О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.София,
19.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито заседание
на 19.04.2021 г., в състав:
СЪДИЯ:
Албена Ботева
като разгледа гр.д. № 13844
по описа за 2019 година на Софийски
градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по предявени
от „Б.Д.“ ЕАД против Х.Б.Е. (Е.),
гражданин на Испания, кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ, и иск по
чл. 92 ЗЗД.
Препис от
исковата молба, ведно с приложените към нея документи, са изпратени на
ответника на всички адреси, посочени от ищеца, посочени в представените към
исковата молба документи и служебно установени от съда.
Видно от
служебно извършените справки, ответникът е бил със статут на продължително
пребиваващ в Р. България гражданин на ЕС, имал е заявен адрес в Р България - с.
Бистрица, община Столична, ул. „*****и трудовото му правоотношение е било
прекратено на 01.03.2018 г., като след тази дата няма регистрирани трудови
договори в НАП, по които да е страна. Съобщенията, изпратени до Испания са
нередовно връчени и са върнати с отбелязване „непотърсени“. Съобщенията,
изпратени до ответника на адреса в с. Бистрица, община Столична, ул. „*****са
нередовно връчени, като връчителят е събрал сведения
(от собственика на имота), че лицето живее в Испания.
Относно
приложимото право, уреждащо компетентността на съда, да разгледа предявените по
делото искове, е налице Регламент
(ЕС) № 1215/2012 от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, вр. чл. 18 §2 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г., компетентен
да разгледа спорове, свързани с потребители, е съдът на държавата членка,
където потребителят има обичайно местоживеене. Тази компетентност може да се пророгира само със изрично споразумение, сключено след
възникването на спора или при явяване на ответника пред съда сезиран с иска - арг. от чл.19 и 25 и чл.26 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г.
Съгласно чл. 26, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на
настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се
яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да
оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна
компетентност по силата на чл. 24. Пророгацията е
приложима и по делата по раздел 4 - относно потребителски договори и се
осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва
компетентността на съда – чл.26 §1. В практиката си ВКС приема, че „явяване“ по
смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. представлява подаването на
отговор на исковата молба, което е т.нар. „първо защитно действие“ /съгласно
практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и
решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/. В определение №18/13.01.2017
г. по ч.т.д. №1734/2016 г. на ТК на ВКС се приема, че ответникът може да оспори
компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл.16
§2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. с отговора на исковата молба. При липса на
такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на
легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа
делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни
на липса на „явяване“ по смисъла на
чл.26 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. /чл.24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г./.
С предявените в рамките на производството
по настоящето дело искове се търси реалното изпълнение на задълженията на
ответника по Договор за кредит за текущо потребление. Ответникът е гражданин на
Испания. Не се установява последният да има обичайно местоживеене в Република
България към предявяване на иска. Напротив, по делото са налице данни, че
ответникът живее в Испания. Процесният договор за
кредит е потребителски договор – ищецът е търговска банка – търговец, а
ответникът е физическо лице, като липсва данни и че Договорът за кредит за текущо
потребление е сключен за обслужване на търговската дейност или професията на
ответника, т.е. компетентността на съда не се определя от правилото на чл. 7 от
Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. /по местоизпълнението на
договора/, а от правилото на чл.17 вр. чл.18 §2 от
Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. По делото няма твърдения за сключено след
пораждане на спора споразумение относно компетентността на съдилищата в
Република България.
Ето защо и доколкото не е налице пророгация на компетентност от една страна, а от друга
поради специалните правила за компетентност при потребителски договори,
съгласно Раздел 4 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г., българският съд не е
компетентен да разгледа настоящото производство, тъй като ответникът няма
местоживеене на територията на Р България (определение №
279/21.07.2020 г. по ч.т.д. № 998/2020 г. на ВКС,
ІІ ТО, определение № 338/21.10.2020 г. по ч.т.д. № 1501/2020 г. на ВКС, І ТО,
определение № 582/16.11.2020 г. по ч.т.д. № 3012/2019 г. на ВКС, І ТО, определение
№ 423/30.12.2020 г. по ч.т.д. №
1696/2020 г. на ВКС, ІІ ТО, и много други).
Регламент № 1215/2012 предвижда
три случая (раздел 3, 4 и 5 от глава II), при които едната страна се приема за
икономически по-слаба и юридически по-неопитна, като единият от случаите касае
отношенията, свързани с потребителските договори. За тях е предвидена т.нар.
защитна компетентност, която се прилага само при точно определена категория
лица и като изключение подлежи на стриктно тълкуване. Предвидената засилена
защита, обаче, намира проявление и последствия в различни направления. Така
например, едно от изискванията към удостоверяването като европейско изпълнително основание, предвидени в
чл. 6, пар. 1
от Регламент 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21
април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни
вземания, е спазването на специалните правила за компетентност при
потребителски договори – съдебното решение да е постановено от съд на
държава-членка по местоживеене на ответника, което е още един аргумент за
стриктното спазване на предвидената в Регламента компетентност.
Предвид изложеното, съдът намира,
че не е компетентен да разгледа предявените в рамките на производството по
настоящето дело искове, поради което производството следва да бъде прекратено.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 13844/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: