от
въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което
да разпореди издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението по
чл. 410 от ГПК парични суми за неустойки, ведно с произтичащите от закона
правни последици.
Окръжният съд, като прецени доводите
в частната жалба и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба се явява подадена в
срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от
обжалване на атакуваното разпореждане, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови атакуваното разпореждане, с което отхвърля частично заявлението по
чл. 410 от ГПК, Плевенският районен съд е приел, че вземанията на заявителя в
размер на 52,47 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 17.01.2018 г. към
договор от 17.02.2015 г. за ползване на мобилен номер *** и в размер на сумата
от 62,46 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 17.01.2018 г. за
ползване на мобилен номер *** се основават на нищожни и неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, за наличието на които съдът е длъжен да следи
служебно в заповедното производство при условията на чл. 411 ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че клаузата, на
които се основава неустойката е уговорена между страните в противоречие с
добрите нрави, поради което е нищожна при условията на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Съдът е приел, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, а
размера на неустойката надвишава в пъти индидуално уговерената преференциална
цена на услугата доколкото е уговорена на база на стандартната цена на
услугата, излиза извън присъщите на неустойката функции и води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, което нарушава принципа на справедливостта.
Наред с това районният съд е приел, че клаузата е неравноправна, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
От т. 12 на заявлението се установява, че заявителят
претендира:
сумата от 52,47 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение от 17.01.2018 г. към договор от
17.02.2015 г. за ползване на мобилен номер ***, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, част от дължимата сума в
общ размер от 149,18 лв. като
неустойка по договора, останалата част от която касае предоставено за ползване
мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена.
сумата
от 62,46 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 17.01.2018 г. за
ползване на мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, част от дължимата сума в общ
размер от 175,64 лв. като неустойка
по договора, останалата част от която касае предоставено за ползване мобилно
устройство с отстъпка от стандартната цена.
В заявлението са цитирани клаузите на т. 11 на договора, т. т. VІ -4 от допълнителното
споразумение, на основание която е начислена
неустойката.
Със заявлението са представени значителен брой писмени
доказателства, касаещи отношенията между страните за периода 2010 г. – 2018 г.,
голямата част от които са ирелевантни към предмета на спора и затрудняват
преценката на съда относно релевантните обстоятелства.
От представените със заявлението писмени доказателства се установява, че
длъжникът в заповедното производство е сключил със заявителя допълнително споразумение от 17.01.2018 г. към договор от 17.02.2015 г. за
ползване на мобилен номер *** и договор за мобилни услуги от 17.01.2018 г. за
ползване на мобилен номер *** /л. 40-42/, включващи неустоечни
клаузи при предсрочно прекратяване на договора преди изтичане на уговорения във
всеки от тях срок. Съгласно т. 3, раздел ІV на допълнително споразумение
от 17.01.2018 г. и неустоечната клауза на договора за мобилни услуги от същата
дата на стр. 3 от същия, които са идентични като съдържание „в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока,
посочен в т. 11 по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или
други документи свъзвани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартни месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
на оставащия срок на договора; и б/ в случаите, в които е предоставено устройства
за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чиито срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устойството /в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.“
Съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 от ГПК към датата на постановяване
на атакуваното разпореждане районният съд разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът
няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
Длъжникът в конкретното заповедно производство е потребител по по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът е задължен преди да издаде заповедта
служебно да извърши проверка по чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, както за
съответствието на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и
относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Въззивният съд приема, че са налице основанията на чл. 411
ал. 1 т. 2 пр. 2 и т. 3 пр. 2 от ГПК и по отношение на претендираното от
заявителя вземане за неустойка, произтичащо от неустоечната клауза по договора
съществува обоснована вероятност вземането да се
основана на неравноправна клауза, респ. на клауза, която противоречи на добрите
нрави, доколкото неравноправните клаузи са само един от случаите, в
които клаузата може да бъде приета за противоречаща
на закона и добрите нрави. Налице е установена съдебна практика,
съгласно която уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на оставащите
абонаментни такси е нищожна, т. к. позволява на оператора да получи престация в значителен
размер за сравнително дълъг период от време, без да предоставя услуга, при
което се създават условия за неоснователно обогатяване и е налице противоречие
с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед съдържанието на клаузата за неустойка, която предвижда отговорност за
потребителя в различни хипотези, някои от които не кореспондират с основните
уговорки в договора може да се направи
извод, че не е налице
индивидуално уговорена клауза за неустойка между страните, определяща обема на отговорността на потребителя при предсрочно
прекратяване на договора, както и че тази клауза вероятно е неравноправна, тъй
като неустойката при неизпълнение включва както оставащите стандартни месечни
абонаменти не повече от три стандартни
месечни абонамента като максимум, така и други парични суми, обосновани като
отстъпки по договора от абонаменти и продажна цена на предоставени устройства до края на срока на договора, и задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати като обща сума необосновано висок размер на неустойка.
Наред с това
съдът счита, че действителността на клаузата се преценява към момента на
сключване на договора, а не съобразно размера на претенцията за неустойка в
заявлението и след като същата предвижда различни хипотези, които в съвкупност
водят до необосновано завишаване на размера на начисляваната неустойка съдът
следва да съобрази изцяло съдържанието на неустоечната клауза. При наличие на
индивидуално уговорена клауза за неустойка мобилният оператор е следвало да
съобрази, че някои от хипотезите в неустоечната клауза не са относими към
конкретния договор и да не включва в съдържанието на договора кумулативно други
хипотетични компоненти на неустойката завишаващи размера й, а при включването
им съдът е длъжен да съобрази наличието им в договора. В заключение следва да
се посочи, че нищожната клауза не поражда валидно правно действие от момента на
сключване на договора и нищожността на клаузата не би могла да бъде санирана
чрез заявяване на част от претенцията по нищожната клауза със заявлението.
Не следва да се обсъждат подробно
останалите възражения в частната жалба, доколкото въззивният съд споделя изцяло
правните изводи на първоинстанцииния съд и приема, че същите са изложени с
оглед задължението на заповедния съд, възложено му с цитираната по-горе
разпоредба на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т.
3 от ГПК.
При
тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане на
Плевенския районен съд потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7911 от 11.09.2020 г. по
ч.гр.дело № ***/2020 г. на Плевенския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: