№ 120
гр. Шумен, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20243600500207 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон
Шумен, ЕИК 8311600780272, представлявано от управителя инж. С.В. чрез юрисконсулт
Д.Д. срещу решение № 95/15.02.2024 г. по гр.д. № 2307/2023 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано, по съображения,
подробно изложени във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и
постанови друго, с което да отхвърли предявените от И. З. Б. искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ като неоснователни и недоказани и му присъди деловодни
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата И. З. Б., действаща чрез пълномощника
адв. С. Т. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените
по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. №
1
2307/2023 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата, имаща за
предмет предявени срещу ответника искове за признаване на уволнението й за незаконно и
отмяната му; за възстановяването й на заеманата от нея длъжност „ административен
секретар и човешки ресурси „ с код НКПД 3343-3001 и осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за времето през което е останала без работа – за срок от 6 месеца, считано от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 21.08.2023 г., в размер на 11 400
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане
на сумата и извършените по делото разноски.
За да обоснове претенциите си ищцата е навела възражения, че уволнението й е в
нарушение на чл.333, ал.4 от КТ, въпреки изрично несъгласие за извършването му от страна
на съответния синдикален орган; заповедта за уволнение е немотивирана; не е налице
реално съкращаване на щата за заеманата от нея длъжност и от страна на работодателя е
допуснато нарушение на правилото на чл.8, ал.1 от КТ.
В срока за отговор ответникът е оспорил предявените искове като изцяло
неоснователни, с твърдения, че е искал, но не е получил в срок изрично становище от
синдикалния орган, поради което следва да се счита, че от негова страна е било дадено
съгласие за уволнението; към датата на прекратяване трудовия договор на ищцата е било
налице реално съкращение на заеманата от нея длъжност, като, въпреки предоставените й
възможности, същата е отказала отправените й предложения за заемане на други две
длъжности при същия работодател. При условията на евентуалност, в случай на уважаване
претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ответникът е предявил възражение за прихващане с
вземането на ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и насрещното вземане на
работодателя за изплатените й обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, в размер на 5 922.30 лева
и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в размер на 1 974.10 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като с решението си е признал за незаконно уволнението на
И. З. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул.“.... № 1, вх.2, ет.5, ап.30 и е отменил
заповед № 11/18.08.2023г. за прекратяване на трудов договор № 8/06.04.2022г., издадена от
„Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК 8311600780272, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул.“....“ № 1, считано от 21.08.2023г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от
КТ, като незаконосъобразна; възстановил е И. З. Б. с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Административен секретар и човешки ресурси“ в „Напоителни
системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК 8311600780272 и е осъдил „Напоителни системи“ ЕАД,
клон Шумен с ЕИК 8311600780272 да заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ на И. З. Б. с
ЕГН ********** сумата от 3 503.60 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което поради уволнението й е останала без работа за периода 21.08.2023г. – 06.02.2024г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
17.10.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до
пълния му предявен размер от 11 400 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно
вземане на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК 8311600780272 срещу И. З. Б. с
2
ЕГН ********** за връщане на платени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1
от КТ в общ размер на 7 896.40 лева. Със същото решение съдът е осъдил „Напоителни
системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК 8311600780272 да заплати на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 295.46 лева,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и 5 лева в случай на
евентуално служебно издаване на изпълнителния лист, и да заплати на И. З. Б. с ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 307.33 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, както и И. З.
Б. с ЕГН ********** да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен с ЕИК
8311600780272 сумата от 332.48 лева, представляваща разноски направени от ответника за
заплатено възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, не се спори от страните и се потвърждава от приложените по делото
писмени доказателства, че, по силата на трудов договор № 08/06.04.2022 г. ищцата е била
назначена на длъжността „ административен секретар „ с код по НКПД 33433001, код по
НКИД 0161 в „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен, считано от 07.04.2022 г., със срок
на изпитване от шест месеца в полза на работодателя. С допълнително споразумение №
54/28.07.2022 г. е било извършено изменение на трудовия й договор, по силата на което,
считано от 01.07.2022 г. същата е преминала от длъжността „ административен секретар „ на
длъжност „ административен секретар и човешки ресурси „, с код но НКПД 33433001, за
неопределен срок. С допълнително споразумение № 61/13.12.2022 г. основното
възнаграждение на ищцата за посочената длъжност е било променено от 1 650 лева на 1 900
лева. На 18.08.2023 г., в 16.00 часа, на ищцата са били връчени предизвестие по чл.326 от
КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение след изтичане на уговорения в трудовия
й договор срок от 90 дни, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ – съкращаване на
щата, както и заповед № 11/18.08.2023 г. на управителя на „ Напоителни системи „ ЕАД,
клон Шумен, за прекратяване на трудов договор № 08/06.04.2022 г. за длъжността „
административен секретар и човешки ресурси, считано от 21.08.2023 г., на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ / съкращаване на щата /, като на служителката бъдат
изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ – за 15 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2023 г. и по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие от 90 дни. В
предизвестието по чл.326 е било отразено, че по силата на одобрено щатно длъжностно
разписание от 24.07.2023 г. от изпълнителния директор на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр.
София и със заповед № РД-06-58/24.07.2023 г. на управителя на „ Напоителни системи „
ЕАД, клон Шумен щатната длъжност „ административен секретар и човешки ресурси „ в
клона е трансформирана в длъжността „ административен секретар „. С писмо изх. № РД-01-
287/11.08.2023 г. на ищцата е била отправена покана да подпише допълнително
3
споразумение за длъжността „ административен секретар „, което тя отказала без да
представи мотиви. След участие в конкурс за заемане на длъжност „ младши юрисконсулт „
в „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен и класирането й на първо място по протокол от
28.07.2023 г. на конкурсната комисия, на същата е била отправена писмена покана изх. №
РД-01-288/11.08.2023 г. за сключване на трудов договор за длъжност „ младши юрисконсулт
„, която тя отказала без представени мотиви. Видно от отразеното в предизвестието по
чл.236 от КТ и заповедта за уволнение, ищцата е отказала да ги получи, което е било
удостоверено с подписите на трима свидетели.
На л.43 – 44 и л. 48 – 50 са приложени утвърдени от изпълнителния директор на „
Напоителни системи „ ЕАД длъжностни разписания на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон
Шумен в сила от 20.07.2022 г. и от 24.07.2023 г., според които считано от 24.07.2023 г.
съществувалата в клона единствена щатна бройка „ административен секретар, ЧР „ в отдел
„ Административен „ е била трансформирана в длъжност „ административен секретар „ в „
Административно-правен отдел „, а трудовите функции за длъжността „ човешки ресурси „
са преминали към съществувалата до тогава единствената длъжност „ специалист ТРЗ,
оперативен счетоводител “ във „ Финансов отдел „, който по новото щатно разписание е бил
преименуван на „ Финансово-счетоводен отдел „.
От показанията на свидетелките С.С.Х. заемаща длъжността главен счетоводител,
Катя Маринова, заемаща длъжността „ ТРЗ, ЧР и оперативен счетоводител „ в „ Напоителни
системи „ ЕАД, клон Шумен и Десислава Цветкова, която е заемала втората длъжност до м.
октомври 2023 г. се установява, че към 2021 г. в предприятието е имало длъжност „ ТРЗ, ЧР
и оперативен счетоводител „, През лятото на 2022 г., след одобряване на ново щатно
разписание, длъжността „ човешки ресурси „ била прехвърлена към длъжността „
административен секретар „, а другата длъжност останала „ ТРЗ и оперативен счетоводител
„. Като изпълняваща длъжността „ ЧР и административен секретар „ ищцата отговаряла за
воденето и съхранението на трудовите досиета и изготвяла необходимите документи във
връзка с назначаване, преназначаване и прекратяване трудовите правоотношения на
работещите в предприятието, вкл. допълнителни споразумения и длъжностни
характеристики. През лятото на 2023 г., след промяна на щатното разписание, функцията
човешки ресурси била прехвърлена отново към длъжността на специалист ТРЗ и оперативен
счетоводител, а длъжността „ административен секретар „ се запазила само в тази й част.
На л.61 – 62 е приложена покана изх. № РД-01-287/11.08.2023 г., връчена лично на
ищцата на 11.08.2023 г., с която е била поканена от работодателя, във връзка с влязлото в
сила щатно разписание от 24.07.2023 г., в което няма одобрена щатна бройка за заеманата
към момента от нея длъжност „ административен секретар и човешки ресурси „, да приеме
да изпълнява длъжността „ административен секретар „, като предостави отговор в срок до
16ч. на 14.08.2023 г..
На л.63 – 64 е приложено допълнително споразумение № 013/24.07.2023 г. към
трудов договор № 08/06.04.2022 г., за преназначаване на ищцата от длъжност „
административен секретар и човешки ресурси „ на длъжност „ административен секретар „ с
4
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лева, като по делото липсват
доказателства споразумението да е било връчено на служителката или да е било подписано
от нея.
От приложените на л. 55 – 60 протоколи се установява, че през м. юли 2023 г.
ищцата е участвала в конкурс, като на 28.07.2023 г. е била класирана на първо място за
длъжността „ младши юрисконсулт „ в „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен.
На л.65 е приложена покана изх. № РД-01-288/11.08.2023 г., връчена лично на
ищцата на 11.08.2023 г., с която е била поканена от работодателя, във връзка с влязлото в
сила щатно разписание от 24.07.2023 г. и спечелен конкурс за свободна щатна длъжност „
младши юрисконсулт „, да приеме да изпълнява посочената длъжност, като предостави
отговор в срок до 16 ч. на 1 408.2023 г..
На л. 67 – 68 е приложен трудов договор № 09/10.08.2023 г. за назначаване на
ищцата на длъжност „ младши юрисконсулт „ в отдел „ Административно-правен „ в „
Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен, с основно месечно възнаграждение в размер на
1 900 лева, като по делото липсват доказателства същият да е бил връчен на служителката
или да е бил подписан от нея.
На л.41 – 42 и л.53 – 54 от първоинстанционното дело са приложени длъжностни
характеристики за длъжността „ административен секретар „ по новото и старото щатно
разписание, подписани от ищцата съответно на 07.04.2022 г. и 24.07.2023 г., които са
напълно идентични по съдържание.
На л.77 – 79 е приложено допълнително споразумение № 014/24.07.2023 г. към
трудов договор № 15/16.05.2022 г., съгласно което Д.Г.Ц. е била преназначена, считано от
24.07.2023 г. от длъжност „ специалист труд и работна заплата, оперативен счетоводител „
на длъжност „ специалист труд и работна заплата, човешки ресурси, оперативен
счетоводител „ в ответното дружество, както и длъжностна характеристика за втората
длъжност, подписана от служителката на 24.07.2023 г..
По делото не са представени длъжностни характеристики за длъжностите „
административен секретар и човешки ресурси „ и „ специалист труд и работна заплата,
оперативен счетоводител „ по щатно разписание от 20.07.2022 г..
Не се спори между страните и се потвърждава от събраните по делото доказателства,
че считано от 02.12.2022 г. при „ Напоителни системи „, клон Шумен е била учредена СС
към КТ „ Подкрепа „, редовно регистрирана към СРС на КТ „ Подкрепа „, гр. Шумен и НФ „
Земеделие и горско стопанство „ на КТ „ Подкрепа „, гр. София, която се представлява от
ищцата, за които обстоятелства ответникът е бил уведомен с писмо вх. № АСЛ-01-
548/05.12.2022 г. / л.14 /, в което е било посочено изрично, че от датата на присъединяване
всеки член на КТ „ Подкрепа „ се ползва от клаузите на Браншов колективен трудов договор
на работещите в „ Напоителни системи „ ЕАД, подписан на 01.04.2022 г. и допълнителните
споразумение към него / л. 16 – 25 /.
На л. 207 и 208 са приложени 2 бр. удостоверения от КТ „ Подкрепа “, гр. София,
5
видно от които НФ „ ЗГС „ е юридическо лице, поделение на КТ „ Подкрепа „, което може
да участва в колективното трудово договаряне, на основание чл.51 от КТ и да представлява
и защитава своите членове пред работодателите, държавни институции и обществени,
политически и др. организации.
На л.230 е приложено решение № 1 от заседание на ИС на НФ „ ЗГС „ на КТ „
Подкрепа „ на 17.08.2023 г., подписано от всички членове на Съвета, с което, във връзка с
постъпило писмо от управителя на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен изх. № РД-01-
296/16.08.2023 г. за даване на предварително съгласие за прекратяване на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ на трудовото правоотношение с И. З. Б. – административен секретар и
човешки ресурси е прието решение да не се дава предварително съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение. Вземането на това решение се потвърждава и от показанията на
свид. А.Г., изпълняваща длъжността председател на НФ „ ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „.
