Р Е Ш Е Н И Е
№ 262884/29.11.2021 г.
, гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.10.2021
г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14394 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 262 от КТ и
чл.86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод искова
молба от ищеца С.Д.П. ЕГН:
**********, адрес: *** срещу ответника "Б.С."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която съдът е сезиран с кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.262
от КТ
и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца следните
суми, а именно:
- сумата в размер на 5940,00 лв. /пет хиляди
деветстотин и четиридесет/, представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение
за извънреден труд, полаган от ищеца на тенис-кортове „Чайка", а именно на
16-смени на месец, всяко от 12-часа от 19 ч до 07 ч, за периода от 01.10.2017г.
до 09.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда -
09.11.2020 год. до окончателното й плащане, както и
- сумата
в размер на 1428,73 лв. /хиляда
четиристотин двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ , представляваща
обезщетение за забава върху неплатените възнаграждения, считано от 16-то число
при падеж на 15-то число на всеки месец, през който е следвало да се заплати за
предходен месец, изчислени до деня, предхождащ датата на депозиране на
настоящата молба –т.е. да 08.11.2020г.
включително.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба:
Ищецът излага ,че сключва
трудов договор №576 на 13.01.2016г. с ответника - „Б.С." ЕООД с ЕИК
*********. Длъжността, на която е нает, е „сътрудник охрана", като в
договора е посочено „пълно и сумарно изчисляване на работното време", с
уговореното ОТВ - 420 лв. Посочената месторабота е „Обекти в гр. Варна".
На 30.12.2016г. с
Допълнително споразумение № ЧР-03-1/30.12.2016г., на основание чл. 119 от КТ
ОТВ се променя на 460 лв, считано от 01.01.2017г., а съгласно Допълнително
споразумение №ЧР-02-2/29.12.2017г. ОТВ, считано от 01.01.2018г. се увеличава на
510 лв. Правоотношението е прекратено на 10.07.2018г. по искане на работника.
Ищецът е пенсионер и е
търсел допълнителни доходи предвид размера на пенсията си, работейки като
охранител при ответника, като официалното му работно място е било автопаркинг
на туристически автобуси в м-т „М.Р.На този обект той е работил по схемата 24
часа - дежурство и 72 часа почивка. За този труд той си е получавал
възнаграждението. През месец март 2017г. му се предлага да работи и на втори
обект, който охранява ответното дружество. Мястото на полагане на този
допълнителен /извънреден и нощен/ труд е Тенис кортовете на СК „Чайка" - обект,
стопанисван от Общинско предприятие „Спорт за всички". Дежурствата му на
този втори обект са две последователни смени от 19 часа до 07 часа, т.е. две от
почивните му вечери от основното дежурство на „М.Р.Денем дежурства не е имало,
защото на място са идвали служителите, които организират и обслужват
тенис-кортовете, с изключение на официалните празници. твърдим, че полагането на труд от
ищеца на тенис¬кортовете в кв. „Чайка" се е осъществявало в
междуседмичната му почивка по см. на чл. 153 от КТ, от дежурствата му на
основния обект - 24-часови, който, както бе споменато, се намира в м-т „М.Р.Твърди
се, че дежурствата, които ищецът е давал на тенис-кортовете в „Чайка", се
явяват изцяло извънреден труд по см. на чл. 143 от КТ, като освен, че е
неплатен, същият е бил и с продължителност, по-голяма от допустимата по чл.
146, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Съгласно чл. 262 вр. Чл.
150 от КТ, минималното допълнително заплащане при така положения труд е 612 лв
- изчислено на базата на среднодневното възнаграждение, уговорено по трудов
договор за 2018г. - 510 лв / 20 дни = 25,50 * 1,5 (увеличение с 50% съгл. чл.
262, ал. 1, т. 4 като минимална ставка за изчисляване на извънредния труд).
Доколкото ищецът е
полагал труд при тези обстоятелства в продължение на 16 месеца, а именно за
периода 09.03.2017 до 09.07.2018 год., то следва че ориентировъчното дължимо,
но неплатено, възнаграждение за извънреден труд, е 9 792 лв, без да се взимат
предвид неползвания и неплатен отпуск, както и допълнително възнаграждение за
работа през официални празници и в почивни дни.
Доколкото срока за
изплащане на трудовото възнаграждение не е посочен, но е било заплащано до
15-то число за предходен месец, през който е положен труд, то претендираното
обезщетение за забава по см. на чл. 86 от ЗЗД за процесния период.
С оглед на горното се
сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената
искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна "Б.С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала
отговор на исковата молба , в което се
оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът се е
намирал в трудово-правни отношения с дружество „Б.с." ЕООД длъжност
- „сътрудник охрана", място на работа - обекти на територията на
гр. Варна; работно време - пълно 8/осем/ часа и сумирано изчисляване на
работното време на 6 /шест/ месеца; основно месечно трудово възнаграждение;
допълнителни месечни възнаграждения и др.
Не се оспорва факта, че допълнителен труд е полаган от ищеца в периода
м. октомври 2017г. до м. юни 2018г. включително. Този труд е полаган съгласно
изискуемите от чл. 403а от Кодекса на труда и чл. 24 от Закона за частната
охранителна дейност (ред. 2004г. — отм.) поименни графици за работа за периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Сочи се, че с платежно нареждане, в полза на ищеца по посочената в
уточняващата молба на ищеца по делото банкова сметка ***. В.С. при банка
„ДСК" ЕАД са преведени дължимите възнаграждения за месеците октомври,
ноември и декември 2017г., както и за м. януари 2018г. както следва:
- За м. октомври
2017г. 147.14 (сто четиридесет и
седем 0.14) лева;
- За м. ноември
2017г. 147.14 (сто четиридесет и
седем 0.14) лева;
- За
м. декември 2017г. 178.50 (сто
седемдесет и осем 0.50) лева и
- За м. януари 2018г. 162.48 (сто шестдесет и два 0.48)
лева.
ОБЩО: 635.26 (шестстотин тридесет
и пет 0.26) лева
Във връзка с гореизложеното се счита, че работодателят „Б.с." ЕООД
е изпълнил законовите си задължение към служителя си и е изплатил в пълен
размер дължимите му възнаграждения за допълнителен труд, начислени като
извънреден такъв.
Излага се, че неоснователен и недоказан е и акцесорният иск по чл. 86,
ал.(1) от ЗЗД за сумата от 1428.73 (хиляда четиристотин двадесет и осем 0,73)
лева.
Дължимата мораторна лихва за забавените възнаграждения за месеците
октомври, ноември и декември 2017г. и за м. януари 2018г. е както следва:
- За м. октомври
2017г. 30.25 (тридесет и два 0.25)
лева;
- За м. ноември
2017г. 28.98 (двадесет и осем
0.98) лева;
- За м. декември
2017г. 33.76 (тридесет и три 0.76)
лева и
- За м. януари 2018г. 29.33 (двадесет и девет 0.33) лева.
ОБЩО: 122.32 (сто двадесет и два 0.32) лева
Посочените суми са изчислено от датата на падежа на задължението за
изплащане на възнаграждението до датата на завеждане на исковата молба -
09.11.2020г.
В тази връзка се представя платежно нареждане, с което в полза на ищеца
е преведена посочената сума за законна лихва по посочената в уточняващата молба
на ищеца по делото банкова сметка ***. В.С. при банка,ДСК" ЕАД.
Във връзка с гореизложеното неоснователен се явява и акцесорният иск за
заплащане на лихва за забава върху претендираната сума за трудови
възнаграждения по чл. 86, ал.(1) от ЗЗД.
Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало
трудово правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената
в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени, като
същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от
страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
Представен е
по делото Трудов договор №***/*****Г., сключен между страните по спора, по
силата на който ищецът е заемал длъжността „сътрудник охрана“, с място на
работа обекти под охрана на територията на гр.Варна и област.Уговорено е
основно трудово възнаграждение от 420,00 лева, при уговорено работно време по
график и сумарно отчитане на отработените часове. Уговорено е, че работникът
следва да постъпи на работа на 14.01.2016 г.
Представено
е Допълнително споразумение № ЧР-03-1 от 30.12.2016г. към Трудов договор №***/*****Г.,
с което е увеличено основното трудово възнаграждение на ищеца от 420,00 лв. на
460,00 лв.
Представено
е Допълнително споразумение № ЧР-02-2 от 29.12.2017г. към Трудов договор №***/*****Г.,
с които е увеличено основното трудово възнаграждение на ищеца от 460,00 лв. на
510,00 лв.
Видно от
Заявление от 09.07.2018г. от С.Д.П. до управителя на ответното дружество,
ищецът е заявил желание за прекратяване на трудово правоотношение, считано от
10.07.2018г.
Със Заповед
№ 1204/10.07.2018г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца С.Д.П. с ответното дружество , считано от
10.07.2018г. , с посочени причини за прекратяване на трудовия договор-заявление
на работника.
Представени
са в оригинал от ищеца графици за дежурствата на охранителния състав на обект
СК “Чайка“ –Варна за м.03.2018г. и м.06.2018г., в които е
посочен и ищецът С.П..
Приобщени по
делото са представените от ответника Графици-отчетни форми за охрана на обект
СК „Чайка" за периода м. октомври 2017г - м. юни 2018г. , както разходни
касови ордери за получени възнаграждения от С.Д.П. за охрана на обект СК
„Чайка" за месеците февруари, март, април, май и юни 2018г.
Приета е
Справка за начисления на възнаграждения на С.П. за процесния период.
Представено
е платежно нареждане за изплатени възнаграждения на ищеца по трудов договор и
лихва за забава в размер на 757,58 лв..
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението
по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като обективно, обосновано, се установява, че за исковия период е бил
положен от ищеца извънреден труд, който възлиза на сумата в размера на 8166,72
лв. Лихвата за забава върху така изчислената сума за процесния период на
начисляване е в размер на 2179,02 лв.
