№ 71
гр. Панагюрище, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ
и 86 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод предявени от ЗЛ „Лев
инс“ АД срещу М. К. Л., искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се приеме за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 480 лева
представляваща стойността на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по щета №0015-5060-17-303393, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 146,27 лева – мораторна
лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.08.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
726/2021г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 10.06.2017 година около 09:10 часа в гр. Стрелча, бул. „Руски“
при ***, водачът М. Л. управляваш лек автомобил марка „Ауди“ модел“80“ с
рег. № ** **** ** при извършване на маневра завой на ляво блъснал
насрещно преминаващия лек автомобил марка “Сеат“, модел „Кордоба“ с рег.
№ ** **** **, собственост на М. М., като реализира ПТП с материални щети..
В исковата молба се излага, че за настъпилото ПТП е бил съставен Протокол
за ПТП № 1453389/10.06.2017 г. като е установено, че виновният водач Л. е
управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма и му е съставен АУАН. Към датата на причиняване на процесното ПТП
1
собственикът на автомобила марка ауди е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност" за този автомобил, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/117001245708 със срок на валидност от
27.04.2017г. до 24.07.2018г. За настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят - ищец е образувал преписка по щета № 0015-5060-17-
303392, в която са били събрани доказателства за наличие на предпоставки за
изплащане на обезщетение, както и е бил определен неговият размер.
Повредите по лек автомобил, марка и модел „Сеат Кордоба" са калкулирани
по щета № 0015-5060-17-303392г. от застрахователя ЗК „Лев инс" АД и
възлизат на стойност от 470,00 лв., които били преведени на собственика на
увреденото МПС М. М. с преводно нареждане № **** ********* на
19.07.2017г. В исковата молба се сочи, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
ищецът е придобил право на регрес срещу виновния водач в размер на 480
лева, с вкл. 10,00 лева ликвидационни разноски. Сочи се, че застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият е управлявал моторното превозно без
свидетелство за управление. С покана изх. № L-3709/10.11.2017 ищецът
поканил ответника да заплати сумата в общ размер на 480лв., като писмото е
получено на 11.11.2017 г., поради което се претендира и обезщетение за
забава на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 2.08.2018г. до 20.08.2021г. Моли
се да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира
следното от фактическа страна:
От прието като писмено доказателство по делото протокол за ПТП №
1453389/10.06.2017 г., издаден от сектор ПП при РУ Панагюрище се
установява, че на 10.06.2017 г. в град Стрелча, на бул. „Руски“ при ***,
управляваният от М. К. Л. л.а. „Ауди 80“ с рег. № ** **** ** при извършване
на маневра завой на ляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници, удря насрещно движещото се МПС – л.а. „Сеат Кордоба“
с рег. № ** **** **, в резултат на което му причинява материални щети.
Отразено е в протокола, че М. Л. е управлявал МПС под въздействие на
алкохол и има валидна застраховка гражданска отговорност към датата на
ПТП в ЗК „Лев инс“ АД.
От приетите по делото доказателства се установява, че собственика на
л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № ** **** ** е подал уведомление за щета на
12.06.2017 г. до ЗК „Лев инс“ АД, при която е била застрахована деликтната
отговорност на ответника Л., видно от приета по делото като писмено
доказателство застрахователна полица № BG/22/117001245708 със срок на
действие т 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г.
2
Като писмено доказателство е приет опис техническа експертиза по
щета № 0015-50-60-17-303393, от който се установяват увредените детайли по
л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № ** **** ** – основа предна броня – греда
напречна и основа калник преден десен. От доклади по щета 0015-50-60-17-
303393/1 се установява, че за обезщетяване на вредите по л.а. „Сеат кордоба“
с рег. № ** **** ** са изплатени сумата 470 лева, които са изплатени на
собственика на пострадалия лек автомобил „Сеат Кордоба“.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът
констатира следното от правна страна:
Застрахователят има право да получи от застрахования платеното
застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата
по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен
деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и
плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за
причинените вреди. В тази хипотеза се касае за освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият
никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или
при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не
носи отговорност. В изрично предвидени в закона хипотези, разписани в
нормата на чл. 500 КЗ, застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от
задължението си да престира на увреденото лице.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява механизма на настъпване на ПТП и виновността на водача,
настоящ ответника, както и настъпилите увреждания на л.а. „Сеат Кордоба“ с
рег. № № ** **** **, собственост на М. М.. Тук е мястото да се посочи, че
константната съдебна практика приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление, както и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверително изявление. Протоколът за ПТП е съставен след посещение
на мястото на произшествието от служител при РУ Панагюрище, от който е
видно, че на 10.06.2017 г. в град Стрелча, на бул. „Руски“ при ***
3
управляваният от М. К. Л. л.а. „Ауди 80“ с рег. № ** **** ** при извършване
на маневра завой на ляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници, удря насрещно движещото се МПС – л.а. „Сеат Кордоба“
с рег. № ** **** **, в резултат на което му причинява материални щети.
