№ 17503
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110105717 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.430,ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Централна
кооперативна банка“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“Цариградско шосе“ № 87,представлявано от Г.К. и Т.А.,против
И. Х. К.,ЕГН **********,и М. Х. К.,ЕГН **********,и двете ответници с
адрес гр.София,АДРЕС,за признаване за установено,че съществува вземане
на ищеца в размер от 59,62 лева главница по договор за потребителски кредит
№ ***************,0,79 лева договорна лихва за периода 08.09.2009 г. до
08.10.2009 г.,7,99 лева наказателна лихва за периода 21.08.2009 г. до
08.10.2009 г.,281,53 лева обезщетение за забава за периода 09.10.2009 г. до
12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 16.02.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 16.10.2006 г. е сключен договор за
потребителски кредит между банката ищец и Л.С.Б.,съгласно който банката
предоставила в заем на кредитополучателя сумата от 3000 лева,а
заемополучателят се съгласил да върне паричната сума на 48 вноски. Твърди
се,че заемополучателят Б. е починал по време на действието на договора и със
споразумение от 31.10.2007 г. между банката и Х.В.К. е уговорен начин на
издължаване на непогасената част от вземането по договора за кредит.
Поддържа се,че задължението по договора за кредит не е било погасено
изцяло,при което ответниците отговарят за изпълнението му като наследници
по закон – дъщери на Х.В.К.. Твърди се,че вземането е претендирано по реда
на заповедното производство,но предвид постъпили възражения е налице
интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответниците М. Х. К. и И. Х. К. със становище,че исковете са допустими,но
неоснователни. Ответниците не отричат,че са наследници по закон на
Х.К.,който от своя страна е наследил заемополучателя Л. Б.,но сочат,че
падежът на задълженията е настъпил още през 2009 г. и задълженията са
погасени по давност. Поддържа се,че паричната сума,предмет на настоящото
дело,не е заплатена доброволно,а е удържана чрез способите на принудително
изпълнение,поради което липсва признание от страна на ответниците,че
паричната сума е дължима. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.417 от ГПК „Централна кооперативна
банка“АД претендира от И. Х. К. и от М. Х. К. при условията на солидарност
сумите от 59,62 лева просрочена главница по договор за потребителски
кредит от 16.10.2006 г.,0,79 лева договорна лихва за периода 08.09.2009 г. до
08.10.2009 г.,7,99 лева наказателна лихва за периода 21.08.2009 г. до
08.10.2009 г.,281,53 лева мораторна лихва за периода 09.10.2009 г. до
12.03.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от 17.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 9575/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор за потребителски кредит №
***************/16.10.2006 г.,сключен между „Централна кооперативна
банка“АД и Л.С.Б.. Договорът е сключен за сумата от 3000 лева и за период
от 48 месеца като крайният срок на издължаване е на 08.10.2010 г.
Видно от удостоверение за наследници на Л.С.Б.,наследник по закон е
неговият вуйчо Х.В.К.,а след смъртта си Х.В.К. е наследен от дъщерите си М.
Х. К. и И. Х. К..
Установява се,че на 31.10.2007 г. между „Централна кооперативна
банка“АД и Х.В.К. е подписано споразумение като се погасява предсрочно
парична сума,главницата става в размер от 538,81 лева,а крайният срок за
издължаване е 08.10.2009 г.
Установява се,че въз основа на издадения изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК с молба от 18.10.2022 г. е
образувано изпълнително дело,а с разпореждане от 23.11.2022 г. е
приключено изпълнителното производство поради пълно погасяване на дълга
чрез реализиране запор върху банкови сметки и запор върху трудово
възнаграждение.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че сумата по договора за кредит,сключен с Л. Б.
възлиза на 3000 лева и е платима на 48 вноски,всяка от които в размер от
70,41 лева,със споразумение от 31.10.2007 г. Х.К. приема да погаси сума от
1832 лева,при което неиздължената главница възлиза на 538,81 лева като
крайният срок на издължаване се уговаря на 08.10.2009 г.,неиздължената сума
подлежи на погасяване на 24 вноски,от които първа вноска е 21,38
2
лева,двадесет и две вноски са по 24,99 лева и последната вноска е 24,93 лева.
От заключението се установява,че непогасената главница възлиза на 169,31
лева,договорната лихва за периода 08.09.2009 г. до 08.10.2009 г. е 0,27
лева,наказателната лихва за периода 21.08.2009 г. до 08.10.2009 г. е в размер
от 4,55 лева,а обезщетението за забава за периода 09.10.2009 г. до 12.03.2020
г. и от 14.05.2020 г. до 16.02.2021 г. възлиза на 192,51 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповедта за изпълнение. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедта за изпълнение – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава
извода,че е възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на исковата
претенция. В настоящия случай ищецът следва да проведе доказване,че
съществува договорно правоотношение по договор за кредит,да установи
размера на вземането си по договора за кредит,да докаже,че ответниците са
пасивно легитимирани по исковата претенция. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. на 17.02.2021 г.
Софийският районен съд приема,че искът в частта за главницата
подлежи на отхвърляне като неоснователен,а с оглед неоснователността на
този иск неоснователни се явяват и исковете за наказателна лихва и за
обезщетение за забава предвид акцесорния характер на тези претенции.
Страните не спорят,а и от събраните в хода на производството доказателства
се установява,че е сключен договор за кредит между банката ищец и Л.
Б.,който впоследствие е наследен от наследодателя на ответниците.
Договорът за банков кредит се характеризира с възникване на задължение за
банковата институция да предостави заемната парична сума,а за
кредитополучателя възниква задължение да върне паричната сума по
уговорения в договора за кредит начин. В настоящия случай от представения
по делото договор за кредит се установява,че е уговорено връщане на
заемната сума на 48 вноски с краен срок на издължаване през 2010 г.
