Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 20 ноември 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание на 14.11.2018 г. /четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Цв.Трифонов административно наказателно дело № 184 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН
Т.В.В. с адрес *** е обжалвал Наказателно постановление № 6/12.04.2018
г. по описа на РУ Козлодуй с което на
основание чл.64, ал.4 от ЗМВР, чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.257, ал.1 ЗМВР с е наложена
глоба в размер на 300 лева и е поискал неговата
отмяна, като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата не е изразил
становище по нея.
Административно
наказателното производство е започнало с акт за установяване на административно
нарушение/ АУАН/ №6/20.03.2018 г. В него актосъставителят В.П.В. на длъжност началник
група ОП при РУ- Козлодуй направил
констатации, че на 19 март 2018 г. около 20,45 ч. гр. Козлодуй, на път трети клас №101,
км.83+678,2 /между с.Гложене, обл.Враца и с.Бутан, обл.Враца/ лицето във видимо
нетрезво състояние, не изпълнява полицейско разпореждане отправено му устно и
писмено по надлежния ред от полицейски орган направено в изпълнение на функциите
му изразяващо се в самоволно напускане на място до изясняване на случилото се и
отработване на настъпилото ПТП.
Въз
основа на този АУАН Началникът на РУ „Полиция” гр. Козлодуй издал атакуваното
Наказателно постановление, с което на основание чл.64, ал.4 от ЗМВР,
чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.257, ал.1 ЗМВР с е наложена глоба в размер на 300 лева.
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Жалбоподателят
се оплаква, че констатациите в съставения му АУАН не отговаряли на истината.
Във въпросния ден, той бил участник в настъпило ПТП между управлявания от него
автомобил и друг, в който се оказало, че бил управляван от полицай. След настъпване
на произшествието те били слезли от автомобила и без да се лигитимират, проснали
жалбоподателя на капака на автомобила и му сложили белезници. Другият автомобил
не бил служебен. Жалбоподателят не бил оказал никаква съпротива, не бил отказал
да изпълнява полицейско разпореждане, тъй като такова не бил получавал. Той
дори не знаел, че те са полицейски служители, били се държали грубо с него, арогантно
и не се били представили. По-нататък в жалбата си той твърди, че не бил
получавал никакво разпореждане от полицейския орган и че не били налице от
обективна страна елементите на административното нарушение по смисъла на
чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят
не представя доказателства в полза на твърденията си в жалбата.
По
делото са разпитани като свидетели М.М., Д.С.Д. и В.П.В..
Свидетелят
В. е актосъставител и изцяло поддържа констатациите, направени от него в АУАН с
№6 от 20.03.2018 г. В него той записал, че лицето В. на 19.03.2018 г. около
20,45 часа на път III – 101 км. 83+678,2 /между
с.Гложене и с.Бутан обл.Враца/, във видимо нетрезво състояние , не изпълнява
полицейско разпореждане, отправено му устно и писмено по надлежния ред от
полицейски орган направено в изпълнение на функциите му, изразяващо се в
самоволно напускане на мястото до изясняване на случилото се и отработване на
настъпилото ПТП. Тези негови констатации са потвърдени и от показанията на
разпитаните по делото свидетели М.М. и Д.Д.. Тъй като в своите показания те
описват една и съща обстановка и без какво и да е противоречие между тях, съдът
ще ги коментира заедно.
Според
тях, през месец март на 2018 годи. в тъмната част на деня, след около 20,00
часа двамата пътували с личния автомобил на свидетеля С. с посока от с.Бутан
към гр.Козлодуй. На пътя между село Бутан и село Гложене видели срещу тях
фарове на идващ автомобил. Пътят бил заснежен и заскрежен. В един момент
идващият насреща автомобил навлязъл в тяхното платно на движение, ударил ги
косо, вследствие на което колата на свидетелите започнала да се върти по
шосето. След като спряла и двамата се огледали и видели, че нямат наранявания
тръгнали към автомобила на другия участник на ПТП, който се намирал на 90 метра
от тях, за да проверят състоянието на водача му. И двамата свидетели били с
полицейски униформи и си светили с фенерчета. Когато стигнали до автомобила до
него видели изправен водача му и те го попитали дали му има нещо, за да извикат
бърза медицинска помощ. Водачът, за който в последствие се установило, че бил
жалбоподателят В. им казал, че му няма нищо и в този момент те усетили мирис на
алкохол. Свидетелят Д. го попитал дали е пил, но вместо да отговори В. побягнал
в посока на с.Бутан. Двамата извикали
няколко пъти, че са полицаи и да спре и да не напуска местопроизшествието, но
той не се отзовал, поради което го последвали, след няколко метра го настигнали
и в този момент от дрехите на жалбоподателя изпаднало оръжие – пистолет.
Казаното
дотук, категорично опровергава твърденията на жалбоподателя изложени по-горе.
На първо
място, двамата свидетели са били униформени, не са тичали към него, както той
твърди в жалбата си, а са пристигнали светейки си с фенерчета и са го попитали
дали е пострадал и дали е употребил алкохол. От казаното следва, че
жалбоподателят е разпознал в лицето на двамата свидетели полицаи заради
униформите им, още повече, че те са се легитимирали като такива.
На второ
място, не е вярно твърдението му, че двамата с пристигането били го „проснали”
на капака. Това е така, тъй като се установи по делото, че двамата са го
преследвали, след като се опитал да избяга.
На трето
място, не е вярно и твърдението му, че не е оказвал съпротива. Самото бягство
от местопроизшествието е вид такава. От друга страна, при задържането му от
него е изпаднал пистолет, за който в този момент полицаите не са могли да знаят
дали е редовно притежаван от жалбоподателя и дали няма да го употреби, поради
което му сложили белезници.
На четвърто
място, след като го попитали дали е употребил алкохол, той побягнал и те
започнали да викат след него да спре и да не напуска местопроизшествието. Той
отказал и продължил да бяга и по този начин не изпълнил устно полицейско
разпореждане. След изпробването му с Дрегер за употреба на алкохол се
установило, че той имал наличие в кръвта си такъв в размер на 1,16 промила /показанията
на свидетеля В./. По този начин се опровергава твърдението му, че не отказвал
да изпълни отправено му полицейско разпореждане.
На пето
последно място, жалбоподателят не представи доказателства за проявено грубо
отношение към него от страна на полицаите, както твърди в жалбата си.
С оглед
гореизложеното съдът преценява че жалбата е неоснователна и недоказана, а
наказателното постановление законосъобразно. Констатациите в съставения
на 20.03.2018 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства кореспондират с констатациите в съставения
АУАН. Жалбоподателят В. не е ангажирал доказателства, които да опровергаят
отразените в АУАН констатации.
От служебната си проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 314, ал.1 и ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът преценява, че няма нарушение в процедурата по издаването АУАН по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Жалбоподателят
не се е подчинил на полицейско разпореждане отправено му няколкократно устно от
полицаите М. и Д. да не напуска мястото на ПТП. По този начин той виновно е нарушил разпоредбата на чл.64,
ал.4 от ЗМВР, според която разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Такива
обстоятелства не са били налице.
За това му нарушение административно - наказващият
орган на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, според който не изпълни разпореждане
на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление се наказва с глоба от 100 до 500 лева., му е наложил на
административно наказание глоба в размер на 300 лв., което към средата на
предвидените в закона. За да се
ориентира към този размер наказващият орган е взел предвид разпоредбите на чл.
27, ал.2 от ЗАНН преценявайки и тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
/с опита си да избяга жалбоподателят е целял да избегне извършването на
проверката за употреба на алкохол от негова страна, след което е управлявал
МПС/. Административно наказващият орган не е намерил смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което не е определил наказанието към минимума предвиден в
закона.
Ето защо
съдът намира, че жалбата е основателна, а наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава като законосъобразно Наказателно постановление № 6/12.04.2018 г. по описа на РУ Козлодуй, с което на Т.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** на с което на основание чл.64, ал.4 от ЗМВР, чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.257, ал.1 ЗМВР с е наложена глоба в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва пред АС –
Враца в 14 дневен срок от връчване на съобщението.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен съдия: