Р Е Ш Е Н И Е №260369/21.10.2021г.
гр. Ямбол, 21.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 143 по описа на ЯРС за 2021
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „Технострой Инженеринг 99“ АД против Д.Д.Д., с който след направено
изменение на иска се претендира от съда на осн. чл.240, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 14 182.14 лв., лихви в размер на 9 834.61
лв. върху главница от 24 872.36 лв. с ДДС и лихва 4347.53 лв. върху
главница от 12 517.23 лв. за ЗКПО частично предявен за сума от
51 571.73 лв., която сума представлява стойността на нанесени вреди
установени с ревизионен акт *** г., данъчни задължения, които ответникът е
нанесъл на ищеца.
По делото е постъпил отговор от
ответника по чл.131 от ГПК срещу първоначално предявеният иск преди направеното
изменение, както и отговор по направеното изменение на иска, с който по същество
се оспорват основанието и
допустимостта, както и редовността на иска след направеното изменение и на
подробно изложените в отговорите съображения.
В съдебно заседание
ищецът не се представлява като в депозирана предо съдебно заседание молба вх.№ ***
год. по същество и на съображенията изложени в нея се поддържа исковата
претенция след направеното изменение на иска.
В съдебно заседание
за ответника се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие
адв.П.С. ***, чрез когото в хода на делото по същество и с депозирани по делото
писмени бележки и на подробно изложените в тях основания се претендира
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноски.
Съдът
като взе предвид становището на страните включително и с депозираните по делото
писмени бележки и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С
договор за възлагане управлението на „Технострой-инженеринг 99“ гр.Ямбол от 01.06.2016
год., сключен от една страна от СД на „Технострой-инженеринг 99“ гр.Ямбол в
качеството на „Доверител“ и ответника Д.Д.Д. от друга, в качеството на
„Довереник“, на последният е било възложено и същият е приел осъществяване
управлението на търговско дружество „Технострой-инженеринг 99“ гр.Ямбол за
неопределен срок, считано от датата на сключване на договора и до настъпване на
обстоятелство водещо до прекратяване на договора.
Видно от
представения ревизионен доклад № *** на
НАП, ТД-Бургас е извършена ревизия на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИН 99“ АД с обхват на
ревизията и видове задължения съответно: за корпоративен данък – от
01.01.2015г. до 31.12.2016г. и за данък
върху добавената стойност от 01.06.2015г. до 31.12.2017г., с който е направено
предложение за установяване на данъчни задължения в общ размер на 790533.50лв.,
от които ДДС в размер на 521436.60лв. вследствие на непризнато право на данъчен
кредит, лихви ДДС – 252569.70лв., корпоративен данък в размер на 12517.23лв.,
лихви корпоративен данък в размер на 4009.99лв.. Срещу доклада е подадено
възражение от С. П. И., вх.№ ***., представен по делото.Видно от представения
Ревизионен акт № ***. са установени вида и размера на задълженията, периодите и
лихвите към тях, изчислени към 16.03.2020г. на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД,
които са в общ размер на 37389,59лв. и лихви за просрочие към тях в размер на
14182,14лв., от които задължение за данък върху добавената стойност от
24872.36лв., лихви върху него от 9834,61лв., корпоративен данък от 12517,23лв.
и лихви от 4347,53лв. Представен е акт за прихващане или възстановяване № *** ,
с който е извършено прихваща на сумата от 76734,71 лв. и останало задължение от
76734,71лв. Видно от представените платежни нареждания от 30.03.2020г. ответното дружество е привело
на ТД на НАП сумата от 35112,17лв. и от 3020,00лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.240,
ал.2 ТЗ представлява разновидност на иска по чл.45 ЗЗД, поради което ищецът
следва да докаже наличието на деликт с всички елементи от неговия фактически
състав – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. Следва да бъде установена и вина от обективна и субективна страна. Действително
всеки разход на ищеца, извършен в противоречие със закона, би могъл да бъде
вреда, доколкото данъкът който ще се следва, вследствие непризнат разход, би
бил последица от това противоправно поведение и би засегнало имуществената
сфера на ищеца. В случая обаче, по делото не бе установено конкретно
противоправно поведение на ответника изразяващо се в действие или бездействие
при фактурирането на закупени от ищцовото дружество горива от ЕТ *** – Д. Д. и
от Мечта Ойл ЕООД, които разходи в последствие не са били признати за извършени
при данъчната ревизия. Липсва установена причинна връзка между установените
задължения в размер на 51 571,73 лева и конкретно противоправно поведение
на ответника. Тук следва да се посочи също и че видно от представените по
делото протоколи от 17.06.2016 год. и 20.06.2017 год. от проведени годишни общи
събрания на акционерите на ищцовото дружество, са приети годишните и
консолидирани отчети за дейността на дружеството за 2015 и 2016 година;
докладите на експерт-счетоводителя за заверка на годишните и консолидирани
финансови отчети на дружеството за 2015 и 2016 год.; годишните и консолидирани
финансови отчети на дружеството за 2015 и 2016 год., и са били освободени от
отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2015 и 2016
година, т.е. за периода предмет на ревизионния акт досежно непризнатите фактури
за закупено гориво /стр.38 – стр.41 от ревизионния доклад/. Не може
задължението за внасяне на данъци и изтекли лихви по тях само по себе си да се
приравни на вреда за данъчно задълженото лице.
На тия съображения
предявения иск се преценя като неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
При този изход на
делото ищецът дължи на ответника направените от последния разноски по делото,
които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита
и съдействие от 12.01.2021 год. възлизат на 1 500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената на ответника
правна помощ.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул.“Обходен път запад“ №21, представлявано от Изпълнителния директор С.П. И.
против Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, иск, с който на основание чл.240, ал.2 ТЗ
във вр.чл.86 ЗЗД, се иска да бъде осъден Д.Д.Д. да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, сума в общ размер на 14 182,14 лева – лихви в размер на
9 834,61 лева върху главница от 24 872,36 лева ДДС и лихва –
4 374,53 лева върху главница от 12 517,23 лева ЗКПО, частично
предявена от сума в размер на 51 571,61 лева, която сума представлява
стойността на нанесените вреди, установени с ревизионен акт № № ***. данъчни
задължения, които Д.Д.Д. е нанесъл на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ
99“АД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Обходен път
запад“ №21, представлявано от Изпълнителния директор С. П. И. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. ЕГН ********** ***,
направените от него по делото разноски в размер на 1500 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: