№ 2506
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110102165 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Д. Д. Ф.,
чрез пълномощник срещу П. В. К., с искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите 2201.61 лева, представляваща задължение по
изпълнително дело № 20218950403045 по описа на ЧСИ Л. С., вписан под № *
в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
285по описа на ВРС за 2007 год.
В исковата молба се излага, че въз основа на предявен от ответника иск,
с решение по гр. д. № 285 по описа на ВРС за 2007 г., ищцата е осъдена за
заплати сумата от 2201.61 лв. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изп. дело № 20143110403066 по описа на СИС при ВРС,
последното валидно изпълнително действие по което датира от 10.12.2015 г.
Производството по това изпълнително дело е прекратено по силата на закона.
От момента на последното валидно изпълнително действие до образуване на
изп. дело № 20218950403045 по описа на ЧСИ Л. С. са изтекли повече от
шест години, поради което и вземането е погасено по давност.
Ответникът – П. В. К. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
с който излага съображения за неоснователност на претенцията. Не оспорва
твърденията, свързани с издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 285/ 2007
год. на ВРС, образуване на конкретните изпълнителни дела. Възразява срещу
твърдението за настъпила перемция, като се позовава на предприети
изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване на давността.
Оспорва твърдението за бездействие от страна на кредитора, в периода 2015
1
г. – 2021 г. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет
на изп. дело № 220218950403045; съществуването на новонастъпили факти,
след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението,
даващи основание последното да се оспорва.
В тежест на ответника е да установи настъпването на юридически факт,
годен да прекъсне давността за вземането му - предприети действия по
събиране на процесното задължение, в периода 2015 г. – 2021 г.
В случая, страните по делото не спорят, че въз основа на изпълнителен
лист от 18.01.2010 г., издаден по влязло в сила решение по гр. д. № 285 по
описа на ВРС за 2007 г., е образувано изпълнително дело № 3045 по описа за
2021 г. на ЧСИ Л. С..
Въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2011 г., издаден по гр. д. №
4397 по описа на ВРС за 2011 г., е образувано изп. дело № 20117160400517 по
описа на ЧСИ Н. Г.. Впоследствие изпълнителното дело е прехвърлено в СИС
при ВРС, като е образувано изп. дело № 3066/ 2014 г. Вземането по този
изпълнителен лист не е предмет на настоящото производство.
В настоящата хипотеза, съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/
26.06.2015 год. по т. д. № 2/ 2013 год. ОСГТК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Обявено е за изгубило сила
2
ППВС № 3/1980 г.
В настоящата хипотеза, видно от материалите по изпълнителните дела
от 2011 г. и 2014 г., предмет на същите е вземане за обезщетение за забава, по
отношение на което е издаден от 30.09.2011 г., издаден по гр. д. № 4397 по
описа на ВРС за 2011 г., но не и по гр. д. № 285/ 20007 г. Данните по делото
сочат, че за принудително събиране на вземането, предмет на гр. д. № 285/
2007 г., е образувано единствено изпълнително дело № 3045/ 2021 г. Първото
изпълнително действие по това дело е насочването на изпълнението чрез
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което
датира от 29.11.2021 г. Същото е предприето почти единадесет години след
влизане в сила на съдебното решение, след изтичане на петгодишния
давностен срок.
Ето защо, следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска е
изтекъл петгодишния давностен срок, приложим спрямо съдебно
установеното вземане на ответника, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде
уважен, основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят извършените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно размера на разгледаните и уважени искове, на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
В предвид релевираното възражение за прекомерност, следва да бъде
отбелязано, че в предвид фактическата и правна сложност на спора, цената на
иска, предприетите от страната процесуални действия, се налага извод за
наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК – за редуциране на
претендираното адвокатско възнаграждение. Ето защо, в полза на ищцата
следва да се присъдят разноски в общ размер на 490 лева, от които: 90 лв. – за
заплатена държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Д.
Ф., ЕГН: **********, с адрес: *, не дължи на П. В. К., ЕГН: **********, с
адрес: *, сумата от: 2201.61 лв. (две хиляди двеста и един лева и шестдесет
и една стотинки), представляваща задължение по изпълнителен лист от
18.01.2010 г., издаден по гр. д. № 285 по описа на ВРС за 2007 год., за което е
образувано изпълнително дело № 20218950403045 по описа на ЧСИ Л. С.,
вписан под № * в КЧСИ, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на Д. Д. Ф.,
ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 490.00 (четиристотин и деветдесет)
3
лева, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4