Определение по дело №89/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 37
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20212300600089
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. Ямбол , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петранка С. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова

Петранка П. Кирова
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно частно
наказателно дело № 20212300600089 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1,
т.3 от НПК.
Образувано е по частни жалби на въззивниците - подсъдими С. Л. А., А.
Д. Д., Г. Я. И. и Д. С. С., подадени чрез упълномощени защитници адвокати,
против протоколно определение по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, постановено в
разпоредително съдебно заседание на 17.02.2021 г. по НОХД № 263/2020 г. по
описа на ЕРС
С определението, предмет на проверка, решаващият съд е отхвърлил
исканията на жалбоподателите - подсъдими за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото в досъдебна фаза за отстраняване на
допуснати при изготвяне на обвинителния акт отрстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните им права,
като е приел, че същият отговаря на изискванията на закона.
В частните жалби се излагат доводи за неправилност на определението,
като се счита, че в обстоятелствената част на обвинителният акт липсва
1
описание на съставомерни обстоятелства, като място и начин на извършване
на деянието, както и самостоятелно описание на действията на всеки от
подсъдимите. Същевременно, не се сочат конкретни пропуски по отношение
на съставомерните обстоятелства, както и конкретни противоречия между
обстоятелствената част и диспозитива на акта, а доводите за несъответствието
му с изискванията на закона се извличат главно от съпоставката със
съдържанието на обвинителния акт в рамките на същото наказателно
производство, сложил началото на НОХД № ***/****г. на ЕРС, за който с
определение на същия съд е прието, че не отговаря на изискванията на чл.246,
ал.2 от НПК. В тази връзка се поддържа, че след постановяване на
определението по НОХД № ***/****г. на ЕРС за връщане на делото на
прокурора с цел за отстраняване на нарушенията при изготвяне на
обвинителния акт, не са извършени никакви действия по разследването, а
новият обвинителен акт не се различава съществено от този, за който е
прието, че като съдържание не отговаря на изискуемите от закона и
практиката стандарти, респ. също е негоден да очертае пределите на предмета
на доказване. Счита се, че като е приел противното, решаващият съд е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени, а делото - да се
върне на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.
Гражданският ищец и частен обвинител Я.Г. не е депозирал възражения
против жалбите.
Въззивният съд след като обсъди доводите в жалбите и прецени
проверявания съдебен акт, намира следното:
Частните жалби са допустими – подадени са в законовия срок и от лица,
които имат право на жалба.
Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Производството по НОХД № 263/2020г. по описа на ЕРС е образувано
по внесен от ЕРП обвинителен акт, с който възивниците - подсъдими за
предадени на съд за престъпление по чл.142а, ал.4 /изм./ вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, изразяващо се в това, че за времето от около обяд на **.**.****г.
до 19:30 часа на **.**.****г., действайки в съучастие помежду си, като
извършители, на язовир, находящ се в землището на с. ******, обл. *****, и в
барака, находяща се в близост до язовира, противзаконно са лишили от
2
свобода Я. В. Г. от гр. *****, като деянието е извършено по мъчителен за
пострадалия начин.
По този начин са формулирани и обвиненията в последните
постановленията за привличане на обвиняеми от **.**.****г., **.**.****г. и
**.**.****г., като при разпитите непосредствено след предявяване на
постановленията всеки от въззивниците - подсъдими ясно е посочил, че
разбира в какво е обвинен.
С обжалваното определение решаващият съд е приел, че обвинителният
акт съответства на установените от закона и практиката изисквания, като е
счел, че същият съдържа подробно и ясно изложение на съставомерните
обстоятелства, включително и по отношение на обстоятелствата, свързани с
времето, мястото и начина на извършване на деянието, и освен това, е
констатирал пълно съвпадение между фактите в обстоятелствената и
заключителната му част, както и съответствие на фактите с правната
квалификация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО.
Настоящият състав изцяло споделя извода на решаващия съд за
редовност на обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл.246, ал.2
от НПК и на задължителните указания, дадени в т.р. № 2/2002г. на ОСНК на
ВКС, в обстоятелствената му част ясно и еднозначно са посочени както
пространствените и времеви параметри на деянието, така и действията на
всеки от подсъдимите през инкриминирания времеви отрязък. На стр. 2-ра
прокурорът изрично е конкретизирал момента, в който пострадалият не е
могъл да се придвижва свободно и самостоятелно, а по-напред
последователно и в хронологичен порядък е изложил и факти за действията
на всеки от подсъдимите преди това. Налице е конкретно описание на
поведението на всеки от подсъдимите и оттам нататък, като е посочено, че
„редувайки се“, четиримата са извършвали едни и същи действия, и е описана
деятелността на всеки от тях до освобождаването на пострадалия към 19:30
часа на **.**.****г. Същевременно, залегналите в обвинителния акт
фактически положения обуславят съставомерност по посочения от прокурора
текст от наказателния закон, и в този смисъл са напълно достатъчни да
очертаят предмета на доказване както от гледна точка на престъплението, за
3
което подсъдимите са предадени на съд, така и от гледна точна на степента на
участие на всеки от тях. Затова настоящият състав намира, че като
съдържание и яснота на изложението, обвинителният акт на ЕРП отговаря на
изискванията за редовност.
Аргументите на възззивниците в обратния смисъл – за нередовност на
обвивнителния акт, поради несъществените разлики с изготвения в
производството предходен такъв (по НОХД № ***/****г. на ЕРС), са без
правно значение, тъй като законът и практиката не поставят изискване за
възприемане на изцяло нови или различни фактически положения след
връщане на делото на прокурора, а единствено за прецизирането им
съобразно горепосочените критерии, както е процедирано в случая. А
доколкото с постановеното в разпоредителното заседание определение по
НОХД № ***/****г. на ЕРС делото е върнато на прокурора единствено
заради нередовност на обвинителния акт, доводът, че след това по делото не
са извършени други действия по разследването, също е неоснователен.
Поради изложеното, ЯОС намери, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Затова, и
на основание чл.345, ал.1 вр.с чл.341, ал.2, вр. чл.249 ал.3 НПК

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по чл.248, ал.1, т.3 от
НПК, постановено в разпоредително съдебно заседание на 17.02.2021г. по
НОХД № 263/2020 год. по описа на ЕРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4