Определение по дело №110/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 82
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20205001000110
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 82

 

 

гр. Пловдив, 28.02.2020   година

 

 

Пловдивският апелативен съд, първи  търговски   състав, в закрито съдебно заседание на     двадесет и осми  февруари     две хиляди и   двадесета година  в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

                                                           КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно частно т. дело №   110    по описа за 2020  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство  е по  чл. 274 ал. 1 т. 1   от ГПК .

С определение № 2710  от 31.12.2019 година, постановено по т. дело № 904/2019  година по описа на Окръжен съд – П., е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба, изразяващи се в липса на яснота и конкретизация на исковата претенция, както и поради недопустимост на установителни претенции за факти.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Й.Б.А.. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на прекратителното определение. Те се свеждат до неправилност на изводите на съда за липса на конкретизация на обстоятелствата на исковата молба и за недопустимост на иска, като отново е посочено, че  петитумът на предявения иск е да се признае за установено, че 2976 собствени акции, придобити от „***“ АД на основание  чл. 187 е, ал. 2 от ТЗ вследствие увеличението на капитала на дружеството и непрехвърлени незабавно, са обезсилени по право. Искането е да се отмени обжалваното определение.

Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на производството по делото, попадащо в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, като при подаването й е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК – определението е съобщено  на частния жалбоподател на 20.01.2020  година, а частната жалба е  подадена по пощата на 27.01.2020 година.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

  Производството по  търговско дело № 904/2019 година на  ОС – П. е образувано по иска,  предявен от  Й.Б.А. против „***“ АД,  който то с определение № 2238/28.10.2019 година по т. дело № 938/2019 година на ПОС е отделен за разглеждане  в самостоятелно производство.

Предявяването на иска е с молби вх. № 27331/18.09.2019 година и 30121/15.10.2019 година, подадени от Й.А. по т. дело № 938/2019 година в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности в първоначалната искова молба.

С допълнителната искова молба вх. № 11218 от 08.04.2019 година, подадена по т. дело № 938/2018 година ищецът е формулирал петитум да се признае за установено, че „***“ АД не е собственик на 5952 броя собствени акции, респ. на 41710 броя собствени акции. Правният си интерес от предявяването на иска ищецът е обосновал с качеството си на акционер в дружеството. В обстоятелствената част на исковата молба  е извършено подробно описание на взетите решения на  Съвета на директорите на АД, касаещи придобиването с покупко-продажба, обратното изкупуване и джиросването на собствени акции на дружеството, както и отразяването на тези решения   в годишните доклади за  дейността на дружеството.  Въз основа на  това ищецът е стигнал до извода, че 5952 броя собствени акции на дружеството не съществуват, тъй като поне 4104 броя собствени акции, придобити на основание чл. 187 г от ТЗ следва да се считат за обезсилени от 2010 година и  не могат да бъдат предмет на решение на Съвета на директорите, взето с протокол № 16 от 30.10.2017 година, касаещо продажбата на всичките 41710 броя  собствени акции на дружеството на „***“ АД, като купувачът е цедирал на  „***“ АД свое вземане от „КЦМ“ АД в размер на 1 503 409,10 лева с договор за цесия от 01.11.2017 година,  акциите са джиросани и „***“ АД е вписано като акционер в ответното дружество.

След така изложените първоначално обстоятелства и формулирано искане, в цитираните по-горе две молби вх. № 27331/18.09.2019 година и 30121/15.10.2019 година ищецът Й.А. не е конкретизирал допълнително обстоятелствата, а е променил петитума на иска си и е формулирал  петитум, който се поддържа и в частната жалба, а именно да се признае за установено, че 2976 собствени акции, придобити от „***“ АД на основание  чл. 187 е, ал. 2 от ТЗ вследствие увеличението на капитала на дружеството / предмет на решение на проведеното на 02.09.2013 година Общо събрание/ и непрехвърлени незабавно, са обезсилени по право.

Сам по себе си така формулираният петитум  налага извод за недопустимост на предявения иск, доколкото става дума за установителен иск за факти. Това е достатъчно основание за прекратяване на производството по делото.  

Освен това, на ищеца са давани нееднократни указания  и му е осигурена  нееднократна възможност да отстрани нередовностите в исковата си молба  -  разпореждане  № 6615/06.08.2019 година, разпореждане № 7792/19.09.2019 година и определение  № 2287 от 04.11.2019 година. Настоящият съдебен състав намира, че даваните указания с посочените разпореждания са законосъобразни, свързани са с редовността на исковата молба – обстоятелствена част и петитум и с обосноваването на правния интерес. Въпреки конкретните указания, включително  за уточняване на акциите, предмет на предявения иск, за посочване на цената на иска  и внасяне на дължимата държавна такса съобразно чл. 69, ал. 1 т. 2 от ГПК и за обосноваване на правен интерес от предявяването на иска, тези нередовности не са отстранени. Това, наред с изложеното по-горе за петитум, свързан с установяване на факти – настъпило обезсилване по право на собствени акции на дружеството, който се поддържа дори с частната жалба, е достатъчно, за да се приеме наличие на основание за прекратяване на производството по делото.

Първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2710  от 31.12.2019 година, постановено по т. дело № 904/2019  година по описа на Окръжен съд – П., с което  е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                      

                                                      

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                           

 

                                                                              2.