№ 1717
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501827 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба от адв.С.С.Х.., АК-Хасково,
като процесуален представител на К.Я.К., от с..........................,
обл.Пловдивска, като непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
майка си Е.И.К..а против Определение № 5796/ 30.05.2022г. постановено по
гр.д.№ 702/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд – ХVІІІ гр.с., с което
е оставено без уважение искането за връщане на внесена от жалбоподателя
ДТ в размер на 120 лева и указано внасянето на ищец 120 лева – ДТ, в общ
размер от 240 лева. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното
определение, вземайки предвид, че от жалбоподателя е предявена искова
претенция за неимуществени вреди, които са причинени в следствие на
деликт и е основана на влязъл в сила съдебен акт /Споразумение/ на
Пловдивския районен съд на 10.08.2020г. по НОХД № 4669/ 2020г., поради
което ищецът следва да бъде освободен от ДТ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.275, ал.1 ГПК,
приема се за процесуално допустима.
С обжалваното определение по повод постъпила от жалбоподателя молба от
30.03.2022г. за връщане на внесена ДТ в размер на 120 лева, позовавайки се
на разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.83, ал.1, т.4 ГПК, районният съд е
1
оставил без уважение искането на жалбоподателя за постановяване връщане
на внесената ДТ в размер на 120 лева, като е указал също така и довнасяне на
държавната такса в размер още на 120 лева, съответно в общ размер от 240
лева. В насока на приетото е посочено, че съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието - извършването му, неговата
противоправност и виновността на дееца. Намерено е, че за описаните от
жалбоподателя неимуществени вреди няма одобрено споразумение,
доколкото одобреното споразумение не създава СПН относно всички описани
неимуществени вреди, претендирани от ищеца.
Въззивната инстанция не споделя правните изводи на районния съд като
правилни. Принципно с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищците по
искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има
влязла в сила присъда са освободени от внасяне на такси и разноски,
съответно по силата на Закона. В настоящия случай по гр.д.№ 702/ 2022г. по
описа на ПРС – ХVІІІ гр.с. е предявен иск за обезщетение за описани в ИМ
неимуществени вреди от установено с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №
4669/ 2020г. по описа на ПРС – ХІ н.с. престъпление от ответника К.Р.К..,
като на основание чл.45 ЗЗД е поискано присъждане на обезщетение за тези
вреди в размер на 3000 лева, в причинна връзка с противоправното поведение
на ответника. Постановеният съдебен акт по НОХД № 4669/ 2020г. по описа
на ПРС – ХІ н.с. има характер на присъда, като на основание чл.300 ГПК
същата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Със сила на присъдено нещо се
ползват посочените елементи, като част от фактическия състав и на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД по предявените искове за вреди от
непозволено увреждане от престъплението, по което при влязла в сила
присъда на наказателния съд, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищците по
предявените искове във връзка с гражданските правни последици от деянието
се явяват освободени от държавна такса.
С оглед на това ищецът по така предявения иск не се явява задължен за
заплащане на ДТ по предявения иск за неимуществени вреди за обезвреда от
престъпление, за което е налице влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд
2
за установено престъпление. За това молбата на ищеца по делото следва да се
уважи относно недължимостта на вмененото му и частично изпълнено
задължение за държавна такса по делото. За постановяване възстановяване на
внесената държавна такса се следва провеждане на процедура по представяне
и на втори екземпляр от документа за внесена държавна такса, след което
постановяване възстановяването й на ищеца. Поради това делото следва да се
върне на районния съд за провеждане на посочената процедура, след което да
се постанови съответния акт за възстановяването на частично внесената
държавна такса. В останалата част на обжалваното определение , с което е
вменено внасяне на допълнителната сума от 120 лв за ДТ, следва да се
отмени.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 5796/ 30.05.2022г. постановено по гр.д.№
702/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд – ХVІІІ гр.с.
ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд – ХVІІІ гр.с. за постановяване на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК възстановяване на внесената от ищеца
държавна такса в размер на 120 лева след изпълнение на процедурата, указана
в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3