№ 449
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 7/02.01.2024 г., по т.д.№ 2805/2021 г., TO VI-9 състав e осъдил
„Интерком.БГ" ЕООД да заплати на „Блик 8” ЕООД, на основание чл.79, ал.1 във вр. с
чл.266 ЗЗД сумата 105 289.70 лева, представляващи стойността на извършени строително-
монтажни и ремонтни дейности в имот УПИ V-087085, кв.40 по плана на с.Маркоцево,
община Горна Малина, област София, по договор от 27.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата напредявяване на иска – 20.12.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер 8 913.99 лева.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Интерком.БГ" ЕООД,
което моли въззивният съд да го отмени и да отхвърли предявения иск. Поддържа, че съдът е
постановил решение без да събере всички относими факти и доказателства за изясняване на
спора, кредитирайки единствено и само твърденията на ищеца, при наличието на
опровергаващи писмени доказателства и при съществени процесуални нарушения,
нарушавайки принципа на равнопоставеност на страните в съдебното производство. Съдът
неправилно отказал допускане на допълнителна задача към ССчЕ. В хода на производството
било установено, че всички издадени данъчни фактури, отговарящи на извършени и приети
дейности след подписване от двете страни на Актове - Обр.19, неразделна част от
фактурите, са платени по банков път. Освен по банков път между страните било налице
разплащане с ордери, като последното плащане било от 18.08.2021 г., което опровергавало
твърденията в исковата молба, че ответникът е спрял плащането през месец юли 2021 г.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установило, че Интерком.БГ" ЕООД е
1
заплатило всички издадени и получени фактури, които съответствали на протоколите за
СМР, приети и подписани от двете страни и дружеството нямало други задължения.
За претендираните суми в размер на 105 289.70 лв. по Договор за извършени
строително - монтажни и ремонтни дейности от 27.04.2021 г. от „Блик 8" ЕООД, в
съответствие със ЗСч. и ЗДДС, липсвали издадени и осчетоводени фактури. Претенцията по
проформа фактурите, които били оспорени с отговора на исковата молба била
неоснователна. Имало спор по обема на извършена работа, използвани материали. Работата
не била приета по реда на чл.6.1 и чл.6.2, във вр. с чл.4.6 и чл.5.3 от Договора за СМР. Не
било доказано възлагането на ответника и изпълнението от ищеца на описаните СМР в
протоколи: Констативен протокол от 20.09.2021 г., Акт №7, Акт №1 , който не съответствал
на проформа фактурата /такъв имало издаден към фактура № 56/05.05.2021 г., подписан
надлежно от двете страни по Договора за СМР/; Акт 0 , Акт № 6 - два броя, Акт №3,
неподписани от страната възложител, доколкото ищецът основавал претенцията си на
договора от 27.04.2021 г., в който процесните доставки и работи не били описани. Освен, че
не била възложена, работата не била и приета изрично или с конклудентни действия.
Проформа фактурите не били подписани и не били достигнали до Интерком.БГ" ЕООД.
Същите не пораждали задължение за плащане на извършени СМР. Издадените и неприети
Констативен протокол от 20.09.2021 г., Акт №7, Акт №1 , който не съответствал на проформа
фактурата /такъв имало издаден към фактура № 56/05.05.2021 г., подписан надлежно от
двете страни по Договора за СМР/; Акт 0 , Акт № 6 - два броя, Акт №3 не установявали
възлагане на описаните работи, тъй като вещото лице не установило еднозначна връзка
между приетата с акта работа и претендираните от ищеца материали и услуги по протокола.
Съдът неправилно приел, че не е налице прекратяване на сключения договор за
СМР, на база представено Уведомление с дата 19.08.2021 г.
Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждението било дължимо след приемането
на работата като в конкретния случай работата не била приета и падежът на задължението за
плащане на възнаграждението за същата не бил натъпил, поради което ответникът не е
изпаднал в забава и не дължи обезщетение върху всяка една от главниците по проформа
факурите.
Заплатените суми в брой били в общ размер на 62 517.64 лева, като ищецът не
ги е оспорил, но по делото не било ясно дали тази сума е включена в първоначалната
претенция, к акто и дали тези суми са включени в проформа факурите, за които в нарушение
на процесуалните правила не била допусната допълнителна задача към ССчЕ.
Съдът не изложил мотиви дали приема плащанията по следните разписки:
разписка №1/09.05.2021 г. за събаряне на ограда - сумата от 11 600 лева в брой; разписка №
2/23.06.2021 г. за монтаж на фаянс и теракота, сумата от 6 200 лева в брой; разписка №
3/24.06.2021 г. за покупка и доставка на арматура, сумата от 9 721 лева в брой; разписка №
4/03.07.2021 г. за скеле - доставка и монтаж, сумата от 4 000 лева в брой; разписка №
5/05.07.2021 г. за топлоизолация, сумата от 5 850 лева в брой; разписка № 6/07.08.2021 г. за
топлоизолация , сумата от 5 000 лева в брой; разписка № 8/18.08.2021 г. за топлоизолация
сумата от 2000 лева в брой; разписка № 9/19.08.2021 г. за кофраж ограда - 8 000 евро;
разписка № 10/19.08.2021 г. за дървена облицовка 3 ет. сумата от 2 500 лева.
Жалбоподателят не оспорва, че извършените СМР могат да бъдат
установявани дори и когато не са съставени изобщо актове и протоколи по реда на Наредба
№3 от 31.07.2003г., но по силата на Договор от 27.04.2021 г., раздел VI „Предаване и
приемане" се изисквало предаването да става с приемо-предавателен протокол - Акт Обр.19,
подписан от страните. В тази връзка съдът неправилно не кредитирал и изводите на вещото
лице в СТЕ, в частта, с която поради липсата на актове в хода на строителството,
установената работа се приемала за неизвършена.
Въззивникът поддържа, че разполага с писмени доказателства за реализация на
същите СМР от трети лица, различни от ищеца в прозводството, но те не били приети от
съда в нарушение на процесуалните правила. Съдът неправилно приел за преклудирани
2
доказателствените искания. Същите били заявени във връзка с разпределена доказателствена
тежест и опровергаващо твърденията на насрещната страна.
В решението не било посочено от кои факти и обстоятелства е прието, че
дейностите по описаните актове и съставени проформа фактури, са извършени.
Допуснатата съдебна компютърна експертиза установила, че между страните е
водена подробна кореспонденция, но не и че въпросните проформа - фактури са достигнали
до страната. Вещото лице не е установило приложени документи към имейлите, поради
което съдът неправилно приел, че спорните проформа фактури са изпратени в електронен
вариант.
Съдът неправилно приел, че на ответника е връчено уведомление за плащане с
изпратената нотариална покана. Интерком.БГ" ЕООД оспорил връчването, тъй като същата
била изпратена на адрес, на който възложителят знаел, че няма лице, което да получи
поканата. Цялата комуникация между страните била по електронен път и по телефон.
Уведомяването с нотариална покана с дата 02.11.2021 г. сочело на недобросъвестност, при
положение че нямало отправено искане за плащане, изпратено по електронен път и при
знание, че управителят на Интерком.БГ" ЕООД не е български гражданин и живее
постоянно в чужбина. Това показвало единствено желание документите да не бъдат
получени.
Неправилни били изводите на съда по отношение възраженията на
„Интерком.БГ“ ЕООД за недостатъци на възложената работа. Съдът не дал възможност за
установяване на същите, приемайки искането за преклудирано.
Във връзка с показанията на свидетеля Х. С. Д. жалбоподателят представил
доказателства, установени от органите на приходната администрация, че същият не е
работил нито по трудов, нито по граждански договор в ищцовото дружество. Съдът не
изложил мотиви, защо кредитира неговите свидетелски показания, след като този свидетел
не бил работил на обекта.
С отговора на исковата молба ответникът поискал разпит на двама свидетели
при режим на довеждане, което не било допуснато.
Въззиваемият „Блик 8” ЕООД не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Блик 8”
ЕООД срещу Интерком.БГ" ЕООД , с която твърди, че на 27.04.2021 г. между страните е
сключен договор за извършване на основен ремонт, топлоизолация на къща и гараж и
изграждане на масивна ограда в имот, представляващ УПИ V-087085, кв.40, по плана на
село Макоцево, община Горна Малина, област София. При подписването на договора бил
уговорен видът на ремонтните работи, тяхното количество и единична стойност - отразени в
Приложение № 1 и 2 към договора. Работата в обекта, съгласно договора, започнала
непосредствено при подписването на договора, като първоначално там била определена
бригада от 5-6 човека. Едновременно се изпълнявали ремонта на къщата и гаража -
топлоизолация, шпакловане, боядисване и др., както и подготовка за изграждането на
масивната ограда на имота. След приключването на даден етап от работата се издавала
фактура с акт 19 и същата била плащана своевременно от възложителя. На 10.06.2021 г.
представителя на възложителя Д. П. поискала да се ускорят дейностите и да бъдат включени
повече хора, с цел по-бързо приключване на ремонтните дейности в имота. По тази причина
3
бригадата била увеличена двойно. През втората половина на месец юли 2021 г.
възложителят престанал да плаща, въпреки че ищецът продължавал да работи и да
изпълнява ангажимента си към него. В продължение на два месеца били извършени
следните дейности: към 22.07.2021 г. е изпълнена топлоизолация на къщата и гаража и е
закупен и използван кофраж за изливане бетон на оградата, към 11.08.2021 г. - ремонт на
тавански етаж с монтаж OSB на под и таван, към 14.08.2021 г. - закупени и доставени
материали, към 20.08.2021 г. - направен гипс-картон на таван, стени и куфари, към
28.08.2021 г. извършена шпакловка на стълбище и тавански помещения, към 08.09.2021 г. -
изпълнен монтаж на оградата с бетонови тухли. За всяка една от тези дейности била
издавана фактура и Акт 19, които били представяни от инженер Т. Н. и изпращани на
електронния адрес на възложителя, описан в договора - ***********@*****.***. На
20.09.2021 г. при отиване на работа Т. Н. установил, че всички ключалки в имота са със
сменени патрони и ищецът няма достъп до същия. Опитите за свързване с Д. П. били
безуспешни, поради което бил съставен констативен протокол, установяващ това
обстоятелство. В обекта останало оборудване и машини на обща стойност от 3 300 лв. В
продължение на месец ищецът напразно опитвал да се свърже с възложителя на посочените
в договора телефон и мейл адрес. На 02.11.2021 г. изпратил Нотариална покана, в която
отново било описано подробно извършеното и стойността на неплатените фактури за
извършената работа. На 24.11.2021 г. е съставен протокол от Нотариус Г. per. № *** на НКРБ,
с който било установено, че на уговорената дата не се е явил представител на дружеството.
До момента на прекратяването на договора от страна на Интерком.БГ" ЕООД на 20.09.2021
г. извършените, но неплатени дейности били на стойност 105 289. 70 лева. С молба от
04.02.2022 г. ищецът е уточнил, че за всички извършени, но неплатени дейности по
Договора от 27.04.2021 г. са съставени проформа-фактури и Акт. Обр.19. В молбата
подробно са описани и е уточнено съдържанието на всяка една проформа–фактура.
Ищецът е поискал от съда да осъди Интерком.БГ" ЕООД, да заплати на „Блик
8” ЕООД сумата 105 289.70 лева, представляващи стойността на извършените строително
монтажни и ремонтни дейности в имот УПИ V-087085, кв. 40, по плана на село Макоцево,
община Горна Малина, област София, по Договор от 27.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на завеждането на иска до окончателното плащане на задължението и направените
разноски за делото.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен
като оспорва претенцията по основание и размер. Поддържа, че претендираната от ищеца
сума се основавала на „проформа" фактури, които по същността си били предварителни
сметки за разходи, които се изпращали на клиента преди извършване на услугата. Проформа
фактурите не били правно обвързващи и можело да бъдат анулирана. Въз основа на тях не
възниквало задължение за плащане и те не служели за счетоводни цели. Процесните
проформа фактури били съставени за целите на производството, не били получени в срок и
по надлежен ред. Между страните имало спор за лошо изпълнение и с писмено уведомление
на 19.08.2021 г., връчено на пълномощника на дружеството Т. Н. в с.Саранци, Софийска
област, кафе Парк Секвоя около обяд, договорът между страните е бил едностранно
прекратен. На същата дата на Т. Н. била заплатена в брой сумата от 8 000 евро за кофраж
ограда срещу разписка и сумата от 2 500 лева за дървена облицовка на ет.3. „Блик 8” ЕООД
процедирало непрофесионално и некачествено и обичайно, без предварително заплащане на
парични суми в брой, отказвало изпращане на работници на обекта. Ответникът е
поддържал, че сумите по всички одобрени предварително от страните и издадени фактури,
които е описал подробно, са Били заплатени катов всички плащания са извършвани след
подписване от двете страни на актове обр.19, които се прилагали и били неразделна част от
фактурите. Поддържа, че освен плащания срещу фактури, имало и платени суми в брой,
които не били включени във фактури и за които плащания били издадени разписки: разписка
№1/09.05.2021 г. за събаряне на ограда - сумата от 11 600 лева в брой; разписка №
2/23.06.2021 г. за монтаж на фаянс и теракота, сумата от 6 200 лева в брой; разписка №
4
3/24.06.2021 г. за покупка и доставка на арматура, сумата от 9 721 лева в брой; разписка №
4/03.07.2021 г. за скеле - доставка и монтаж, сумата от 4 000 лева в брой; разписка №
5/05.07.2021 г. за топлоизолация, сумата от 5 850 лева в брой; разписка № 6/07.08.2021 г. за
топлоизолация , сумата от 5 000 лева в брой; разписка № 8/18.08.2021 г. за топлоизолация
сумата от 2000 лева в брой; разписка № 9/19.08.2021 г. за кофраж ограда - 8 000 евро;
разписка № 10/19.08.2021 г. за дървена облицовка 3 ет. сумата от 2 500 лева.
Ответникът счита, че процесната сума се претендира въз основа на нередовно
издадени документи, не съответства на получени на обекта количества материали, заложени
в проформа фактури, както и не са извършени описаните дейности. Проформа фактурите
били съставени три месеца след спиране дейностите на обекта. Приложените разписки
опровергавали твърдението, че втората половина на месец юли Интерком.БГ" ЕООД не бил
заплащал дължимото /последното плащане било от 18.08.2021 г./. Т. Н. лично получил срещу
разписка през месец август парични суми, както и уведомление за едностранно прекратяване
на договора. Ответникът поддържа, че процесните дейности не са извършени, както и че не
са изпълнени в съответствие с Договора за СМР от27.04.2021 г., раздел V. Права и
задължения на изпълнителя, т.5.1, 5.2, 5.3, 5.4. Поддържа, че качеството на изпълнение било
лошо и забавено, което е наложило да се плаща допълнително на работници, за да отстранят
лошо и некачествено изпълнени дейности. Ответникът оспорва доставката и изпълнението
на дейностите, описани в проформа фактурите. От исковата молба не ставало ясно кой, кога
и по какъв начин е предал извършената работа. Видно от представените проформа фактури
№ **********/22.07.2021 г., №**********/22.07.2021 г., № **********/28.08.2021 г., №
**********/08.09.2021 г., № 30/14.08.2021 г., № 31/20.08.2021 г., № 29/11.08.2021 г. /които
оспорва по съдържание и като неносещи подписа на ответника/ - две от същите били от една
дата. Интерком.БГ" ЕООД поддържа, че няма данни кога са изпратени на ответника, кога е
датата на твърдяната сделка, респективно - датата на данъчното събитие. Позовава се на чл.
113, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който фактурата се издавала задължително не по-късно от 5 дни
от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово
плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Оспорва
представените Констативен протокол от 20.09.2021 г., Акт №7, Акт №1 , който не
съответствал на проформа фактурата /такъв имало издаден към фактура № 56/05.05.2021 г.,
подписан надлежно от двете страни по Договора за СМР/; Акт 0 , Акт № 6 - два броя, Акт
№3. Нотариалната покана била изпратена на адрес, на който възложителят знае че нямало
лице, което да я получи поканата. Твърди, че цялата комуникация между страните във връзка
с договора била по електронен път и по телефон.
По делото е представен Договор за СМР /довършителни работи/ на обект
Жилищна сграда с гараж, УПИ V-087085, кв. 40, по плана на село Макоцево, община Горна
Малина от 27.04.2021 г., сключен между „Блик 8” ЕООД, представлявано от управителя Д.
С., в качеството му на изпълнител, и Интерком.БГ" ЕООД, представлявано от
пъэлномощника на управителя В. Г. – Д. П., в качеството му на възложител, по силата на
който /т. 1 от договора/, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел от свое име, със
свои средства и материали да изпълни строително-монтажни работи; изграждане на ограда и
полагане на топлоизолационна система, както и всички описани в количествено-
стойностната сметка довършителни работи по единични цени /Приложение № 1/,
представляващо неразделна част от договора. Уговорено е срокът на изпълнение на
договорните работи да започне да тече от подписването на договора /т. 2/, а самият срок за
изпълнение на предмета по т. 1 да бъде уточняван за всяка отделна работа в Приложението,
за колко работни дни ще бъде извършена и при какви метеорологични условия /т. 2.1./.
Уговорено е, че при забавяне по вина на едната страна, срокът за изпълнение се продължава
автоматично с периода на забавянето, като срокът се съгласува между страните /т. 2.2./. В т.
3.2. е предвидено, че общата стойност на договорените видове работи е съгласно единични
цени, посочени в Приложение № 1 – Количествено-стойностна сметка, представляваща
5
неразделна част от договора. Според договореното общата цена се формира на база доказани
действително изпълнени дейности по единични цени. В т. 3.3. е уговорено, че заплащането
от възложителя на дължимото на изпълнителя договорено възнаграждение е при актуването
на СМР. Съгласно т. 3.4. плащането се извършва при представяне на следните документи:
т.3.4.1. – Количествено-стойностна сметка /Акт обр. 19/ и т. 3.4.2. – издадена данъчна
фактура. В срок до два работни дни след получаване на фактурата възложителят е длъжен да
преведе дължимата сума по предоставената банкова сметка /т.3.5./. Съгласно т.4.6.
възложителят определя свое длъжносто лице, което да извършва контрол върху хода и
качеството на изпълнение на възложените СМР и ги приема с Акт обр. 19. С т. 5.2.
изпълнителят се е задължил съвместно с възложителя да определя количествата на
действително изпълнените договорени работи. Съгласно т. 5.3. изпълнителят се е задължил
да съставя съвместно с възложителя актове и протоколи, съгласно действащите нормативни
актове в страната. Съгласно т.5.5 изпълнителят изпълнява възложените му работи с
осигурени от него материали, инструменти и технически средства /уточнени в приложение
1/. В раздел „Приемане и предаване“, т.6.1 страните са се съгласили, че предаването и
приемането на изпълнените СМР е следвало да се осъществява в съответствие с
действащите в страната нормативни актове, а с т.6.2, че при пълно завършване на
договорените видове работи, изпълнителят уведомява писмено възложителя за готовността
си да предаде предмета на договора с приемо-предавателен протокол/Акт обр. 19, подписани
от двете страни. Съгласно т.10.1. в срок от пет дни от подписването на договора, страните е
следвало да представят списък на лицата и предоставените им пълномощия, оторизирани да
подписват документите и да осъществяват контрол по изпълнението на договора.
Представено е Приложение № 1 /оферта/ от 16.04.2021 г., в което в 28 позиции
са описани наименованието и вида СМР/довършително СМР, единицата мярка и единичната
цена на описаните СМР без ДДС. В забележка е отбелязано, че основата на оградата е много
плитко изпълнена /около 5-6 см. дълбока/, поради което изпълнителят не може да носи
отговорност за нея.
Представено е приложение № 2 към договора от 16.06.2021 г., в което с 16
позиции, са описани наименованието и вида СМР, касаещи изграждане на ограда и
топлоизолация, единицата мярка, количеството, единичната цена на описаните СМР без
ДДС.
Представен е Констативен протокол от 20.09.2021 г., съставен от управителя Д.
С. и двама служители на „Блик 8” ЕООД - Т. Н. и Х. Д., с който е установено, че на датата
на съставяне на протокола всички ключалки в имота са били намерени със сменени патрони,
поради което не е можело да се извършва работа на процесния обект.
Представена е проформа фактура № **********/22.07.2021 г., издадена от
„Блик 8" ЕООД към „Интерком.БГ“ ЕООД за сумата 33 446.18 лева без ДДС и 40 135.42 лв.
с ДДС за демонтаж и монтаж на нова топлоизолация. Към фактурата са приложени два РКО
– от 5.07.2021 г. за заплатена от „Интерком.БГ“ ЕООД сума 5850 лв. за топлоизолация и от
18.07.2021 г. за заплатена от „Интерком.БГ“ ЕООД сума от 2000 лв. за топлоизолация.
Представен е Акт № 8/22.07.2021 г., съдържащ СМР по демонтаж на
топлоизолация и монтаж на нова топлоизолация, съвпадащи с тези по фактура 34, на
стойност 33446.18 лева.
Представена е проформа фактура № **********/22.07.2021 г. издадена от
„Блик 8" ЕООД към „Интерком.БГ“ ЕООД за сумата 17927.04 лева без ДДС и 21512.45 лева
с ДДС за труд по акт № 6/21.07.2021 г. за кофраж и изливане на бетон
Представен е акт № 6/21.07.2021 г., съдържащ СМР, отговарящи на тези по
фактура № 35 на стойност 17 927.04 лева.
6
Представена е проформа фактура № **********/28.08.2021 г., издадена от
„Блик 8" ЕООД към „Интерком.БГ“ ЕООД за сумата 7123.28 лева без ДДС и 8547.94 лева с
ДДС за труд по Акт № 1/28.08.2021 г. – шпакловка на стълбища и тавански помещения.
Представен е Акт № 1/28.08.2021 г., съдържащ описание на СМР, съответни на
тези по фактура № 36 на стойност 7123.28 лева.
Представена е проформа фактура № **********/08.09.2021 г., издадена от
„Блик 8" ЕООД към „Интерком.БГ“ ЕООД за сумата 7594.80 лева без ДДС и 9113.76 лева с
ДДС за труд по Акт 8/08.09.2021 г. за монтаж на сграда с бетонови тухли.
Представен е акт 0/08.09.2021 г. с описание на СМР съответни на тези по
фактура № 37 на стойност 7594.80 лева.
Представена е проформа фактура № 30/14.08.2021 г., издадена от „Блик 8"
ЕООД към „Интерком.БГ“ ЕООД за сумата 9857.32 лева без ДДС и 11 828.78 лева с ДДС за
закупени и доставени материали по приложение – опис № 4 за обект жилищна сграда
Маркоцево.
Представено е приложение – опис без номер към фактура, съдържащо 32
позиции закупени материали на стойност 9857.32 лева.
Представена е проформа фактура № 31/20.08.2021 г., издадена от „Блик 8"
ЕООД към „Интерком.БГ“ ЕООД за сумата 10723.60 лева без ДДС и 12 868.32 лева с ДДС за
труд по акт № 6/20.08.2021 г. /направа на гипсокартон, таван, стени и куфари/.
Представен е акт № 6/20.08.2021 г. с описание на извършени СМР, съответни
на тези по фактура № 31 на стойност 10723.60 лева.
Представена е проформа фактура № 29/11.08.2021 г., издадена от „Блик 8"
ЕООД към „Интерком.БГ“ ЕООД за сумата 7610.88 лева без ДДС и 9133.06 лева с ДДС за
труд по акт № 3 общ /под, таван/.
Представен е акт № 3 общ от 21.06.2021 г., в който са описани СМР на
стойност 7610.88 лева.
Описаните проформа фактури са подписани от представител на „Блик 8"
ЕООД и не носят подпис на възложителя „Интерком.БГ“ ЕООД.
На 02.11.2021 г. ищецът е изпратил до ответното дружество Нотариална
покана рег. № 10664, том 5, № 115 по описа на нотариус В. Г., рег. № *** на НК, в която е
описано развитието на отношенията между страните, извършеното в изпълнение на
сключения договор и стойността на неплатените фактури за извършената работа. Отправена
е покана до ответника да заплати дължимата сума в размер на 102 345.19 лева, да се яви на
22.11.2021 г. в 13 ч. в кантората на нотариус В. Г. за подписването на необходимите
документи за извършените плащания и уреждането на отношенията, свързани с договора.
Нотариалната покана е била изпратена до адреса, вписан в Търговския регистър като
седалище и адрес на управление на ответното дружество: град София, бул. „Янко Сакъзов"
№ 13, вх. В, ет.1, ап.1. Същият адрес е посочен и в сключения между страните Договор за
СМР.
Представен е съставен на 24.11.2021 г. протокол рег. № 11616, том 6, № 41 от С.
Г., помощник нотариус при нотариус В. Г., с който е удостоверен подписът върху същия,
положен от Д. Т. С., управител на ищцовото дружество. В протокола е констатирано, че за
7
периода от 03.11.2021 г. /датата на уведомяване на ответника за депозираната при нотариуса
нотариална покана/ до 24.11.2021 г. не се е явил представител на ответното дружество.
С нотариално заверено пълномощно рег. № 7662 от 03.08.2021 г. на С. Г.,
помощник нотариус при В. Г., рег. № *** на НК, управителят на „Блик 8” ЕООД Д. С. е
упълномощил инж. Т. Я. Н. да представлява ищцовото дружество пред Интерком.БГ" ЕООД
с правото да подава, издава, подписва и подпечатва актове, протоколи, финансови ордери,
фактури и други финансови документи за обект „Жилищна сграда с гараж, находящ се в с.
Макоцево, община Горна Малина.
Представени са съставени от „Блик 8” ЕООД проформа фактури за
извършените, но неплатени СМР по договора от 27.04.2021 г. с посочена стойност на
извършените СМР, които са описани подробно в съставени актове Обр. 19, на които се
позовава всяка от проформа-фактурите: Проформа-фактура № **********/22.07.2021 г. на
стойност 33 446.18 лева без ДДС и с ДДС 40 135.42 лева; Проформа-фактура №
**********/22.07.2021 г. на стойност 17 927.04 лева без ДДС и с ДДС 21 512,45 лева;
Проформа-фактура № **********/11.08.2021 г. на стойност 7 610.88 лева без ДДС, а с ДДС
9 133.06 лева; Проформа-фактура № **********/14.08.2021 г. на стойност 9 857.32 лева без
ДДС, а с ДДС 11 828.78 лева; Проформа-фактура № **********/20.08.2021 г. на стойност
10 723.60 лева без ДДС, а с ДДС 12 868.32 лева; Проформа-фактура №
**********/28.08.2021 г. на стойност 7 123.28 лева без ДДС, а с ДДС 8 547.94 лева;
Проформа-фактура № **********/08.09.2021 г. на стойност 7 594.80 лева без ДДС, а с ДДС
9 113.76 лева. Към всяка от проформа фактурите са приложени Протоколи обр. 19,
подписани от представител на „Блик 8” ЕООД, без да съдържат подпис на възложителя
Интерком.БГ" ЕООД.
По делото са приети още и следните данъчни фактури, протоколи обр. 19 и
приходни касови ордери, за които не се спори, че описаните в тях СМР са изпълнени, приети
от ответника и платени от него.
По делото са представени разписки за извършени от ответното дружество
плащания на суми в брой: разписка №1/09.05.2021 г. за събаряне на ограда - сумата от 11 600
лева в брой; разписка № 2/23.06.2021 г. за монтаж на фаянс и теракота, сумата от 6 200 лева в
брой; разписка № 3/24.06.2021 г. за покупка и доставка на арматура, сумата от 9 721 лева в
брой; разписка № 4/03.07.2021 г. за скеле - доставка и монтаж, сумата от 4 000 лева в брой;
разписка № 5/05.07.2021 г. за топлоизолация, сумата от 5 850 лева в брой; разписка №
6/07.08.2021 г. за топлоизолация , сумата от 5 000 лева в брой; разписка № 8/18.08.2021 г. за
топлоизолация сумата от 2000 лева в брой; разписка № 9/19.08.2021 г. за кофраж ограда - 8
000 евро; разписка № 10/19.08.2021 г. за дървена облицовка 3 ет. сумата от 2 500 лева.
Представено е и е прието Уведомление от Интерком.БГ" ЕООД до
представителите на „Блик 8” ЕООД Д. Т. С. и Т. Я. Н.. С уведомлението е посочено, че във
връзка с подписан договор за СМР /довършителни работи:/ от 27.04.2021 г. и Анекси 1 и 2 от
21.06.2021 г. и на основание чл.87 от ЗЗД е налице неизпълнение на поетите ангажименти с
договора, дейностите не са изпълнени в уговорения срок и „Блик 8” ЕООД е в забава.
Посочено е, че е налице неизпълнение на договора, поради което считано от 19.08.2021 г.
Интерком.БГ" ЕООД прекратява едностранно договора с „Блик 8” ЕООД като изплаща в
брой, срещу разписка извършените до момента и неразплатени дейности. Посочено е, че във
връзка с договора е налице некоректно фактуриране /не по ценовата листа по договора/;
некачествено извършени СМР, нанесени повреди на вече поставени елементи – счупена
алуминиева дограма; незачитане исканията на възложителя – умишлено нанасяне вреди на
обекта върху вече поставена дограма. Върху уведомлението е поставена саморъчно изписана
дата 19.08.2021 г. и подпис на лице без посочване на името и длъжността му. Положен е
печат на Интерком.БГ" ЕООД. Върху уведомлението липсват данни дали и по какъв начин
то е достигнало до посочените в него адресати.
По делото е приет Протокол № П - 22220421205663-073-001/24.03.2022 г. на
НАП - ТД – СОФИЯ.
8
Приети са 23 броя електронни писма.
В съдебно заседание на 08.03.2023 г. като свидетел по делото на Интерком.БГ"
ЕООД е разпитан П. Д. Г.. От неговите показания се установява, че е имал 5 трудови
договора с основен работодател на 8 часа и неопределен брой граждански договори, с
висока компетентност - експертна и специална. Познавала дружествата Интерком.БГ"
ЕООД и „Блик 8” ЕООД. Знаел кое е дружеството ищец, защото му е издавал РКО,
одобрявал е плащания и е валидирал плащания като инвеститорски контрол пред
Интерком.БГ" ЕООД. С Интерком.БГ" ЕООД имал граждански договор от началото на 2019
г. Този договор не регламентирал постоянното му присъствие на обекта поради наличие на
други служебни ангажименти. Бил на имота, където е процесната сграда, двуетажна, още от
2015 г. - 2016 г. преди инвестиционното проектиране, а той бил от състава на авторите на
това инвестиционно проектиране. Имал договор за консултиране по време на
проектирането. Впоследствие сключил договор за технически контрол на самия строеж.
Имал граждански договор и когато бил направен грубият строеж през 2019 г., бил сключен
договорът за инвеститорски контрол. Сградата била приета с акт 14 за конструкцията и
трябвало обектът да се завърши с довършителни СМР от редица подизпълнители,
контрагенти на подизпълнители. Много строители минали през този обект освен
Интерком.БГ" ЕООД. Спазвани били сроковете до момента, в който се появили дефекти.
Най-фрапиращи дефекти на обекта били т.нар. дупки в дограмата, за които свидетелят
направил подробен оглед в качеството си на инвеститорски контрол, описал е всеки един
проблем и дефект и ги обективирал на цветна снимка в становище. Договорът, по който
ищецът започнал да извършва СМР, бил от май месец 2021 г. Г. изпълнявал по възлагане от
ответника функциите на инвеститорски контрол, след появата на т.нар. независим
строителен надзор. През м.септември, поради лошо изпълнение СМР от страна на „Блик 8”
ЕООД, пълномощникът на възложителя ги изгонил от обекта, на което свидетелят не
присъствал. Непосредствено след освобождаването на строителя от обекта били сменени
патроните на входните врати, за да се ограничи достъпът на този строител. Няколко дена
след това свидетелят е посетил обекта, извършил оглед и проверка на всички етажни нива и
установил некачествено изпълнение на СМР и повреди по изпълнените СМР от предходни
контрагенти, което обективирал в становище на инвеститорския контрол. Имало дупки по
цялата дограма, буквално на всички етажни нива. Дограмата била ПВЦ. Пробивана била с
бормашина. С винтове също било пробивано на някои места. Други дефекти били
непрецизна изработка по отношение на завършването на гипс картона по самата дограма;
непрецизно довършване. Липсвало на някои места силикониране, както и фино детайлиране
на гипс картон и дограма. Свидетелят заявява, че е запознат с актовете образец 19, че не ги е
подписал и е уведомил възложителя, че преди да се предоставят тези актове 19, трябва да се
предоставят за проверка заедно с техническия ръководител на дружеството ищец подробна
количествена сметка, обобщена количествена сметка, акт 12 за скрити работи, включително
поставена оценка и разписана оценка с участниците в акт 12. Свидетелят изготвил редица
становища, които предоставил на възложителя, но не знае дали същите са достигнали до
изпълнителя.
В съдебно заседание на 10.05.2023 г. е разпитан като свидетел на „Блик 8”
ЕООД Х. С. Д.. От показанията му се установява, че е строителен работник, работил е за
„Блик 8” ЕООД от 10.06.2021 г. на обект в с. Макоцево. Работата му била да направи
вътрешна облицовка с гипсокартон. Обектът бил къща на три етажа с двор. На посочената
дата той започнал работа. Вътре били направени плоскости, както и самата покривна
конструкция. След това било лакирано, за да се запечата и за да няма дървояди,
противопожарни. На третия етаж започнали от плоскостите. Подът бил правен. Банята също
била направена с гипсокартон, слагани били плочки. Правили са и стаите, които били
големи. Имало една малка стая, която била направена от гипсокартон. Имало стени, които
също били направени от гипсокартон. Врати, които били обръщани, отново от гипсокартон.
9
На втория етаж, тъй като стените били много криви в коридора, всичко било обгърнато от
гипсокартон, както и таванът. Долу имало две бани, които били направени също от
гипсокартон, а всички врати били обърнати, защото били много криви. Плочки били
поставени навсякъде. Навсякъде било боядисано. На първия етаж е трябвало да се прави
една преградна стена под стълбището, което щяло да бъде изба. Това също било направено с
гипсокартон. Долу имало пак баня, хол, гараж, който бил изцяло направен. Поставена била
изолация на тавана. В хола били направени фигури - папийонка от гипсокартон, триъгълник
и яйце. Извън сградата била направена оградата, а в самия двор - отводнителна система,
дренаж. Външно, на покрива била поставена ламарина навсякъде, за да не тече. Улуците
били подменени многократно, тъй като на собственичката постоянно не й харесвали
цветовете. Работата продължила до 20.09.2021 г. около три месеца и 10 дни. Свидетелят
сочи, че е работел на граждански договор с дружеството, който договор бил подписан от
него.
Въззивникът е оспорил свидетелските показания като е посочил, че по делото
имало документи, установяващи, че свидетелят не е работил нито по трудов, нито по
граждански договор с въззиваемото дружество. Съдът намира, че липсата на трудов или
граждански договор не означава, че лицето не е полагало труд за „Блик 8” ЕООД. Липсата на
такива договори има за последица възможност за ангажиране на административна
отговорност на работодателя, но не води до отпадане на възможността лицето да дава
сведения за извършената в полза на работодателя работа.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните. Съгласно заключението на вещото лице Е. Т. на 21.02.2023 г. е извършил оглед на
обекта при осигурен достъп до имота от ответника. Вещото лице установило, че сградата и
гаражът към нея са със завършени довършителни работи. Дворът е ограден с масивна ограда
от бетонови борд и колони, бетонови тухли, покрита с бетонови шапки. Сградата е с
монтирана дограма, външни и интериорни врати, скатен покрив с обшивки. На него са
монтирани слънчеви колектори за топла вода. Фасадата е с поставена топлоизолация и
минерална мазилка. Всички инсталации: Електро, ВиК, Отоплителна инсталация - работеща
на местен източник на газ, сигнално-охранителна система. Стените и таваните са с
гипскартон, гипсова шпакловка и латекс. Подовете са с монтиран луксозен гранитогрес,
теракотни плочи и паркет. Санитарните възли са завършени с теракот по пода, фаянс по
стени и монтиран санитарен фаянс. Вещото лице е констатирало, че възложените видове
СМР са описани без уточняване на точни количества, като са оферирани единични цени за
всеки вид работа. Изпълнените и актувани с акт обр. 19 видове СМР към 20.09.2021 г., които
са заверени и платени от възложителя - ответник, вещото лице е отразило в таблица към
заключението. По отношение процесните актове обр. 19 за други видове строителни работи,
експертът е установил, че същите не са проверени и подписани от ответника. За тях няма
доказателствени строителни книжа съгласно Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството. Вземайки предвид състоянието на обекта
при огледа, кореспонденцията и наличните строителни книжа, вещото лице е дало
заключение, според което на обекта е работено без да се спазва Наредба № 3 за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството. Извън договорените са били възлагани и са
изпълнявани допълнителни СМР, които не са отразявани в двустранни протоколи обр. 19.
Завършеният вид на сградата, вътрешно и външно, не позволява да определи кой, кога и в
каква последователност е извършил довършителните работи. Липсата на изискуемите по
закон строителни книжа - Заповедна книга на обекта и Актове за скрити работи не позволява
да се установи количеството и качеството на извършените СМР през различните етапи и
последователност на строителството. Процесните Актовете обр. 19, представени от ищеца,
не са проверени и подписани от ответника. Според вещото лице това означава, че описаните
в тях видове строителни работи не са признати по определени причини. Сочи се, че за да се
стигне до заплащане на СМР трябва да има двустранно подписани протоколи. Затова
описаните СМР не могат да се считат за извършени и вещото лице не ги взема под
10
внимание. В съдебно заседание. на 08.03.2023 г. вещото лице е посочило, че всичко е
извършено на обекта, но вещото лице не може да установи кой го е извършил поради липса
на доказателствени документи. Извършените работи би следвало да бъдат отразени в актове
за скрити работи. Сградата била почти готова и всичко съвпадало – всички дейности били
извършени, но вещото лице не може да твърди кой ги е извършил. Вещото лице сочи, че
заповедната книга се изготвя от възложителя, който е ангажирал инвеститорския контрол.
Такъв на процесния обект имало и присъствал по време на огледа на вещото лице.
Заповедната книга била атрибут към всякакъв вид СМР, включително и допълнителни
такива.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните. съгласно заключението на вещото лице З. Д., за претендираната с
исковата молба сума в размер на 105 289.70 лв. от ищцовото дружество са издадени
проформа-фактури, както следва: Проформа-фактура № **********/22.07.2021 г. на
стойност 33 446.18 лева без ДДС и с ДДС 40 135.42 лева; Проформа-фактура №
**********/22.07.2021 г. на стойност 17 927.04 лева без ДДС и с ДДС 21 512.45 лева;
Проформа-фактура № **********/11.08.2021 г. на стойност 7 610.88 лева без ДДС, а с ДДС
9 133.06 лева; Проформа-фактура № **********/14.08.2021 г. на стойност 9 857.32 лева без
ДДС, а с ДДС 11 828.78 лева; Проформа-фактура № **********/20.08.2021 г. на стойност
10 723.60 лева без ДДС, а с ДДС 12 868.32 лева; Проформа-фактура №
**********/28.08.2021 г. на стойност 7 123.28 лева без ДДС, а с ДДС 8 547.94 лева;
Проформа-фактура № **********/08.09.2021 г. на стойност 7 594.80 лева без ДДС, а с ДДС
9 113.76 лева. Издадените фактури са общо за сумата 113 139.73. Вещото лице е
констатирало плащане по Проформа-фактура № **********/22.07.2021 г. на стойност
33 446.18 лева без ДДС и с ДДС 40 135.42 лева в размер 7850 като дължимия остатък е 105
289,70 За извършената от „Блик 8“ ЕООД дейност, съгласно издадени проформа фактури,
ведно с приложените към тях документи, вещото лице не е констатирало издаването на
данъчни фактури с основанието и стойността на проформа - фактурите, както и не е
констатирало счетоводно отразяване на проформа - фактурите при двете дружества. Общата
стойност на издадените данъчни фактури от „Блик 8“ ЕООД /изпълнител/ на „Интерком.БГ“
ЕООД /възложител/, на основание Договор за СМР /довършителни работи/ на обект
Жилищна сграда с гараж УПИ V[1]087085, кв. 40, с. Макоцево, общ. Горна Малина от
27.04.2021 г., въз основа на приложени към тях двустранно подписани Актове обр. 19 или
списък с доставени материали възлиза на 69 332.69 лв. Общият размер на извършените
плащания по тези фактури от възложителя „Интерком.БГ" ЕООД на изпълнителя „Блик 8“
ЕООД е в размер на 69 332.69 лв. Неплатен остатък - няма.
По делото е изслушана съдебно-компютърна експертиза, която не е оспорена
от страните. Съгласно заключението на вещото лице П. Г. П. е установено наличие на
разменена кореспонденция между страните чрез използването на имайл адреси *****@***.**
- ************@*****.*** в периода 27.04.2021 г. - 20.09.2021 г. Кореспонденцията между
страните се състои от общо 19 имейла чрез използването на имейл адреси: *****@***.** -
************@*****.***. Част от съобщенията не са получени от ************@*****.***.,
като кореспонденцията е представена в таблица към заключението.
Във въззивната инстанция като свидетел е разпитана Д. Ж. П.. От показанията
й се установява, че работи в „Интерком БГ“ ЕООД от 2007 г. на длъжност технически
сътрудник. Известни са й отношенията с „Блик 8“ ЕООД. Тъй като В. Г., собственикът на
„Интерком БГ“ ЕООД, не бил цялото време в България, тя била упълномощено лице да го
представлява и да организира работата на дружеството, включително да подпише договора с
„Блик 8“ ЕООД. Този договор бил прекратен на 18 или 19 август, когато В. Г. бил в
България. Тогава той и свидетелката се срещнали с Т. Н. в парк „Секвоя“, където
11
разговаряли. Същия ден свидетелката връчила уведомлението в писмена форма на Т. Н.,
който подписал ордера за заплатената му този ден сума, взел уведомлението и си тръгнал.
По този начин „Интерком БГ“ ЕООД писмено прекратило отношенията по този договор.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение в общ размер 105 289.70
лева за изпълнени СМР по договор от 27.04.2021 г. за изпълнение на строително-монтажни
работи; изграждане на ограда и полагане на топлоизолационна система в имот,
представляващ УПИ V-087085, кв.40, по плана на село Макоцево, община Горна Малина,
област София.
Страните не спорят, че са били обвързани от договор за извършване на основен
ремонт, топлоизолация на къща и гараж и изграждане на масивна ограда в имот,
представляващ УПИ V-087085, кв.40, по плана на село Макоцево, община Горна Малина,
област София, по силата на който ищецът е възложил на ответника със свои средства и
материали да изпълни СМР; изграждане на ограда и полагане на топлоизолационна система,
както и всички описани в количествено-стойностната сметка довършителни работи по
единични цени /Приложение № 1/, представляваща неразделна част от договора. По силата
на т. 3.6 и т.10.8 от представения по делото Договор от 27.04.2021 г. страните са уговорили
възможност за възлагане на допълнителни работи. Възлагането на допълнителни СМР е
установено от Приложение № 2 към процесния договор от 16.06.2021 г., от разписките за
плащане на суми в брой и се потвърждава от констатациите в заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Ответникът е въвел възражение, че договорът е развален едностранно от него,
поради което извършените и претендирани за заплащане работи са без договорно основание.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че се претендира въз основа на нередовно издадени
документи, че претендираните за заплащане дейности не са извършени; че извършените
работи са некачествени и извършени със забава; че работата не е надлежно предадена на
възложителя.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Изпълнителят може
да претендира възнаграждение само, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл.
264 ЗЗД. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване
от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци,
поръчващият е длъжен да я приеме.
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението
на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна.
С обективираното в представеното по делото уведомление изявление и
поддържани с отговора на исковата молба твърдения от ответника, че договорът е развален,
съдът следва да отговори на въпроса налице ли е разваляне и какви са правните му
последици, тъй като принципно развалянето на договорите, които не са с продължително
или периодично изпълнение, какъвто е договорът за изпълнение на СМР, има обратно
12
действие и би обусловило неоснователност на претенциите на ищеца, които са за
изпълнение на договорни задължения, само поради отпадане на тези задължения с обратно
действие.
Съдът намира възражението на ответника за разваляне на договора
неоснователно по следните причини:
С решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г., постановено по чл.290 от
ГПК, Върховният касационен съд е посочил, че правото да се развали двустранен договор е
преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и
възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87,
ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до
длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок /ако такъв се предоставя/, както и с изявление, че
договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни
договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и
могат да се отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето
се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване
на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник,
без да е необходимо съдействието на насрещната страна. С упражняването на правото се
цели настъпване на правна промяна – прекратяване на облигационната връзка, което при
двустранните договори, какъвто е договорът за изработка, освобождава изправната страна от
нейното задължение по договора. Упражняване от кредитора на предоставено му от закона
право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната
страна е уредено в чл. 87 ЗЗД, който сочи кой е негов титуляр, при какви предпоставки може
да се упражни, по какъв начин и в какъв срок се осъществява и предвижда, че то се
упражнява чрез отправяне на едностранно волеизявление. Получаването на уведомлението
от длъжника е от значение за настъпване на последиците на развалянето, регламентирани с
чл. 88 ЗЗД.
В производството е установено, че е отправено от възложителя-ответник
изявление за прекратяване на договора. Установено е, че същото е връчено на Т. Н. на
19.08.2021 г., като срок за изпълнение не е предоставен.
При уредбата на договора за изработка законодателят е предвидил изрично
случаите, при които възложителят можи да го развали. Текстът на чл. 262, ал. 2 ЗЗД гласи
следното: ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че
няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали
договора, като има право на обезщетение по общите правила. Същевременно разпоредбата
на чл.265 от ЗЗД, която урежда правата на възложителя при констатиране на недостатъци на
работата при нейното приемане в ал.2 урежда правото на поръчващия да развали договора,
ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение.
В тези хипотези правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е приложимо, тъй като те не
регламентират специален способ и ред, по който да стане развалянето, в отклонение от
общите правила. Самите разпоредби не се намират с нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД в
съотношение на специална към обща норма и следователно не изключват правилото на чл.
87, ал. 1 ЗЗД.
За да настъпят правните последици на отправеното изявление за разваляне на
договора, същото трябва да бъде получено от лице, което представлява дружеството. Видно
от представеното по делото нотариално заверено пълномощно рег. № 7662 от 03.08.2021 г.,
13
Т. Н. е упълномощен да извършва ограничени действия от името на „Блик 8“ ЕООД, които
не включват получаване на книжа от името на дружеството. Волеизявлението за разваляне
на договорната връзка е връчено на лице, което не представлява дружеството, поради което
съдът намира че не са настъпили правните последици към които е било насочено това
волеизявление, а именно прекратяване на договорната връзка.
От друга страна, съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД изявлението за разваляне на
договора трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът
вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. С отправеното уведомление
ищецът не е дал на ответника подходящ срок за изпълнение с отправяне на предупреждение,
че при изтичането му без да е осъществено изпълнение, договорът ще се счита за развален.
Действително разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД предоставя право на кредитора да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. По делото
ответникът не е твърдял да е налице хипотезата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, а от друга страна не се
установи изпълнението да е станало невъзможно изцяло или отчасти, да е налице забава на
длъжника, вследствие на която изпълнението да е станало безполезно. Видно от договора
задължението не е трябвало да се изпълни непременно в определено време. Следователно не
е налице хипотезата на чл.87, ал.1, както и на ал.2 от ЗЗД и отправеното волеизявление не е
породило последиците към които е било насочено.
Отделно, по отношение на първия елемент от фактическия състав на чл.87,
ал.1 от ЗЗД – наличие на потестативно право на възложителя да развали договора за
изработка, съдът намира следното:
В отправеното до ищеца уведомление за разваляне на договора, ответникът се
е позовал на некоректно фактуриране, некачествено извършени СМР, нанесени повреди на
вече поставени елементи и незачитане на исканията на възложителя. Както ще бъде по-
подробно обсъдено по-долу в изложението, посочените нарушения на договора не се
установиха в производството. Ответникът не е ангажирал доказателства за нито едно от
изброените в уведомлението нарушения на договора, поради което съдът намира, че не е
възникнало правото му да развали договорната връзка. Възражение, че възложената работа е
изпълнена с недостатъци не е конкретизирано, като въззивникът–ответник не е посочил,
както в самото уведомление, така и по делото, кои са дейностите, изпълнени с недостатъци,
вида на недостатъците. Тежестта да докаже, че има неизпълнени и/или лошо изпълнени
СМР, е върху възложителя, чието е възражението, но такива доказателства не са
ангажирани. Не са ангажирани доказателства за некоректно фактуриране. Не са ангажирани
и доказателства за увреждане на поставената дограма от страна на работниците на ищеца.
Свидетелят на ответника дава сведения, че е установил, че има повреди върху дограмата на
всички етажи, но от неговите показания не се изяснява същите да са нанесени от
работниците на ищеца. По делото не е установено кои са указанията на ответника, с които
ищецът не се е съобразил при извършване на СМР.
При горните мотиви въззивният съд приема, че договорът между страните не е
развален и същият е продължил своето действие.
Основателността на иска за изпълнение на задължение за заплащане на
възнаграждение по договор за изработка, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума,
представляваща възнаграждение за изпълнени строителни работи; настъпила изискуемост на
задължението и твърдяно от ищеца неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата
на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение,
предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По силата на сключения договор за изработка ищецът като изпълнител е
14
задължен да изработи възложеното и съгласно чл.261, ал.2 от ЗЗД отговаря за неговото
добро качество, тъй като в договора /т.1/ е уговорено, че ищецът е приел, че ще работи със
свои материали. Негово задължение по договора е да престира на поръчващия уговорения
резултат на работата и ще се освободи от задължението си, ако предаде завършена, годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа. Съгласно чл.266, ал.1 от
ЗЗД във вр. чл.264 от ЗЗД ищецът като изпълнител може да претендира възнаграждение,
само ако работата бъде приета.
По отношение на ответника като възложител, законът с разпоредбите на чл.
260, 262, ал. 1 ЗЗД е вменил задължение да даде на изпълнителя необходимото съдействие и
с разпоредбата на чл.264 от ЗЗД да приеме изработената съобразно договора работа и да
плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД. При
приемането на работата възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неточно изпълнение с изключение навъзраженията за скрити недостатъци -
такива, които не могат да се открият при обикновен преглед или такива които се появят по-
късно. В случай, че при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката
или ако изпълнената работа има недостатъци, възложителят може да иска поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими
за поправката, илисъответно намаление на възнаграждението. Правото да развали договора,
както е посочено по-горе, съгласно чл.265, ал.2 от ЗЗД възниква за поръчващия в случай, че
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение.
Съдът намира неоснователно възражението на въззивника, че липсата на
изготвени актове в хода на строителството означава, че възложената работа не е извършена.
Фактът на извършената работа подлежи на установяване с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, като е налице константна съдебна практика, приемаща
възможността извършените СМР да бъдат установявани дори и когато не са съставени
изобщо актове и протоколи по реда на Наредба №3 от 31.07.2003 г. В този случай
извършените СМР могат да бъдат установени с други доказателствени средства /така с
решение № 250 от 11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС/.
Приемането на работата, както бе посочено, обхваща фактически и правни
действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия
резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно
договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него
възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3
и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. По делото е установено, че към 20.09.2021 г. достъпът за изпълнителя
„Блик 8" ЕООД до обекта, предмет на договора от 21.04.2021 г. е бил препятстван, тъй като
възложителят е сменил бравите и патроните на вратите. От тази дата съдът намира да е
установено, че възложителят е придобил фактическата власт върху изработеното, поради
което и тъй като по делото не е установена по-ранна дата, съдът приема, че предаването на
изработеното е настъпило тогава /в съответствие с приетото с решение № 250 от 11.01.2011 г.
по т.д. № 535/2010 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС/. Приемането е извършено чрез конклудентни
действия, което е допустимо от закона при липсата на изрично законово изискване за форма
на приемане на извършената работа от възложителя при уредбата на договора за изработка
Правната последица от изпълнение на задължението за приемане на работата и
одобрението й, без да са налице недостатъци, е прекратяване на облигационната връзка
между страните, при условие, че възнаграждението на изпълнителя е платено или авансово,
или към момента на приемане. Ако това не е така, от момента на приемането на работата
настъпва изискуемостта на вземането на основание чл. 266 ЗЗД и за него започва да тече
погасителна давност. Ако обаче бъдат открити недостатъци, тогава облигационната връзка
се пренася на плоскостта на задължението на възложителя за уведомяване на изпълнителя за
15
наличието им.
В процесния случай ищецът твърди, че не са заплатени част от извършените от
него СМР. От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,
че работите, изпълнени на обекта Жилищна сграда с гараж, УПИ V-087085, кв. 40, по плана
на село Макоцево, община Горна Малина отговарят на договорените с Договор от
27.04.2021 г. като видове, както и на възлаганите допълнително работи между страните.
Вещото лице е посочило, че поради липса на строителни книжа и двустранно подписани
протоколи за процесните работи, същите не може да се считат извършени от ищеца.
Въззивният съд намира с оглед заключението на техническата експертиза, че
по делото е установено, че работата, която е била предмет на Договор за СМР
/довършителни работи/ на обект Жилищна сграда с гараж, УПИ V-087085, кв. 40, по плана
на село Макоцево, община Горна Малина, е изпълнена. Изпълнението по договора за
изработка може да бъде установявано в съдебния процес за вземането за възнаграждение с
всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства. В депозираното
писмено заключение са изброени констатираните на място от вещото лице изпълнени СМР,
от което съдът извежда, че възложените дейности са извършени и сградата е почти готова.
Поради липса на строителни актове, вещото лице е заявило, че не може да установи кой и
кога е извършил дейностите. В първоинстанционното производство обаче – както в отговора
на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба, така и в хода на процеса не
са въвеждани възражения и не е имало твърдения от страна на ответника за това, че на
други лица е възлагано и те са осъществявали конкретните дейности. Твърденията на
ответника са били, че е плащано допълнително на работници, за да отстранят лошо и
некачествено изпълнени дейности. Претендираните от ищеца дейности са част от
заложените в Приложение № 1 и Приложение № 2 към договор от 21.04.2021 г. СМР, поради
което съдът приема, че по отношение на тях има възлагане от страна на ответника. От друга
страна доказателства за реализация на същите СМР от трети лица, различни от ищеца в
прозводството не са ангажирани, не са представени такива и за причините и/или за
условията, при които това е станало. Тъй като вещото лице е констатирало изпълнение на
строително-монтажните работи на място и при липса на данни по делото да са изпълнени от
трето лице, съдът приема, че същите са изпълнени от ищеца „Блик 8" ЕООД.
В подкрепа на твърденията си, че е изпълнил възложените му процесни
дейности ищецът е представил проформа фактура и актове обр.19, представляващи
количествено-стойностни сметки на извършените СМР. Същите са оспорени от страна на
ответника. По правната си характеристика проформа фактурите и протоколите са частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила за отразените в тях факти и следва да бъдат преценявани от съда по вътрешно
убеждение, с оглед всички доказателства по делото. От изслушаната счетоводна експертиза
се установява, че процесните проформа-фактури не са осчетоводени при никоя от двете
страни. От друга страна обаче съдът намира, че не данъчната или друг вид фактура е
основание за плащане на възнаграждението по договор за изработка, а приемането на
работата. С оглед установеното изпълнение на СМР по договора от техническата
експертиза, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетеля Х. Д. и от друга
страна като има предвид, че посочените в протоколите обр.19 единични цени са тези или по-
ниски от тези, които страните са договорили в Приложение № 1 и Приложение № 2 към
договора, съдът намира, че тези протоколи отразяват изпълнената работа, която е
остойностена в тях съобразно договора между страните.
По делото е въведено възражение, че възложената работа е изпълнена с
недостатъци:
Задължението на възложителя да приеме работата изисква от него да прегледа
изработеното за недостатъци и да уведоми веднага изпълнителя при наличието на такива.
Ако не направи това, възложителят губи възможността да предяви исковете по чл. 265 ЗЗД –
16
по арг. от чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД. Това заключение се потвърждава и от задължителната
съдебна практика на ВКС, в която е прието, че презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за
приемане на работата при липсата на възражение за недостатъци е необорима /така
с Решение № 1100 от 04.07.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г., V г. о. на ВКС; Решение № 231 от
13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 240 от 14.06.2007 г., на
ВКС; Определение № 822 от 14.12.2012 г. по т.д № 331/2012 г., I т. о. на ВКС; Определение
№ 545 от 30.06.2010 г. по т.д.№ 249/2010 г., I т. о. на ВКС; Определение № 803 от 27.10.2014
г. по т.д.№ 462/2014 г., I т. о. на ВКС; Определение № 413 от 26.05.2010 г. по т.д.№ 1039/2009
г., I т. о. на ВКС./
С Решение № 157/08.11.2010 г. по т.д.№ 1135/2009, II т. o. Върховният
касационен съд приема, че: „Недостатъците на престирания резултат – предмет на
изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и
ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или
до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с
недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от
алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1) отстраняване на
недостатъците; 2) заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3) намаляване
на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да
развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са
толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали
същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.”
За да се запазят правата на възложителя е необходимо същият да уведоми за
недостатъците изпълнителя – необходимо е до изпълнителя да волеизявлението на
възложителя, че счита изработената работа за несъответстваща на договореното или
обикновено предназначение – арг. от чл. 261, ал. 1 ЗЗД. Възраженията следва да бъдат
доведени до знанието на изпълнителя веднага след узнаване за съществуването на
недостатъците. Моментът на узнаването е моментът в който работата бива предадена на
възложителя и същият е поставен във възможност да я прегледа. При това работата следва
да се счита приета, ако поръчващият при приемането й не направи всички възражения за
неправилно изпълнение.
В случая възложителят е направил възраженията си с уведомление от
19.08.2021 г., което обаче не е конкретизирано, тъй като въззивникът – ответник не е посочил
кои са дейностите, изпълнени с недостатъци, вида на недостатъците. Същите не се
установява да са конкретизирани в направено възражение след предаването на работата.
Както е посочено по-горе законът изисква при предаването на изработеното /в процесния
случай след установяването на фактическа власт върху него/ на възложителя последният да
прегледа изработеното и да направи своите възражения за точността на изпъленнието от
страна на изпълнителя. Въззивният съд намира, че неплащането на дължимото
възнаграждение за изработеното от страна на възложителя, не може да се тълкува като
упражняване на правото му да направи възражения. Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя, като в
случай, че констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да налагат разваляне на
договора, възложителят дължи възнаграждение въпреки тези недостатъци като за него
възникват правата по чл. 265, ал.1 ЗЗД /да иска поправяне на работата от самия изпълнител,
17
заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от
трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението/.
Възражението за недостатъци трябва да се сведе до знанието на изпълнителя в
максимално кратък, адекватен според обстоятелствата срок. При явните недостатъци
възражението трябва да се направи по време или незабавно след приемане на работата. Ако
недостатъците са скрити, тогава то може да бъде извършено едва при тяхната поява в един
по-късен етап. След приемането на работата /придобиването на фактическа власт върху
изработеното/, поръчващият не е направил никакви възражения за неточно или некачествено
изпълнение, поради което въззивният съд приема, че следва да приложи необоримата
презумпция по чл.264, ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Одобряването
на работата обуславя невъзможността за поръчващия да реализира отговорността на
изпълнителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите,
необходими за поправката или да иска намаляване на възнаграждението.
Отделно следва да се посочи, че тежестта да докаже, че има неизпълнени и/или
лошо изпълнени СМР, е върху възложителя, чието е възражението. В случая обаче извод за
наличие на такива не може да бъде изведен единствено от събраните в процеса гласни
доказатества, чрез разпита на свидетеля П. Д. Г.. Свидетелят дава сведения за недостатъци,
констатирани в дограмата на сградата, монтирането на която обаче не е било възложено на
ищеца по договора между страните. От друга страна свидетелят не дава сведения да е бил
пряк свидетел на това как работниците на ищеца увреждат дограмата. Но дори да беше така,
това не представлява недостатък на изпълнени възложени СМР, а евентуално представлява
основание да се търси отговорността на ищеца за вреди на основание непозволено
увреждане.
Възложителят не ангажира и доказателства, че своевременно е уведомил
изпълнителя за лошото качество, с което са били изпълнени възложените му работи. По
отношение на последното, извод в обратен смисъл не може да бъде изведен на база
представено Уведомление с дата 19.08.2021 г.. В самото уведомление липсва конкретизиране
на некачествено извършените СМР – не е посочено кои от СМР са некачествени, същото
предхожда извършването на част от работите, възнаграждение за които се претендира от
изпълнителя по делото, както и предхожда предаването на изработеното. В него не е
посочено освен некачествените работи и в какво се изразява некачественото им извършване.
Съдът намира недоказано и поради това неоснователно възражението за
забавено изпълнение, тъй като не са ангажирани доказателства в какъв срок /съобразно
изискванията на т.2 от договора/ е следвало да се извършат процесните СМР и кога същите
са били осъществени. С договора страните са уговорили, че ще уточняват срока за
изпълнение за всяка отделна работа като доказателства за допълнително уговаряне на
конкретни срокове за отделните извършени работи не са посочени и представени по делото.
Допълнително следва да се посочи, че договорът предвижда, че по съгласие на страните
срокът за изпълнение на СМР се продължава автоматично с периода на забавянето, което
означава, че дори да беше установена забава на изпълнителя, времето на забавата
автоматично удължава срока за изпълнение на СМР по силата на договора и следователно
последиците й отпадат.
Въззивникът се е позовал на това, че пъвоинстанционният съд не е обсъдил
представените разписки, удостоверяващи плащания в брой. За тези платени суми
ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че същите не са включени в нито една от
последващите фактури. Това означава, че няма как сумите, заплатени по тези РКО да бъдат
взети предвид и приспаднати от претендираната от ищеца сума, за която са издадени
представените с исковата молба проформа фактури. Отделно ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че по тези РКО са изплащани суми
за СМР, възнаграждението за които се претендира по делото. От направено от въззивния съд
18
съпоставяне на дейностите, за които са заплатени суми с представените по делото РКО се
установява, че същите не са включени в дейностите, за които са издадени проформа
фактурите, представени с исковата молба, описани в актовете образец 19 към тях.
Изключение правят дейностите по РКО № 0005/05.07.2021 г. на стойност 5850 лв. и по РКО
№ 0008/18.08.2021 г. на стойност 2000 лв. и двата ордера, издадени за извършване на
топлоизолация, които ордери обаче са взети предвид от изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза и сумите, заплатени по тях са приспаднати от общо дължимата сума.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея
съдебно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорността за направените разноски следва да се
възложи на въззивника, който дължи и тези направени от въззиваемия, който обаче не
претендира такива в настоящото производство.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/02.01.2024 г., постановено по т.д.№ 2805/2021
г., TO VI-9 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19