Отразено е още, че М. Л. е управлявал МПС под въздействие на алкохол и
има валидна застраховка гражданска отговорност към датата на ПТП в ЗК
„Лев инс“ АД. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може
на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори
истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. В случай,
че не го направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от
чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника М. Л. в настоящото
производство не е направено. Поради обстоятелството, че не е оспорена
материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП, същата не е
оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на
Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в
решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от
25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др. От
същия се установява, че към датата на ПТП е налице валидно действащо
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя,
настоящ ищец, както и че ответникът е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 под 1,2 промила. Последният факт се установява от
посоченото в протокола за ПТП. В тази връзка приложимата в случая норма е
тази на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, в редакцията действаща към датата на ПТП е
посочено, че на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,наркотици
или други упойващи вещества; 2. да управлява пътно превозно средство,
спряно от движение. Следва изводът, че не е посочен определен праг на
употребата на алкохол, т.е. всяка констатирана употреба на алкохол е
забранена, а в процесния случай се установява, че същата е между 0,5 и 1,2
промила.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че ищцовото застрахователно дружество е
изплатило по банков път на собственика на увреденото имущество сумата от
470,00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
заведената в ЗК „ Лев инс" АД щета, видно от представено платежно
нареждане по делото – л. 16. Застрахователят е сторил и ликвидационни
разноски в размер на 10 лева, с оглед на което регресната претенция възлиза
на 480,00 лева.
Следователно налице е доказване на всички елементи от фактическия
4
състав на заявената осъдителна искова претенция, поради което същата се
явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
Съдът намира за основателната и претенцията по чл. 86 ЗЗД, доколкото
в настоящия случай се претендира заплащане на изплатеното обезщетение
ведно със сторените ликвидационни разноски, правата на суброгиралия се са
обусловени от направеното плащане, а не от връчване на регресна покана,
поради което от този момент ответникът е изпаднал в забава. Освен това от
събраните по делото доказателства се установява, че до ответника Л. е
изпратена покана за заплащане на дължимата сума, която му е връчена на
11.11.2017 г., поради което следва да се приеме, че дори и да намери
приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, то отново е основателна
претенцията за заплащане ан обезщетение за заваба в размер на законната
лихва з претендирания период от 20.08.2018 г. до 20.08.2021 г.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по
искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за
правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане
на правната помощ юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 50 лв. Поради което в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 75,00 лева в заповедното производство, от
които -25,00 лева - заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37
Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата
за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв. Ето защо в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 175 лева, от които 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и 75 лева – държавна такса.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във с чл. 500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, по отношение М.
К. Л. ЕГН **********, с адрес – гр. Стрелча, ул. „********” № 24, че ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
5
София, бул. „Симеоновско шосе“ 67 А, е носител на парично вземане в
размер на сумата от 480,00 лева представляваща регресна претенция по
повод изплатено от ЗД „Лев Инс“ АД по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ № BG/22/117001245708, валидна към 10.06.2017 г.
обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 10.06.2017 г., в резултат на
което са реализирани материални щети на л.а. с рег. № ****** **, причинени
от управлявания от М. К. Л. лек автомобил с рег. № ** **** **, управляван с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата в размер на 146,27 лева – лихва върху главницата за периода
от 20.08.2018 г. до 20.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 289 от
06.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 726/2021 г. по
описа на Районен съд- Панагюрище
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК ,
М. К. Л. ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********
сумата в размер на 75,00 лв. – представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сумата в размер на 175,00 лв. разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6