№ 29426
гр. София, 09.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110104928 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 02.10.2025 г. от 15.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба на ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. дело № 54879/2019 г. по описа на
СРС, 119 състав.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 365 ЗЗД.
Ищецът „С. Е.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Е. И. за заплащане на сумата от 1177,85
лева, представляваща месечни вноски от № 57 до № 71 вкл. с падежи:
30.04.2018, 30.05.2018 г., 30.06.2018 г., 30.07.2018 г., 30.08.2018 г., 30.09.2018
г., 30.10.2018 ч., 30.11.2018 г., 30.12.2018 г., 30.01.2019 г., 28.02.2019 г.,
30.03.2019 г., 30.04.2019 г., 30.05.2019 г. и 30.06.2019 г. дължими по
1
споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите от 30.07.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 26.09.2019
г., до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело № 54879/2019 г. по описа на СРС, 119
състав. След получени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявил
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за вземането си.
Ищецът твърди, че на 30.07.2013 г. между страните е подписан
споразумителен протокол с нотариална заверка на подписа на И. И., с който
страните са постигнали съгласие, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
5657,85 лева, представляваща непогасени в срок задължения по сключен
между страните на 01.04.2013 г. договор за наем на жилище, като страните се
споразумели плащането на дължимата от страна на ответника сума в размер
5657,85 лева да бъде разсрочено съгласно погасителен план. Навежда
твърдения, че дружеството многократно е отправяло устни покани към
длъжника за доброволно уреждане на задълженията му, като към настоящия
момент сумата от 1177,85 лева, представляваща месечни вноски от № 57 до №
71 вкл. с падежи: 30.04.2018, 30.05.2018 г., 30.06.2018 г., 30.07.2018 г.,
30.08.2018 г., 30.09.2018 г., 30.10.2018 ч., 30.11.2018 г., 30.12.2018 г., 30.01.2019
г., 28.02.2019 г., 30.03.2019 г., 30.04.2019 г., 30.05.2019 г. и 30.06.2019 г.,
съгласно споразумителен протокол от 30.07.2013 г., не била платена. Моли
съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Е. И. чрез назначения му от съда
особен представител – адв. В. Й., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че представеният
споразумителен протокол е нищожен, доколкото не се доказва произхода на
задължението за претендираната сума. Заявява, че посочена сума не се дължи
от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо, вр. чл. 365 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е бил сключен договор за спогодба с предмета и съдържанието,
очертани с исковата молба, че е изправна страна по същия, че е уговорен и е
настъпил падежът на процесното задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3