Същевременно обаче с възникване на наследственото правоприемство
наследодателят на ответниците сключва споразумение с банката ищец,според
което е издължена част от паричната сума,както и е променен размерът на
отделната погасителна вноска,а крайният срок за издължаване на паричната
сума по договора за кредит е 08.10.2009 г. С настъпването на крайния срок на
договорното правоотношение изискуеми са всички парични суми по
договора,които не са издължени,т.е. неиздължената главница е изискуема към
08.10.2009 г. Софийският районен съд приема,че възражението на
ответниците за настъпила погасителна давност е основателно – приложимата
погасителна давност за вземанията по договори за кредит е общата
петгодишна давност. С оглед крайният срок на издължаване на паричната
3
сума по споразумението,сключено с наследодателя на ответниците – на
08.10.2009 г.,както и предвид обстоятелството,че искът е предявен на
17.02.2021 г.,съдът счита,че искът подлежи на отхвърляне предвид това,че
вземането се явява погасено по давност. За да счете,че исковата претенция е
недоказана по основание,съдът взе предвид,че възражението на ответниците е
своевременно релевирано в писмения отговор,а същевременно издаденото
удостоверение от частен съдебен изпълнител удостоверява,че паричната
сума,за която е допуснато предварително изпълнение въз основа на
представеното извлечение от сметка по чл.417,т.2 от ГПК е събрана чрез
способите на принудително изпълнение – въз основа на наложени запори.
Погасеното по давност вземане се характеризира с това,че не подлежи на
изпълнение чрез способите на принудително изпълнение,а може да бъде
изпълнявано доброволно,но в конкретния случай паричната сума е удържана
чрез запор.С оглед пълнота на изложението съдът намира,че следва да бъде
отбелязано,че липсва основание за ангажиране солидарната отговорност на
ответниците – в конкретния случай се претендира ангажиране отговорността
на ответниците поради допуснато неизпълнение на договорно задължение на
техен наследодател,а в такава хипотеза всеки от наследниците отговаря до
размера на наследствения си дял,без да съществува законово основание за
ангажиране солидарната им отговорност. Предвид това,че вземането за
главница е погасено по давност,исковата претенция подлежи на отхвърляне –
предвид основателността на възражението за настъпила погасителна давност
паричната сума не е дължима от ответниците нито солидарно,нито разделно.
Така мотивиран,съдът счита,че исковата претенция за главница подлежи на
отхвърляне. С оглед това,че вземането за главница е погасено по
давност,искът за договорна лихва също подлежи на отхвърляне – начислената
договорна лихва от 0,79 лева е дължима към 08.10.2009 г.,респективно това
вземане също е погасено по давност и исковата претенция за договорна лихва
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Изводът на съда за неоснователност на иска за главница обосновава
разбирането,че следва да бъдат отхвърлени и исковете за заплащане
наказателна лихва и обезщетение за забава. Макар да представляват
самостоятелни искове,тези искове имат акцесорен характер и за тяхното
уважаване е необходимо да бъде доказано,че съществува вземане и това
вземане не е изпълнено точно във времево отношение,респективно за периода
на забава кредиторът може да претендира обезщетение. Когато паричното
вземане не съществува,тъй като е погасено по давност,недължими се явяват и
акцесорните задължения,поради което и исковете за заплащане на
наказателна лихва и на обезщетение за забава подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода от делото и като съобрази,че ответниците релевират
искане за издаване на обратен изпълнителен лист съдът намира,че по
аргумент от разпоредбата на чл.245,ал.3 от ГПК предпоставка за разглеждане
на искане за издаване на обратен изпълнителен лист е наличието на влязло в
сила решение,с което исковата претенция,по която е допуснато
предварително изпълнение,е отхвърлена,т.е. по искане за издаване на обратен
изпълнителен лист съдът би могъл да се произнесе едва след влизане в сила
на съдебното решение.
При този изход на делото и като съобрази,че ответниците претендират
4
присъждането на възнаграждения за адвокат съдът намира,че в полза на всяка
от ответниците следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на по 400
лева,за което са представени доказателства за заплащането му като при
съобразяване,че уговорените възнаграждения са в размер на минимума,както
и при отчитане провеждането на три открити съдебни заседания,съдът
намира,че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.430,ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Централна кооперативна
банка“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“Цариградско шосе“ № 87,представлявано от Г.К. и Т.А.,против
И. Х. К.,ЕГН **********,и М. Х. К.,ЕГН **********,и двете ответници с
адрес гр.София,АДРЕС,за признаване за установено,че съществува вземане
на ищеца в размер от 59,62 лева ( петдесет и девет лева шестдесет и две
стотинки ) главница по договор за потребителски кредит №
***************,0,79 лева ( седемдесет и девет стотинки ) договорна лихва
за периода 08.09.2009 г. до 08.10.2009 г.,7,99 лева ( седем лева деветдесет и
девет стотинки ) наказателна лихва за периода 21.08.2009 г. до 08.10.2009
г.,281,53 лева ( двеста осемдесет и един лев петдесет и три стотинки )
обезщетение за забава за периода 09.10.2009 г. до 12.03.2020 г. и от
14.05.2020 г. до 16.02.2021 г.,за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 9575/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Цариградско шосе“ №
87,представлявано от Г.К. и Т.А. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на И. Х. К.,ЕГН **********,и М. Х. К.,ЕГН
**********,и двете с адрес гр.София,АДРЕС,адвокатско възнаграждение в
размер на по 400 ( четиристотин ) лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5