Р Е Ш Е Н И Е № 3128
22.07.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12007/2018
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против Г.Р.С., ЕГН ********** , с
адрес ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона
за задълженията и договорите.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422
от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е
единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи условия
между него и ответника, доставил на последния до негов обект топлинна енергия
на стойност 406.42 лева, с период на доставка от 01.10.2016г до 30.04.2017г., която
стойност останала незаплатена в уговорените между страните срокове;
топлоенергията била доставена чрез отделянето й от сградната инсталация в
апартамента на ответника и чрез доставка
на битова гореща вода. Затова ищцовото
дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение под №
5783/25.06.2018г, издадена по ч. гр. дело № 4115/2018 год. по описа на Районен
съд - Пловдив и в тази заповед било
заповядано за плащане и обезщетение за забава в размер на 42.34 лв. за
периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018 год., законната лихва върху главницата
от датата на подаването на заявлението – 13.03.2018г . до окончателното
изплащане на вземането , както и 75 лв.
разноски по делото.
Заповедта
била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на ищеца било
указано да предяви иск за вземането си ; затова се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника това вземане като реално изпълнение по
договора между страните и обезщетение за забавата в това изпълнение.
Ответникът
е депозирал чрез особен представител отговор, чрез който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва да е собственик на посоченото жилище , до което е
извършена доставката , респ., не бил клиент на ищеца. Нямало и решение на
общото събрание на етажната собственост за присъединяване на същата към
топлопреносната мрежа; нямало доказателства кой и как е отчитал количеството на доставената топлоенергия. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото
лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава заключение, че в
жилищния блок на процесния адрес е ползвана за исковия период топлоенергия за
отопление и битова гореща вода от действаща абонатна станция. В апартамента на
ответника има четири броя отоплителни
тела ( само радиатори, щранг лира няма), на които има монтирани индивидуални
разпределителни уреди с визуален отчет. Количеството на доставената гореща вода
се отчита от водомер. Поради неосигуряване на достъп до имота на отчетниците на
дружеството за дялово разпределение , реален отчет не е извършван.
За периода
от 01.10.2016г до 30.04.2017г за имота са разпределени 7.52424 МВтЧ топлинна енергия общо, от които 1.05139 МВтЧ
- доставена чрез сградната инсталация, като е спазена методиката по чл. 61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 / 06.04.2007г, при отопляем обем на жилището от 155 м3, 0.00000 МВтЧ - потребена
за отопление мощност, тоест, отопление не е използвано, и 6.47285
МВтЧ – за подгряване на доставената гореща вода.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че за целия
процесен период няма издаване за имота кредитни известия („минусови изравнителни сметки“ ); съгласно издадените фактури , задълженията на
С. за процесния период са 406.42 лева – главница , и 42.34 лева лихви за
периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018г.
По същество:
Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна
енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат
чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните
обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани
недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността
на ответника върху топлоснабдения имот е спорна; в представения протокол от
общо събрание на живущите на адреса в ***
, фигурира името на *** , тоест , на ответника , и неин подпис на протокола
като абонат. Има и представено копие от списък на живущите във входа , в
който освен посочване на имената на ответника ( „собственик „ и нейния единен граждански номер ,също
фигурира подпис. Подпис на *** като собственик
има и в списъка за разпределение на кубатурата на жилищата във входа , и тези три подписа не са оспорени от
ответника. Представено е на л. 101 от делото копие от молба , подписана от С.
като собственик на имота , , и положения там подпис също не е спорен. Затова ,
и независимо от липсата на подадена за имота декларация по рида на чл. 14 от
Закона за местните данъци и такси от страна на ответника , съдът приема , че С.
е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за
доставка на топлоенергията от същото жилище.
Според
вещото лице по СТЕ , чието заключение съдът кредитира, имота е топлоснабден за
целия процесен период от действаща абонатна станция. Тоест, за отв. С. е
възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество
топлоенергия , остойностено по действащите
за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени .
Що се касае до количеството на доставената
енергия , то следва да се каже следното:
Съгласно заключението на
вещото лице по СТЕ, за доставената чрез отделяне от сградната инсталация
топлоенергия , е спазена методиката , залегнала в нормативните актове (има се
предвид Наредба № 16 - 334/16.04.2007г.). Съдът кредитира това заключение, след
като по делото няма данни или доказателства, които да водят до извод за
противното. Количеството на доставената битова гореща вода е отчетено чрез
метрологично годен водомер. Дори да приемем , че количеството на битовата гореща вода е
нормативно определено , каквито данни поделото обаче отсъстват, това е право на
продавача – ищец, по смисъла на чл. 25 от общите условия между страните,
одобрени с решение по т. 8 от протокол № 35 от 04.09.2007г на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране; отсъства друг нормативно закрепен или
договорен начин за отчитане на доставените по договора количества топлина.
Затова следва да се приеме , че посоченото в СТЕ количество съставлява
действително доставена енергия, на свой ред счетоводната експертиза дава
заключение , че то е правилно остойностено, тоест, исковете са основателни в
пълния си размер. В тази връзка, приложените от ищцовото дружество справки
са годни доказателства, макар да съставляват изходящи от същия частни
документи, тъй като записаното в тях кореспондира със заключението на ВЛ по
техническата експертиза.
Съгласно чл.34, ал.1 от посочените по – горе общи условия,
които са били в сила към началната и крайната дати на доставките,
ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1
от общите условия, освен главницата, при
неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за
забава е основателен, след като длъжника
е в забава да плати, като се съобрази размера на главница иск .
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по
списък, като това включва 100 лева възнаграждение на юрисконсулт, определено по
реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК за исковото производство – съобразно списъка, 75 лева разноски по частното дело, и 300 лева
хонорар на особен представител, или , в тежест на С. следва да се присъдят разноски в размер от 790
лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Г.Р.С.,
ЕГН ********** , с адрес ***, че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми
по договор при ОУ за доставка на ТЕ до имот на горния адрес в Пловдив, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 5783/25.06.2018г., издадена по ч. гр. дело №
4115/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив: 406.42 лева – главница , топлоенергия с период
на доставка от 01.10.2016г до 30.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на заявлението – 13.03.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, и обезщетение за забава в размер на 42.34
лв. за периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018 год.
Осъжда Г.Р.С., ЕГН ********** , с адрес ***,
да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 790 лева разноски по
делото, включително заповедното производство под № 4115/2018 год. по описа на
РС Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