№ 1443
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100901830 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал.
1, т. 1 от ТЗ.
Ищецът „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност твърди, че вземанията на
ответника „П.“ ЕООД в общ размер от 132535.04 лева, включени под номер 3
в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 вр. чл.
632, ал. 3 от ТЗ, не съществуват. Възражение срещу включването на тези
вземания е направено своевременно пред съда по несъстоятелността, но то е
оставено без уважение с постановеното по реда на чл. 692 от ТЗ определение
№ 264299/26.08.2021 г. на СГС, ТО, 16 състав, по т. д. № 199/2020 г., обявено
в ТР-АВ на 26.08.2021 г. Поддържа, че така приетите вземания, присъдени с
влязло в сила решение № 1072/24.11.2010 г. не съществуват, тъй като са
погасени с изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД 5-годишна давност.
Посочва, че с това решение е осъден да заплати на ответника следните суми:
6876.12 лева, представляващи възнаграждение за извършени СМР в обект
„Бизнес център Искър юг“, ведно с обезщетение за забава в размер на 2314.54
лева за периода от 11.07.2007 г. до 11.01.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11.01.2010 г. до окончателното плащане; 29632.01 лева с
ДДС, представляващи възнаграждение за извършени СМР в обект „жилищна
сграда и околно пространство“; 1703.20 лева, представляващи неустойка по
1
анекс № 1/03.11.2008 г. по договора за строителство; 31920.96 лева с ДДС,
представляващи възнаграждение за извършени СМР в обект „Бизнес център
Искър юг“; 9313.25 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 13.04.2008 г. до 11.01.2010 г. и 3189.14 лева.
съдебни разноски. За тези суми е издаден изпълнителен лист на 27.01.2012 г.,
във връзка с който е образувано изп. дело № 113/2012 г. по описа на ЧСИ
Г.Д.. Така образуваното изпълнително производство е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като въз основа на изпълнителния лист е
образувано ново изпълнително дело № 21/2016 г., по което последното
изпълнително дело е извършено на 23.03.2016 г. Във връзка с това, ищецът е
завел отрицателен установителен иск, че не дължи сумите присъдени с
решението по т. д. 119/2010 г., но за друг период. Поддържа, че по време на
това производство давността по чл. 110 от ЗЗД е изтекла, считано от
23.03.2016 г. до датата на предявяване на вземането на ответника в
производството по несъстоятелност, като същото е погасено окончателно на
24.03.2021 г.
Ответникът „П.“ ЕООД подава отговор, с който излага доводи за
недопустимост на иска, предвид липсата на надлежна представителна власт
на адв. В. Х., подписала исковата молба от името на ищеца въз основа на
пълномощно, подписано от вписания в Търговския регистър управител на
дружеството Г.Д., за когото има данни, че е починал преди датата на подаване
на исковата молба. При условията на евентуалност излага и доводи за
неоснователност на иска, като оспорва твърденията на ищеца, че вземанията
по изпълнителния лист от 27.01.2012 г. са погасени по давност и поддържа, че
по изп. дело № 21/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Д. има извършени изпълнителни
действия след 23.03.2016 г.
Конституираният, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, синдик на „М.И.“
ЕООД /н/- Ана М., подава становище по предявения иск, с което заявява, че
счита, че искът е предявен от активно легитимирана страна. Посочва, че
изходът на спора зависи от активното поведение на ответника и след анализ
на представените от него доказателства може да се направи извод дали
предявеният иск е основателен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното:
2
С решение № 767/01.06.2020 г. на СГС, по т. д. № 199/2020 г., е открито
производство по несъстоятелност за дружеството „М.И.“ ООД, ЕИК *******,
като решението е обявено в търговския регистър на 03.06.2020 година. В
изпълнение на задълженията си синдикът на дружеството е изготвил списък
на приети вземания на кредиторите на „М.И.“ ЕООД /н/, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, от който е видно, че в него е включено вземане на „П.“
ЕООД, предявено с молба с вх. № 333528/30.06.2021 година, в общ размер от
267 289.34 лева, в това число и процесното вземане за сумата от 132 535.04
лева, което включва: 38 797.08 лева – главница; 11 627.79 лева - присъдено
обезщетение за забава върху главниците до 11.01.2010 година; 45 572.01 лева-
законна лихва за забава върху главницата за периода 11.01.2010 г. –
30.06.2021 година; ведно със законната лихва върху главниците, считано от
01.07.2021 година до окончателното плащане; 29 632.01 лева- главница;
1 703.20 лева- неустойка по чл. 92 ЗЗД и 5 202.95 лева- присъдени съдебно-
деловодни разноски. Посочено е, че основанието на вземането е за присъдени
парични вземания за неплатени възнаграждения за извършени СМР, съгласно
влязло в сила решение №1072/24.11.2010 г. по т. д. №119/2010 г., СГС, ТО,
VI-13 с-в и определение от 05.05.2011 г. по т. д. 0119/2010 г. на СГС и издаден
изпълнителен лист от 27.01.2012 година по т. д. №1766/2011 на САС. Срещу
включването на това вземане в този списък своевременно е подадено
възражение от длъжника, че вземането на този кредитор е погасено по
давност. Това възражение е разгледано и оставено без уважение с
определение № 264299 от 28.08.2021 г. на СГС, по т. д. № 199/2020 г.,
обявено в търговския регистър на 26.08.2021 г., като е прието, че вземанията
на „П.“ ЕООД не са погасени по давност.
