М О Т
И В И
към присъда № 8
по НЧХД № 120/2018 г. по описа на Районен съд Каварна
Съдът е сезиран с тъжба подадена
от С.А.А. с ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител адв. М.К. от ДАК, с която срещу А.Д.Д. с ЕГН **********,
е повдигнато обвинение за това, че на 26.04.2018 г. в с. К., общ.
Шабла, на улица „П.” е причинил лека телесна повреда на С.А.А., изразяваща се в
следните травматични увреждания – кръвонасядане и контузия на дясното бедро,
оток и кръвонасядане на лявата скула, контузия на гърба, които са й причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.
В хода на наказателното
производство е предявен от тъжителката против подсъдимия граждански иск за
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, приет от съда за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание частният
тъжител и граждански ищец чрез упълномощения по делото повереник адв. М.К.,
заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и
предявения против подсъдимия граждански иск. В хода на съдебните прения, след
направения подробен анализ на доказателствените източници и заключенията на
вещите лица счита, че безспорно било доказано обвинението по време, място и
авторство на деянието, с което по своята същност била разкрита и обективната
истина по делото. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по отношение
на повдигнатото обвинение. Пледира да
бъде уважена гражданскоправната претенция и присъдено претендираното обезщетение,
с оглед неговата доказаност.
Защитникът на подсъдимия А.Д.Д.
- адв. И.Д. пледира при произнасянето на присъдата да се отчете, че повдигнатото
обвинение не било доказано по категоричен начин от частния тъжител, чиято е
доказателствената тежест, както от обективна, така и от субективна страна. Смята,
че от събраните в процеса противоречиви гласни доказателства, не може да се
направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил действията описани в
тъжбата, още по-малко да е причинил уврежданията които се твърдят. Твърди, че
описаните в медицинската документация увреждания контузия на гърба и в
заключението на вещото лице Д. – травматична радикулопатия на коренчетата в
шийния отдел в дясно, са недоказани и са изведени единствено въз основа на
оплакванията на тъжителката. Пледира за признаване на подсъдимия за невиновен
на осн. чл. 304 НПК и за неговото оправдаване.
Подсъдимият А.Д.Д. заявява, че
разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното
следствие се възползва от правото си да не дава обяснения. В даденото му право
на последна дума заявява, че на инкреминираната дата е говорил със С., но не я
е доближавал. Желае да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Каварненският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Д.Д. е на 54
г., роден е на *** г. в гр. Каварна, българин по произход, български гражданин,
със средно-специално образование, женен.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост, рег. № 327, издадена от Районен съд Каварна на 09.10.2019
г. Д. не е осъждан и не са вписани данни да е освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Установи се в хода на
съдебното следствие, че частният тъжител С.А. А. и подсъдимият А.Д.Д., се
познавали добре, т.к. живеели в едно населено място – с. К., общ. Шабла.
Към датата на инкреминираното
деяние 26.04.2018 г. тъжителката работела на граждански договор към кметство с К.,
като поддръжка, назначена от общинско предприятие „***” гр. Шабла. Работата й
се състояла в косене, пръскане и почистване на тревни площи, както и друга
поддръжка на населеното място, като конкретните задачи за изпълнение й били
възлагани от кмета на селото.
На посочената дата й било възложено да пръска с
хербицид изникналата трева по тротоарите. В изпълнение на задълженията си А.,
напълнила петнадесет литрова гръбна пръскачка с препарат и тръгнала по улица П.,
в посока началото на населеното място. Достигайки до пресечката на ул. „П.” и
ул. „Ч.”, А. видяла подсъдимият Д., който излязъл от дома си и се насочил към
нея. Приближавайки той провокирал разговор, в който я обвинявал, че през седмицата нищо не е работила и дори в
момента си почива, а А. му отговаряла, че това не е вярно. Размяната на
реплики, постепенно излязла от рамките на добрия тон и прераснала в скандал.
Думите на тъжителката „Господ ще те научи…”, били възприети от подсъдимия като
клетва и силно го афектирали. Той хванал А. за дрехата, бутнал я на земята и я
ритнал неустановен брой пъти по тялото. След това я хванал за косата и блъснал
няколко пъти главата и в пръскачката, която била на земята до нея. А. започнала
да вика за помощ, а подсъдимият тръгнал към центъра на селото.
Оставайки сама А. позвънила от личния си телефон първо
на кмета – свидетеля Д.М., след това на зет си свидетелят К.Г. и на
свидетелката В.Д.. На всеки от тримата А. плачейки казала, че е била набита от
подсъдимия Д..
Скандала между подсъдимия и
тъжителката бил чут от свидетелката Д.,
която живеела в близост до мястото на инцидента и в това време била в градината,
на разстояние около 150 м. От
показанията на същата се установява, че около 9.00 ч. сутринта тя първо чула и
разпознала гласа на А., с когото са съседи и познава много отдавна, а след това
и гласа на С.. В начало възприела разговора между двамата, като нормален, от
разстояние, но след като гласа на А. станал по-сериозен, разговора станал като
на „кавга”. Това провокирало свидетелката да се качи на кладенеца от където
имало видимост към улицата, но не ги видяла. След като св.Д. чула изпищяване и
вик „олеле”, тръгнала към улицата от която се чували гласовете. В този момент
тъжителката й позвънила по телефона, като плачейки й казала „помощ, преби ме, моля
те ела”. Стигайки до мястото на инцидента свидетелката заварила С. на земята, в
седнало положение, с разрошена коса, без шапка и без очила. В този момент дошъл
и свидетелят Д.М., а след него и дъщерята, и зетя на тъжителката. На всички А.
плачейки обяснила, че с подсъдимия се скарали и той я съборил на земята, ритал
я и блъскал главата й в пръскачката. Показала им десния си крак, по който имало
следи от удара, както и лявата си буза, която изглеждала по-зачервена от
другата.
Свидетелят М. сигнализира
полицията за инцидента, като позвънил на мобилния телефон на св.И.Н., с когото
се познавал лично, т.к. живеел в същото село. Н. предал сигнала на дежурния в
РУ Шабла и заедно с колегата си П.К.посетили местопроизшествието, след около
половин час. Отивайки на място св.Н. заварил там А., кмета М., дъщерята на
тъжителката З., зет й К. и съседката В..
Тъжителката била силно разстроена, с разрошена коса, плачела и му
показала синини на десния си крак, за които обяснила, че са й причинени от
нанесени удари от подсъдимия. С оглед вида и оплакванията на тъжителката св.Н.,
преценил, че се налага да осигури медицинска помощ на пострадалата и
сигнализирал за случилото се на телефон 112.
На подадения сигнал се отзовал
св. Л.Л.,***. Отивайки на място той извършил преглед на тъжителката, при който
тя му показала синина на дясното бедро, над каляната става. Свидетелят Л.
измерил кръвното й налягане, което било 180/100, а пулса й 86. Въз основа на
снетата анамнеза и установеното при прегледа, Л. й поставил мускулна инжекция
хлофазолин, за понижаване на кръвното налягане, дал й две таблетки „валидол” –
нервно вегетативен регулатор и я насочил към специалист.
След
оказаната й медицинска помощ, тъжителката била заведена от свидетеля К.Г. в с. Дуранкулак при личният й
лекар д-р Д.А., който след извършен преглед й дал направление за ортопед. В
амбулаторния лист попълнен при прегледа доктора вписал в графата обективно
състояние следното: …кръвонасядане дорзално в областта на дясното бедро с р-ри 15см./3-4
см., бедрото е отекло и болезнено при палпация. Движенията в обл.възможни, но
болезнени.
С даденото й направление А.
посетила лекар специалист –ортопед в гр. Добрич, д-р Л.Б.. В издадения
амбулаторен лист при прегледа, същият вписал като основна диагноза: Контузия на
долната част на гърба; придружаващи заболявания и усложнения: Контузия на
бедро; обективно състояние: Оток. Кръвонасядане и палпаторни болки по външна
повърхност на дясно бедро дистална половина. Палпаторни болки върху горни
лумбални прешлени и паравертебрално в дясно. Предписал й обезболяващи
медикаменти.
На 27.06.2018 г. тъжителката А. посетила
кабинета на съдебния лекар д-р Д.Д., който при извършения й преглед установил
кръвонасядане по външна повърхност на дясното бедро в долна трета, с размери
12/6 см., с интензивно мораво цвят. Оточна и насинена с бледо синкав цвят лява
скула. Силни болки в дясна гръбна половина, съобщени от пострадалата. В заключение
съдебния лекар посочил, че пострадалата С.А. е получила следните увреждания:
кръвонасядане и контузия на дясното бедро; оток и кръвонасядане на лявата
скула; контузия на гърба. Вписал е още, че установените увреждания са резултат
на удар с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и
начин, както сочи пострадалата.
Според показанията на
свидетеля Г., който живеел с тъжителката в едно домакинство, на деня следващ
инцидента мястото на удара по крака станало оточно и много синьо, а на лявата
скула се забелязвала подутина и охлузване. А. се оплаквала от болки във врата и
гърба. Тъй като състоянието й се влошило се наложило да постъпи в болницата в
Каварна за лечение. Свидетелят заяви още, че след инцидента в къщи избягвали да
го коментират, защото при споменаването му А. се разстройвала и започвала да
плаче. Същото заяви и свидетелката В.Д., която разказа, че при срещата си с А.
след около 12-13 дни тя й споделила, че за нея случилото се е много обидно,
като отново заплакала.
Установява се от заключението на извършената в хода на съдебното
производство съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р Д.Д., че при
възникналия инцидент на 26.04.2018 г. С.А. е получила травматични увреждания
изразяващи се в кръвонасядане
и контузия на дясното бедро; оток и кръвонасядане на лявата скула; контузия на
гърба; травматична радикулопатия на коренчетата в шийния отдел в дясно. Вещото
лице е заключило, че установените увреждания са в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия инцидент. Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето
не опасно за живота.
Във връзка с оспорване
заключението на СМЕ изготвена от д-р Д. е извършена втора експертиза от вещо
лице неврохирург- проф.д-р Светолав К.. Съгласно заключението на д-р К.
телесните увреждания описани в медицинската документация по делото и посочени
от тъжителката като получени на инкреминираната дата, могат да бъдат обяснени
по описания от С.А. начин, т.е механизма на причиняване е нанесен побой с ръце
и ритници. В резултат на тези удари могат да се причинят охлузвания,
насинявания и кръвонасядания, които са описани при съдебномедицинския преглед
от 27.04.2018 г., а именно: кръвонасядане и контузия на дясното бедро, оток и
кръвонасядане на лява скула, контузия на гърба. Тези травматични увреждания са
повърхностни, не са засегнати дълбоки телесни структури и не са установени
фрактури на кости. Такива кръвонасявания се резорбират спонтанно и отшумяват за
около две седмици. По отношение на диагнозата травматична радикулопатия на
коренчетата в шийния отдел в дясно, вещото лице К. е заключил, че тя не
доказана с медицински документи, а почива единствено на интерпретация на оплакванията
на пострадалата, от заболявания кото тя има от много години преди травмата и
които са отразени надлежно в медицинските документи.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. За формиране на своите фактически изводи, съдът кредитира като
достоверни показанията на свидетелите В.Д., К.Г., Д.М., И.Н. и Л.Л., като
съобрази, че същите са непротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду
си и взаимодопълващи се.
