№ 1516
гр. Варна, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900409 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Юробанк България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“
№260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева,
действащи чрез адв.М. Р., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Позитано“ №7, ет.2, офис 5-6,
против “НИК-СОТ Груп“ ООД /с предходна правно организационна форма ЕООД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6,
ап.16, представлявано от А. Б. Б., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“
№57а, чрез адв.А. К., с която e предявен иск за прекратяване на ответното дружество на
основание чл.517, ал.4 от ГПК.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба, в
който се поддържа становище за недопустимост и за неоснователност на иска. Наред с това
се иска и спиране на производството по делото до приключване на регистърното такова,
развиващо се по Заявление А4 с вх.№20240814101027 в ТРРЮЛНЦ, с което се иска вписване
на увеличаването на капитала и приемането на нов съдружник в ответното дружество.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват, релевираните с отговора на ответника, възражения за недопустимост и
неоснователност на претенцията
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който
оспорват доводите изложени в ДИМ и се поддържат възраженията развити с отговора на
ИМ.
По допустимостта на предявеният иск:
1
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, тъй като легитимацията на
страните съответства на ищцовите твърдения за съществуването на неудовлетворено
притезание спрямо съдружник в ответното дружество, за който дълг изпълнението е
насочено върху всички дялове от капитала на дружеството. Представени са и доказателства
за овластяването на ищеца от съдебният изпълнител за предявяване на иска. В тази връзка
съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че промяната на
правноорганизационната форма на ответно дружеството от ЕООД в ООД, води до
недопустимост на настоящото производство, предвид липса на процесуалните предпоставки
за разглеждане на конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена
отговорност. Освен това въпросните доводи касаят основателността на претенцията, а не
нейната допустимост.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
Искането на ответното дружество за спиране на производството по делото до
приключване на горепосоченото регистърното производство, се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение, тъй като видно от данните ТРРЮЛНЦ въпросното
вписване е извършено.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ответното дружество за изискване на копие от изп.д.№20248920400198, с
цел проверка на предприетите до този момент изпълнителни действия и наложените в
рамките на ИД изпълнителни мерки и способи, следва да се остави без уважение, тъй като
посочените обстоятелства са извън основният предмет на доказване, а и страната като
участник в изп.дело, разполага с възможност да се снабди с нужните й документи и да ги
представи по делото.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответното дружество за спиране на
производството по настоящото дело до приключване на регистърното производство по
Заявление А4 с вх.№20240814101027 в ТРРЮЛНЦ.
2
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, с която e
предявен иск за прекратяване на “НИК-СОТ Груп“ ООД /с предходна правно
организационна форма ЕООД/, с ЕИК *********, на основание чл.517, ал.4 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на взискател по изп.д.
№20248920400198 по описа на ЧСИ с рег.№892 на КЧСИ, което е образувано въз основа на
Изпълнителен лист №3547 от 03.08.2022г. издаден на основание влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№10318/2022г. на Районен съд Варна, против А. Б. Б., с ЕГН
**********. Сочи се, че само размера на главното задължение на длъжника А. Б. в
изпълнителният процес възлиза на 1193790.81лв. Поддържа се, че вземанията на взискателят
не са удовлетворени, поради което на основание чл.517, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител
е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника А. Б. Б., който е едноличен
собственик на капитала в ответното дружество. Сочи се още запорът, че вписан в
Търговския регистър на 01.04.2024г. с рег.№20240401134223 под номер 003, като
предходните два наложени запора са вдигнати. Твърди се, че с Постановление от
25.07.2024г., съдебният изпълнител е овластил ищецът да предяви иск за прекратяване на
ответното дружеството на основание чл.517, ал.4 от ГПК.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се сочи, понастоящем ответното дружество не е
еднолично, а има повече от един съдружник, поради което не са налице предпоставките за
прекратяването му при условията на чл.517, ал.4 от ГПК. Сочи се още, че за удовлетворяване
на дълга по изп.д.№20248920400198, са наложени възбрани върху всички налични имоти на
длъжниците, запори върху всички притежавани от тях товарни и леки автомобили, всички
техни налични банкови сметки, всички вземания спрямо други трети лица, както и запори на
всички притежавани от тях дружествени дялове в “Агро Резерв Трейд“ ЕООД, “Бг Ленд
Форест“ ООД и “Флора Креатив“ ЕООД, “Агро Плант Инвест“ ООД, “Дакота Ойл“ ЕООД и
в “Гипстрой“ ООД. Също така е предприета публична продан на собствена на ипотекарен
длъжник, вещ-“Автосервиз Крумово“, състояща се от административна сграда, автосервиз и
движими вещи, находяща се в с.Крумово, общ.Аксаково. Твърди се, че в резултат от
предприетите изп.действия съществува реална вероятност взискателят да се удовлетвори
изцяло, но същият е избирал да се насочи и към изпълнение върху дяловете на ЕСК на
дружеството ответник. Сочи се, че видно от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, в полза
на друг кредитор има вписан залог на търговското предприятие на дружеството,
включително върху дяловете на длъжника. Твърди се, че при откриване на производство по
ликвидация ще настъпи на задължителна предсрочна изискуемост на обезпеченото със залог
вземане, а според публикуваните ГФО в ТРРЮЛНЦ, дружеството няма да е в състояние да
удовлетвори изцяло заложния кредитор. Твърди се още, че е малко вероятно след
ликвидация да остане имущество, от което да бъде удовлетворен ищецът, тъй като пасивите
на дружеството надхвърлят активите му, съответно капиталът му е с отрицателна стойност.
3
В този смисъл се сочи, че наложеният запор в изпълнителното дело върху притежаваните
дялове от длъжника, съответно прекратяването на дружеството, няма да доведат до
удовлетворяване на взискателя. Поддържа се, че макар взискателя да е наясно с изложеното
по-горе, същият е предявил настоящия иск, което действие според ответното дружество се
явява недобросъвестно упражняване на процесуални права, по смисъла на чл.3 от ГПК и
това се явава самостоятелен довод за неоснователност на иска.
С подадената допълнителна искова молба, се излагат доводи за неоснователност на
възраженията на ответното дружество, като се поддържа, че настъпилата след подаване на
исковата молба промяна в дружеството, което от ЕООД е станало ООД, е ирелевантна за
предпоставките на предявяване на иска по чл.517, ал.4 от ГПК. Твърди се, че,
преобразуването на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от
увеличения капитал от нов съдружник, последващо предявяването на иска, не е предвидено
като отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на претенцията. Също така не
влияе върху съществуването на абсолютните положителни процесуални предпоставки, а
именно наличие на висящо изпълнително производство, с неудовлетворен взискател ищеца
и задължено лице-ответното дружество, които са идентични с тези за иска по чл.517, ал.3 от
ГПК. Поддържа се, че това е така, защото в случая не се касае за различен правен субект на
страната на ответника, като не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването
на иска чл.517, ал.4 от ГПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на описаното
становище и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се поддържа, че
общият размер на задълженията, съобразно издаденият по ч.гр.д.№10318/2022г. на Районен
съд Варна изпълнителен лист, послужил за образуване на изп.д.№20248920400198, към
настоящия момент възлиза на над 3500000лв., които са част вземане по Договор за
револвиращ кредит №247/06.11.2014г. и анексите към него, като пълният размер на
главницата е 5831165.84 евро. В тази връзка се твърди, че доводите на ответника за
наложени обезпечителни мерки-запори и възбрани по изпълнителното дело, са ирелевантни
за настоящия спор, още повече, че до настоящия момент те не са довели до удовлетворяване
на взискателя. Сочи се, че основание за отхвърляне на процесната претенция е установяване
на удовлетворяване на вземането на взискателя, преди приключването на първото заседание
по делото, каквото в случая не се твърди и не е налице. На последно място се поддържа, че
твърдението на ответното дружество за учреден в полза на трето лице особен залог върху
търговското предприятие на дружеството, е ирелевантно за настоящия спор. Твърди се, че
дали върху имуществото на ответника има привилегия в полза на друг кредитор, не
съставлява отрицателна предпоставка за предявяване на настоящия иск, както и не води и до
неговата неоснователност. Сочи се, че въпреки гореописаната привилегия, съществува
възможност след удовлетворяване на обезпечения кредитор да остане имущество за
разпределяне като ликвидационен дял на А. Б. Б., което ще бъде установено, едва след
приключване на производството по ликвидация на ответното дружество, съответно искът по
чл.517, ал.4 от ГПК не би могъл да бъде отхвърлен на това основание.
С подаденият отговор на допълнителната искова молба, се поддържат доводите за
4
недопустимост на иска, тъй като понастоящем в ответното дружество има и друг
съдружник, върху чиито дялове няма наложен запор в полза на взискателят, съответно
съдебният изпълнител трябва да връчи на дружеството изявление на взискателя за
прекратяване участието на длъжника в дружеството и едва след изтичането на три месеца,
ще може да овласти взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. Поддържат
се и доводите за неоснователност на претенцията, развити с отговора на ИМ.
Предявения иск намира правното си основание в чл.517, ал.4 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът има качеството на взискател по изп.д.№20248920400198 по описа на
ЧСИ с рег.№892, което има за предмет непогасени задължения на един от съдружниците в
ответното дружество, който е бивш едноличен собственик на капитала на дружеството.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а
именно, следва да докаже: качеството на кредитор на съдружник в ответното дружество,
който е едноличен собственик на капитала; насочване на изпълнението върху дяловете в
дружеството и овластяване от съдебния изпълнител да предяви иска.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи
и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч.
положителният правопогасяващ факт за удовлетворяване на вземането на взискателя по
дело.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з., представените от страните, писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответното дружество за изискване на копие от
изп.д.№20248920400198, като неоснователно
НАСРОЧВА производството по т.д.№409/2024г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 19.12.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5