По делото е представен копие на решение от 24.11.2010 г. по т. д.
№119/2010 г., СГС, VI-13 с-в, с което съдът е осъдил дружеството „М.И.“
ЕООД да заплати на „П.“ ЕООД следните суми: 6 876.12 лева за извършени
СМР, 2 314.54 лева- обезщетение за забава, 29 632.01 лева - възнаграждение
за извършени СМР, 1 703.20 лева- неустойки, 31 920.96 лева - възнаграждение
СМР, 9313.25 лева- обезщетение за забава и сумата от 3 189.14 лева съдебни
разноски. Така поставеното решение е обжалвано пред Софийски апелативен
съд, като на 09.01.2012 година е постановено решение по гр. д. №1766/2011 г.
на САС, ГК, трети с-в, с което е потвърдено решение от 24.11.2010 г. по т. д.
№ 119/2010 г., СГС, VI-13 с-в, в обжалваната част.
3
Представено е копие на изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 година,
въз основа на решение по гр. д. №1766/2011 г. на САС, ГК, 3 с-в за следните
суми: 6 876.12 лева - СМР, 2 314.54 лева- обезщетение за забава, 29 632.01
лева - възнаграждение СМР, 1 703.20 лева- неустойки, 31 920.96 лева -
възнаграждение СМР, 9313.25 лева- обезщетение за забава.
Видно от решение № 2262/12.11.2018 г., по т. д. № 745/2018 година, СГС,
ТО, VI-7 с-в, Съдът е отхвърлил иска на „М.И.“ ЕООД да се признае за
установено по отношение на „П.“ ЕООД, че не дължи на основание чл. 110
ЗЗД сумите по изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 година, въз основа
на решение от 09.01.2012 година по т. д. №1766/2011, САС, ТО, 3-ти с-в, с
което е потвърдено решение от 24.11.2010 г. по т. д. №119/2010 г., СГС, VI-13
с-в. Видно от мотивите на решението съдът е приел, че от последното
валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 20127810400400113
до предприемане на конкретен изпълнителен способ в рамките на
новообразуваното изпълнително производство № 20167810400021 -
23.03.2016 г., не е изтекъл срок, който надхвърля този по чл. 110 от ЗЗД.
Такъв срок не е изтекъл и от последното валидно изпълнително действие по
изп. д. № 20167810400021 /наложения запор от 23.03.2016 г./ до образуване
на това исково производство с предявяване на иска /18.04.2018 г./. Съдът е
приел, че вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност,
поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Така
поставеното решение е потвърдено с решение № 1686/05.07.2019 г. на САС,
ТО, 3 състав, по т. д. №538/2019 г.
Ответникът представя запорно съобщение по изп. д. № 20167810400021 от
02.01.2019 година, изпратено от ЧСИ Г.Д., до „ОББ“ АД. В запорното
съобщение е посочено, че по молба на „П.“ ЕООД, въз основа на 2 броя
изпълнителни листа, е образувано изпълнително дело срещу „М.И.“ ЕООД за
заплащане на посочени в запорното съобщение суми. Със съобщението
съдебният изпълнител е наложил запор върху всички вземания към банката на
длъжника „М.И.“ ЕООД. Съобщението е връчено на банката на 04.01.2019
година.
По делото е представено запорно съобщение от 02.01.2019 година по изп. д.
№ 20167810400021, изпратено от ЧСИ Г.Д. до Топлофикация София ЕАД. В
запорното съобщение е посочено, че по молба на „П.“ ЕООД, въз основа на 2
броя изпълнителни листа, е образувано изпълнително дело срещу „М.И.“
4
ЕООД за заплащане на посочени в запорното съобщение суми. Със
съобщението съдебният изпълнител е наложил запор върху всички вземания
към дружеството на длъжника „М.И.“ ЕООД. Съобщението е връчено на
дружеството на 09.01.2019 година.
По делото е представено запорно съобщение от 12.06.2020 година по изп. д.
№ 20167810400021, изпратено от ЧСИ Г.Д. до „Банка ДСК“ ЕАД. В
запорното съобщение е посочено, че по молба на „П.“ ЕООД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по т.д. № 119/2010 г. на СГС, VI-13 с-в, е
образувано изпълнително дело срещу „М.И.“ ЕООД за заплащане на
посочени в запорното съобщение суми. Със съобщението съдебният
изпълнител е наложил запор върху всички вземания към банката на длъжника
„М.И.“ ЕООД. Съобщението е връчено на банката на 16.06.2020 година.
По делото е представено запорно съобщение от 12.06.2020 година по изп. д.
№ 20167810400021, изпратено от ЧСИ Г.Д. до „Софийска вода“ АД. В
запорното съобщение е посочено, че по молба на „П.“ ЕООД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по т.д. № 119/2010 г. на СГС, VI-13 с-в, е
образувано изпълнително дело срещу „М.И.“ ЕООД за заплащане на
посочени в съобщението суми. Със съобщението съдебният изпълнител е
наложил запор върху всички вземания към дружеството на длъжника „М.И.“
ЕООД. Съобщението е връчено на „Софийска вода“ АД на 18.06.2020 година.
С молба от 02.01.2018 година на дружеството „П.“ ЕООД до ЧСИ Г.Д., по
изп. д. №20167810400021, е поискано извършването на изпълнителни
действия за събиране на вземанията на взискателя, а именно извършването на
запори на вземания, възбрана върху недвижими имоти ,запор върху
автомобили, запор върху вземания на длъжника от трети лица.
По делото е представено удостоверение от 18.06.2021 година, издадено от
ЧСИ Г.Д., по изпълнителни дела №№ 20167810400021 и 20167810400959, с
което се удостоверява, че при този съдебен изпълнител има образувани 2
броя изпълнителни дела по молби на „П.“ ЕООД срещу длъжника „М.И.“
ЕООД, както следва: изпълнително дело № 20167810400021 образувано въз
основа на изп. лист, издаден от Софийски градски съд, TO, VI-13 състав, по т.
д. № 119/2010 г. и изпълнително дело № 20167810400959, образувано въз
основа на изп. лист от 09.11.2016 г. на Софийски градски съд, TO, VI-11
състав, издаден по г. д. № 8526/2013 година. Удостоверено е, че по
изпълнително дело № 20167810400021 на 23.03.2016 г. е наложен запор на
5
вземанията на длъжника „М.И.“ ЕООД от „А.Д.“ ООД. Удостоверено е, че на
04.01.2018 г. е извършена справка за налични банкови сметки на длъжника
„М.И.“ ЕООД, като е посочено, че дружеството длъжник няма открити
банкови сметки и сейфове в Регистъра на Българска Народна Банка.
Удостоверено е, че по изпълнителните дела не са предприети изпълнителни
действия спрямо движимото и недвижимо имущество на длъжника.
Удостоверено е, че към момента на издаване на удостоверението по
изпълнителните дела няма постъпили суми от длъжника. Удостоверено е, че
към 18.06.2021 г. актуалният размер на дълга по изпълнително дело №
20167810400021 е 132 405.71 лева. вземане на взискателя и 7 038.02 лева
такси на ЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск e процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран
да предяви установителната претенция за установяване несъществуването на
предявено в производството по несъстоятелност на ответника - т. д. №
199/2020 г. на СТС, ТО, 16 състав, вземане, включено в списъка на приетите
вземания. Искът, въз основа на който е образувано настоящото производство,
е предявен в законоустановения в чл. 694, ал. 6 от ТЗ четиринадесетдневен
срок от обявяване на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ и има за
предмет установяване несъществуването на на прието в производството по
несъстоятелност вземане, като направеното от длъжника възражение по чл.
690, ал. 1 от ГПК срещу включването на това вземане в списъка с приети
вземания е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с
определението по чл. 62, ал. 4 от ТЗ № 264299/26.08.2021 г. на СГС, ТО, 16
състав, по т. д. № 199/2020 г., обявено в Търговския регистър към Агенция по
вписванията на 26.08.2021 г.