Кредитирани бяха и писмените доказателства, приобщени по делото, а именно –
заключенията по изготвените съдебно-медицински експертизи, заверени копия на приложените
по делото: фиш за спешна медицинска помощ от дата 26.04.2018 г., амбулаторен
лист № 1011/26.04.2018 г. изд. от д-р Д.А., етапна епикриза за периода от
01.04.2015 г. до 04.04.2019 г. изд. от д-р Д.А., амбулаторен лист №
1008/26.04.2018 г. изд. от д-р Л.Б., съдебно-медицинска консултация №
56/27.04.2018 г. на д-р Д.Д., епикриза изд. на 08.05.2018 г. от неврологично
отделение на МБАЛ Каварна ЕООД, копие от История на заболяване № 665 на лицето С.А.,
лежало в неврологично отделение на МБАЛ Каварна ЕООД през периода 30.04.2018 г.
– 08.05.2018 г., граждански договор № 70/17.04.2018 г., трудов договор №
78/04.06.2018 г., длъжностно характеристика на длъжността работник озеленяване,
преписка с рег. № 5811р-2418/26.04.2018 г. по описа на РУ гр. Шабла,
постановление от 30.05.2018 г. на РП Каварна, характеристични данни за подс.А.Д.Д.,
справки за съдимост с рег. № 146/18.05.2018 г. и рег. № 327/09.10.2019 г. изд.
от Бюро за съдимост при КРС.
Показанията на свидетеля Й.Т. досежно твърдението, че в двата дни
следващи инцидента е виждал тъжителката А. от близко разстояние и не е
забелязал синини и наранявания по тялото й съдът кредитира като недостоверни
такива, поради противоречието им с останалия ценен от съда доказателствен материал
и най-вече извършените четирикратно прегледи на пострадалата от медицински
лица, които непротиворечиво посочват в изготвените от тях документи наличието
на наранявания, както и предвид близките приятелски отношения на свидетеля с
подсъдимия. Показанията на свидетелката С.Т. не дават сведения за спорните по
делото обстоятелства, поради което и не са обсъждани от съда. Същите дават
информация единствено досежно обстоятелството, че на инкреминираната дата
подсъдимият е потърсил св.М. на работното му място, като провел с него
телефонен разговор, при който го информира, че се е скарали със С. и поискал
двамата да я закарат в Шабла с неговата кола.
Настоящия състав на съда намира, че в хода на
съдебното производство, въз основа на събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че на посочената в частната тъжба дата и място частният
тъжител е получил травматичните увреждания, описани и характеризирани като лека
телесна повреда в приобщената по делото съдебно медицинска консултация и
заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи.
На инкреминираната дата 26.04.2018
г. подсъдимият А.Д. от обективна страна е причинил на частната тъжителка
травматичните увреждания, описани в обвинението й. Същите от субективна страна
са извършени от него с пряк умисъл. При възникналия конфликти между тъжителката
и подсъдимия на посочената дата, Д. афектиран от отправените към него реплики,
е нанесъл на тъжителката удари с крак и ръка по различни части от тялото й, с
които действия е предизвикал травматичните увреждания. Описаните травматични
увреждания в медицинската документация са тези, които законът описва като лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без
разстройство на здравето, каквито се визират в чл.130, ал. 2 от НК.
В съответствие с експертните заключения относно
механизма на причиняване на телесните увреждания са изцяло и показанията на всички
разпитани по делото свидетели, които макар и не пряко, но затова пък непосредствено
след инцидента са възприели резултата от действията на подсъдимия. Показанията
на всички посочени от тъжителката свидетели кореспондират с констатациите на
медицинските лица извършили прегледи в много кротък срок след инцидента, досежно характеристиките
на причинените наранявания.
Като неоснователни бяха оценени от съда доводите на
защитника на подсъдимия досежно недостоверния
характер на показанията на св.Д. с оглед твърдения за вътрешни противоречия,
каквито в съществен аспект не бяха констатирани. Напротив, установи се, че
същите кореспондират изцяло с обясненията на тъжителката и останалите свидетелски
показания, като съвпадат напълно с описаното относно времето, мястото и начина
на причиняване на телесните увреждания. Кореспондират и със заключенията на
експертите, изготвили съдебно-медицинските експертизи по отношение механизма на
реализиране на деянието, като аргументи в тази връзка бяха изложени по-горе.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство
безспорно бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимият е реализирал
инкриминираното деяние и в причинна връзка с неговото поведение е
настъпил противоправния резултат. Авторството бе установено
действително въз основа на непреки, съотв. косвени доказателства, които обаче са
във взаимна връзка и логическо единство помежду си и в своята съвкупност
обосновават като единствено възможен извода, че именно подсъдимият е
извършител на престъпното деяние, предмет на обвинение по делото.
Предвид, изложените съображения, с оглед
на така установената фактическа обстановка, въз основа на
кредитираните по делото доказателства, съдът констатира от правна
страна, че с поведението си А.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
като на
26.04.2018 г. в с. К., общ. Шабла, на улица „П.” е причинил лека телесна
повреда на С.А.А., изразяваща се в следните травматични увреждания – кръвонасядане
и контузия на дясното бедро, оток и кръвонасядане на лявата скула, контузия на
гърба, които в своята съвкупност са обусловили причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето.
Безспорно се установява и субективната страна на
извършеното деяние по чл. 130, ал. 2 от НК, доколкото от събраните по делото
доказателства, установяващи механизма на осъществяването му, вкл. начина по
който е нанесена телесната повреда,
силата и насоката на нанесените удари, както и техния брой е видно, че
подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на извършеното от него, предвиждал
е престъпните последици и е искал тяхното настъпване, с оглед на
което е осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът
съобрази, че по отношение на същия са налице предпоставките за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”,
визирана в чл. 78а, ал. 1 от НК: за престъплението е предвидено наказание
„Лишаване от свобода до шест месеца”, „Пробация” или „Глоба”, от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени
вреди, подсъдимият е неосъждан и не са
налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
78а, ал.6 от НК. Поради изложеното, съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание „Глоба”.
При индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
лицето и много добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността
обстоятелство, не бяха установени. Предвид изложеното, като констатира наличие само
на смекчаващи отговорността обстоятелства и като съобрази липсата на
доказателства, удостоверяващи доходите на лицето и семейното положение на
същия, като ангажиран за издръжка на други лица, съдът определи наказанието
„Глоба” в минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, а именно в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Относно предявения граждански иск срещу
подсъдимия, съдът намира, че вследствие на
осъщественото деяние и в пряка причинна връзка
с него, на частния тъжител са причинени неимуществени вреди, изразени
в болки и страдания. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена
последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка
при осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на
вредните последици.
При формиране на вътрешното си убеждение, съдът взе
предвид, че в резултат на процесното противоправно деяние и
в пряка причинна връзка с поведението на дееца, частният
тъжител е претърпял лека телесна повреда, свързана с болки,
страдания и отрицателни преживявания Доколкото от доказателствения материал по
делото безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, изхождайки от
принципа за справедливост съдът уважи предявения граждански иск
в размер на 1000 /хиляда/ лева, като в останалата част до
пълнопредявения размер от 3000 лв. го отхвърли като неоснователен и недоказан.
При определяне на размера съдът взе предвид характера
на причинените увреждания, техния брой, както и периода на възстановяване на
лицето, за който от материалите по делото е установено, че се отнася
до период от около 2 седмици, видно от разпита на вещите лица. При
преценка на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване, съдът отнесе към
посочената категория и преживения от частния тъжител емоционален стрес, който
обичайно обременява психиката на пострадалите от физическа агресия лица.
С оглед на същите съображения, съдът уважи и акцесорната претенция
за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения иск, считано от
датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Д. да заплати на
гражданския ищец и частен тъжител сумата от 712.00 /седемстотин и дванадесет/
лева, явяваща се направените от същия разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и свидетели.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден
да заплати в полза на държавата по сметка на РС Каварна сумата от 50.00 /петдесет/
лева, държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата от 567,20 /петстотин
шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ явяваща се направените в
хода на съдебното производство деловодни разноски
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………….