На л.15 е приложено писмо от председателя на НФ „ Земеделие горско стопанство „
на КТ „ Подкрепа „ до управителя на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен, вх. №
АСД-01-534/18.08.2023 г., в отговор на писмо изх. № РД-01-296/16.08.2023 г., че
синдикалната организация не дава съгласие за прекратяване трудовото правоотношение на
ищцата, заемаща длъжността „ административен секретар и човешки ресурси „ на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
На л.69 е приложено писмо изх. № РД-01-290/14.08.2023 г. от „ Напоителни системи
„ ЕАД, клон Шумен до Синдикалното ръководство на КТ „ Подкрепа „ в „ Напоителни
системи „ ЕАД, гр. София, с искане за даване на разрешение за прекратяване трудовото
правоотношение на ищцата, заемаща длъжност „ административен секретар и човешки
ресурси „ на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, във връзка с одобрено
щатно разписание от 24.07.2023 г. и отказа на служителката да бъде назначена на
длъжностите „ административен секретар „ или „ младши юрисконсулт „. В писмото е било
изрично посочено, че, ако в срок от три работни дни от датата на получаването му не бъде
получено писмено съгласие или мотивиран отказ, работодателят ще приеме, че е налице
мълчаливо съгласие. По делото не са представени доказателства това писмо да е било
връчено на адресата, респ. да е върнат отговор.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
І. Относно възражението на ищцата, че заповедта за уволнение е немотивирана:
Според трайната съдебна практика, в случаите, когато трудовият договор се
прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото
трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи
релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй
като предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При
положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по
отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка
6
за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в
предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно
изложените там фактически доводи, като при несъответствие между тях и дадената правна
квалификация, определящо значение имат изложените фактически доводи – в този смисъл
решение № 346/23.07.2010 г. по гр.д. № 468/2009 г., IV гр. о. на ВКС, решение №
351/20.12.2011 г. по гр.д. № 229/2011 г., IIІ гр. о. на ВКС, решение по гр.д. № 1844/2013 г.,
IV гр. о. на ВКС, решение № решение № 27/01.03.2017 г. по гр.д. № 3012/2016 г., IV г. о. на
ВКС.
В случая, в заповедта за уволнение на ищцата е било посочено само правното
основание на което се прекратява трудовото правоотношение, без да са били изложени
мотиви. Такива обаче се съдържат във връченото на служителката едновременно с
уволнителната заповед предизвестие по чл.326 от КТ, в което подробно е описано въз основа
на какъв акт е било прието и кога е влязло в сила ново щатно разписание, извършената с
него промяна относно заеманата от нея длъжност и причините, които според работодателя
обосновават наличието съкращение на щата и прекратяване на трудовия й договор. Предвид
това и възприетото в
съдебната практика становище, че в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр. ІІ от КТ посочването
на акта въз основа на който се извършва съкращението е достатъчна мотивировка на
заповедта, тъй като основанието е безвиновно и работодателят не е длъжен да излага други
аргументи за решението си да освободи служителя, настоящата инстанция приема, че
възражението на ищцата за липса на мотиви за уволнението й следва да се отхвърли като
неоснователно.
ІІ. Относно възражението на ищцата, че уволнението й е осъществено в нарушение
разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ:
От събраните по делото доказателства се установява категорично, че към датата на
връчване на заповедта за уволнение ищцата е била член на НФ „ ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „ и
председател на Синдикалната секция на НФ „ ЗГС „ в „ Напоителни системи „ ЕАД, клон
Шумен, които факти не се оспорват от ответника. Предвид това и, че от представените по
делото Устав на КТ „ Подкрепа „ и Устав на НФ „ Земеделие и горско стопанство „
Подкрепа““, както и от показанията на свид. А.Г. се установява с категоричност, че ищцата
не е имала качеството на член на „ синдикалното ръководство „ по смисъла на чл.333, ал.3
от КТ, вр. пар.1, т.6 от ДР на КТ и ТР № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 9/2013 г.,
ОСГК, следва, че при извършване на уволнението й работодателят е бил длъжен да съобрази
именно закрилата по чл.333, ал.4 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба и практиката на съдилищата, когато това е
предвидено в Колективен трудов договор, работодателят може да уволни работник или
служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответната синдикална организация в предприятието.
Следователно закрилата по чл.333, ал.4 от КТ трябва да бъде изрично предвидена в КТД и се
отнася за работниците и служителите, спрямо които действа КТД - членовете на
7
синдикалната организация, страна по договора, и тези които са се присъединили към него по
реда на чл. 57, ал.2 от КТ. Тъй като закрилата по чл.333 от КТ е установена с императивни
правни норми, по аргумент от чл.50, ал.1 от КТ, в КТД не могат да се предвиждат
разрешения, които се отклоняват от законовите правила. Недопустимо е да се уговарят в
КТД допълнителни ограничения и задължения на работодателя при упражняване на правото
на уволнение, противоречащи на императивни норми на КТ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от
КТ дава възможност за уговаряне на клаузи, по-благоприятни за работниците и
служителите, но от установените с диспозитивни правни норми. В този смисъл закрилата
нито може да се приложи при други основания за уволнение, нито може да се изразява в
нещо различно от предварително съгласие на компетентния синдикален орган. Закрилата е
предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. Предпоставка за
валидност на разрешението от законово определения орган е то да бъде дадено в писмена
форма. Разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ определя момента, към който трябва да бъде
осъществена предварителната закрила при уволнение - моментът на връчване на заповедта
за уволнение и към този момент се преценява дали работникът се е ползвал от
предварителна зарила при уволнение и доколко работодателят е спазил законовите
предпоставки, при които тази закрила се счита преодоляна.
С ТР № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК е постановено, че,
въпросът дали е предвидена в разпоредба на съответния КТД закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ
или такава закрила не е предвидена, следва да бъде разрешен от съдебния състав при
произнасянето по иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ако
работникът или служителят се е позовал на нейното нарушаване на посоченото основание.
При решаването на този въпрос, обаче, съдът няма право да замества ясно и точно
изразената воля на страните по КТД. Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е
предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението
или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е
налице предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.4 от КТ. Предварителното
съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в
предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът
на синдикалния орган в предприятието, като наименование, структура, численост, функции,
местоположение в йерархията на синдикалната организация и пр. е уреден с устава на
синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ,
което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с
уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл.
333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на
синдикалната организация ред. Писменото уведомление на работодателя за взетото от
колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на
синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган,
съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ "...след предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието".
8
В случая не се спори, че за страните са били приложими разпоредбите на Браншов
колективен трудов договор за работещите в „ Напоителни системи „ ЕАД от 01.04.2022 г.,
приложен на л.16 – 25 от първоинстанционното дело, както и, че работодателят е бил
длъжен, съобразно чл.14, т.7 от същия договор, да изиска съгласие от съответния синдикален
орган за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2,
пр. ІІ от КТ.
Съгласно чл.14, т.7 от цитирания КТД, работодателят може да уволни работник или
служител, член на синдикалната организация, страна по договора, поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращения в щата, намаляване обема на работа,
спиране на работа за повече от 15 дни, след предварително писмено съгласие на съответното
синдикално ръководство на Централно управление или на съответния клон на дружеството,
дадено не-по късно от три работни дни преди връчване на акта за уволнение.
Видно от събраните по делото доказателства, на 16.08.2023 г. ответникът е изискал
съгласие за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата поради съкращаване на
щата от НФ „ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „ и на 18.08.2023 г. е получил изричен отговор от
председателя на НФ „ ЗГС „, че синдикалното ръководство не дава съгласие за уволнението
й, като по делото е приложено и решение № 1 от заседание на ИС на НФ „ ЗГС „ на КТ „
Подкрепа „ на 17.08.2023 г. за отказ за даване на съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение на служителката на посоченото основание. Установи се също, че с писмо
изх. № РД-01-290/14.08.2023 г. работодателят е изискал съгласие за прекратяване трудовия
договор с ищцата за длъжността „ административен секретар и човешки ресурси „ поради
съкращаване на щата, във връзка с одобрено щатно разписание от 24.07.2023 г. и от
синдикалното ръководство на КТ „ Подкрепа „, като по делото не са представени
доказателства това писмо да е било връчено на адресата, респ. да е върнат отговор.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема за безспорно доказано, че
уволнението на ищцата е осъществено в нарушение императивната разпоредба на чл.333,
ал.4 от КТ и поради това незаконно, което, съгласно чл.344, ал.3 от КТ е основание за
отмяната му без разглеждане на правния спор по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.14, т.7 от КТД, по отношение на който не се спори, че е
бил приложим в отношенията между страните, работодателят е бил длъжен да изиска
съгласие по чл.333, ал.4 от КТ за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата от „
съответното синдикално ръководство на Централно управление или в съответния клон на
дружеството „, от което следва, че, съобразно структурата и правомощията на КТ „
Подкрепа „ и НФ „ ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „, регламентирани с уставите им и факта, че
ищцата е била председател на СС на НФ „ ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „, съгласието по чл.333,
ал.4 от КТ е следвало да бъде поискано, съответно дадено от НФ „ ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „.
В тази връзка се установи, че работодателят е изготвил искания за даване на съгласие за
прекратяване трудовото правоотношение на ищцата както до синдикалното ръководство на
КТ „ Подкрепа „, така и до синдикалното ръководство на НФС „ ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „,
като по делото липсват доказателства за изпращане, съответно получаване на искането до
9
КТ „ Подкрепа „ и връщане на отговор от страна на ръководството. На следващо място, се
установи, че по искането до НФ „ ЗГС „ на КТ „ Подкрепа „ е върнат изричен отговор,
получен в деня на връчване на уволнителната заповед на ищцата, че е взето решение на
синдикалното ръководство за отказ за даване на съгласие за прекратяване на трудовото й
правоотношение. От изложеното следва, че работодателят е връчил заповедта за уволнение
на служителката въпреки получения изричен отказ от синдикалното ръководство на НФ „
ЗГС „, респ. преди да изчака отговор, ако се приеме, че писмото на НФ „ЗГС „ е пристигнало
в деня на връчване на заповедта за уволнение на ищцата, но в по-късен час, поради което е
нарушил закрилата по чл.333, ал.4 от КТ.
На следващо място, дори да се приемат възраженията на ответника, че според чл.14,
ал.7 от КТД съгласието по чл.333, ал.4 от КТ е следвало да бъде дадено от синдикалното
ръководство на КТ „ Подкрепа „ и, че председателят на НФ „ ЗГС „ не е бил упълномощен
да изразява становище по чл.333, ал.4 от КТ, от доказателствата по делото не се установи
работодателят да е изпратил искането си до КТ „ Подкрепа „, съответно да е изчакал отговор
от тяхна страна преди връчване заповедта за уволнение на ищцата, което води до
идентичното заключение, че не е спазил изискването на 333, ал.4 от КТ, вр. чл.14, т.7 от
КТД.
По изложените мотиви, съдът достига до извод, че уволнението на ищцата е
незаконно поради нарушаване на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ и следва да се отмени, а
искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да се уважи.
С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и безспорния факт, че
ищцата е заемала длъжността „ административен секретар и човешки ресурси „ към
ответното дружество по силата на безсрочен трудов договор, като основателен следва да се
уважи и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Относно иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, от приложените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се
установи и не се спори между страните, че след прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника ищцата не е постъпвала на друга работа, както и, че
дължимото й се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за един календарен месец възлиза на
2 184.10 лева.
По отношение вземането на ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ ответникът
е предявил възражение за прихващане, до размера на по-малкото, с изплатени на
служителката обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ, в размер на 5 922.30 лева и по чл.222, ал.1
от КТ, в размер на 1 974.10 лева, за които не се спори и се доказва от представените по
делото документи, че са били получени от последната.
Предвид това и, че ищцата претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за срок от
шест месеца от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение размер на 11 400
лева, т.е. по-малко от полагащото й се / в размер на 13 104.60 лева/ , съдът приема, че
същата има материално право на вземане за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ от ответника
10
за сумата от 11 400 лева, от която, с оглед на предявеното от ответника и основателно
възражение за прихващане, следва да се приспаднат изплатените й от работодателя
обезщетения по 220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ, в размер общо на 7 896.40 лева, които са
дължими само при прекратяване трудовото правоотношение на служителя и подлежат на
връщане, ако са получени при отмяна на уволнението по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ. Ето
защо, намира, че искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ е основателен и
следва да се уважи за сумата от 3 503.60 / 11 400 – 7 896.40 /, като в останалата част, до
пълния заявен размер от 11 400 лева бъде отхвърлен като погасен поради прихващане, с
насрещни вземания на ответника за изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от
КТ.
В съответствие с изложените фактически и прави доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
деловодни разноски за въззивна инстанция
в размер на 300 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 95/15.02.2024 г. по гр.д. № 2307/2023 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК 8311600780272, със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“....“ № 1 да заплати на И. З. Б. с ЕГН
**********, с адрес гр. Шумен, ул.“.... № 1, вх.2, ет.5, ап.30 деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 300 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, считано от 04.06.2024 г., при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11