Предвид отменително определение № 606/26.09.2022 г. на САС, ТО, 11
състав, по ч. т. д. 672/2022 г., което има задължителен характер за настоящия
състав, съгласно 278, ал. 3 от ГПК, следва да се приеме, че направеното от
ответника възражение за липса на надлежна представителна власт на адв. В.
Х., подписала исковата молба от името на ищеца въз основа на пълномощно,
подписано от вписания в Търговския регистър управител на дружеството
Г.Д., за когото има данни, че е починал преди датата на подаване на исковата
молба, е неоснователно. Ето защо следва да се приеме, че Съдът е надлежно
6
сезиран и предвид наличието на предпоставките, обуславящи допустимостта
на предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
същият следва да бъде разгледан по същество.
Спорно между страните е обстоятелството погасени ли са по давност
приетите вземания на кредитора „П.“ ЕООД - предмет на изпълнителния лист,
издаден на 27.01.2012 година, въз основа на решение от 09.01.2012 година,
постановено по т. д. № 1766/2011 година по описа на САС, ТО, 3-ти състав.
Съгласно разпределената от съда доказателсвена тежест, ищецът следва да
установи основателността на направеното от него правопогасително
възражение срещу съществуването на вземането, а ответникът следва да
докаже наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността.
Погасителната давност е период от време, определен в закона, в течението
на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото
си. С изтичането на този период правният субект изгубва правото да търси и
получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на
субективното си право.
От събраните по делото доказателства се установява, че вземанията
предмет на изпълнителния лист, издаден на 27.01.2012 година, са съдебно
установени, поради което на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се ползват с 5-
годишна погасителна давност. Погасителната давност за тези вземания е
започнала да тече от 27.01.2012 г. Въз основа на изпълнителния лист, на
19.01.2016 година е образувано изпълнително дело № 20167810400021 при
ЧСИ Г.Д.. Давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение – арг. от ч. 116, б. „в“ от ЗЗД. Според мотивите
към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от
значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е
осъществяването на конкретен изпълнителен способ. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
7
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В случая изпълнителните действия, които попадат в кръга
на тези, водещи до прекъсване на давността, са наложените запори върху
вземанията на длъжника по банкови сметки и вземания срещу трети лица /на
23.03.2016 г. - запор върху вземането на длъжника „М.И.“ ЕООД /н/ към
„А.Д.“ ООД; 04.01.2019 г; 09.01.2019 г. 16.06.2020 г. и 18.06.2020 г./, като
предвид липсата на доказателства по така наложените запори да са
постъпили суми по изпълнителното дело, то следва да се приеме, че
прекъсването на давността се е ограничило единствено до момента на
предприемане на това действие, като след това срокът отново е започнал да
тече. Следователно давностен срок е започнал да тече наново на 23.03.2016 г.,
като в рамките на двугодишния срок от така наложения запор, взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия / с молбата от 02.01.2018 г./,
съответно не са били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело. С налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника на 04.01.2019 г. отново е прекъсната давността,
съответно към момента на предявяване на вземанията /30.06.2021 г./
погасителната давност по отношение на процесните вземания не е изтекла.
Съгласно чл. 685а, ал. 1 от ТЗ, с предявяването на вземането в производството
по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае
производството по несъстоятелност. Следователно вземанията, приети в
производството по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД /н/ в общ размер от
132 535.04 лева, присъдени с решение на СГС, по т. д. № 119/2010 г.,
потвърдено с решение на САС, по т. д. №1766/2011 г., за които вземания на
27.01.2012 г. е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 404, т. 1, предл. 2
от ГПК, не са погасени по давност, съответно съществуват, поради което
8
предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Съда дължимата по отхвърления иск
държавна такса в размер на 1325.35 лв.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски, но доколкото ответникът не е претендирал такива, то не
следва да му се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ отрицателен
установителен иск от „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу „П.“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“,
бул. „*******, за установяване несъществуването на приетите в
производството по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД /н/ вземания на „П.“
ЕООД в общ размер от 132 535.04 лева, представляващи парични вземания,
присъдени с решение на СГС, по т. д. № 119/2010 г., потвърдено с решение на
САС, по т. д. № 1766/2011 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист
от 27.01.2012 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 694, ал. 7 от
ТЗ, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса по
отхвърления иск в размер на 1325.35 лева /хиляда триста двадесет и пет лева
и 35 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9