Съдът е
допуснал гласни доказателства на ответника посредством разпит на свидетеля П.М.Проден
1957г., заемащ длъжността организатор охрана в ответното дружество „Бат
секюрити“ , считано от 2014г. до настоящия момент. Свидетелят Петров излага, че
се занимава с графиците на служителите, изготвя ги лично и ги изпраща в София
за утвърждаване от управителя на ответното дружество, като счита, че представените
от ищеца графици не са същите , а такива са представените графици от ответника. Свидетелят успява да спомни, че ищецът С.П. е бил
сътрудник – охранител в ответното дружество и е охранявал Манастирски рид. св.Пизлага, че ищецът е охранявал и тенис
корт Чайка , когато е бил свободен и не бил е вписан в графика, т.к. не са му
стигали финансовите средства и го е бил помолил да го впише в графика.
Свидетелят излага , че не е оставил дневник за водене, кой , кога приема и
предава дежурството, т.к. той няма имущество, за което да носи отговорност, а
наред с отва не си спомня подробности, т.к. това е било много отдавна. Съдът
кредитира показанията на свидетеля в частта , в която същият посочва, че е
включвал ищеца на работа на извънредни смени на
обекти - тенис корт Чайка , с оглед обстоятелството, че същият е заемал
длъжността организатор охрана в ответното дружество „Бат секюрити“ , но не кредитира
показанията в частта относно
невалидността на представените от ищеца графици, доколкото същият не е съставител на същите, а в същите е
положен подпис и печат на ответното дружество и предвид характера на заеманата
от него длъжност.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. За положен извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1 т.4 КТ в
размер на 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. При дневно отчитан, нормалната
продължителност на работната седмица, която е 5 работни дни е 40 часа и до 8
часа за едно денонощие. Работодателят
може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
Не се спори между
страните по отношение на факта, че същите са били валидно обвързани в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „сътрудник охрана“,
с място на работа обекти под охрана на
територията на гр.Варна и област. Със заповед № 130/31.01.2019г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено. Съобразно уговорки в трудовия договор на
ищеца, работното време е определено на смени, при сумарно отчитане на
отработените часове.
При наличните по делото
доказателства следва да бъде възприет извода, че при работодателят по време на
действие на трудовото правоотношение, което е възникнало въз основа на трудов
договор №***/*****Г. и допълнителните споразумания към него е уредено сумирано
изчисляване на работното време.
При сумирано изчисляване
на работното време се прилага разпоредбата за превръщането на нощните часове в
дневни. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане за съответното работно място или длъжност. Поради възможността
отработеното в повече време да се компенсира до края на определения период, е
допустимо през един от дните или от седмицата отработената норма да е
по-голяма, а в други да бъде по-малка. Това означава, че за всеки отделен месец
работникът или служителят получава договореното в трудовия договор
възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на
периода, за него се заплаща възнаграждение според уговореното в договора, но с
не по-малко увеличение от 50 % /чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ/. Възнаграждението за
извънреден труд става дължимо в края на отчетния период, в който смисъл е и
решение № 14/27.03.2012г., постановено по гр.дело № 405/2011г. на ВКС,ІV г.о.
От заключението на вещото
лице Е.Т. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза, която се
кредитира, като компетентно и безпристрастно дадена, съдът приема, че дължимото
възнаграждение след отчитане на
упражнявания от ищеца нощен труд, като се отчитат и официалните празници и
почивните дни, е в размер на 8166,72 лв.
Ищецът е предявил
исковата претенция за главница в по-малък размер от посочения от вещото лице,
като ответникът не е представил доказателства за заплащане на исковата сума.
При тези съображения
предявеният иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата от 5940,00 лева
, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2017 г.-09.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 09.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Предвид основателност на
главния иск, то основателен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва
за забава върху уважената главница от 1428,73 лева.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски , предвид представения по делото списък с разноски по
чл. 80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи , в общ размер на 1135,00 лева , от които такса за
вписване на възбрана-15,00 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1120,00 лв. За издадените на ищеца съдебни удостоверения не е
заплащана държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което
искането за присъждане на държавна такса за издаването им е неоснователно. Направеното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца
е неоснователно , с оглед високата фактическа и правна сложност на
производството по делото.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 294,75 лева и 220,00 лева депозит
за вещо лице, или общо разноски в размер от 514,75 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА "Б.С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.П. ЕГН: **********, адрес:
***
следните суми, а именно:
- сумата в размер на 5940,00 лв. /пет хиляди
деветстотин и четиридесет/, представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение
за извънреден труд, полаган от ищеца на тенис-кортове „Чайка", а именно на
16-смени на месец, всяко от 12-часа от 19.00 ч. до 07.00 ч., за периода от
01.10.2017г. до 09.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 09.11.2020 год. до окончателното й заплащане, на основание чл.
262 от КТ,
- сумата в размер на 1428,73 лв. /хиляда четиристотин
двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ , представляваща обезщетение
за забава върху неплатените възнаграждения, считано от падежа на всяко
задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. до
08.11.2020г. включително, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Б.С."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.П. ЕГН: **********, адрес:
***
сумата от 1135,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Б.С."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 514,75 лв., представляваща
дължима държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: