Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 785 /
31.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Г.Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 846/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Регионална инспекция по околна среда и водите
(РИОСВ) Бургас, е оспорил решение № 260158/22.02.2021г. по АНД № 4912/2020г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 107/09.11.2020г.
на директора на РИОСВ - Бургас. С наказателното постановление на „Рисайклинг
България“ ЕООД за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), на основание чл.136, ал.2, т.3 от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 7000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че е налице съответствие между фактическото описание на нарушението и
посочената за нарушена правна норма. Иска решението да бъде отменено, а по
съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща
представител.
Ответникът по касация „Рисайклинг България“ ЕООД, чрез представител по
пълномощие адвокат М.Г., оспорва касационната жалба и иска атакуваното решение
да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„Рисайклинг България“ ЕООД е наказано за това, че при проверка
на 10.09.2020г. на площадка на дружеството в гр.Бургас кв. “Долно Езерово“,
местност „Черна Яна“, УПИ І-2, поземлен имот с идентификатор 07079.827.49 по КК
на гр.Бургас, водеща се под номер 1 в разрешително с Решение № 02-ДО-494-03 от
24.10.2019г., притежавано от „Рисайклинг България“ ЕООД, били открити битови
газови бутилки в открит контейнер, като това е отпадък чийто код (15 01 11* -
съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците) не фигурира
в притежаваното от дружеството разрешително. За това наказващият орган е приел, че на тази дата дружеството
извършва дейност с отпадъци без разрешително.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.
Съгласно чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО за извършване на дейностите
по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по
смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда
на глава пета, раздел I.
Съгласно чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО наказва се с имуществена
санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо
лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение
или регистрационен документ, когато такива се изискват.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН
и НП не е конкретизиран вида на дейността, която се извършва и е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията,
изложени в касационната жалба, са неоснователни. Както е посочил районният съд
в мотивите си, едва в показанията на актосъставителя пред съда, разпитан в
качеството му на свидетел, е заявено, че в процесния случай се касае за дейност
по оползотворяване на отпадъци, обозначена с код R13 – съхранение на отпадъци до извършване на
някои от дейностите с кодове R1- R12.
Нито в АУАН, нито в наказателното постановление тази дейност е описана, а
субектът е наказан именно за това, че осъществява такава дейност без да има
разрешително.
Както
в акта, така и в наказателното постановление е записано „извършва дейност с
отпадъци без разрешително“. Това описание не само е юридически неточно.
По-същественото от гледна точка на спазването на процесуалните правила е, че
описанието е до такава степен неясно, че е довело до нарушаване правото на
защита на лицето, тъй като, както правилно е описано в мотивите на обжалваното
решение, дори в цитираната като нарушена норма законодателят е записал, че
дейностите, които се нуждаят от разрешение, не са просто дейности с отпадъци, а
са дейности по третиране на отпадъци. Съдът е посочил значението на понятието
„третиране на отпадъци“, като се е позовал на легалните дефиниции, съдържащи се
в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), където в §1, т.44 от ДР е посочено,
че третиране на отпадъци са дейности по оползотворяване или обезвреждане,
включително подготовка преди оползотворяване или обезвреждане. Пак в същия
параграф, но в т.13 е дадена легалната дефиниция на понятието „оползотворяване
на отпадъци“ – всяка дейност, която има като основен резултат използването на
отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били
използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка
да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като
цяло. В Приложение № 2 в ЗУО се съдържа списък на дейностите по
оползотворяване, сред които с код R13
е посочено съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с
кодове R1- R12,
с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на
образуване до събирането им. В акта и в наказателното постановление практически
въобще не е конкретизирано изпълнителното деяние, доколкото не е описано, че се
касае за конкретна дейност по третиране на отпадъци. Дори не е описано, че се
касае за третиране на отпадъци. Затова изводът, направен от районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е правилен. Нарушението действително е
довело до накърняване правото на защита на лицето, чиято отговорност е
ангажирана.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде оставено в сила.
При този изход от спора разноски за настоящата инстанция
следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 680 лв., представляващи
платено възнаграждение за един адвокат (л.17).
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260158 от 22.02.2021г. постановено по
АНД № 4912/2020г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ – Бургас да заплати на „Рисайклинг България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. “Крайезерна“
№ 121, представлявано от управителя Николай Филипов Филипов направените по
делото разноски в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: